Терорът е силен и безстрашен. Терористът не се страхува да умре. В този случай се налага да се изобретяват мерки за влияние, които са по-лоши от смъртта за него. И тук се оказва, че нашият арсенал е празен. Ние сме цивилизовани хора, не можем да отговорим на терористите със същата монета. И какво остава за нас?

Да унищожим къщата на семейството му? Но това изобщо не е наказание, защото за тях ще бъде построено ново, по-добро от първото. Още по-лошо, ако остане жив, ще се наслади на славата на герой, ще яде, ще пие, ще поддържа атмосфера на омраза и дори ще получи диплома за висше образование в затвора.

Не можем да направим нищо по въпроса. Милиарди отиват при палестинските терористи и техните семейства, целия свят знае за това, но какво означава нашата кръв за него?

Ако хората в „световната общност“ са равнодушни към нашите нещастия, това ще ни позволи да направим нещо. Но те изобщо не са безразлични, не ни оставят без внимание, те внимателно ни наблюдават и не ни позволяват да направим стъпка без вик, гняв, заплахи и дори реални санкции. В резултат на това се появи парадокс: всеки може да убива евреин, а ние не можем да докосваме никого с пръст.

Защо!? Защо не търсим причините за това, което се случва? Защо се съгласяваме?

“Тоест, как да се съгласим с това?” Казвате: “Ние сме против, искаме справедливост от света … “

Това е и съгласието. Разбираме много добре, че няма да има справедливост. И се примиряваме с тази ситуация, вместо да разбираме причините за това. Нас не ни обичат за нещо. Не ни обичат от хиляди години. Не ни обичат всички. Доколко можеш да се отвърнеш от това? Защо не ни обичат? Защо?

Отговорите отдавна вече не са тайна. Еврейският народ играе особена роля в човечеството, неговата постоянна задача е да осигури световно обединение и интегрална взаимовръзка. Но ние се отказваме от това и по този начин предизвикваме реакцията на системата. Иначе не може и да бъде: светът подсъзнателно и съзнателно мрази онези, които го лишават от добро бъдеще.

И затова ние сами  сме си виновни за това, което се случва с нас. Не реализираме  нашия уникален потенциал в полза на всички, предпочитаме конфронтация със света, съгласяваме се да умрем от ръцете на враговете, да оплакваме синовете и дъщерите си. Има решение, но ние го отхвърляме с цялата си сила…

Дошло е време  да прекратим този абсурд. Процесът вече е започнал и като палец сме стегнати в менгеме и то не ни  пуска. Постепенно ще видим как всички световни процеси се обръщат срещу нас. Няма да ни бъде позволено да се защитаваме, а терористите ще получат карт-бланш. В очите на света, те ще станат освободители, очистващи човечеството от мръсотия – от нас.

Това няма да спре. Все още се опитваме да намерим възпиращи фактори, но истината е, че страшното е в нас. Може би този страх ще премахне завесата от очите ни и накрая ще видим фактите в лицето. Нашето спасение е в единство!

Време е да признаем нашата история и нашето призвание. Време е да обясним на света защо страда, защо нормалните човешки отношения се разпадат, защо съюзите се разпадат и остава само „приятелството” срещу някого, за определен период от време, защо във всички сфери расте дисбалансът  и защо никой няма реални отговори на предизвикателствата, реални решения.

Светът все повече се нуждае от взаимно разбирателство, в общи интереси, в доверие, в обединение при равни условия. И всичко това можем да му дадем ние, древния народ, изминал дълъг път, знаещ за възходите и паденията, които никой друг не е имал. Така се оказа, че векторът “Исраел” – това е стремеж към по-висока степен, към единството на хората – и това започва от нас. И затова никой няма да ни остави в покой, ако не започнем да действаме.

Как именно да се случи това? Най-доброто, което можем да направим, е да дадем пример, да създадем здраво, сплотено общество. Това ще бъде нашето обяснение, нашето послание за всички.

Виждайки този пример на единство, народите ще променят отношението си към нас. Тогава омразата към нас, ще бъде заменена от уважение и благодарност. Ние ще заемем мястото си в цялата система и това ще помогне на всеки, да успокои хората, да им даде надежда, разбиране и подкрепа. Те ще почувстват, че народът на Исраел най-накрая носи светлината.

Така че, като повдигаме себе си, ние ще издърпаме целия свят с нас.

Е, до тогава нашите убийци ще бъдат „герои“ и няма да можем да ги победим. В края на краищата, зад тях е гневът на народите, които ни обвиняват за всичките им проблеми.

 [237781]

 

Filed under: Израел днес, Мир | Add Comment →