Последният човек „Адам Ахарон”

каббалист Михаэль ЛайтманРазкриването и възприемането на висшата реалност става чрез молба (молитва) и благодарност. Тези два вида обръщения изграждат връзката ни с Твореца. Защото молбата говори за желанието ни да се сближим с Него в подобието по свойства, за нашето разбиране какво означава уподобяване на висшата сила, за готовността ни към него.

Да станем подобни на Твореца, означава да станем човек, Адам, от думата „едоме” (подобен). А благодарността е необходимото условие за получаване на поправяне на нашите свойства.

За разкриването на висшата сила е нужно да се уподобим на нейното свойство отдаване, иначе не сме способни да я възприемем. И за да направим това е необходимо обратното свойство на творението – егоистичното желание за наслаждение. При което, колкото по-далеч и по-високо се придвижваме към подобието с Твореца, толкова по-голям егоизъм се разкрива в нас, толкова повече препятствия усещаме на пътя си, както човек, който се изкачва в планината.

И това е естествено, защото всеки път, когато достигаме все по-голямо подобие на Твореца, то е основано на все по-голямото различие от Него. Ние разкриваме все по-дълбоки свойства на цялото мироздание, на цялата система на света, която се постига от противоположните свойства. Затова възприемането на висшата реалност преминава през обратните ѝ свойства и състояния.

Не трябва да се плашим от това, а да бъдем готови за такива състояния, помнейки, че всичко разкриващо се в нас са необходими усещания, противоположни на усещането на Твореца. Цялата реалност е само Твореца, както е казано „Няма никой, освен Него”. И затова всичко, което се случва с нас се разкрива само в степента, която е необходима за Неговото разкриване от противоположното свойство.

А възприемането на Твореца се осъществява чрез молба и благодарност – чрез две противоположни обръщения към Него. От една страна, аз моля, желая, а от друга страна, благодаря: като лява и дясна линия. Лявата линия е недостатък, а дясната линия е благодарност, благословение, признателност.

В книгата на Баал а-Сулам „Учение за Десетте Сфирот“, част 4 е казано, че „Всички наши практически действия с молба към Твореца са призвани да издигнат душите, изпаднали от общата душа на Адам“, които са се разпаднали, отдалечили поради проявилия се в тях егоизъм и паднали в егоистичните свойства.

И цялото наше съществуване в този свят е предназначено само, за да ни приведе към първоначалното състояние, за да можем отново да усетим себе си като една обща душа, наречена „Адам“.

Но това няма да бъде вече Адам Ришон, не първият човек, разбилата се система, едно общо желание, което се разбило на практически безкраен брой частни желания.

Нашата работа е да съберем всички тези частни, разбити желания, изпуснати в егоизма и пропити от него, усещащи общото и частно отдалечаване и отблъскване едно от друго, и да ги приведем в първоначалното състояние на единството.

Затова е желателно всяко наше състояние, всяко действие и мисъл да бъде предшествано от „намерение“. То е най-важното: „За какво го правя?” Правилното намерение „ще ни съедини в една единна система”. Действието, което следва от такова намерение, се счита за поправено.

Възможно е дори да не се изисква действие и да е достатъчно едно намерение. Но сега в нашия свят е много важно от намерението да се премине към действие, защото действието, което следва след намерението, е потвърдило това намерение на събиране във взаимен контакт на всички нас до първоначалното състояние.

Когато въпреки егоистичното отдалечаване един от друг, взаимната ненавист, недоверието, отблъскването, ние все пак се опитваме да се сближим, то всеки такъв опит се отчита, вътрешното движение от сърцето въпреки своето сърце. Аз усещам как работя в двете линии.

От една страна моето сърце отблъсква другите и иска да бъде изолирано, като поддържа дистанция между мен и другите. А от друга страна, аз искам да преодолея това разстояние, да се издигна над него, „покривайки всички прегрешения с любов“.

Тоест, аз не се опитвам да унищожа, да изтрия нашите минали отхвърляния и разстоянието между нас, а над тях се стремя да изградя свързващи мостове. Егоистичното съпротивление трябва да остане, а ние да се съединяваме в алтруистични връзки, и тогава те се умножават от егоистичното съпротивление на връзките

Оказва се, че възстановената връзка е в „620“ пъти по-силна от първоначалната връзка в системата на Адам, която е разбита специално, за да възстановим над нея нашата нова връзка. Вместо „първия човек“, Адам Ришон, първоначалната система, ние ще изградим „последния човек“, Адам Ахарон, тоест поправен.

Из сутрешния урок 07.10.2018

[234425]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: