Въпрос: Психолозите си задават въпроса: “Защо най–ненужните за човека вещи – диаманти, злато – се ценят толкова?” И веднага отговарят: “Именно изключителните, прецизно изработени украшения могат да спасят вашата индивидуалност в този свят на всеобща глобализация”.

Кажете, какво е за човека – “Аз притежавам това, което другите не притежават”?

Отговор: Това е само защото диамантите и златото се приемат от хората като нещо, което носи увереност, като скъпоценност. И в какво се изразява тази скъпоценност? В това, че така я оценяват другите, нищо повече.

Въпрос: В блокирания Ленинград скъпоценност е бил късче хляб. И това наистина е  ценност. Защо се нуждаем от всички тези дрънкулки?

Отговор: За да оценим живота! Само за това! Но това ще мине. Мисля, че ще достигнем до състояние, в което ще се появят съвсем различни носители на ценности.

Всъщност истинският носител на ценност е духовният екран. Това е най-важното. Това е личното, духовно постижение на човека. Никой няма да ти го отнеме, няма на кого да го продадеш, не можеш да го предадеш, дава ти смисъл за съществуване, и най-важното – вход към вечния живот.

Въпрос: Тогава всички тези дрънкулки ще се превърнат в дрънкулки?

Отговор: Те няма да струват нищо, точно както всичко в нашия свят. Когато започнем да овладяваме  Висшия свят, на мястото на нашите пари и нашите ценности, ще дойдат духовните пари.

А духовните пари са “кесеф” (“кисуф” – “покриване”) – не напълване на егоизма, а покриване на егоизма, слагане на екран над него.

Как ще го измерваме? Това е индивидуално.

Как ще го обменяме? Невъзможно е да се обменя само чрез връзка с Твореца.

Затова аз съм толкова богат, колкото мога да присъединя всички към себе си, да вляза в тях и да ги напълня. Свързването с другите, напълването на другите е моето богатство.

Тоест, къде е моето “гърненце”, което напълвам? То е във всички останали. И то е  вечно, съвършено, никъде не изчезва. Това е мое.

Въпрос: Кое в тези отношения е най-скъпото, най-големият диамант?

Отговор: С какво качество напълвам другите хора: нефеш, руах, нешама, хая, ехида. Себе си не напълвам, само отдавам. Аз съм инструмент за напълване. Това е много интересно.

Въпрос: Кое в духовните взаимоотношения е еквивалент на златото, диамантите, простите дрънкулки?

Отговор: Властта! Диамантите, златото, дрънкулките, какво и да е, са власт, власт над другите. Ако съм в пустинята и на Земята няма никакви хора, тези дрънкулки или злато нищо не ми дават.

Властта над другите е богатството в нашия свят. А властта над себе си, която ме съединява  с Твореца, е духовното богатство.

Въпрос: Властта над себе си е власт над  егоизма ми?

Отговор: Да. Това е  екранът.

[236841]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация - No Comments→

„Виждам как се сгъстяват буреносните облаци и се страхувам, че работата по предотвратяване на кризата не е приключила“. Дейвид Липтън, зам. главен секретар на МВФ.

В началото на новата година световните икономисти дават изключително мрачни прогнози. Вината, разбира се, се хвърля на който и на каквото е удобно, само не на самите тях. Тези хора добре са се устроили: всякаква критика по техен адрес е неефективна, защото те оперират с термини и модели, от които повечето от нас нищо не разбират.

И тогава ме питат: как можете да оценявате икономиката и дори да критикувате някого, без да сте специалист? Защо да слушаме вас, а не професионалните икономисти?

Моят отговор е прост: точно икономистите не си струва да слушаме, защото виждаме резултата от тяхната работа. Не трябва да разбираме икономиката като научна дисциплина, за да оценим реалната икономика, в която всички живеем. Именно тяхната наука, обслужваща елита, ни доведе до непрекъсната криза. В съответствие с нейните канони, ние работим все повече и получаваме все по-малко удоволствие.

За какво ни е икономика, която повече от десет години е неспособна да излезе от конвулсиите, да не говорим за това, да ни ги обясни популярно? За какво ни е икономика, която откровено служи на миниатюрно малцинство? Защо в XXI век човек работи все повече, а получава все по-малко? Как стана така, че поколението на бащите беше по-богато и по- обезпечено от сегашното? Говорят ни за „изтичане“ на богатството отгоре в масите, но в действителност то се натрупва по сметките на богаташите, които вече не знаят какво да правят с тях.

Каква е логиката, каква е ползата от такава икономика? Ние изтощаваме земните ресурси, изпиваме сока на хората. Откъсваме от дома нашите деца от ранна детска възраст, за да могат и двамата съпрузи да работят, в противен случай не могат да изхранят семейството.

В действителност, ние построихме за нас робство под името Economics, а надзирателите-икономисти ни облъчват от своите храмове за прелестите на свободния пазар, въпреки, че тяхната „религия“ отдавна не е в крак с развитието на човека и социума.

Не, съвременната икономика трябва да бъде различна – социално ориентирана, балансирана, стабилна. Тя трябва да произлиза от единството на човешкото общество, от неразривната спойка на социалните и стопанските отношения, от стремежът за растеж на човека, а не от портфейла му. Или ще разберем това, и ще започнем да реформираме нашата вазимовръзка, или старата, остаряла икономика ще ни задушава с потребителската парадигма, докато не изчерпи всичко до дъно и не погребе и нас, и земното кълбо.

Това е естествено за егоизма: тесни са му условностите, стреми се към свобода и изобщо не се замисля за последствията. Дайте власт на фармацевтичните компании и те ще ни лекуват от раждането до смъртта, без да ни оставят да бъдем здрави. Дайте власт на юристите и те биха регулирали всички сфери, така че през целия си живот ще работим, за да плащаме искове един към друг. Дайте власт на икономистите и „невидимата ръка на пазара“ ще стане най-лошият диктатор в историята.

Икономиката трябва да бъде интегрална

Днес Economics прави разрушителни, опустошителни действия в най-различни области: във всеобщата задлъжнялост, в пенсионната катастрофа, в студентските кредити, в производството на безполезни стоки и услуги, в екологията, в отношенията, в душите на хората. Време е вече да отворим очи.

Защото икономиката е нещо повече от пътя на парите между портфейла, магазина и банката. Истинската икономика се определя от човешката природа, човешките отношения и обхваща всички нива на нашата дейност.

Не разбирайки това, ние „отиваме в минуса“ от самото начало, не изпълняваме дори основните изисквания. Плащаме ли на природата за това, което вземаме от нея? Възстановяваме ли на земята реколтата, която е произвела? Ако отговорът е не, то нашата икономика вече е неправилна, погрешна, и дисбалансите постоянно нарастват. Всъщност, трябва да плащаме за всичко, дори за въздуха, който дишаме.

Как да платя? На кого? Със сигурност не на правителствата и корпорациите.

Тук имаме нужда от наука, която е в състояние да води точен отчет на всичко, което потребява и да дава на  всеки поотделно и на обществото като цяло, във всички сфери на живота. Нашето домакинство е цялата планета и цялото човечество. Нашите сметки трябва да бъдат глобални и далеч не само парични.

Оказва се, че ние дори не си представяме какво е истинска икономика, която ни позволява да изграждаме правилни отношения в нашата обща, неделима система, сведена до всеобхватен бюджет не за сметка един на друг, не във вреда на бъдещото поколение и която да процъфтява така, че всеки да може да се реализира пълноценно в полза на всички.

Такава икономика ще намерим само в науката кабала. Единствено тя е универсална, не работи с деривати и безкрайни абревиатури, не с всички тези изкуствени, изсмукани от пръстите инструменти и показатели, а с истински знания за нашето естество и за света, в който живеем.

Основната ни грешка е, че сме разделени и търсим полза за сметка на другите. Сегашната икономика, в крайна сметка, е само математически апарат, който обслужва умишлени егоистични амбиции и позволява поддържането на система за изпомпване на богатствата към върха. Днес тази „наука“ прави пари от парите, от въздуха, вече е напълно откъсната от реалността.

Междувременно, по отношение на природата, човечеството е единно цяло, общ, жив, динамичен организъм. Глобализацията е факт, искаме или не. И затова икономиката повече не може да се базира на лъжливо, фрагментирано възприятие. Такъв подход води до крах, въпреки, че икономистите стократно са прави и ще останат прави, докато всичко не се разпадне окончателно.

Веднъж по тази тема се откъсна вик от душата на Ели Ципори, заместник главен редактор и водещ журналист на израелското икономическо издание Globes:

„И тогава ние забелязваме презрение и насмешка от „икономистите“ или „експертите по икономика“ по отношение на всеки, който не мисли като тях, към този, който на пръв поглед не разбира икономика и не я е изучавал. Икономическият „журналист“ на централния телевизионен канал превръща икономиката в „учение“ в „наука“, в някакви неприложими истини. Който не ги спазва е глупак, който е по-добре да не мрънка, да не се опозори.

Лозунгите са толкова прекрасни: необходимо е правителството по-малко да се намесва, трябва да има много по-голяма конкуренция, няма нужда от работнически комитети и няма нужда от организация на трудовата заетост, а трябва само свободен, свободен, свободен пазар – и всичко ще се реши от само себе си чрез качеството на действащите в него „сили“. Цените ще станат по-ниски, работниците ще получават повече пари, разцвета ще бъде чудесен и всички ще бъдат доволни. А който не е доволен, той е просто комунист, болшевик или плебей, който нищо не разбира от съвременна капиталистическа икономика.

Дойде време да се освободим от мнението на всички тези коментатори и специалисти, които смятат, че голямата част от публиката е икономически неграмотна, защото не е изучавала икономика и не разбира от бюджети, дефицити, БВП, ръст, разходи и други безсмислици от този род.

Публиката може би  не разбира от всичко това, но отлично разбира едно: икономиката, която специалистите тълкуват по каналите на медиите, същата икономика, която по думите им работи за хората и просперитетът от която изтича към тях, по своята същност работи против тях, обезценява техните заплати, повишава цените на потребяваните от тях стоки и позволява на много малка част безгранично да забогатява – понякога за тяхна сметка.

Какви сме били глупаци, купени от пропагандата и безрезервно повярвали на специалистите само защото те ни се представят като такива“.

На съвременният свят са нужни кабалисти – икономисти от ново ниво, разбиращи принципите на безкористното, прогресивно управление. Икономиката трябва да се основава на реална, естествена основа, така че да осигури на обществото здрава жизнена дейност. В противен случай гръмотевичните облаци ще гръмнат със страшна сила.

 

[238460]

 

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация - No Comments→