Душата е подобна на системата на творението

Общата душа, която е била единна и свързана, след разбиването се е разделила на множество части, които е необходимо да съберем, да съединим и с тяхна помощ да разкрием Твореца.

Разликата между първоначалния съсъд и възстановения след разбиването е в това, че след разбиването се появяват нови свойства, които преди не са били ясни.

Именно поради тях душата се разбива и при тяхното поправяне, се разкриват допълнителни свойства на светлината срещу тези разбити желания и по такъв начин изясняваме вътрешните качества на Твореца, който е създал тази душа и я поправя със своята светлина.

Ако нямаше разбиване и поправяне, не бихме усещали повече от първия човек, Адам, преди грехопадението, тоест единствено малкото състояние „Нефеш/Руах де Руах“. А след разбиването и поправянето, разкриваме цялата светлина НАРАНХАЙ, т.е. сливането със самия Творец, достигаме подобие по свойства с Него, разбиране на Неговия път и мъдрост, заложена в творението.

Затова е невъзможно да се мине без разбиване и поправяне. Краят на поправянето е точката, първоначално заложена в програмата на творението.

Душата трябва да поправи себе си, за да съответства на цялата система на творението, включваща всички светове, А”К и АБЕА. Тя е най-вътрешната част на цялата система на творението, затова при нашето поправяне тя трябва да приеме същата форма, както на всички висши светове, състояща се от три части: глава, тяло и крайници, след това от три линии с голямо количество сложни форми.

При тяхното съединяване помежду си, различията не изчезват, защото ”всички престъпления покрива любов”. Поправяната душата съхранява вътре в себе си все по-голям егоизъм и всички огромни желания и противоречия. Запазва се всичко, което имаше преди нищо не се изтрива. Даже обратното, негативните проявления ни помагат в разкриването на светлината, предимство, на която се изяснява от тъмнината.

На нас ни предстои голяма работа, защото у Адам не е имало глава, тяло и крайници имало е само тяло разположено на едно ниво, напълнено със светлината Хасадим. Той се е родил „обрязан”, като ангел в малко състояние. Бебето няма разум, то не е способно да стои, единствено да лежи, тоест неговата глава се намира на едно ниво с тялото.

А ние трябва да изправим на крака тази разбита душа, в пълен ръст, както подобава на човека. За това в своята работа избираме части от душата принадлежащи на главата и тялото и изясняваме функциите на всяка. Всички части след разбиването, вече са готови за поправяне, но трябва да се привлече висшата светлина и да се изясни мястото на разбиване за да се поправят тези части.

Тези, които бъдат привлечени към духовна работа, се наричат главата на Адам, общата душа. А останалите са частите на тялото му. Затова Израел, тоест „стремящи се към Твореца” се наричат „Главата ми”.

От урока по статията на Баал а-Сулам „Поръчителство“, 09.05.2018

[226520]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: