Конгрес в Прага. Предварителен урок

Въпрос: Изучавайки кабала, ние преминаваме сериозен психологичен експеримент. Как ни въздейства обкръжаващата светлина и какво чувстваме при това?

Отговор: По начало човек, който изучава кабала, чувства следствие от въздействието на Висшата сила върху него, на така наречената обкръжаваща светлина.

От време на време усеща промени в себе си, които се проявяват в това, че започва по-дълбоко да чувства материала на природата, нейните вътрешни връзки: по какъв начин тя се задейства, как му влияе, как той може да ѝ влияе – намирайки се по-далеч или по-близо до другите, издигайки се и спускайки се над своя егоизъм. В съответствие с това неговите усещания се променят.

Едновременно с това започва да търси как да предизвиква върху себе си още повече въздействието на обкръжаващата светлина и тогава разбира, че до това може да го доведе само още по-голяма връзка с десетката. Работейки в нея, изучава каква трябва да бъде тази връзка: когато е по-висш от другите, когато е по-нисш, и когато е равен с другите – как трябва да пробужда желанието за връзка в приятелите и т.н. Това е практическата кабала.

Когато се свързваме един с друг и образуваме тази система, започваме да възприемаме качествата и свойствата на връзките в нея, усещайки се съществуващи в тях и разбирайки за какво пишат кабалистичните книги. И за нас това ще стане напълно нов свят. Ще бъде нашето съществуване.

Ще престанем да се усещаме един друг както сега, чрез телесните органи на осезание, а ще чувстваме само нашите връзки, които са картината на следващата степен или на Висшия свят. Пред нас стои тази задача и можем да я достигнем.

При това от нищо не се лишаваме в нашия свят, от нищо не бягаме, нищо не рискуваме и не жертваме. Напротив, получаваме допълнително по-дълбоко чувство за природата и влияние върху нея – това е важното.

Можем да се усетим едновременно в миналото, настоящето и в бъдещето. Можем да предусещаме и да планираме събитията. Както пише Баал а-Сулам в статията „Отзад и отпред ме обгръщаш“, програмираме своето съществуване предварително, постоянно разширявайки възможностите на нашите усещания. И най-голямото от тях е изходът зад пределите на всякакви ограничения.

Може би най-великото чувство е когато се усещаш не свързан с никакви рамки: няма смърт, няма начало, няма край, а общ свят. Всичко е заключено в една единна, затворена, интегрална система.

От предварителния урок на конгреса в Прага, 09.09.2016

[195680]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития | Add Comment →