Entries in the '' Category

Да усетиш цялото мироздание

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Страхувам да си представя духовното обединение без разделение и различия. Това е пълна загуба на себе си, на това, което ме различава от другите. Какво може да бъде по-лошо?

Отговор: Оставете себе си. Какво добро има в човека? Най–важното е да изгубиш себе си. Защото тогава придобивам другите – намирам се в тях, разтварям се в тях, а те се разтварят в мен. В крайна сметка аз получавам интегрално кли/съсъд, в който усещам цялото мироздание.

Хората обикновено се страхуват, че ще се наложи да загубят някои ценности от нашия свят: семейство, деца, работа. Но човекът продължава да живее нормално в този свят. Става дума  да загубиш себе си в духовното, за придобиване на духовно кли.

При това моето „аз“, напротив, ще стане още по-голямо, по-богато. Аз ще разбирам другите, сякаш ги поглъщам вътре в себе си. Но докато ние самите не го постигнем, няма да ни помогнат  никакви обяснения.

Въпреки, че ние бавно, тихичко се приближаваме към това. Слушайки обичайните думи, чувстваме как ни напълват адекватни усещания.

От урока на руски език, 08.04.2018

[231096]

Как да развием духовен ген

Въпрос: В нашия свят за да покълне зърното, са необходими слънце и вода. А какво е слънцето и водата за развитието на духовния ген?

Отговор: Слънце и вода се наричат две сили: развиващата и напълващата.

Водата е свойството отдаване, светлината Хасадим, а слънцето е светлината на мъдростта, светлината Хохма. Тяхното съчетаване въздейства на душата и я развива. Светлината Хасадим разширява, а светлината Хохма напълва. Така се развиват духовните елементи.

Ако човек иска да развие духовен ген,  нека да учи кабала.

От урока на руски език, 18.02.2018

[228342]

Неудобният човек

Въпрос: Преди да започна да изучавам кабала бях лек, радостен човек, а сега изчезнаха възторжеността, лекотата  и веселбата. Аз станах наблюдателен и тежък. Защо?

Отговор: Казано е: ”Който увеличава знанията, увеличава скръбта”. Човек, който се занимава с кабала, не може да бъде лек, лекомислен, просто приятен, защото включва в себе си много различни  противоположни свойства, мнения.

Така че, кабалистът е труден  човек: не е за флиртове, а за сериозен живот, за работа над себе си, за постижение на Твореца.

Но в самата духовна работа има много радост, много наслаждения  от постигането на  Висшите светове, висшите свойства, висшите причини и следствия. А лекомислието оставя след себе си горчива празнота.

От урока на  25.02.2018

 

[229757]

Системата на запалване на световната душа

Преди време имаше коли, които се запалваха много трудно. Завърташ ключа, а стартерът върти, върти и заглъхва, и така много пъти, докато двигателят най-накрая не запали.

Ето така човекът трябва да „запали“ себе си. На всеки опит да запалим нашата душа, ние получаваме от горе светлина, която ни въздейства и започва постепенно да върти душата вече според силата на светлината, в посока към отдаване.

В началото необходимостта от обединение за нас са просто празни думи, защото сърцето  не може  да бъде принудено. И все пак ние със сила се опитваме да го направим, всеки път със своите усилия привличаме светлината, възвръщаща към източника.

Това отнема много време, защото двигателят на нашата душа е много стар, разбит и не работи. Но понякога той все пак малко по малко започва да се върти и тогава ние вече разбираме, че любовта към ближния, за която пишат кабалистите, не е морален закон на обществото, а закон на природата, на цялото творение.

Ние трябва да се свържем, за да влезем в истинския свят, в истинското си състояние. Защото и без това живеем в илюзия, във въображаем свят, като че ли гледаме филм, който няма нищо общо с реалността.

Ние правим всички усилия, за да пробудим нашата душа, докато от голям брой такива опити нашият двигател най-накрая се завърта и започва да се върти в правилната посока. В него влиза горивото – висшата светлина, и той започва да работи.

Европа много прилича на такъв некоординиран двигател. Там има много групи, стари и нови, както и единици, които не са в никоя група. Ние трябва да се опитаме да настроим всички, за да се завъртят в една посока, в общо движение.

Всяка група, която вече има опит, сила, вярна посока, разбира и най-важното, чувства, че именно вътре в обединението се открива вход за истинския свят от това състояние на безсъзнание, в което сме сега, като в мъгла.

Трябва да разберем каква  отговорност носи всеки, който е достигнал напреднало състояние. Той трябва да вземе на влекач цялата тази развалена, скърцаща каруца, която не иска сама да се движи. Това ще бъде нашата атака за обединение.

Не трябва да чакаме конгреса за това, ние можем още преди него да постигнем обединението, което е планирано в програмата на Твореца.

От урока за подготовка за конгреса, 17.06.2018 г.

[228523]

Тя не иска да ражда. Защо?

Въпрос от Facebook: Моята дъщеря се омъжи преди 10 години. Те нямат деца, не искат да имат. А аз мечтая да стана баба. Натискам ги, но всичко е безполезно. На дъщеря ми е отнето щастието да бъде майка. Опитвам се да ѝ го обясня, но тя още повече се отдръпва от мен. Може ли по някакъв начин да ѝ се въздейства? Вие сте мъдър човек, посъветвайте ме.

Отговор: Най-сигурно е да направите за дъщеря си всичко, което иска, в замяна на внук.

Реплика: Тоест бабата може да каже: “Аз ще бъда с него през цялото време, ще се занимавам…”

Отговор: Това е естествено, за него няма какво да говорим. Не е важно. Какво е нужно на дъщеря ви, освен това? Тя  трябва да роди, все пак да бъде майка, да се грижи. Това е за цял живот! С какво можете да го купите? Нещо трябва да се даде. Всичко това са “обществени договори.“

Въпрос: Дори раждането на деца?

Отговор: И раждането на деца, естествено. Мога да кажа, че това е най-основният договор.

Въпрос: А къде отиде майчиният инстинкт, щастието да бъдеш майка?

Отговор: Егоистичното желание прекъсва инстинкта. Егоизмът расте и не иска да действа автоматично. Той през цялото време търси рационалност. Рационалност в раждането, във възпитаването на децата – няма, в изграждането на следващото общество, на следващото поколение – няма..

Егоизмът се променя във всеки един от нас от поколение на поколение.  Сега той се променя драстично и затова живеем с трудни въпроси между поколенията. Естествено е, че не искат да се женят, да създават семейство и още повече да раждат деца!

Извършва се сериозно преразглеждане на ценностите. За всяко предишно инстинктивно действие на хората,  днес възниква въпросът: „И за какво? Защо? И какво от това? А ако не искам? „- и така нататък. Тоест,  човек започва ясно да се проверява.

И егоизмът  не му позволява, казва: “Направи така, за да страдаш по-малко. Децата и внуците не са ти нужни. Ще ти донесат само страдания, нищо друго.”

Днес, когато егоизмът се е  увеличил и е взел превес над инстинктите, които ми диктуват, че трябва да се оженя, да имам дом, семейство, работа, образование, деца, които да възпитавам, образовам и т.н., той ми казва: “Този свят!? За какво ти е да мислиш за него?! Всичко ще отмине, всичко ще изчезне! Почивай!”

Аз прекрасно ги разбирам. В тях има хубав, здрав, развит егоизъм. Те не искат да бъдат слепи и сляпо да следват природата си като животни. Човек – няма, човекът се издига над животното.

Издигайки се в това поколение над животинските инстинкти, започваме да си задаваме въпроса: “Защо?” Тоест в нас наистина се появява нещо човешко, над животинското. И човекът казва: “Не искам този живот, отричам го!”

Въпрос: Каква е вашата позиция ви по този въпрос?

Отговор: За мен е важно хората да могат да го приемат именно като свое лично.

Ако човекът има велика за него цел, тогава заради нея, ако трябва да ражда – ще го направи, ако трябва да възпитава – ще го направи. Не заради децата и не за да ги упреква по-късно, а заради тази своя цел. Заради нея трябва да живее.

Човекът не иска да бъде управляван от инстинктите, които са в животното, той иска да бъде без инстинкти. Ако имам цел, заради нея ще направя всичко, а ако нямам, то няма, и тогава мога да умра.

Въпрос: Ако целта е да се достигне до следващата степен, до свойството отдаване, да станем отдаващи, обичащи, тогава ще се появи ли отново този майчин инстинкт?

Отговор: Ние вече ще съществуваме на друго ниво. Ще започнем да се обединяваме помежду си, да раждаме, да възпитаваме съвършено други същества – духовни. А животинският период вече завършва.

Аз мисля, че ние постепенно и много бързо, между другото, ще навлезем в състояние, в което вместо нашия свят ще започнем да виждаме друг свят. Нашият свят се разтваря като в мъгла и ние ще видим друг свят, в който вече не съществуваме в материята.

 

От ТВ програмата “Новини с Михаел Лайтман”, 05.06.2018

 

 

[230282]

Детски тайни за възрастни

Време е да разберем какво няма да ни кажат децата.

Гледайки съвременните деца, които са запалени по джаджи, често пропускаме родителите, които се примиряват с тази ситуация. Да, те не просто ги толерират, но самите те са погълнати от много важни „дисплейни“ дела. Такъв родител седи в къщи на дивана, на пейка в парка, в кафенето, в самолета погълнат от своя дисплей, напразно губи времето, което може да отдели за общуване с детето си.

В ерата на технологиите вниманието на родителите става по-малко сърдечно, по-малко искрено и краткотрайно. Превръща се в задължение, в „протокол за взаимодействие”, който помага по-скоро за увеличаване на дистанцията, отколкото за осъществяване на близост.

В резултат на това компютрите заместват родителите за децата. Поколението, което има възможност да свикне с джаджите, губи връзка с предходното, по-възрастно поколение.

И знаете ли, аз изобщо не се оплаквам от това. То е за добро.

Мрежата ви предизвиква

Какво могат днешните родители да дадат на децата си, освен елементарни умения и нагласи? Ако се вгледаме по-навътре, ще открием, че „предшествениците“ изобщо не се занимават с вътрешния контакт, с основния слой на отношенията,  които предизвикват състрадание и съпричастност, които формират истинското взаимно разбирателство. Видимо родителите са близо, но сърцата им понякога са много далеч.

И това е естествено, защото сме потопени във все по-голям егоизъм, в себе си. Не ни достигат чувства към детето и към всеки друг. Любовта в съвременния свят е временно допускане при ограничени условия.

Но защо тогава лицемерничим? След като се е случило така,  по-добре да не се натрапваме на  децата, дори „за забавление“. Все по-често виждаме, че не можем да ги вдъхновим, не можем да почувстваме за какво живеят. За нас остава само да регулираме графика им, като се уверяваме, че от време на време се “връщат” в нашия свят.

Въпреки че, честно казано, той не ги интересува особено. Всъщност, те вече са „преминали” в реалността от другата страна на дисплея. Развлеченията, обучението, пазаруването, комуникацията – всичко познато е там. И няма да можем да ги върнем по друг начин, освен със сила.

Най-доброто,което можем да направим, е да се погрижим за тяхната виртуална среда, да я изчистим от негативи и да я напълним със съдържание, с акцент върху социалните връзки, взаимността, взаимодействието. След като  вече са се заселили в Мрежата, трябва да ѝ направим основен ремонт, за да могат да растат спокойно и безопасно в нея.

Между другото, тази работа ще помогне не само на тях, тя ще ни позволи да ги разберем по-добре. И тук ни очакват изненади.

Да се вслушаме на бъдещето

Разчиствайки „авгиевите обори”, създадени от нашето поколение, ще открием, че новото поколение, захранвано от пелените с тази „виртуална” смес, привикнало към интерфейса, не е способно да си представят „древния” свят отпреди двайсет години – така или иначе е право.

Защото ние не се развиваме просто така. Нас ни води Природата. Тя ни дава нови желания и доведе човека до екрана с течни кристали, привидно малък, но лесно скриващ външния свят. Всичко е естествено, в Природата няма случайности. Но няма причина да я критикуваме. Ние просто се возим на влака от спирка до спирка, но все още не сме стигнали до крайната. Дори не знаем коя е тя.

И сега пред очите ни се случва нещо удивително: подрастващото поколение осъзнава възможността да изгради свят за себе си. Цял един свят. Свой собствен свят. Децата на XXI век не се нуждаят от реки и ливади, морета и планини, и градове – мравуняци. Те са в състояние на преход.

За първи път обичайният свят, усещан от нас в животинското ни тяло, започва да губи своята сила. И не си струва да съжаляваме за това, нека остане в миналото. Този процес е необратим. Ако му се противопоставяме, ще останем “динозаври”.

Вместо това, човекът трябва да плува с Природата, да я разбира, да цени даровете ѝ. Едновременно с отнемането на старото, развитието ни дава възможност сами да създадем нова реалност и да съществуваме в нея. Да, тя ни се струва недействителна, още не сме свикнали с нея, но в своята същност тя ни освобождава, разкрива хоризонти, отваря нова ера пред човечеството– ерата на духа.

И е естествено, че съвременното дете подсъзнателно изпитва желание за това, привличане, порив към бъдещето. Вътрешно то вече е готово за него. Първите му плахи опити да го “опита на вкус”, постепенно се превръщат в ново качество.То не просто играе на своята джаджа – то играе със собствените си свойства, променя себе си в съответствие с разкриващата му се реалност. Същността за него не е в усъвършенстваната графика,не е в реализма на симулаторите на виртуална реалност, а в невероятната, безкрайна възможност да създава нов свят и себе си в него.

Ние виждаме сега само късче от тази многоизмерна картина, първия междинен етап на “изграждане” по свой начин – детски и примитивен. Но ако погледнем напред, ще видим замисъла на Природата, който ни води до вътрешни промени, до качествено ново взаимодействие, до възприемане на действителността, не ограничено от „физиката“ на егоизма. Ще видим един съвсем различен свят, който не е съставен от пиксели, а истински, духовен, общочовешки, интегрален.

За да влезем в него не се нуждаем от супер компютри, достатъчно е да препрограмираме само себе си. Тази задача вече не е за единици, а за обществото, за готовите части на човечеството, за онези, които не дърпат аварийната спирачката, опитвайки се да спрат влака.Той няма да спре, само всичко ще бъде по-болезнено заради скока. Така че, по-добре да спрем да подценяваме нашите малки “преобразуватели”, а да разберем какво олицетворяват и към какво са устремени. Така ще помогнем и на тях, и на себе си.

 

[230783]

 

Аз не искам да живея така

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Броят на самоубийства сред американците на възраст от 10 до 18 години се е увеличил за последните 12 години със 70% и продължава да расте. По отношение на растежа броят на самоубийствата в Америка е по-голям, отколкото в целия свят.

В същото време Америка е в класацията на най-добрите страни за развитие на децата по отношение на спорт, образование, развлечения, възможности за самореализация.

Какво мислите за това несъответствие?

Отговор: Има определен брой хора, които не са съгласни с този живот. Техните изисквания могат да бъдат повече или по-малко, но това ниво на съществуване не ги устройва.

Въпрос: Колко са живели, това са млади хора на възраст под 17 години?

Отговор: Именно на тази възраст те започват да чувстват, че останалата част от живота е още по-лоша от детството. Въпреки, че като цяло имат всичко.

Те не са съгласни със животинското съществуване. Това е инстинкт, защото егоизмът няма да го изтърпи по друг начин. Той трябва да оправдае своето съществуване: „За какво съществувам? Аз трябва да бъда над всички“.

И ако човекът се съгласява с това, просто се покорява на отчаянието. Така съществуваме ние. Или хората се борят, за да победят останалите, така наречената конкуренция вдъхновява нашия живот, нашето съществуване, но на практика ни управлява егоизмът и по този начин ни побеждава. Или хората не искат това. Има такива, които наистина го разбират и не го искат.

Статистиката ще се влошава, защото човечеството се пробужда за по-голяма връзка с Висшия свят, с Твореца, все повече иска да разбере смисъла на живота. А смисъл няма. И тук възниква противоречието – ако няма смисъл, защо да живея? Само защото се страхувам да умра?

Въпрос: Обезпечен ли е пробивът на човечеството към вечен живот, над тялото?

Отговор: Да. Но само с помощта на кабала, когато се преместваш през живота си от физическото тяло в духовното.

Това е главната цел на живота: да се изкачиш на следващото ниво. Както посаждаш семе в земята и от него прораства филиз, така вътре в нашето тяло има зърно – зародиш на следващото, духовно ниво и на него трябва да помогнем да расте. Това е нашата задача.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 10.04.2018

[228816]

Бягство от Фейсбук

Всъщност не социалните мрежи ни свързват, а единичните клетки, в които стоим. И стоим по собствено желание.

                            2018-07-14_facebook1-escape
С 14% се е увеличил броят на децата, които търсят помощ поради самота. Почти 10% от младите хора на възраст от 16 до 24 години „винаги или често“ са самотни. Това с повече от 3 пъти превишава аналогичния показател сред възрастните хора на 65 години.

Карл Строд от Британския център за психично здраве казва: „Подрастващите може да имат хиляди приятели в интернет, но в същото време се чувстват лишени от подкрепа и изолирани. Технологиите, включително и социалните медии, може да изострят социалната изолация.

Според ново изследване потребителите на Facebook  са по-склонни към депресивни симптоми заради сравняването с останалите хора. И извън зависимостта от това, в чия полза е това сравнение! Водещата социална мрежа и сама вече не отрича своите недостатъци. И защо, ако все още сме нейни пленници?

Още едно велико постижение на човечеството му е навредило, заемайки своето място в дългия списък „токсични благодеяния“. Ние успяваме да унищожим всеки наш успех. Защо?

Защото вървим в егоизма. Именно той превръща социалните мрежи, потенциалното средство за световни взаимовръзки в бизнес, в инструмент за масово влияние, във виртуален затвор за два милиарда души, оставяйки хората самотни сред океана от акаунти. Във Facebook ние се сблъскваме със собствената си природа. Протягаме ръка към света – и се опираме в стена, по която тече потокът на нашето съзнание.

А от друга страна, ако вземат от нас тези камери, без тях ще ни бъде още по-зле, отколкото с тях. Защото нас са ни опитомили, довели, разпределили по ъглите, разделили са ни на групи. Само младежите, в които все още има стремеж към нещо повече, понякога се тормозят, че не намират жива душа наблизо. Останалите очевидно са свикнали или приспособили.

Това е „социалната мрежа“ според версията на човешкия егоизъм. В действителност социалното в нея не струва нито стотинка. Защото социумът, обществото е нещо цялостно, топло, то е общото поле на любов, което създаваме един за друг. Преди всичко е добро обкръжение, а след това всичко останало.

Вместо това, ние сега още от детството отнемаме от човека директната комуникация, като го учим да обменя кратки фрази и усмивки, така че тази фрагментарна, подобна на клип комуникация, създава за него толкова частична, откъслечна картина на света. За първи път в човешката история децата ни губят елементарни социални умения: за тях е по-лесно да си пишат, отколкото да разговарят едно с друго.

Глупаво е след всичко да се учудвате на самотата, депресията, изолацията. Тези тенденции ще нарастват. Когато заговорих за тях преди няколко години, не бяха много тези, които се съгласяваха, но сега всичко е очевидно. Под формата на съединяване ни разединяват, разделят и настройват един срещу друг. Проблемът е само в това, че засега ни харесва.

Ако някога сериозно си зададем въпроса къде е изходът от този затвор, ако се замислим за бягство, то внезапно ще открием, че вратата не е затворена. Нас ни пазят само догмите, наложените шаблони, цветните обвивки. В същност, социалните мрежи са нашият неканен възпитател, който ни задава скала от ценности, ред на приоритети, „верни“ критерии, отношение към живота.

А това означава, че трябва да променим системата на образование, да променим обкръжението. Имаме нужда от истинска социална мрежа, на която главното послание ще бъде обединение над противоречията. Хората никога няма да разрешат своите конфликти, но ще могат да намират общи интереси на по-висока степен, в съвместния подем над себе си.

Това изобщо не е утопия, лесно може да се постигне с компетентно образование. Защото човекът е дълбоко колективно същество, плод на своето обкръжение. И нищо не ни пречи да сформираме такава социална среда, в която всеки вътрешно ще расте, развива, познавайки цялостната картина на света и обществото, картина на безгранично разнообразие на единното цяло.

За това бягство не се нуждаем от революции. И всъщност, не трябва да ходим далеч, може да използваме същия Фейсбук, но само в качествено нов формат. В края на краищата, той е свръх удобен, въпреки, че възпитателят в него е безполезен. И след като ни възпитава, то нека да ни възпитава правилно.

[229881]

Да не доведем човечеството до общ концентрационен лагер

Ние мислим, че ключовите страни, от които зависи напрежението в света са суперсилите като Америка, Русия, Китай или войнствено настроените държави като Северна Корея, Иран. Но не разбираме, че най-проблемната зона е Европа. Тя е най-болната част от света, която скоро ще стигне до експлозия, разбиване, разпадане.

Тръмп действа като ангел, изпратен да ускори развитието на света. Баал аСулам пише, че смяната на либерализма в развитите страни неизбежно ще доведе до фашизъм. Това не зависи от нашето желание или нежелание, така се развива нашата вътрешна природа, егоистичното желание.

Възможни са два пътя на развитие на света: добър и лош, пътят на Тора, на светлината, или пътят на страданията. Пътят на светлината е пътят на нашето обединение, с което притегляме светлината, възвръщаща към източника и в резултат на това напредваме. Или  ще се превърнем във фашистки държави, следвайки примера на нацистка Германия и дори още по-лошо.

Това ще бъде един общ концлагер за цялото човечество, защото в този случай никой няма да се нуждае от милиарди хора. Човечеството ще се потопи в най-дълбоката тотална криза, сриване  до нивото на съществуване от средата на миналия век, приблизително както през 60-те години на 20 век и ще бъде трудно за оцеляване, хората ще страдат от глад и жажда.

Човечеството никога не е имало в такова изобилие храна и вода, както сега.  И това е въпреки, че населението от два милиарда, живели в края на миналия век, скочи до 8 милиарда. Сега ни предстои да изгубим и допълнителното население, и излишъка от продукти.

В света никога не е имало такова изобилие от храна и дрехи – от къде се взема всичко това? Всички имат всичко, идват бежанци от Африка, прекрасно облечени. Никой не умира без хляб и вода.

Ние не разбираме уникалността на нашето състояние. Само преди сто години хората  трябваше усилено да се трудят заради прехраната си. И ние стоим пред огромна криза, която ще ни хвърли назад. Пред нас е пътят на страданието, за който пише Баал аСулам. Но ако поискаме, можем да вървим по пътя на светлината, обединението, любовта към ближния.

И любовта към ближния се изразява  не в това – да споделяме с всички и да правим на всички добро. Работата е в това, че с любовта към ближния притегляме светлината, възвръщаща към източника, която ще донесе изобилие в света.

Затова е толкова важен предстоящият конгрес в Италия, който трябва да ни доведе до духовен пробив, който чрез нашата група ще подейства на цяла Европа. Заслужава си да вложим максимални сили в този конгрес, с това ще гарантираме  за себе си по-добро бъдеще. То е в нашите ръце.

От състоянието на Европа зависи целия свят, защото Европа е идеологически център на света. В близко време ще видим в Европа много промени. Всичко, което се случва в Европа много съответства на сценария, който е описан в статията на Баал аСулам, на неговите прогнози за развитието на света в „Последното поколение“.

От урока на тема „От любов към творенията към любов към Твореца“, 13.07.2018

[230009]

Любовта във възприятието на жената

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Думата „любов“ много обърква хората. Не може ли да се замени с нещо друго, например с „взаимно разбирателство“, „сближаване“?

Отговор: Може, разбира се, да се замени с някакъв технически термин, но ние говорим за чувство.

Когато аз прониквам в желанията на другия човек, възприемам неговите желания, като свои и започвам да ги напълвам, тогава моето отношение към него се нарича любов. Това понятие включва и съчувствие, и състрадание, и възприемчивост, и чувствителност – всичко заедно.

Термините „любов“ и „отдаване“ наистина объркват хората, особено жените. При тях любовта ясно се асоциира със земната любов, със земните егоистични отношения, с любовта към детето. Във женското възприятие това се е вкоренило много дълбоко. При мъжете е по-малко. За мъжете е по-лесно да приложат термина „любов“ към духовните действия.

Духовната работа за мъжете е много по-лесна, отколкото за жените. Затова на жените не се налагат толкова духовни функции, колкото на мъжете. Ако мъжете имаха същите трудни условия за духовна работа като жените, те не биха се справили.

Въпрос: Жената, все-пак, по–близо ли е до духовността?

Отговор: Не може да се каже, че е по-близо. Това са съвсем различни обекти, но за жените е много по-трудно.

Въпрос: При кого се появява по-лесно свойството отдаване: при мъжете или при жените?

Отговор: Несъмнено при мъжете. Жената по-дълбоко е свързана с природата на нашия свят, защото работи на две нива: на човешко и на животинско.

 От урока на руски език, 25.02.2018

[229028]