Въпрос: За сметка на какво се натрупва потенциала на душата?

Отговор: За сметка на паденията, когато в човека се разкрива нов егоистичен слой.  Например, аз съм се издигнал на метър, а ме хвърлят в егоизма на два метра. След това съм се издигнал в свойството алтруизъм на два метра, а падам три метра дълбоко в егото и така нататък.

За сметка на паденията, аз придобивам по-голям егоизъм и по този начин мога да се издигна още повече, но не по-високо от нивото на моето его. Ако съм бил на „минус два“, се издигам на „плюс два“; от „минус три“ на „плюс три“, но не повече.

Затова паденията са толкова важни. Трябва да ги уважаваме, да ги обичаме въпреки, че са много неприятни състояния – изключване от реалността, отсъствие на всякакви сили и т.н. Но от друга страна, са много полезни, паденията възпитават.

От урока на руски език, 10.06.2018

[235092]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа - No Comments→

Кръгла маса на независимите мнения. Берлин, 2006 г.

Въпрос: Ако по някакъв невероятен начин можем да спасим света от наркотиците, това ще прекрати ли страданията? Или, може би, причина за пагубните навици не са наркотиците, а отношенията между хората?

Отговор: Развитието на егоизма в човека, което продължава вече почти 6000 години, непрекъснато го принуждава да търси все по-голямо напълване.  Хората искат все повече и повече. Това ги мотивира да развиват човешкото общество и по този начин предизвикват прогрес, развитие във всички сфери, на всички нива на човешката дейност в своето общество.

В резултат на нашето 6 000-годишно егоистично развитие, ние се отчайваме от възможността някога да се напълним. Дори децата, които  растат днес, гледат света и за разлика от нас, вече не изпитват желание да живеят в него.

Те веднага се потапят в отчаяние, наркотици, депресии и самоубийства, защото зад гърба им са миналите кръгообороти, миналият ни живот и те виждат, че няма с какво да се напълнят, че този свят не им дава никакво напълване. Затова се обръщат към наркотиците – просто за да забравят за живота, да се изключат от този жалък живот и да не усещат неговата пустота. Така се случва в света на безнадеждност.

Затова нашият свят е бичуван от наркотици, разводи и самоубийства. Егото води човека към края на неговото развитие и сега той трябва да премине в алтруистичния свят, в който повече няма да напълва себе си с постоянни опити да привлече нещо. Напротив, напълването ще произтича от отдаване.

В отдаването няма ограничения и с това ще положим начало на нов живот, на ново общество. Надявам се, че това ще се сбъдне. Тогава ще премахнем всички бедствия – и самоубийствата, и депресиите, и екологичните катастрофи, и всичко останало, включително  наркотиците.

Кръгла маса на независимите мнения, Берлин, 09.09.2006 г.

[234392]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация - No Comments→

Молитвата е единственото, последното, основното средство, с помощта на което постигаме това, което искаме и сме задължени да достигнем. Защото нашата природа е желание  да се насладим само егоистично, тоест да напълним себе си, без каквото и да е усещане за ближния.

Неведнъж сме се убеждавали, че нашето желание работи непрекъснато само за собствена изгода. Нямаме никакъв шанс да излезем от него, да се променим и да станем подобни на Твореца.

Творецът има обратното желание – да обича, да отдава от себе си навън, на другите. Ние дори не можем да си го представим. Опитваме се някак да си представим, но винаги се получава неправилно.  Нашата природа не ни позволява да се облечем в желание за отдаване.

Още преди да отдаде нещо на другия, човекът прави сметка, какво ще спечели от това.  Затова, цялото му „отдаване“ е лъжливо и користно. Той може да изпълни само външно действие по отдаване, което в същността си винаги е действие по получаване.

Докато не го осъзнаем, не изследваме себе си и не се убедим, че нямаме и най-малки шансове да се откъснем от природата си и да достигнем до друга природа, минава много време, множество състояния, разочарования, така наречените „падения“.  Опитвайки се да достигнем намерение за отдаване, отново и отново се откриваме в егоизма си.

Буквално се изкачваме на планината с царския дворец и се стараем да се уподобим на царя, но всеки път се появяват жестоките стражи и не ни дават да влезем.  Ние, като че ли правим няколко крачки напред, с огромни усилия се изкачваме по планината, но царските охранители ни отблъскват обратно.

Ако след много действия осъзнавам, че имам работа с царските стражи, то започвам да мисля: „Може би това е правилната работа и доброто състояние?“. Исках да стана като царя, буквално като малко дете, което се опитва да подражава на възрастните и с това да достави удоволствие на родителите. Няма значение, че при него не се получава, с това то носи много радост на родителите си.

Може би точно така се случва между нас и Твореца и не е нужно повече? Възможно е това да е правилното действие по отдаване и няма какво повече да желая?  Още щом престана да искам, наистина ще разкрия духовното състояние.

Все пак имаме цел да се слеем с Твореца. Как проверявам, че съм достигнал крайното състояние, ако не се сравнявам с Царя, не изпълнявам действия за Негово удоволствие?

Всяко едно изменение е възможно само с помощта на сили, получени от Твореца. Той е създал желанието за наслада, а след това го е снабдил с егоистично намерение, с егоизъм. Чувстваме как егоизмът властва в нас, запълвайки цялото пространство. Очевидно е, че не е по силите на човека да промени себе си.

Човекът се оказва пред този факт, виждайки истинската форма на творението, намиращо се под пълната власт на Твореца. Единственото, което остава е молбата, молитвата.

В края на краищата, ние учим как да се обърнем към Твореца, защото, ако ни се удаде да го убедим да ни помогне, то всичко ще бъде наред. Можем да не се съмняваме в успеха.

В крайна сметка, човек стига до решението, че само молитвата ще му помогне. Това изисква от него особено отношение към творението. Цялото творение трябва да разглеждаме като една система, в която човек се учи да формира своето обръщение към Твореца. Обръщението трябва да излиза от дълбините на сърцето, от истинското вътрешно желание, без всякакви допълнителни сметки.

Моето желание е егоистично, за самонаслаждение. Да се издигне до потребността за отдаване, е възможно само за сметка на влиянието на обкръжението. Ако не беше прегрешението с дървото на познанието, на разбиването на общата душа, то никога не бихме могли да станем подобни на Твореца. Целта на разбиването е в това, че вместо едно цялостно желание, аз чувствам множество желания, които възприемам като чужди и затова мога да се впечатля от тях.

Ако завиждам на приятелите, аз се заразявам от техния пример на отдаване и по такъв начин получавам потребност да стана такъв, като тях, да се издигна над себе си. Завистта ме заставя да се променя. Потребността от промяна мога да получа само от обкръжението.

Ние изграждаме общество, в което всички помагат с пример за отдаване  така, че да се пробуди добрата завист във всеки, потребността да станеш по-отдаващ, свързан с групата. Тази потребност се нарича МАН (женски води), молитва, защото моето желание, женското свойство, Малхут, иска да се облече в намерение за отдаване, в свойство Бина и да привлича светлината, възвръщаща към източника, която извършва поправяне.

От тук се вижда, че главното е обкръжението, работата на обществото върху човека, вдъхновяващо го за отдаване и привеждащо го към обща молитва. Всички духовни състояния се достигат само с молитва, издигане на МАН, молба за уподобяване с Бина и Кетер, и независимо от природата си, желание да се наслади, да извърши действия, същността на които е отдаване.

От урока на тема „Молитва“, 28.09.2018

[234079]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Молитва, Сутрешни Уроци - No Comments→

 

Тя е още тук, но нещо в нея е изгубено завинаги, и всички го чувстваме. Застаряващата Европа се спъна в това, което някога  вдъхваше живот в нея.

Старият свят е затънал в противоречия. След като се закле във вярност на демокрацията, той се подчини на брюкселските функционери, които никой не е избирал. Възхвалява равенството, но дивидентите отиват в Германия. Приютява имигранти, които не признават неговите ценности. Приятел е с Иран и се кара с Америка.

Не може да се споразумее за общ бюджет. Бори се за плурализъм, но нарича “популисти” всички, които не са съгласни с неолибералния курс. В ход е непосредствената пропаганда и новинарството. Населението е отстъпило, но това не помага. Локомотивите се забавят, югът се разклаща, изтокът се опира. Англия вече и сама не знае какво е по-добре: да напусне или да остане.

Така свършва великата епоха. Настъпват нови времена и за първи път от хилядолетия Европа не е напълно готова за тях.

Наблюдавайки отстрани конвулсиите ѝ, някои предпочитат да подценяват значението им. Други иронизират, присмиват се, подиграват се. Трудно е да вдигнем глава и да видим истинското значение на събитията.

А в действителност не Европейският съюз се натъква на вътрешни конфликти. Този европейски дух, центърът на цивилизацията, идеологическият авангард на човечеството, умират на руините на своята мощ. Европа вече не е център на света – по-скоро е център на миграцията. Тя губи от тези, които някога е завладяла: Китай, Индия, Азия като цяло. Тръмп я избутва в ъгъла. Нейните елити и правителства предават своите народи. “Гостите” започват да доминират.

Падението на Европа е разпад на вековни фундаменти. Основата, върху която е установен съвременния свят, е разбита. Защото Европа е източникът на култура в продължение на хиляди години, от дните на древния Рим. Много от нас, и ние също, черпихме от него. Философия, религия, мироглед, наука, образование, подход към живота, прогрес – всичко започна оттук, разпространи се на другите континенти и държави, мина през колониализма и много пъти израсна върху различни почви… Но сега умира.

Изчерпана е вътрешната, трансцендентална основа, заложена в нашите гени. Всички сме от Европа, дори и ако никога не сме били там. Изгубим ли нея, губим част от себе си.

Повече от един континент

На какво се основава Европа вече 2000 години? Какво вдъхна живот в нея, даде ѝ сили?

Ако влезем вътре, в сърцето ѝ, ще намерим еврейско наследство, заимствано веднъж и трансформирано според влиянието на времето и човешката природа. Неслучайно периодът на образуване на Европа днес се нарича “юдео-християнски” въпреки, че това определение е объркващо. Ако махнем всички завеси, то в идеологическия, концептуален смисъл, Европа е получила първоначалния си тласък от кабала.

“Платон и неговите предшественици са похитили външната обвивка на науката кабала, посвещавайки много време на учениците на пророците. Те откраднали основите на науката на кабала и ги облекли в дрехи, които не им принадлежат”.

Това пише кабалистът от миналия век, Баал аСулам.

“Моят учител Питагор, бащата на философията, е приел своето учението от кабалистите. Той пръв е превел думата кабала, непозната на съвременниците му, на гръцки с думата философия “.

Това е казал известният немски учен и хуманист Йохан Райхлин, който е живял преди петстотин години. Той е повторен от Реймънд Лулий, писател и изследовател от XIII век:

“Науките като теология, философия и математика вземат своите принципи и корени от нея (кабала), затова всички тези науки са подчинени на тази мъдрост и техните принципи и правила са подчинени на нейните принципи и правила, и заради това тяхната обосновка не е достатъчна без нея”.

Не само религията, но самата сърцевина, самата същност на западната цивилизация се е родила в периода, когато кабалистичното учение е докоснало нейните кълнове. Този контакт се е превърнал в катализатор за нова епоха, нов свят, в глобалния стадий на който живеем с вас. Европа се е обединявала и разпадала, падала е и се е изправяла, но постоянно е била устремена напред, пробивайки в бъдещето, борейки се, незадоволявайки се с постигнатото.

Нейният дух на пионерство е поразявал и подчинявал другите народи. Да, той е бил жесток, ненаситен, но повеждал всички след себе си. Америка също е негово творение. Дори Европа да е наследила от кабалистите само искра и то преиначена, но дори този заряд е достатъчен за дълго време и за безпрецедентен възход.

В епохата на Ренесанса европейците преосмислят основите си и откриват, че техният корен е в кабала. Затова в прав текст пишат основателите на европейското Възраждане. Италианският учен Джовани Пико делла Мирандола, който специално изучава иврит, за да изследва кабалистични трудове, признава:

“Истинското тълкуване на Закона, което беше разкрито на Мойсей… се нарича кабала“.

Всъщност, философите неоплатоници са основали през онези времена кабалистично училище. Както казва съвременният учен Джефри Сатиновър, те “подлагат кабала на строго изследване, част от тях я изучават тайно, друга част – открито, някои дори са платили с живота си за тези усилия”. За съжаление, тяхната смелост и научна коректност не са били оценени нито от европейците, нито от еврейския народ.

По един или друг начин, Европа изминава дълъг път, по който евреите я придружават постоянно. Обменът на способности продължава векове. И тогава, с първите проблясъци на либералните свободи, еврейското участие приема колосален мащаб.

“Израел се разхожда из Европа като слънце: където свети, от земята израства нов живот, а там, откъдето се отдалечава, всичко изчезва”.

Така свидетелства Вернер Зомбат, немски икономист и един от водещите европейски социолози от началото на XX век.

Но нищо не трае вечно. Нашето време стана за Европа не просто преходен етап – то увенча нейните постижения и пише епилог. Да, все още живеем в този “епос”, но няма да има продължение. Ще има още нещо.

Как точно ще продължи процесът? Новата ера отново зависи от нас – от народа на Израел. Какво да направим, в този свят всичко е “обвързано” с евреите.

Еврейска основа

„Винаги ни е необходима солидарност с Израел, каза президентът на Чехия Милош Земан, говорейки в Парламента пред парламентаристите. – Когато предаваме Израел, ние предаваме себе си“.

Изглеждаше, че Европа е на върха, на границата със съвършенството, на прага на пълното единство, но само след няколко години трябваше да осмисли причините за своето фиаско. И тази рефлексия подсъзнателно я води към нас – към тези, с които започна всичко.

Поддръжниците на Земан, обаче, са твърде малко. Точно както и преди хиляди години, европейците не са наясно с произхода на своята цивилизация, не разбират ролята на еврейското наследство и… не обичат евреите. Антисемитските настроения стават все по-силни по целия Стар свят. Заплахите постоянно се увеличават и идват далеч не само от мюсюлманите. Що се отнася до европейската политика по отношение на Израел, едно може да се каже в нейна защита – това все още не е BDS /Антиизраелско движение Boycott, Divest, and Sanctions/.

Нека, както и Земан, да бъдем честни: Европа постепенно стига до обичайното заключение, че за нейните неприятности сме виновни ние. Един ден тя ще го каже на глас, без колебание и ще създаде условия за нов Холокост.

Какво не сме ѝ дали? Защо всичко се връща в този кръг? Може ли това да бъде предотвратено?

Да, отговаря науката кабала. Може и трябва. Преди две хиляди години преживяхме най-тежкото духовно падение в нашата история и затова не можахме да дадем на Европа главното – разбирането за това, какво е истинско единство. Европа винаги разбира нашето послание за него не точно, извращава го, прилага го във вреда. Не е изключение и Европейският съюз, който сега преминава през осъзнаване на собственото си зло.

Така че, преди отново сочещият пръст да бъде показан на евреите, е необходимо да се вземат мерки.

Не, не можем да обясним на европейците, че не са прави. Когато ни гледат, те чувстват вътрешна правота, която категорично свидетелства за това, че евреите са виновни „по дефиниция“, поради факта на своето еврейство. Коренът на това е в подсъзнанието, в общия духовен багаж на поколенията. Цялата европейска история е наситена с тази ненавист. Подвели сме ги и въпреки, че не разбират как и в какво, те няма да ни слушат.

Въпреки това, можем да им покажем от какво те наистина се нуждаят, общочовешко единство без губещи. Истински просперитет без разплата за наивност. Когато народите го видят със собствените си очи, осъждането в сърцата им ще бъде заменено с надежда. Те ще почувстват, че си струва да се държат за нас, да вървят след нас. Защото имаме духовна основа, с помощта на която всеки ще бъде спасен.

Да, самите ние още не осъзнаваме възможността, която ни предлага кабала. В продължение на две хиляди години напълно забравихме за нея. Ами, време е да си спомним. Защото това не е просто наука, това е нещото, което ни свързва заедно, това е нашата основа – за разлика от европейската, непоколебимата. Благодарение на нея ще се обновим и ще заемем нашето място в света. Благодарение на нея сбогуването със старата Европа ще стане пролог към истинско единство.

[237949]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността, Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Известно е, че смехът помага да живеем. Учените смятат, че смехът изпълнява важна социална функция и обединява хората.

Може ли е да се каже, че смехът обединява хората?

Отговор: Смехът в нашия свят е израз на задоволство. Това може да бъде егоистично удовлетворение, саркастично, злобно, напълно непочтено, защото егоизмът се проявява в прост, неподправен вид. Смехът е по-скоро проява на радостта на егоизма.

Въпрос: Какви са корените на смеха?

Отговор: Самодоволство. Себеудовлетворение. Като правило, във всичко, което виждам, бих казал, че то е злобно.

Въпрос: Има ли по-високо състояние – добър смях?

Отговор: Добрият смях в кабала се основава на разбирането, на противоположността ни на Твореца, но когато човек едновременно с това осъзнава, как може да промени това. Както Сара е казала при раждането на Ицхак: “Творецът ме накара да се засмея”. Това вече е голяма стъпка.

В същото време се проявява нещо много добро, хубаво и радостно, което се основава на пълната невъзможност на това явление. Ето защо смехът е съединяване на две противоположности.

Всичко добро и положително може да произлиза само от лошото, вредното и тъмното.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман”, 17.04.2018
[229118]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа - No Comments→