Въпрос: Има ли възнаграждение в съответствие с приложените усилия?

Отговор: В духовното  за усилията се дава възнаграждение, но не в този вид, в който е прието в нашия свят: аз искам по-голямо възнаграждение за по-малко усилия, а ти, като собственик ми предлагаш  по-малко заплащане за повече усилия. И така ние се пазарим, договаряме се и се спираме на нещо.

Работата е в това, че в духовното аз работя срещу висшата светлина. И в степента, в която ставам подобен на нея, тя влиза в мен – това е възнаграждението. Тук е изключена каквато и да е търговия и  не може да има никакви верни, или неверни решения, действия и следствия. Всичко е  точно по законите на природата.

Въпрос:  Тогава как да разберем противоречието „направил усилия – и намерил“?

Отговор: Има се в предвид, че аз предварително не познавам тази светлина, която ще получа, доколкото никога  до сега не съм я усещал. Това постижение, което ще разкрия, за мен сега е тайна. Аз знам, че ще го получа, но какво именно и как, не мога да кажа, защото  още не съм готов, нямам никакви  „ средства“, в които  мога да получа тази информация, това усещане и да кажа: “Ето към това се стремя!“

Зная, че отивам на следващата, по-висока степен  на отдаване, свързвам се с цялата система, която се нарича любов. Любовта е зависимост вътре в системата.

Ако която и да е система, която сме създали /например кондензатори, съпротивления, намотки и т. н./ работи правилно, ние казваме, че в нея цари любов, тоест  пълно разбиране на взаимната програма, взаимосвързаност. Тук е същото.

Въпрос: Значи, аз правя усилия да отменя себе си и да мисля за другите?

Отговор: Самоотмяната  е задължителна, защото иначе няма да се включа в системата.

Реплика: Но аз не зная кога ще получа  възнаграждение за това.

Отговор: Включването в системата  е възнаграждение. Представете си, че има напълно взаимосвързана система, в която всичко се случва по жив аналогов режим. Ако аз се включа в тази система,  ще съществувам в нея. А съществуването  в нея е моето възнаграждение.

Ако  все още не се намирам в нея, трябва да работя със себе си, за да се включа към нея,  да се свържа интегрално. Това е моята работа.

Въпрос: Да допуснем, че съм приложил усилия. Но кога ще  се включа в системата това си остава  тайна за мен?

Отговор: Невъзможно е да се каже, защото аз дори не знам какви натъкмявания още трябва да направя, за да се интегрирам напълно в тази система. От всички кондензатори, съпротивления, намотки и хилядите други елементи, не зная какво точно трябва да взема  за своята промяна, така че да се включа в нея. Аз просто трябва да се анулирам, за да ме форматират като себе си.

По принцип, нашата задача се свежда до отмяна на своето „аз“. Нека останалата схема , електронна или човешка, няма значение каква, сама да ме формира като себе си, аз просто ѝ
се отдавам. Това е условието  на Първото Съкращение /Цимцум Алеф/.

От урока на руски език, 22.04.2018

[231403]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа | Add Comment →