Въпрос: Вие сте написали красив туит: «Неочаквано се оказахме в общество, в което действа законът: побеждава не силният, а този, който е обединен с другите».

Задават ви следния въпрос: «За какво обединение говорите? Интернет също ни обединява – за това ли става въпрос? Или все пак той е технология без душа и обединението трябва да бъде на друго ниво?“

Отговор: Това е така. В кабала се говори, че трябва постепенно да се приближаваме един към друг, за да се разбираме. Дори и да не се съгласяваме, но да се разбираме. А  ние просто отричаме и това е всичко. Поставяме ограда между нас. Не искам нищо да знам: това е мое, а това – твое и прави каквото искаш.

Днес общото състояние на природата вече не ни го позволява. Светът става глобален  не защото сме глобално свързани един с друг, а защото е дошло времето, когато трябва чувствено и морално да се свържем по някакъв начин помежду си. А това не се получава.

Мислим си, че ако направим определени общи икономически, търговски и други планове, ако прехвърляме капитали от единия край на света до другия, светът ще стане глобален. Абсолютно не. Напротив, това е глобално разделяне, а не съединение.

Затова тук става дума за необходимостта човечеството да се разбира повече, като едно единно цяло, за да разберем как влияем на природата и как природата влияе на нас. На първо място това се има предвид. А за това, хората трябва да осъзнаят общата зависимост един от друг. Природата ни го показва.

Веднага след като проникнем по неволя в тази зависимост един от друг – няма къде да избягаме, няма къде да  отидем, ние се намираме на земното кълбо, което ни свързва всички в едно цяло – веднага след като го осъзнаем, но така, че да можем да убедим себе си, веднага ще се превърнем в единно интегрално човечество.

И животът ни, естествено, ще се промени. Няма да се заплашваме един друг, защото ще бъдем като хора, които живеят в един апартамент, в един дом. Трябва все пак да се издигнем над нашия дребен личен егоизъм.

От ТВ програмата Новини с Михаел Лайтман, 25.09.2018

[235455]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация - No Comments→

Създаването на духовно кли е за сметка на приближаването към другарите. А такова сближаване е възможно само по пътя на самоотмяната, да приема от тях това, с което не съм съгласен. Аз се включвам в групата, прекланям се пред нея, вместо да привличам групата към своята гледна точка. В това е цялата работа.

Ако действително искам да се приближа към центъра на групата, в който се крие Твореца от мен, то трябва да търся проблеми и трудности, които да мога да преодолея, за да се съединя с другарите. Подаръкът ми за групата е моето сърдечно и душевно участие с вяра над знанието.

Присъединявам се към другарите си независимо от моето несъгласие. И тогава виждам, че всичко е предварително подготвоено и няма кого, освен себе си, да поправям. Всички вече са включени в общата душа и само аз, Малхут, трябва да поправя отношението си към тях. Тогава ще разкрия строежа на общата душа с нейното напълване, с Творецът, който се намира в нея.

Всичко е благодарение на това, че поправям себе си против моето желание, като правя подаръци на другарите си или групата с това, че отменяйки себе си, се присъединявам към тях. Аз не искам и това нежелание остава в мен като дълбочина на егоизма (авиют), но го правя независимо от нежеланието си, против егоизма и така правя съкращение, екран и включвам моята Малхут в деветте първи сфирот.

Деветте първи сфирот са свойствата на другарите, които са ми дадени за работа и самоотмяна, за да съкратя егоизма си и да съм готов да отдавам, да помагам, поддържайки ги във всичко. В крайна сметка откривам, че всички вече са поправени и са обвивки на Твореца, който ми е устроил всичко това, за да ми помогне да развия в себе си любов и да Го разкрия.

От сутрешния урок 15.10.2018

[234925]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Духовна работа в група - No Comments→

Въпрос: Какво означава да се  нивелирам пред групата?

Отговор:  Да поставя всички мои свойства  в служба на групата, за да може в нейното обединение максимално  да се релизира образът на Твореца: отдаване, любов, връзка, взаимност.

Първото действие е, когато другарите в отмяна един пред друг  намират центъра на кръга. И тогава точно в тази отмяна започват да разкриват Твореца, Неговото изначално свойство.

Въпрос: Каква мотивация движи човека, който правилно отменя себе си?

Отговор: Истината е, че само това  и съществува, а всичко останало  ни е дадено специално като антиматерия, за да разкрием над нея свойството отдаване  и любов.

Въпрос: Как ще разбера, че наистина  искам правилно да отменя себе си по отношение на десетката? За кого мисля: за Твореца, за себе си, за другарите, за материята? Какъв трябва да бъде векторът?

Отговор: Това е постоянна работа, в която човекът си представя  как се радва, че вместо себе си започва да усеща цялото мироздание като едно, цялата група като едно. Усещането за отделяне от егоизма, когато всички заедно се  съединяват като равни и вече имат желание  да разкрият Твореца.

Творецът се разкрива при условие, че цялата десетка се грижи не за себе, а за другите, това вече е състояние  на следващото стъпало. Но когато всички наистина се отменят, това  вече е центърът на десетката и тяхното съвместно включване в него се нарича включване на капката семе в майчината утроба. Те усещат, че се намират във висшия парцуф и имат контакт с него.

Въпрос: Да предположим, че мога да отменя себе си, но нали не съм  отговорен за  същото  състояние  на останалите другари?

Отговор: На теб само ти се струва, че ги има останалите другари, така както сега ти се струва, че ние съществуваме. Ние съществуваме в теб!  Заради това трябва да си представиш, че всички наши образи в твоето въображение сякаш са се отменили  и съществуват в центъра на кръга между нас. Това е  истинската реалност.

От ТВ програмата “Последното поколение”, 12.04.2018

[235105]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Духовна работа в група - No Comments→

Водещите европейски лидери не са обременени от грижа в какъв свят ще  трябва да живеят техните деца. Ръководителите на четирите стълба на ЕС –  Германия, Англия, Франция и Италия нямат деца. Бездетен е и ръководителят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер. Оказва ли влияние това на техния мироглед?

Определено. Човекът без деца има друго виждане, други вътрешни импулси и пориви. Социалните инстинкти действат в него по друг начин.

Не случайно споменах инстинктите. Защото отговорността за семейството и децата е естествен инстинкт, част от нашата природа. На неговата основа се изграждат отношенията към племето, към народа, към държавата –  към всичко, което е изразено в пълнотата на думата родина.

Човекът без потомство е лишен от категорията „след това“ – след мен, отделно от мен, от мен и нататък. Липсва му цял комплекс от усещания, цял диапазон от възприятия. Тази част в него не е задействана, не е включена. Сигналната граница е мъртва.

Няма да помогнат никакви уловки и обяснения, това не може да се обясни. На глухия не можеш да обясниш какво е звук. Кучето никога няма да може да разбере птицата. Има неща, които може само да се почувстват, да се преживеят, да ги изпиташ върху себе си и по никакъв друг начин.

Бездетните лидери играят в политиката като деца без здрава, зряла отговорност за тези, които управляват. Те могат да са умни, образовани, талантливи, но все едно – не чувстват в пълна степен населението, обществото, народа.  Неслучайно самото понятие народ става неприемливо за неолибералните умове.

И сега президентът на Франция Макрон ни чете морал за това, че „национализмът е предателство към патриотизма“… С други думи, да изпитваш отговорност или гордост за своя народ, за своята история, за своята държава е порочно и неморално, защото не може да поставяш собствените си интереси над интересите на другите.

Символично е, че разпънати от тези „безпотомствени“ водачи, най-големите европейски икономики буквално „доят“ континента в своя полза, без да мислят какво ще бъде по-нататък. На думи всичко е много правилно, но в действителност се получава когнитивен дисонанс, защото в егоистичния свят приказките за общите интереси се ползват от тези, на които е изгодно да размиват границите и традициите.

Съвременният космополизъм на международния капитал подчинява икономиката и съзнанието на хората, като се крие зад ярките лозунги на общочовешките ценности. Но богатството при това някак си се концертира в самата връхушка, в обществото растат напрежението и  разслоението, а  антисемитизмът се завърта точно там, където най-много се говори за толерантност. Във Франция например, неговият официален прираст през последните девет месеца е 69%.

Европейският елит е лицемерен, морално безплоден, той няма стратегия, а само тактика за изиграване и задържане на властта. Той не се идентифицира с бъдещето на този континент и  чисто и просто го експлоатира, изсмуквайки соковете на населението.

В резултат на това хората губят предишните си ориентири, спират да създават семейства и да раждат деца. Някои не искат, други не могат да си го позволят. Все повече европейки принципно избягват майчинството. Сред родените през 70те години са повече от една четвърт. Според данни на ООН през следващите 40 години коренното население на Европа ще намалее със 100 милиона човека!

По същество това е континент без бъдеще. Всъщност – не, с мюсюлманско бъдеще.

Разбират ли европейците накъде вървят нещата? Изглежда, че са ги научили да не мислят. Докато Европейският съюз преминава през точката, от която връщане няма, хората, заети с мимолетни сензациии, потопени в потребление, намират реализация в туризма, или например в спорта, който за много хора днес заменя религията. Да, съвременното поколение се надява да живее не до 120, а до 150 години. Как? Благодарение на здравословния начин на живот и технологията. Защо? За какво? Очевидно, за да умрат здрави…

Измамената, кастрирана демокрация лишава народите от сили, дух, общност, призвание, идентичност, а хората от „потомство“, от идеи за развитие, от утрешния ден, за посока и цел. Няма вече „свои“, „близки“, за които  би си струвало да се живее, работи, тревожи, да се търпят лишения. „Свои“ сега сякаш са си всички. А в резултат на това, всички са чужди и европеецът остава  насаме със своя егоизъм, без „род и племе“ сред море от лъжи и илюзии. Семейството като опора, като котва, като платно, като социален институт, като изконно понятие, като усещане  – отмира.

Но какво да правим, ако без семейство човекът по природа не може да съществува нормално, да процъфтява, да продължава рода във всеки един смисъл. Без близки сякаш съм като незавършен, недозрял, непълноценен. Именно семейството в зората на моя живот ми показва тази безкористна любов, която ще трябва да предам нататък, да я даря на другите, включително и на моето потомство, на своето „след това“. Родните хора са моята връзка с вечността. Без деца тя се прекъсва и аз подсъзнателно преминавам към друга сметка.

При еврейския народ, по законите на Тора, нежененият мъж не може да бъде лидер. И сега ние разбираме, че работата тук не е в „отметката“ за хупа и сватба,  а е в готовността да отговаряш за другите. Да отговаряш не като началник или командир, а именно като ключова фигура, на която народът е доверил своята съдба.

Проблемът дори не е в самите деца, а в приемствеността, в  цялостния процес на развитие на човечеството, който ние много смътно си представяме. Предумишленото отказване от основни изисквания на обществото ме лишава от възможността правилно  да участвам в  него, а също и по стъпалата на управлението. Този закон никак не се е променил и в наши дни.

Европа, която се е откъснала от корените си, се е объркала в лявата идеология. Толкова се е объркала, че там дори не се забелязва реален демократичен отговор с връщане назад, след достигане на края. Напротив, краят здраво се е закрепил в съзнанието на много хора като център на техните убеждения. Те вярват, че могат да се обединят на основата на красиви думи. И затова аз не чакам нищо добро от европейската „безпотомственост“. Всъщност, сама по себе си тя представлява  не демокрация, не „власт на народа“, а незрялост и безплодност на елита.

Европа, а и целият свят днес се нуждаят от истинска демокрация – общество на равни, развити хора, обединение с общи интереси и обща цел. Хора, които формират общо поле на единство и любов. Те нямат лидери според нашето разбиране на думата, а само водачи, мъдри, неотровени от властта, които не правят култ от себе си, не си присвояват правото на истина като последна инстанция. Никакви парвенюта – всичко е „кръгло” и  цяло, но изобщо не е безлично.

Такова общество се управлява само от единството, производно на нашите усилия. Общата лодка сама се насочва по пътя, общата система показва и обучава как да се издигнем над конфликтите не за сметка на другия.

Как да стигнем до това? Със сигурност не с „порив към щастие“. Необходими са години на възпитание. И все още ги имаме в запас, ако започнем сега.

Още по-печално е да виждаме как недалновидните, безотговорни, лишени от перспектива лидери вкарват хората в устата на противоречията, в резултат на което ще стане експлозия.

[236412]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възпитание на децата, Криза, глобализация - No Comments→

В статията „Мир в света“ Баaл а-Сулам пише: „Мирът в отделното общество е обусловен от мира в целия свят, защото ние сме достигнали такова ниво на развитие, че целият свят става едно общество, един народ.

Всеки човек в света е принуден да се грижи за благото на целия свят и да му служи вследствие от това, че обезпечава своето съществуване за сметка на цялото човечество.“

Ние започваме да го чувстваме още днес. Но то ще стане много осезаемо, когато светът започне да се разпада, което ще се случи скоро. И тогава ще разберем, че вече не можем да бъдем заедно в тази егоистична форма, която работи сега, не можем да останем в този съюз. Невъзможно е нито да се разделим, нито да се обединим.

Това е много опасно състояние, което може да доведе до война. Представете си, че Европейският съюз се разпадне и всички страни прекъснат връзките помежду си.

Нито една държава не може да съществува в изолация, не може да обезпечи дори своите насъщни нужди. Този разрив ще се отрази на цялото човечество, на обществото, на семейството, на всички социални, икономически и държавни системи във всяка страна.

И тогава хората ще разберат, че обединението не е само за да си осигурят прехрана, облекло, всички нужди. Природата ни задължава да се съединим вътрешно. Ако няма вътрешна връзка и взаимно допълване, всички останали изградени от нас системи няма да могат да работят.

Това е много труден урок. Ако го преминем с помощта на науката кабала, той няма да изисква много вътрешни търсения и усилия, война и кръв. Ако не разпространим знанието за кабала в света и не реализираме вътрешната връзка в кабалистичните групи по цяла Европа, то в Европа ще има пълен и много болезнен разпад.

Ние трябва да изградим между нашите европейски групи вътрешна духовна връзка, която ще действа като вътрешно духовно правителство на този континент. Всички ще почувстват, че в тези хора има нещо особено: има идеали, висша цел, методика, че те са способни да отговорят на насъщните въпроси.

Защото те разбират защо има криза: не заради монетарната политика или проблемите на екологията, международната търговия или увеличението на импортните такси. Всичко това не води до решение. Единственото решение е да се построят правилни и добри отношения между всички в рамките на общата човешка система.

А това не може да направи никой друг, освен кабалистите. Затова правилният резултат от конгреса е организацията на такава европейска група, която ще стане вътрешна, духовна, идеологическа основа на целия европейски континент.

Това може да изглежда фантастично и нереално, но преди десет – петнадесет години и моите прогнози за предстоящата европейска криза изглеждаха нереални. Днес тази криза, която се разрази заради това, че съюзът беше създаден без поправяне на природата на човека, е очевидно за всички. И следващият етап ще се разкрие още по-бързо.

От предварителния урок на конгреса в Италия „Всички като един“, 26.07.2018

[231026]

Filed under: Конгреси и събития, Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Световната здравна организация е включила в своя списък от болести и разстройства зависимостта от видео игрите. Човекът се счита за зависим от игра, ако отделя голяма част от своето време „до такава степен че игрите преобладават над останалите жизнени интереси.“

Каква е основата на това, човек толкова да се прилепва към играта, че тя да стане за него живот?

Отговор: А какво е нашият свят? – Също е игра.

Когато няма нищо друго, човекът сменя едното за другото.  А играта, в която влиза, го подчинява, той е в нея, получава отдаване от нея, въздейства върху нея. За него това е най-близкия спектър от връзки, събития, взаимност.

Той участва активно! Хората харчат много пари и са готови просто да живеят в това.

Въпрос: Смятате ли, че това е болест?

Отговор: Вярвам, че всяко хоби, ако не отклонява от целта на творението, може да има място в свободното време, но извън това вече е болест.

Въпрос: Може ли да се победи тази болест?

Отговор: Не мисля, че човек доброволно ще се откаже от нея. Защото да замениш приказния свят с реалния, е просто да крадеш от себе си живота.

Реплика: А за него животът е игра…

Отговор: Всъщност не е игра, а е неговия живот! А нашият живот е глупава игра.

Реплика: Вие през цялото време говорите само за едно: само когато човекът стигне до истинския смисъл на живота, всичко това за него ще стане като детски игри.

Отговор: Това ще изчезне от само себе си. Защото перспективата за разкриване на истинският свят, вечността, съвършенството ще засенчи всички игри, всичко, което той има днес.

Въпрос: Може би затова игрите днес съществуват, за да го подтикнат към това?

Отговор: Няма да го подтикнат, а просто ще облекчат времето, докато човечеството осъзнае в какво безнадеждно, крайно състояние се намира.

Въпрос: И кога ще дойде това време?

Отговор: Това зависи от два фактора: когато човечеството ще се настрада и когато кабалистите могат да се доближат до него и да обяснят, в какво се състои проблема.

От Тв. Програмата “Новини с Михаел Лайтман“, 20.06.2018

[231630]

Filed under: Възпитание на децата, Здраве - No Comments→

Въпрос: Основателят на Майкрософт Бил Гейтс е налял повече от четири милиона долара в проект за създаване на генно модифицирани комари, кото да убиват себеподобните си. По този начин има намерение да унищожи всички комари, които пренасят малария.

Това правилен подход ли е? Ние нарушаваме равновесието в природата.

Отговор: Тук разбира се, може да има необратими последици. Проблемът е много сериозен, защото се намесваш във вътрешната система на природата.

До какво ще доведе това? Както и всичко останало – до осъзнаване на злото. Необходимо е да променим себе си и тогава цялата природа ще се промени.

Ако престанем да се жилим, комарите ще спрат да ни жилят.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 26.06.2018
[231475]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Цялата духовна работа върви чрез вяра над знанието. Нарича се вяра, защото тя не се одобрява в моите обикновени, материални сетивни органи, в желанието, с което съм се родил.

Но аз получавам свише такова осветяване, което ме удържа в състояние, наречено „вяра” и ми позволява да работя, независимо от това, че не усещам висшето стъпало.

И дори самият аз не искам да я чувствам, не искам да работя заради своите приятни усещания, да стана техен роб, а се стремя да се издигна над тях, над своята природа. И за това, моля да ми дадат силата на вярата.

Независимо, че не виждам, не чувам, не разбирам  как действа силата на отдаване, но действам съгласно нейните закони, за да се облече тя в мен.

Хората в този свят във всичко се ръководят от силата на получаване и се насочват от своето желание да се насладят, несъзнателно му се подчиняват, като кукли, облечени на  ръцете на кукловод. А аз искам да се обличам с другата Му ръка, която  се нарича  ръка на вярата, за да започне тя да ме управлява,  превземайки целия ми разум и сърце.

Но в същото време не оставям предишната си природа. Аз искам да я усещам и да направя сравнение, колко тя се различава от другата, за да работя във вяра над знанието. А аз ще имам  разум и в добавка вяра, която  е над него, тоест силата на отдаване ще властва над силата на получаване. А аз ще зная и разбирам, как властва  силата на отдаването и сам  ще я направлявам. Тя ще се намира под моя контрол.

Това се нарича вяра, защото не искам знание  за това, как действа силата на отдаване, а само искам тя да вземе връх над силата на получаване.

Следователно, цялата духовна работа започва с това, че придобивам силата на вярата, силата на отдаване над силата на получаване, която се нарича знание. В същото време оставам разумен човек, а не се извисявам във фантазии, като че ли вървя с едната вяра и съм готов на всякакво отдаване. Аз не съм готов за нищо, абсолютно реално гледам на нещата. Вярата над знанието се опира на реална сила, още по-мощна, отколкото силата на получаването.

Работя с пълното включване на чувствата и разума, със своето обкръжение и с целия свят, но само по нов начин, променяйки стила на работа. Така става влизането в духовната работа.

От сутрешния урок на 22.10.2018

[235385]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа - No Comments→

Да изградим нови органи на възприемане за разкриване на духовния свят,  означава да изградим връзки между нас, вътре в които да можем да разкрием Твореца и с това да Му доставим удоволствие. Това ново възприятие се нарича „вяра над знанието”, степента на Бина, на отдаването, алтруистичното намерение.

Подготвяйки ни за такова поправяне, Творецът постепенно скрива духовните светове, спускайки ги до нивото на този свят, където може да съществува творението и  разбива общата душа на множество части.

В началото на поправянето трябва да установим връзка на материално ниво, т.е. егоистично, вътре в знанието. А след това трябва да се издигнем над него, за да бъдат всички наши връзки от не егоистичен тип и да произлизат не от желанието за наслаждение, а от природата за отдаване.

Но при това ние не унищожаваме желанието си за наслаждение, а напротив, всеки път го използваме като пример, което се нарича лява линия, и строим над него обратната форма, дясната линия, желанието за отдаване.

Излиза, че е невъзможно да се издигнем на степента на любовта и отдаването, докато не се разкрие ненавист, отблъскване, разединение, егоизъм във всичките му образи. И над всичко това строим дясната линия: обединение, любов, сближаване, взаимно разбиране, както е казано: „Всички прегрешения ще покрие любовта”. А няма ли прегрешения, няма любов, трябва да има и едното, и другото, едно след друго: крачка вляво, крачка вдясно.

Първо трябва да разкрием недостатък от лявата страна, а от него вече ще разберем каква трябва да бъде неговата противоположност, като „преимуществото на светлината от тъмнината“ и ще можем да изградим дясната линия, правилната връзка.

Сега ние не знаем какво е правилната връзка, нямаме никакви предпоставки за нея. Затова остава само да следваме съветите на кабалистите, само по този начин ще можем да изградим нови връзки между нас, които ще се наричат духовни. Защото вътре в тези особени връзки ще разкрием силата на отдаване и любов, която се нарича „Творец”.

В това е работата на човека. Цялото учене е подготовка за практическа реализация, за изграждане на връзки на друго ниво, съгласно друга природа – на отдаване, в която няма нито капка егоистично желание, което властва над нас.

Сега не знаем какво е желание за отдаване. Колкото и да се насилваме, не можем да изтръгнем от себе си нищо друго, освен егоизъм. А всъщност всичко е много просто: трябва само да направим желанието си подобно на желанието на Твореца.

Ако се опитаме да влезем в желанието на ближния и да го поставим над нашия егоизъм,  като го правим по-силно и по-важно от нашето желание, независимо от противоположността на личния интерес, ще можем да се научим да заменяме едната природа с другата.  В такава форма ще можем да разберем какво означава да преодолеем себе си и да вървим над мнението си, над чувствата и разума си.

Моите собствени усещания и разум си остават, но освен тях аз придобивам сърцето и разума на другарите, на групата. Вървя след другарите със затворени очи, защото не мога да проверя и да съпоставя техните желания със своите. Просто трябва да отдам на другаря „последната си риза”, т.е., неговото желание трябва да определи всичките мои действия.

Използвам тялото си като машина, вътре в която действа желанието на групата. Така ще се придвижвам, докато не разкрия, че това е желанието на Твореца, което вече е в мен и ме води. Когато изпълнявам действията, аз започвам да Го разпознавам, защото този Творец действа вътре в мен.

Ако Му дам такава възможност по свой свободен избор, вътре в тези действия ще разкрия Неговата природа, характер, програма, подход, и ще стана подобен на Него. Така постигаме сливането с висшата сила, Творецът се облича в творението.

Дойде време сериозно, по-интензивно, практически да се включим в тази работа. Надявам се, че вече сме направили първата половин крачка напред.

От урока на руски език „Работа в знанието и над знанието“, 04.11.2018

[235866]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността, Духовна работа - No Comments→

Реплика: В компютърните игри има жанр симулации на Бог. В тях играчите управляват общност от игрови обекти и персонажи в ролята на някаква висша същност, която притежава свръхестествени сили.

Много симулации на Бог не поставят пред играча никакви конкретни задачи, като  му  дават възможност свободно и неограничено да развива управляваното от него общество.

Сега в тях играят 2,3 милиарда човека, една трета от населението на Земята. Около 30 милиона човека играят в тях повече от 30 години. Какъв трябва да бъде моделът на поведение на човек, който влиза в играта на свръхестественото същество, същност, субект?

Отговор: Ние трябва да разберем, че същността на висшата сила е в абсолютното добро, в абсолютната любов. Богът е създател на всичко. Тоест, както родителите се отнасят към детето си, така и Бог трябва се отнася към своите произведения. Не е важно с какво се занимават те. Той ги е създал и ги обича такива, каквито са.

На първо място човекът, който се вживява в образа на Бог,  трябва да обича всички хора такива, каквито  са, защото в крайна сметка те са такива, каквито Той ги е създал.

На второ място е  възможно Той да ги е създал непоправени, но да иска да ги доведе до поправяне, за да ги научи по този начин кои са те. Сега те са непоправени, като че ли са създадени от лош Бог, за да ги приведе към поправено състояние, и тогава те ще определят, че Богът все пак добър.

Той ги е направил такива, за да видят в сравнение с миналото си състояние, доколко днешното състояние, към което Той ги  води, е особено, съвършено.

Бог, висшата сила, която ги е превела през всички тези състояния, от най-лошото до най-доброто, ги е научила да ценят доброто, защото доброто може да се оцени само от лошото.

И когато човекът преминава през всички състояния по този начин, той става учен, мъдър, абсорбиращ, състоящ се от всички отрицателни и положителни състояния. Тоест, тогава той наистина става човек – изпълнен с всички състояния, които могат да съществуват в природата. И тогава наистина може да се отнася правилно към всичко.

Въпрос: В крайна сметка в тази игра, в която главният герой е  Бог, и човекът Го играе, той разбира какво е истински човек, какво е Бог?

Отговор:  Човекът има една цел: да разкрие за себе си каква е истината, правдата, а не да прави добро на себе си, както малките деца искат да обърнат играта. Него го интересува истината.

Истината  е мястото, в което заедно се свързват доброто и злото, предателството и добротата, и предаността, – абсолютно всичко заедно, и се допълват едно друго! Не се изключват взаимно, а се допълват. И няма нито една сила, нито едно явление в природата, което е излишно, което трябва да се унищожи, да се изтрие. Напротив, няма добро без зло и зло без добро.

Човекът, който иска да стигне до съвършенство, го постига в съчетаване на всички сили на природата, на всички свойства на природата, и тогава той наистина се състои от всички свойства. Ако се стреми към това, играта му е правилна.

Въпрос:  Може ли един човек да играе тази роля?

Отговор: Всеки трябва да достигне до състояние, когато е напълно идентичен с Бога. Това е целта на неговото развитие, целта на неговото съществуване.  Затова той се нарича „Адам”, от думата „едаме”  – подобен на Твореца.

Въпрос: Ако ви дадат модел на игра, в която единната същност е висшата сила, какво бихте добавили в нея?

Отговор:  Ако я приемам като съвършена, как мога да добавя нещо в нея? Аз абсолютно нищо не бих променил в света – нито в себе си, нито в него, в никого. Ще използвам само  това, което ми е дадено. Защото всичко е дадено именно за да достигна нивото на Твореца. Всеки от нас. И затова нищо не трябва да се променя в света. Трябва само да го използваме,  за да можем през цялото време да се доближаваме до идеала на Твореца.

Въпрос: Това ли е смисълът на играта –  правилно да съчетаваме несъчетаемото?

Отговор: Правилно да се съчетаят всички елементи на природата, на обществото и твоите собствени, за да постигнеш този идеал.

 [235611]

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман”, 16.09.2018

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възпитание на децата - No Comments→

Въпрос: Защо вие, кабалистът, правите толкова много действия в измислената реалност, когато можете да пренесете вашата област  на действие само в истинската, духовната реалност?

Отговор: За да можете вие, като част от същността си, също да дърпате зад себе си.

Въпрос: Тоест, вие сте отговорни пред хората?

Отговор: Всички те са мои части! И затова аз съм свързан с тях. И така е с всеки от нас. Става взаимно включване на всички във всичко. Затова всеки от нас дърпа другите и ние заедно се притегляме към света на вечността, на Безкрайността.

Когато помагаш  на другите, в крайна сметка помагаш на себе си, защото всички останали са твоята духовна част. Всичко това е един Адам.

Въпрос: Аз отдавам не на другия човек, а на себе си?

Отговор: Да, но на теб ти изглежда, че отдаваш на другите. Работата е в това, че състоянието, наречено Адам, се е разбило на множество части, за да може всяка част по отношение на другите да премине от егоизма си в алтруизъм и да придобие по този начин свойството на Твореца, свойство на отдаване и любов.

Ако тази система не се беше разбила, как би могла да придобие свойството на Твореца? Относително какво би действала? Защото сме разбити и между нас съществува егоизъм, взаимно отблъскване, ние можем да го преодолеем и да се свързваме с другите. Тогава силата на преодоляване ще стане сила на нашето сцепление и подобие на Твореца. Това състояние трябва да постигнем.

Такъв е замисълът на Твореца,  в резултат на разбиването творението да стане егоистично и цялата сила на светлината, силата на Твореца, силата на Неговата любов да влезе между нас и да се преобърне в егоизъм, в ненавист. А сега ние трябва да я обърнем във връзка и любов, и тогава ще станем подобни на Твореца.

[234974]

От урока на руски език, 10.06.2018

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа - No Comments→

 Въпрос: Местните власти в Гуадалахара са приели закон, който разрешава сексуалните контакти на обществени места. Какъв е този етап  в развитието на обществото, когато се иска всичко да бъде на показ?

Отговор: Мисля, че това е само стъпка, за да се успокои напрегнатата обстановка.

Въпрос: Какво е сексът от гледна точка на кабала? Защо хората са толкова привлечени от него?

Отговор: Сексуалната потребност е най-високата в човека. “От наслажденията в живота, на любовта и музиката отстъпва.” Тя идва от нашата духовна потребност да бъдем свързани с висшата сила, т.е. има много дълбок корен.

Ние все още не разбираме целия проблем, не сме осъзнали необходимостта от развитие на сексуалната култура, за да направим в обществото такива правилни рамки,  в които човечеството  да не се чувства в нещо като капан, пренебрегнато. В края на краищата, ако сексуалната енергия не се изразходва, възникват огромно количество проблеми – чисто физиологични, обществени и т.н.

Всичко това се нуждае от много точни изследвания.

Въпрос: Може ли да се каже, че решението на този проблем може да обърне движението на цялото човечество по хармоничния път на развитие?

Отговор: Безспорно! Във всеки случай, ще можем правилно да организираме цялото човешко общество по коренно различен, нов начин.

Реплика: Вие често казвате, че реализацията на многото желания, които се проявяват в човека: стремежът към изкуство, към музика, а в този случай към сексуално удовлетворение, – всичко това е стремежът на човека към връзка.

Отговор: Към връзка със себе си, с другите и с Твореца.

Въпрос: Как да разкрием и съкратим тази дистанция?

Отговор: Затова е необходимо възпитание. Трябва наистина да разберем, че сексът  не е само секс. Той е съвпадане, сливане, съединение, единение, предаване един на друг на определени чувства, енергия, вяра в другия човек, усещане на другия като своя част, като партньор.

Но това изисква възпитание, правилно осъзнаване какво е сексът. Той не е само удовлетворяване на сексуалното желание независимо с кой, къде или как. За човекът няма да е достатъчно просто да задоволи себе си.

За него ще бъде важно да знае с кого може да го направи, за да остане в него правилното впечатление, вътрешно напълване, за да усеща, че се намира в специален вътрешен висококачествен контакт с другия човек.

Защото според кабала телесният коитус е следствие от духовния коитус между хората, когато  има обединение и се създава основа, място за разкриване на Твореца. Както е казано: “Мъжът, жената – и разкриване на Твореца между тях.” Ето това се нарича правилен контакт.

Това вече е контакт на духовно ниво, но той произлиза от животинското, което трябва да издигнем на тази степен. Това е възможно. Трябва да се учите и да бъдете наистина духовни партньори.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 27.08.2018

[234567]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - No Comments→

Въпрос: В какво е същността на конфликтите между мъжа и жената?

Отговор: Същността на конфликтите между мъжа и жената е, че те не могат да отстъпват един на друг. Моят учител Рабаш казваше: “Семейството, любовта се държат само на отстъпки.” Само на това.

Затова всеки път, когато сте в контакт с другия, помислете как още малко да отстъпите… и още малко, а не обратно – да победите, да спечелите, да натиснете. Бъдете силни в това, че отстъпвате и ще видите как животът ви ще стане по-лесен, по-лек и с това ще дадете пример на другия.

Въпрос: Ако сутринта след кавга между съпрузите те се преструват, че нищо не се е случило, това няма ли да натрупа между тях обиди и недоволство? Може би е по-добре да признаят грешките си и да поискат прошка един от друг?

Отговор: Не. Вие трябва предварително да се договорите помежду си, че ако сте се скарали, на сутринта ще станете и ще покажете един на друг своето абсолютно ново отношение, все едно нищо не е било.

В това отношение моята съпруга е идеален учител. Всяка сутрин след урок аз се прибирам в къщи и ние заедно отиваме на разходка. И всеки път, независимо от това, какво е било вчера –  а вчера може  да сме се поскарали, защото и двамата сме доста темпераментни, – тя ме посреща, сякаш нищо не се е случило. А тя има прекрасна памет.

Но това, което се е случило вчера, тя просто изтрива от паметта си. И това е прекрасно. Благодарен съм, че имам такава съпруга. На това трябва да се учим.

Въпрос: Как да се насладим на конфликта?

Отговор: Наслаждение от конфликта можете да  получите от това, че го поправяте, изглаждате, издигате се над него. По този начин вие поправяте себе си.

От урока на руски език, 29.04.2018

[232723]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - No Comments→

Реплика: 58% от работниците в сферата на високите технологии страдат от синдрома на самозванеца. Изследователите казват, че са интервюирали хора в много IT компании и 58% от запитаните почти десет хиляди и петстотин са отговорили, че имат този синдром, че се чувстват като измамници дори след 14 години работа на едно и също работно място. Те чувстват, че работата е над тях, че им дават незаслужено увеличение.

 Отговор: Като цяло това е хубаво. Работата трябва да притиска човека, да го подтиква към усъвършенстване. А какво води човека напред, ако не усещането, че няма накъде да расте и че е недостоен за позицията си?

Те чувстват, че им предстои много работа, заради която трябва още и още да учат, да придобиват допълнителни специалности, знания. Какво лошо има в това?

От друга страна, трябва да мислят, че едновременно с това трябва имат увереност, че ще могат да преодолеят своята несигурност. Но не толкова, че да се изпълнят с излишно самодоволство,  а наистина да растат през цялото време. Това е похвално.

В науката кабала това е постоянно състояние. Аз не мога да си представя, че ще съм напълно удовлетворен! Това е животинско.

Въпрос: Какво е в кабала усещането  за “синдрома на самозванеца”?

Отговор: Аз нистина чувствам, че ние в този свят сме като цяло самозванци. Ние сме получили нашите желания, нашите големи стремежи към такова съвършено състояние като някакъв подарък, който трябва да отработим. Това е аванс! И ние трябва да го отработим. Така се чувствам през цялото време, както и моите ученици, и моите учители.

Въпрос: Какво означава да отработя?

Отговор: Да отработя означава да достигна до състояние, когато в действителност ще му съответствам. Но това е моето пълното поправяне.

 Въпрос: Как правилно да го използваме, за да не попаднем в самоизяждане?

Отговор: Тук е необходимо да се придвижваме по три линии: дясна, лява и средна. Тоест, от една страна, не трябва да има самохвалство, от друга страна, трябва да има пълна проверка и осъзнаване на несъстоятелността.

И върху тези две линии трябва да има трета линия – когато се движим напред в осъзнаване на двете предишни. И винаги напред да виждаме целта, където ще се съберат и двата подхода, когато аз чувствам себе си, от една страна, съвършен, а от друга страна – несъвършен, а тяхната връзка пред мен ме дърпа напред.

Кабала обяснява как се прави. Това е цяла система. Но без нея е невъзможно да се движим напред. Може би затова хората трудно търсят нови решения. А кабала разказва как да го направим.

И възниква много интересно действие за разширяване на съзнанието. Когато вървиш в средната линия, съзнанието се разширява. Тогава ти наистина вървиш напред и дори изпреварваш задачите, които стоят пред теб.

Ти предвиждаш тях и тяхното решение. Не ги дърпаш зад теб,  не ти се предлагат, и ти нещастен, не знаеш, какво да правиш, не им съответстваш. Напротив, получава се така, че работата бяга след теб, а ти вървиш напред.

 На това трябва да се научим. Който иска, ще дойде при нас.

От ТВ програма “Новини с Михаел Лайтман”, 12.09.2018

[235470]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - No Comments→

Въпрос: Влияе ли намерението на човека да причини зло на другия на неживата и растителната природа? Кабала казва, че това се проявява под формата на разрушителни урагани и други стихийни бедствия. Как да разбираме това?

Отговор: Тъй като цялата природа е интегрална и напълно взаимосвързана, то нашето въздействие на която и да е от нейните части, влияе на всички останали части. Колкото по- високо е нивото на природата, на което влияем, например, на хората, толкова повече засяга предишните нива – животинско, растително и неживо.

И обратно, ако влияем в някакво отношение само на неживата природа, то в по-малка степен това влияе на растителната, по-малко на животинската и още по- малко на човека.

Оказва се, че лошото ни отношение към другия човек пронизва абсолютно цялата пирамида. Това е проблемът на екологията и всичко останало. Ние сами предизвикваме ураганите, стихийните бедствия и останалите проблеми.

Преди не сме били в състояние да променяме нещо с намеренията си, но от началото на миналия век всичко се е променило. Погледнете какво сме направили през ХХ век! Това е защото човечеството, както казват кабалистите, е навлязло в съвсем ново състояние.

Ако в началото на ХХ век населението на Земята е било 2 милиарда души и това е примерно толкова, колкото може да издържи планетата, то днес то е нарастнало до 8 милиарда. Това говори, че през последните 100 години сериозно сме извадили от равновесие нашата система.

Въпрос: Тоест 2 милиарда човека не могат да издържат нивото на днешния егоизъм и е трябвало да стигнат до 8 милиарда?

Отговор: Ако се развиваме правилно, не биха били нужни 8 милиарда човека.

От урока на руски език, 25.03.2018

 [230746]

Filed under: Криза, глобализация, Молитва, Намерение - No Comments→

Въпрос: Професор Джеймс Тили изведе пет неща в политиката, които можем да научим от шимпанзето. Ако може да ги коментирате. Първата точка е:  „Дръж приятелите си близо до теб, а враговете още по-близо”.

Отговор: Приятелите са приятели. А от враговете трябва да се пазиш. Но ти не можеш да се пазиш, ако ги отблъскваш. По-добре е да ги държиш „в клетка” близо до теб.

Реплика:  Вторият принцип на шимпанзето е: „В изграждането на  съюзи отдавай предпочитане на слабите, а не на силните”.

Отговор: За да ги командваш.

Въпрос:  И за човека ли това трябва да е точно по същия начин?

Отговор: Те така и се създават. Просто бихме искали да се създават така, но не се получава.

Реплика: Трето: Добре е, когато се страхуват от теб, но още по-добре е, когато те обичат.

Отговор: По-спокойно е, разбира се, когато те обичат. Няма нищо по-добро от това, то е най-ясната защита. Но поне се страхуват.

Реплика: По-нататък: „Добре е, когато те обичат, но още по-добре е, когато можеш да споделиш угощението”.

Отговор:  Разбира се, тогава другият ще зависи от тебе.

Реплика: И петият: „Външната заплаха може да обещае подкрепа, ако тя е реална”.

Отговор: Външната заплаха може да обещае подкрепа, защото тя те задължава да реализираш всички твои вътрешни възможности и тогава ти търсиш партньори.

Външната заплаха те мобилизира, помага, без нея е невъзможно да се движиш напред.

Въпрос: Това са пет маймунски принципи. А можете ли да назовете няколко човешки принципа?

Отговор:  Човекът няма никакви принципи, той е безпринципен. Всички негови принципи са само за миг.

Въпрос:  Защо маймуните имат принципи, а човекът няма?

Отговор:  Маймуните действат въз основа на природата. И дори разумът, който имат, идва от природата – натрупване на всякакви резултати. А човекът няма, защото в него всичко постоянно се развива.

Егоизмът се развива и затова човекът не може това, което е решил вчера, да реши днес по същия начин. Защото обстоятелствата са съвсем различни, друг е егоизмът, друг е възгледът за света, друга е обстановката.

Въпрос:  Какво е тогава човечността? За нея всички постоянно казват:  „Бъди човечен, бъди добър“ и така нататък.

Отговор: Аз мисля, че това отношение е продиктувано от слабост. Не може да бъде по различен начин,  ако нашата природа е егоизма. Какво може да бъде човечността? Ако искам да се покажа добър или искам да се отнасят към мен добре.

Въпрос:  Всичко това маски ли са?

Отговор: Само маски. Ако при маймуните този егоизъм е естествен и затова всички се разбират помежду си, то човекът се облича в такива разнообразни форми, че е много трудно да го разбереш. И затова той използва още и доброта, разум, и всичко останало, за да командва другите, да ги управлява, да се издига  над всички. Това е много по-лошо  от всяка маймуна.

Въпрос: Какво да правим тогава, как да стигнем до светлината, до доброто?

Отговор: Има методика за поправяне, но за нея човекът трябва да разбере, че е необходимо се поправи.

Въпрос: Той трябва да почувства, че е такъв?

Отговор: Да.

Реплика: А ако човекът стигне до разбиране, че е абсолютно егоистичен, че това е неговата природа…

Отговор: Затова той трябва да дойде в кабала. Трябва да изучава природата си и на тази основа да продължи. Той няма друг изход, всичко върви към това. И колкото по-рано, толкова по-добре.

За мен да стане човечен означава да стане подобен на Твореца. Тоест, когато човекът започне да осъзнава, че връзката с другите е негова лична, необходима потребност, при това такава, която надделява над всички останали. Само благодарение на развитието на това съвършено анти  егоистично, тоест. анти природно свойство, той може не само да оцелее, но да се издигне до звездите. Но само в такъв вид.

Много е сложно, невъзможно е, освен ако не стигнеш до правилната методика.

 От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман, 04.09.2018

[235402]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността - No Comments→

Реплика: Женското сърце бие малко по-бързо от мъжкото: при мъжете със 70 удара, а при жените със 78. Въпреки това при двойките, които живеят заедно, сърдечните ритми и дишането стават подобни, особено ако техните отношения са близки. Така твърдят учените.

Но дори ако хората просто правят нещо заедно с въодушевление, сърцата им се настройват едно към друго.

Отговор: Това е от въздействието между хората. Те влизат в унисон, дори ако работят в един екип и между тях няма никакви близки връзки или общи увлечения. Все пак е една работа, една атмосфера.

Влиянието на човека върху обкръжаващата среда, в която се намират останалите, е многостранно. Ние виждаме, че хората, които живеят в една страна, придобиват обща менталност, а ако живеят там дълго време, придобиват дори и чертите на тези, които обитават тази страна. А това вече зависи не от хората, а от самата земя, където те се намират.

Въпрос: А как става това в кабала?

Отговор: В кабала е съвсем друга история. Факт е, че занимавайки се с кабала, ние се свързваме помежду си не на земно ниво, когато живеем на една земя, дишаме един въздух, върху нас въздейства една и съща, например, радиоактивна обстановка или още някакви параметри, които дори не знаем.

Ние сме увлечени от общата цел и в нея виждаме себе си. Освен това, себе си в тази обща цел можем да видим само тогава, когато сме разтворени в другарите си.

Затова тук възниква такова обединение, взаимно проникване, което не съществува в никаква друга форма на човешко взаимодействие. В кабала се получава така, че вие не просто сте подобни един на друг, вие създавате заедно системата, в която сте съставни части и един без друг не можете да съществувате. Затова всичко тук е от по-висок порядък.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман”, 02.10.2018

[235655]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа - No Comments→

Въпрос: С какво намерение да гледаме уебинара за максимално въздействие на висшата светлина?

Отговор: С намерение да се свържем заедно. За този един час, в който се занимаваме заедно, вие получавате огромно количество чувствена, научна, техническа и кабалистична информация.

Ако всичко това влезе във вас, тъй като сте били отворени към мен, то това е и нашето обучение. След това вече идва вашата работа, когато вие се опитвате да реализирате всичко това в групата си. И след това на конгресите.

Конгресът има огромна сила, защото множество хора на Земята едновременно се  подготвят и на конгресите се занимават по една и съща тема. Не пропускайте възможността да извършите голям духовен скок.

От урока на руски език, 11.02.2018

[229361]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа в група - No Comments→

Въпрос: Международна конференция на привържениците на теорията за плоскостта на Земята се събра в Канада. Те твърдят, че планетата е плоска,  не се върти в космоса, не се върти около Слънцето.

Най-разпространената теория е: Земята е плосък диск с център на северния полюс, а южният полюс, Антарктида, не съществува. Мненията са много, но в едно участниците са солидарни: всички снимки на Земята от космоса са фалшиви.

Вие как се отнасяте към това? Защото винаги казвате: „Съществува ли този свят или не?”

Отговор: Да, но аз се основавам на по-различно виждане. Аз съм в състояние, в което нищо не опровергавам и говоря от гледна точка на друго свойство на човека.

Когато променяме свойството на човека от получаване на отдаване, в нас възниква съвсем различно възприемане на реалността. И тогава светът не е този, който виждаме. Той не е кръгъл, квадратен или плосък. Той е свят на две сили, които си въздействат една на друга и във връзката между тях се ражда нашето усещане.

Освен усещането няма нищо. Това усещане се състои от съединяване на двете противоположни сили: на получаване и отдаване.

Материята не съществува. Не е плоска или кръгла, а изобщо я няма!

Аз бих им дал такава лекция: няма материя, нашия свят го няма, няма земно кълбо, нито север, нито юг съществува, нищо не се върти наоколо. И въобще няма нито хора, нито животни, нито растения, нито звезди. Няма нищо.

А къде се намира всичко това, все пак го усещаме. Това се усеща вътре в мен.

А кой съм аз? Това е въпросът.

А кои сте вие? Това е още по-голям въпрос.

Къде ви усещам? – Също вътре в мен.

Реплика: Представям си, че ви слушат тези 200 човека, които са се събрали на конгреса… Те мислят, че с изявленията си обръщат света, а вие казвате, че светът не съществува.

Отговор: Кабала говори за това отдавна.

Нашият свят не съществува. Той е нещо, което си представяме в себе си  както и други светове, които можем да си представим. А вместо това трябва да разкрием как го  чувстваме. Не е важно какво чувстваме, а по какъв начин го чувстваме.

Когато влияем на нашите усещания, ние започваме да изследваме всички тези метаморфози, картини, които се променят в нас. Тогава   ще разберем законите на нашето възприятие и ще можем да ги управляваме.

Ние ще видим, че няма нищо друго, освен две сили, които си взаимодействат и рисуват в нас тези картини, едната сила рисува върху другата. Във връзката между тях се създават тези картини, които се състоят от четири компонента – четирибуквеното име на Твореца (или природата). И това е, което чувстваме.

Въпрос: Aко човечеството разбере и приеме това, какъв практически извод можем да направим?

Отговор: Практическият извод е, че е необходимо наистина да постигнем истинската реалност, в която съществуваме. Тя се състои от две сили, а при пресичането им можем да се почувстваме наистина съществуващи.

Тогава кой съм аз? Продукт на връзката, на комутацията на двете противоположни природни сили.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 14.08.2018

[233943]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността - No Comments→

Кръгла маса на  независимите мнения. Берлин. 2006г.

Въпрос: Защо смятаме, че животът на някои хора е по-важен от живота на други?

Отговор: Това се случва, тъй като не виждаме цялата картина, основният механизъм, общата система на нашата глобализация. Ние принадлежим на единна система, всъщност всички сме едно тяло.

Всеки един от нас е като клетка в единно тяло, която трябва да се грижи за благополучието на целия организъм. Ако видим, че човечеството в крайна сметка  е един човек с определени органи и части на тялото, тогава със сигурност ще разберем, че всеки човек е ценен.

Дори ако една клетка на тялото стане ракова… И това всъщност е определено качество на егоизма: тя започва да поглъща останалите. До тази точка всички ние наподобяваме ракови клетки. Сега това ни се разкрива: всички съществуваме в общата човешка система, която е болна от всеобщ рак.

Ако разкрием това, тогава със сигурност ще разберем, че всеки трябва да е здрав, тоест, да отрече своя егоизъм, да отрече използването, поглъщането на другите и да превключи на отдаване на другите.

Откривайки това ще видим, че животът се съдържа само в напредването на всеки в неговото развитие, в допринасянето  за обществото. Ако окуражаваме обществото да дава на всеки ценности, които са насочени само към това, разбира се, ще задължим хората да бъдат полезни на човешкото общество. Тогава всеки ще бъде равен. Също, животът на един няма да бъде по-важен от живота на някой друг.

 [234235]

Кръгла маса на независими мнения, Берлин 09.09.2006

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация - No Comments→