Entries in the '' Category

Блиц-отговори на кабалиста, 32.12.2017, ч.2

Въпрос: Дайте, моля, определение на щастието.

Отговор: Щастието е когато мога чрез себе си да напълвам другия или чрез другия да напълвам Твореца.

Въпрос: Материалният свят постоянно ме увлича. Защо Творецът го е създал?

Отговор: За да може той да ви увлича, а вие да се съпротивлявате и да се опитвате да ви привлече Висшия свят.

Въпрос: Каква е ролята на човешкото разнообразие в този свят?

Отговор: Ние се явяваме частици на една обща система на душата – Адам, и затова толкова различни. А сега всички заедно трябва отново да се обединим в тази обща система.

Въпрос: Може ли да предразположим висшите сили към себе си, за да попаднем в необходимото време, на необходимото място?

Отговор: Това зависи от съдбата на човека, която се определя от много параметри, но основно, от неговата душа: доколко тя се е развила в предишни състояния, и до колко в момента общата душа, наречена Адам, се нуждае от участието му в общото поправяне.

Въпрос: Всички ли висши сили са еднакво благоразположени към нас? С всички ли, може да има връзка?

Отговор: Има една висша сила – Твореца, а останалите сили са Негови производни, затова трябва да се съобразяваме само единствено с Него. Всички останали сили се наричат ангели, в тях няма свобода на волята.

От урока на руски език, 31.12.2017

[226232]

Земя. Последните години от живота

каббалист Михаэль ЛайтманРеплика: Американски и британски учени са представили пред Националната академия на науките на САЩ официален доклад, че Земята ще стане непригодна за живот към 2200 – 2400 година, независимо от очакваното намаляване на ръста на населението към 2100 година.

Специалистите изтъкват опасността от климатични изменения, които са неизбежни заради нарастването на потреблението на енергия, което що продължи дори при намаляване на емисиите на парниковите газове в атмосферата. Освен това, съществуват и други глобални рискове. Следвайки обичайния си път, Стивън Хокинг неотдавна предложи да се намери за човечеството нов дом в космоса.

Отговор: Проблемът е, че подобни проекти не са реалистични. Хората са неразривно свързани с тази планета с невидима „пъпна връв”. Ние сме едно цяло, обвързани сме с нея с безкраен брой нишки и без нея не можем да функционираме.

Но нека да предположим, например, че сме пристигнали на Марс. Какво следва? Ние ще го замърсим или ще изсмучем неговите ресурси по същия начин, както на Земята. А освен това, ще се сблъскаме с лични и социални проблеми, защото след като сме променили мястото си на пребиваване, то е променило нашата природа. Какво да правим? Така и ще номадстваме от планета на планета в бягство от самите себе си. Това няма да ни помогне.

Ние сеем около себе си смърт, защото такова е нашето естество.„Смърт” – това е егоизмът, който иска всичко да погълне. Той се наслаждава на това, че унищожава всичко наоколо. Нас няма да ни издържи нито една планета. Защото ние не можем да вземам под внимание глобалната Природа, нейните основни закони.

Ние вземаме под внимание само това, което ни е удобно и изгодно. Самото това отношение вече е разрушително за Земята, защото пропива с отрова, с негативизъм нашата обща планетарна система.

Отрицателният заряд на егоизма – ето какво всъщност разклаща ноосферата. Нарастващият дисбаланс в обществото, между хората, нарушава равновесието във всичко. Какво ще ни подготви бъдещето? В най-лошия случай, когато преминем през най-тежките страдания – чак до ядрена зима и други най-утопични „прелести”, – в крайна сметка ние все пак ще осъзнаем необходимостта да се освободим от егоизма.

Тогава хората най-накрая ще се издигнат над своята егоистична природа и ще поправят тази Земя, ще спрат да я замърсяват и унищожават по различни начини. Защото Земята има огромен регенеративен потенциал. Тя може да се възстанови само ако човекът не ѝ вреди, ако приеме законите на Природата, установяващи взаимодействие, хармония, хомеостаза.

Казано по друг начин, когато се издигнем над егоизма, ние като че ли ще се окажем на друга планета, която ще излекува раните си и ще се отнася към нас благосклонно. Тогава няма да се наложи никъде да отлетим. Ние ще открием, че ако се откажем от егоизма, то всичко ще ни служи за нашето процъфтяване. И остава само един въпрос: защо да не го направим точно сега?

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 23.01.2018

[223433]

През филтъра на егоизма

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Казано е: „Всеки осъжда според степента на собствените си недостатъци“. Как да разбираме това?

Отговор: Всеки човек осъжда другите от вътре, от собствените си недостатъци, защото вижда другите през филтъра на своите  егоистични свойства. С други думи, всичко, което вижда наоколо, са неговите собствени качества, които  са отразени от него.

Въпрос: Нима тези ужаси, които се случват в света и се въплъщават  в някакви хора и това всичко е в мен?

Отговор: Всички тези процеси протичат в теб.  Затова те се случват и в света. Ако ти беше поправен, би видял действителността под формата на света на Безкрайността.

Въпрос: Това може ли  да се докаже?

Отговор: Издигни се до това ниво  и го докажи, сам на себе си.

Въпрос: Кабалистът  чувства ли някаква отговорност за това, което се случва?

Отговор: Кабалистът  усеща, че  е отговорен за целия свят.

От  урока на руски  език, 03.12.2017

[226115]

Сюрпризите на  еволюцията, ч.4

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Еволюцията ни води към разбирането, че проблемът е във връзката между нас и не можем да живеем заедно в такова напрежение. Трябва ли природата да създаде в нас нови свойства, които да позволят  разрешаването на възникналата криза?

Отговор: Преди в кризисни ситуации природата наистина е помагала,  като е създавала  нови свойства. Но сега няма да бъде така – тук човекът сам трябва да се заеме със своето поправяне, защото ние вече сме на човешка степен на развитие.

Човечеството е преминало развитието си на нежива, растителна и животинска степен за сметка на своя егоизъм. А развитието на човешкото ниво трябва да върви над нашия егоизъм, тоест, за сметка на висшата сила, на светлината, възвръщаща към източника, на вярата над знанието  – на добрата сила, а не на егоистическата.

Тази сила трябва да привлечем към себе си. Тя е скрита в дълбините на природата, но не действа в нас, защото  ние не я искаме, подсъзнателно я отблъскваме от себе си.

Въпрос: И какво е необходимо да  направим за това?

Отвор: Просто да започнем да се интересуваме от този въпрос,  защото от него зависи нашето добро бъдеще. Затова е необходимо да се запознаем с обясненията, които дава науката кабала. Надявам се, че вие няма да се объркате в лъжливи новини и всевъзможни лъже методики, а ще разберете какво е необходимо да се направи, за да се гарантира хубав живот на нашите деца и внуци.

Въпрос: Значи, вместо да участваме в демонстрации, по-добре да седнем  да се учим?

Отговор: Демонстрацията показва омразата ни един срещу друг и затова няма нищо по-лошо от нея. Ние мислим, че така изразяваме своята свобода на избора, но всъщност, това е най-голямото зло. Та нали с това показвам на другия колко съм против него и го ненавиждам. Това е ужасно действие.

Въпрос: А какво трябва да се направи, за да се подобри състоянието на обществото и да се изключи омразата?

Отговор: Затова трябва да се премине специално образование. Демонстрациите  са били полезни на предишните етапи, когато селяните или работниците са протестирали срещу елита. Но днес само промяната на самия човек може да повлияе на еволюцията и да предизвика нейния  скок.

Всичко, което остава да направим, продължавайки старата тенденция, е само още веднъж да  докажем на себе си, че сме стигнали до задънена улица. Целият технически прогрес: електрически автомобили, пътуващи без водач, електронни бръмбари и други подобни, в крайна сметка ще ни навредят, защото произлизат от нашия егоизъм.

Затова за предпочитане е ”да седиш и нищо да не правиш“, защото сме стигнали дo състоянието, когато всички наши изобретения в крайна сметка се превръщат във вреда за човека. И ако   сега не виждаме  тази вреда означава, че  скоро ще я видим,   не може да бъде по друг начин, ако в основата лежи егоизмът.

Това звучи остро, обаче тук е необходим нов еволюционен скок, който ще продължи еволюцията, но вече на следващото ниво.

От 932-а беседа за новия живот, 14.12.2017

[219559]

Предишни пубикации:

Сюрпризите на еволюцията, ч.3

 

Емиграцията – „брауново движение”, или…?

Огромни маси хора се движат в географското и социално пространство. Броят на международните мигранти през 2017 година възлиза на 258 млн. души, със 100 млн. повече, отколкото през 1990 година.

                             2018-02-11_emigratziya_333333_w

Днес, когато технологично и икономически светът се е превърнал в „глобално село”, това явление придобива заплашителен характер на някои места. До какво ще доведе това?

Ние се затрудняваме да разгледаме системността в безкрайното „брауново движение” на международните мигранти. Ние откриваме политически, икономически, идеологически, конспиративни обяснения.

Обаче истинските причини се крият в основите на човешкото естество. Неговите следствия понякога ни изглеждат хаотични, непредсказуеми, а в действителност всичко е точно детерминирано, няма случайности.

Всички „случайности” по света се задвижват от общия закон на Природата, според който желанията, които по-рано са били разбити, фрагментирани, трябва да се съединят отново в обща хармония.  Но, само да се свържат осъзнато, по своя воля. Чрез смесване на човечеството, историята го поставя пред нов етап на развитие и изисква да се приведе в съответствие с него.

Способни ли сме на такова нещо? Да, ние се смесваме, но нашата взаимна връзка все още не е установена. Тя е далеч от хармонията. Човечеството се състои от множество отделни, чужди, противоречиви части, които все повече се игнорират, презират, ненавиждат една друга.

Понякога конфликтите водят до кръвопролития, понякога под усмивките се крият измамни лозунги. Но същността е една: дори във външно процъфтяващи общества, вътрешно ние сме чужди един на друг. Под културните и цивилизовани модели кипи един и същ егоизъм, който към момента е успокоен, но все още непобеден. И с каквото и да го храним, той винаги ще се нуждае от повече.

В резултат на това, милиони имигранти от други култури не привикват на новите места, не се вливат, не се интегрират, остават аутсайдери, гастербайтери, безработни, създават свои анклави, островчета, огнища, а след това и цели територии на беззаконие.

Глобалното смесване до известна степен е като буре с барут: то сблъсква различни части, засилва напрежението и само по себе си не дава кардинално решение на нашия общ проблем. Какво да се прави?

Голямата миграция трябва да се придружава от правилно обучение. Невъзможно е просто да се влезе в новия свят – той трябва да бъде разбран, приет, погълнат. Трябва да се научим да живеем заедно в него. И това е издигане на следващото ниво.

С времето вълните на мигрантите ще нарастват, а междувременно, съвременното общество не е готово за подобни сътресения. Хората още не са се научили как правилно да си взаимодействат, да изграждат отношения, все още не осъзнават, че отворените граници сами по себе си не са гаранция за успех.

И това е естествено, защото тези, които са отговорни за методиката на доброто обединение все още „спят”. Еврейският народ, патриархът на човечеството, провъзгласил някога за главна цел единството и любовта към ближния, днес предпочита да не забелязва своята история и своето наследство.

За хилядолетия евреите, както никой друг, са се научили да се включват в други общества и да си свиват гнездо на ново място. Те просто не изпитват проблем от това, въпреки че нямат представа откъде имат този дар. Като следствие това, което е заложено в тях, остава недостъпно за останалите.

Ако светът осъзнае ролята на евреите в историята, той ще разбере какво трябва да изисква от тях всъщност – обединение. Нека отново да изучат законите за общуване, интеграция, взаимно отдаване и нека да ги прилагат на практика, да демонстрират на целия свят как се прави това.

С една дума, евреите трябва да се обединят не с другите, а помежду си. Това ще послужи на всички останали. Образецът на сплотено общество – многостранно и единно – ще стане отговор на комплекса от проблеми на 21-ви век.

Само тогава ще бъде възможно без страх да отключим вратите на държавите, сърцата и ще започнем да живеем заедно, по закона на Природата като единно, силно семейство.

[221551]

Лехаим – в името на духовния живот

каббалист Михаэль ЛайтманКакто са казали мъдреците: „Виното и животът е според мъдреците и учениците им“. И се пита, защо само според мъдреците, а обикновените хора – не? Но работата е в това, че когато казват: „Лехаим“ (в превод – „За живота!“) имат  предвид висшия живот.

И когато се пие вино, трябва да се помни, че то има своя корен, като „опияняващото вино на Тора“. Идващата светлина опиянява, и именно затова казват: „Лехаим!“. Трябва да се притегли светлината на Тора, която се нарича „живот“.

Докато земният живот сред мъдреците се нарича: „Грешниците през живота се наричат мъртъвци“. Затова именно за мъдреците е казано: „Виното и животът“. Тоест само те са готови да притеглят духовния живот. А обикновения човек няма такива желания.[Баал аСулам, „Шамати“, статия 173]

Виното олицетворява светлината на мъдростта (светлината Хохма), която аз искам да получа заради отдаване (в светлината Хасадим). Ако аз мога да съхранявам светлината Хохма в светлината Хасадим и не нарушавам съответствието помежду им, за да усещам живота, тази енергия влиза в нас положително.

Но ако аз имам недостатъчно светлина Хасадим, то става разбиване на съсъда и аз отново падам в егоистичните желания. Така, че аз през цялото време проверявам имам ли достатъчно светлина Хасадим за приемането на светлината Хохма, за да се получи обличане на едната светлина в другата. И тогава светлината Хохма се проявява и в мен се разкрива следващата степен.

Такава проверка се нарича „лехаим“ – „за живота“, за отдаване  „с вяра над знанието“. Получаване заради отдаване – това е и процесът на прием на храната, който се изразява с думата „лехаим“, тоест аз правя това в името на духовния живот.

Светлината, която получавам отгоре, аз пропускам през мен, предавам я на другите, иначе тя няма да влезе в мен – това е законът на Висшия свят. Това е състоянието, когато аз получавам заради отдаване, предавайки себе си на другите, а те на свой ред правят същото, предаването през мен се нарича „лехайм“.

Затова, когато пием вино, ние казваме: „Лехайм!“, тоест напомняме за това, че трябва да се безпокоим за правилното получаване на светлината на живота, за постигането на висшето ниво.

От урока на тема „Въпроси и отговори“ на руски език, 17.04.2014

[133442]