Entries in the '' Category

Поръчителството като закон на живота

Целта на творението е да се уподоби на Създателя, което се постига само чрез поправяне на душата, умишлено разбита след прегрешението на Адам с Дървото на Познанието. Частите на общата душа са изгубили връзка помежду си и дори са станали противоположни една на друга.

А ние трябва отново да ги съберем в една душа, започвайки от най-леките до все по-тежките, тоест изискващи все по-точно съединение.

Ние постоянно събираме десетте сфирот, но първо приблизително и след това все по-внимателно и строго, което се нарича стъпала на духовната стълба. Все същите десет сфирот се свързват все по-тясно и по-точно, докато не станат десет изходни свирот на първородната АВАЯ.

Общият закон на съществуване и поведение на десетте сфирот се нарича поръчителство, както в идеалното човешко тяло, където всички клетки, всички системи трябва да се намират в пълна хармония и взаимно свързване. А това е възможно само при условие, че всяка част  знае и осъзнава своята връзка с всички останали.

„Поръчителството“ е законът за съществуване на интегрална система. Връзката между всички части от стъпало до стъпало по всички 125 стъпала става все по-сложна и вътрешна. Но работата започва с това, че ние приемаме този принцип като единствено правилен: признаваме, че първородната АВАЯ, душата, е разбита на десет части и трябва да започнем да я свързваме чрез условието на поръчителството на всеки за всички.

Това не е егоистично поръчителство, а съвсем друго. Затова в него има много различни условия: всеки трябва да принизи себе си пред останалите и в същото време да издигне себе си по определен начин, да се включи във всички и да се моли за тях, да почувства себе си отговорен за всички, да вижда другите като отражение на своите свойства.

Поръчителството е общ закон на цялото мироздание. Ако не е нашето развалено, изкривено от егоизма зрение, ние бихме видели системата, създадена от Твореца, като безгранична, идеална АВАЯ, всички части от която са свързани помежду си и работят като едно цяло.

Затова поръчителството е необходимо условие за получаването на Тора и подема по духовната стълба. Ако сме готови да изпълним това условие: да приемем поръчителството и да започнем да го реализираме, то за това се дава Тора със светлината, възвръщаща към източника. Всичко ще направи светлината, от нас се изисква само съгласие на условието поръчителство, т.е. на взаимно включване, свързване в една система като един човек.

Цялата Тора е изразяване на условието на поръчителството във всички възможни форми, с всички възможни условия и изисквания, все по-високи и точни от стъпало на стъпало.

Затова всичко, което сме научили за поръчителството и достигнали на предишното стъпало, изчезва на следващото. Ние падаме и губим постигнатото единство и поръчителство, като че ли започваме всичко от начало. В края на краищата, всички условия и закони, изпълнени на предишното стъпало и били очевидни, сега при по-висока и точна резолюция изглеждат по съвсем нов начин и ни се струват неизвестни.

Налага се всичко да се изучава отново, сякаш между нас и не имало никакво поръчителство. И наистина не е имало, защото всеки път – това е ново стъпало. Знакът за напредване е именно в това, че се изтриват всички минали успехи и работата започва отначало.

В това се състои трудността в работата ни, която в този смисъл е противоположна на материалната. Ние не сме свикнали на такива условия и това много ни обърква, и отслабва. Ние искаме да видим материални доказателства за своето духовно развитие, а това не се случва.

Работата е в постоянното обновяване на нашето поръчителство във всяко състояние, виждайки в него всички закони на Тора и законите на духовната реалност. От него ще ни стане ясно правилото за любовта към ближния като към самия себе си, всички закони на съединението. Защото условието за поръчителството е в основата на всичко.

Любовта към ближния като към самия себе си е следствие на най-високото и пълно поръчителство. А към това се добавят по-специфични закони за връзки между всички части на разбитата душа, които трябва да се събират все повече и повече.

След като успяваме да ги съберем на първото стъпало и да се убедим, че това работи, поръчителството изчезва и ние започваме отново да достигаме поръчителство, вече на по-високо ниво, което сега се изисква от нас – сякаш нищо не сме направили.

Това е подобно на развитието на неживото ниво, което изведнъж  преминава в растително. Растителното ниво сякаш се явява следствие на неживото развитие, но в същото време няма с него никаква връзка. А след това от растителното ниво става скок на животинското, което отново започва от нула. Защото това е новият живот, новите форми на съществуване. По същия начин се случва и  духовно развитие.

Поръчителството е нашата цел и нашата работа. Всички закони, които трябва да се изпълнят, се основават на същия този принцип, взаимно поръчителство.

 

От урока за подготовка за конгреса, 24.04.2018

[225605]