Науката кабала работи с вътрешните качества на човека, с неговата скрита природа, свързана със силата на общата природа. А с помощта на своите природни сетивни органи ние можем да възприемем само нищожна част от реалността.

Както домашната котка, която знае само своя дом и двор и не подозира, че има още нещо друго, така и обикновеният човек живее в своя малък затворен свят. Не виждайки, че  е заобиколен от цялата Вселена и излиза в космоса, той е много ограничен в усещането на самия себе си и света.

Дари ако човекът опознае целия свят, все едно, това възприятие ще бъде ограничено, защото той не е запознат с управляващата ни система, в която се намира нашата Вселена. Но тя  е съществувала още преди появата на човека преди хиляди години и как се е управлявала? И ние самите сме произлезли в процеса на нейната еволюция.

Ако погледнем  творението става очевидно, че то се развива по поредица от причини и следствия, по особена програма, в края на която се появява човекът, и неговото появяване не е случайно.

Някога мислехме, че цялата еволюция се е зародила случайно, а Вселената съществува безкрайно. В училище са ме учили, че Вселената няма начало и няма край. Но днес учените оценяват възрастта на вселената на 14 милиарда години. Тоест, нашите възгледи се променят и ние трябва да опознаем  по-широка реалност, от тази, която ни се представя.

Ние живеем в някаква сфера, която постепенно се разширява според действието на нашето изследване. Но, все пак нашите чувства и разум остават ограничени.

Както котката притежава ограничени органи на възприятие и не е способна да види света така, както го вижда човекът, така и човекът е ограничен и не е способен да види по-широка сфера. А главното е, че ние не разкриваме програмата, която управлява цялото мироздание. Тя е напълно скрита от нас.

Ние не само не знаем какво ще се случи с нас в следващия миг, но и въобще не осъзнаваме защо и за какво съществуваме. Историята ни учи, че  не само не разбираме случващото се, но дори не можем да се учим от преживяното, през цялото време повтаряйки едни и същи грешки. С цялото си високо развитие човечеството не излиза от проблемите.

Затова, имаме ли право, при всичките допуснати от нас грешки и проблеми на построеното от нас общество, да съдим за това, колко е добра или лоша е методиката на кабала, ако цялото ни развитие ни е довело до безизходица.

Струва си преди всичко да проверим инструментите, с които ще проверяваме,  изследваме и  правим изводи. Способни ли сме да съдим обективно при нашия ограничен разум, ограничена природа и егоистичен интерес на всеки?

Наричаме се хора, но кои сме ние в действителност? – Егоистични системи, които мислят само за самите себе си и са готови на всичко,  само за да докажат своята правота и да спечелят на всяка цена за сметка на другите. Как можем да се издигнем над тези ограничения и да проверим какви средства ни предоставя науката кабала?

Защото тази наука говори за това, какво се намира над нашата природа, т.е. над нашия егоизъм, а не някъде си в небесата. Кабала не е мистика, тя говори за човека, който се издига над своето его, над своята земна егоистична природа. И тогава той може да изследва същността на своя живот, неговата цел: какво е  животът, какви са хората.

Издигайки  се над егоизма, вече е възможно да има обективно мнение. А всички останали изследователи съдят от своя егоизъм и именно затова критикуват науката кабала.

От програмата “Причини за негативното отношение към кабала”, 19.07.2017

[210631]

Filed under: Кабала | Add Comment →