Реплика: Според професорът от Калифорнийския университет Робърт Ластиг, щастието и удоволствието, всъщност не са идентични.

“Преброих седем съществени разлики между щастие и удоволствие, лесно разбираеми от всеки:

Удоволствието е краткосрочно – щастието е дългосрочно.

Удоволствието е интуитивно – щастието е духовно.

Удоволствие достигаш, когато вземаш, а щастие – по-скоро, когато отдаваш.

Удоволствие можеш да получиш сам – щастие, като цяло, се постига вътре в социалната група”.

Отговор: Действително, удоволствието е “животинско” състояние, когато се наслаждава тялото ми. А щастието вечно, съвършено. За него се изисква излизане от себе си, подем над себе си. То е свързано с висока цел, с вечността, с истинско постижение.

Възможно ли е да се съчетаят и двете? Може, ако всички свои удоволствия издигна до нивото на щастието. Тогава, издигайки се над тялото, всичко най-хубаво ще нося на другите. Именно в това намирам за себе си истинско удоволствие и щастие.

От ТВ програмата “Новини с Михаел Лайтман”, 01.02.2018

[223252]

Filed under: Възпитание на децата, Здраве - No Comments→

Без науката  кабала е невъзможно да отговорим на въпроса за смисъла на живота. Нали се намираме в желанието за наслаждение, което е  цялата наша природа и затова през цялото време обслужваме само него.

На въпроса: „ Защо живея?“ – егоизмът веднага отговаря: „За да се чувствам приятно в своето желание да се насладя!“, вътре в своята природа, а не по-високо от нея.

Излиза, че целият ни живот се състои в това да обезпечавам напълването на своя егоизъм. Тоест, аз обслужвам своето животинско тяло и се намирам не над животинското ниво, а вътре в него.

Само при условие, че давам на животинското си тяло само най-необходимото, както на бика, магарето или коня, за да ни служат на нас хората – тогава използвам своето тяло за нуждите на човека, който е по-високо от животинското тяло. Това означава, че си изяснявам въпроса „Защо живея?“- тоест, не бикът, или магарето, а човекът в мен: каква е целта на неговия живот.

И тогава изясняваме, че животът не е в желанието да се насладим, което живее и умира – а по-високо от него. Тоест, трябва да търсим смисъла на живота над егоизма. А по-високо има само сила, която е породила желанието за наслаждение – Творецът.

Излиза, че отговорът на въпроса за смисъла на живота е невъзможно да намерим вътре в себе си, в своето животинско тяло, а само изследвайки силата, която ни е създала и довела до този въпрос. Трябва да разкрия Твореца и тогава ще разбера защо живея.

Постигането на Твореца става по 125 стъпала и всеки път все повече разкривайки Твореца, разбирам защо живея. А когато завърша всички свои поправяния, тоест всички постижения на Твореца, то ще разкрия пълния отговор на въпроса за смисъла на живота.

От урока за подготовка към Международния конгрес 2018, 26.01.2018

[221017]

Filed under: Uncategorized - No Comments→