Entries in the '' Category

Статията „Кабала като наука“

Автори на статията: Ефраим Елиав, Израел, доктор на физико-математическите науки, професор по квантова химия,
Ирина Слепухина, Русия, Ръководител IT – отдел, магистър по психология

Кабала като наука

Какви асоциации възникват във вас, когато чуете думата „кабала“ – религия, мистика, червен конец, тайнопис, тайни знания? Между другото, кабала няма нищо общо с по-горе изброеното. Тя не без основание се позиционира като наука, с всички последици от този статус, включително и „практическата полза“ за човечеството, която носи в себе си, наравно (а често и въпреки) с всяка друга наука на земята.

Трудно оценимата практическа полза на науката Кабала е в разкриването на общите закони на мирозданието и действието на Единната управляваща сила (силата на Природата), предопределяща еволюцията на човечеството и мирозданието като цяло.

Разбирането на тези закони ще позволи правилно да подходим към решаването на проблемите на вече ясно усещащата се глобална криза и да изберем оптималния път на развитие в пълна хармония на взаимоотношенията на човечеството, както със самите себе си, така и с Природата, без привидно сега неизбежните световни войни и катастрофи на планетарно ниво, поставящи под съмнение въпроса за самото съществуване на човечество.

Като научна система, кабала за първи път била представена от великия учен – кабалист АРИ (XVI век). Макар, че от историческите източници е известно, че първата (дошла до нас) книга по кабала е била написана преди 5700 години, написана от човека, който за първи път в историята е осъзнал наличието на Единната сила на Природата. Важно е да отбележим, че по това време човечеството още не е имало система от знания, която сега е прието да се нарича „научна“.

Понятието научност е основополагащо при сравняването на науката в традиционното (съвременно) разбиране на тази дума и науката кабала. Критериите за научен характер в най-последователна форма били формулирани в средата на ХХ век от австрийско-британския философ и социолог Карл Раймунд Попър, известен със своите трудове по философски науки. Днес тези критерии носят неговото име и се състоят (в разширена форма) в следното:

  • Принцип на чистотата, провъзгласяващ, по-специално, най-висшата цел на науката – постигане на Истината. За съжаление, съвременната наука все по-често не съответства на този принцип, по-специално заради комерсиализирането на отраслите, а също така, благодарение на размиването на морално-нравствените основи на съвременното общество. Все по-жестоката надпревара за престижни безвъзмездни средства, призовете и високоплатените академични длъжности водят често до подмяна на висшата цел: мястото на провъзгласената Истина се заема от користната изгода. Последиците от тази подмяна са твърде разрушителни за науката. Те са, например, публикации на ранни, безскрупулни, невъзпроизводими резултати от други изследователи, „псевдо-научни войни“, политизиране на науката и други негативни явления, водещи до постоянна екзистенциална криза на науката. Кабалистичните знания, получени от учените-кабалисти, които по принцип са незаинтересовани от материални поощрения или компенсации и затова поставят безкористното постигане на Истината като своя главна цел. Немаловажен факт е и високата морална летва, предявена от учените-кабалисти – в автентичната кабала „гений и злодейство“ са несъвместими!
  • Принцип на проверката: всяко понятие или предложение има научен смисъл, ако може да бъде сведено до емпирично проверена форма, или – ако самото то не може да има такава форма – тогава емпиричното потвърждение трябва да има нейните следствия. Понастоящем цели отрасли от знания, считани някога за абсолютно научни, спират да отговарят на горния критерий. Например, някои раздели на теоретичната физика (теория на струните, паралелните вселени и пр.), съществуващи вече десетки години и концентриращи върху себе си огромни човешки и финансови ресурси, не могат да бъдат проверени, вследствие на принципната ограниченост на физическите измервателни прибори в микро-света (Планк ограничения) и астро-света (размерите на видимата Вселена). В статията „Кабала като съвременно учение“ М. Лайтман пише: „Постиженията на учения-кабалист са също реални, повторими, възпроизвеждащи се от тях самите и от други… Всеки може да възпроизведе опита и да получи същите резултати, които описва изследователя-кабалист“(6). Важна особеност на принципа на проверката, действащ в кабала, е основният механизъм за експериментална проверка на ВСЯКА позиция от всеки изследовател ПЕРСОНАЛНО , което е много по-строго изискване от подобна научна проверка.
  • Принцип на фалшифицирането (от лат. Falsification – фалшификат, представен за истинска вещ), изтъкван от Попър като особено важен, означава принципна невъзможност да се създаде „окончателно истинска“ теория, задължително ограничаване, непълнота и противоречивост на всяка наистина научна дисциплина. В строгите науки е прието да се обозначава областта (или условията) на приложение, макар, че има множество примери, когато това се прави постфактум, тоест след разработването на по-обща теория или принцип (например, квантовата и класическа физика, теорията на относителността и Нютоновата механика). В Кабала се отделят минимум 125 йерархични нива на познание на реалността. Всяко следващо ниво в общата йерархия, макар че произлиза от предходното, напълно му „противоречи“ и едновременно го допълва, коригира в посока на по-голяма обективност, истина. Принципът на фалшифицирането на Попър така, сякаш е специално „ушит“ за Кабала.
  • Принцип на простотата (“бръснач на Окам“: Non sunt entia multiplicanda praeter necessitatem“), което означава: „Не умножавайте същността повече от необходимото“; това е предупреждение да не прибягваме към сложни обяснения там, където простите са съвсем подходящи, както и изискването за добра теория, която осигурява максимални изводи от минимум предположения и аксиоми. В кабала вместо многобройните аксиоматични постулати, приети в науките, се използват само два (колективно проверими) – допускане съществуването на висшата светлина (единно разумно природно начало, универсална творческа сила, „желание за отдаване“) и съсъда (различни форми на битието, на основата на „желанието за получаване“, универсалното творение). Всичко останало е следствие.
  • Принцип на причинно-следствената връзка, базиращ се на използването на адекватен понятиен и логико-математически апарат. Много кабалистични методи на изследване (анализ и синтез: използването на „гъвкава“ (или „квантова“) логика, основана на принципа „допълняемост“, „геометрична математика“ и пр.) в продължение на хилядолетия изпревариха приложението им в земните науки.
  • Принцип на приемствеността, включващ в себе си, в частност, научните училища и системния образователен процес. Най-дългогодишният съвременен научен метод, училищата и направленията са на не повече от 400 години. Кабала има почти 6000 години непрекъсната изследователска дейност на множество поколения гениални изследователи, предаващи своето постижение на следващите поколения щателно подбрани изтъкнати ученици, с използване на уникални по интензивност и резултативност „интегрално-кръгови“ методики на обучение, основани не на индивидуално (егоистично), а на колективно (алтруистично) възприемане на реалността.

И така, приведеният анализ показва, че кабала напълно съответства на принципите на Попър. Това позволява да я наречем наука в съвременния смисъл на тази дума – при това, най-фундаменталната от съществуващите, защото тя позволява да се изследва частта от мирозданието, в което се намират корените и причините на всичко съществуващо в нашия свят, да опознаем в дълбочина законите, управляващи нашия свят.

Присъствието на тази скрита част от мирозданието (горното ниво, което ни управлява) се усеща в една или друга степен от учените и обикновените хора (от тук са и множеството религии), но нейното изследване не е достъпно за традиционните инструменти на съвременната наука (наблюдение с използването на прибори и оборудване).

Необичайността на кабала (и разликата ѝ от съвременните науки) е в това, че за изследването на тази скрита от нашите обикновени сетивни органи част от мирозданието не се използват никакви физични прибори и никакво най-съвременно оборудване, които в действителност са само „продължения“, „усилватели“ на нашите пет сетивни органи.

Тук се изисква специална подготовка на изследователя, която се състои в постепенното развитие на неговите свойства, основани на интегрално колективно-мрежово възприемане на реалността. В човека, който не е запознат с методиката на кабала, може да възникне подозрение в „субективността“, „фантазирането“, философстването на изследователя.

Обаче обективността на възникващата картина на света се потвърждава от повторяемостта на резултатите, получени от учените-кабалисти от няколко хиляди години (принцип на проверката).

Валидността на този подход се потвърждава от вече известните на съвременната наука факти за влиянието на наблюдателя върху експеримента (например, в широко известния опит с двупрорезна “ дифракция“ на електрони, когато последните се държат ту като частици, ту като вълни, в зависимост от присъствието или отсъствието на разумен наблюдател от вида Homo Sapiens).

Именно за това, че Кабала се занимава с изучаването на Природата на най-дълбоко ниво, тя има огромна разяснителна и прогностична способност за всички съвременни науки. Кабала е най-общата научна дисциплина, която се издига до единствения естествен източник на всичко, което съществува, затова тя включва в себе си всички частни науки, които хората са развили от своя малък опит на взаимодействие с материята на нашия свят, който е само „тънка обвивка“ на цялото мироздание.

Напредъкът на всички науки, включително и науката за състоянието и развитието на обществото, за управлението, се състои в тяхната комбинация с кабала, която първоначално ги включва в себе си. В продължение на няколко хилядолетия кабала е оказвала влияние на рационалното научно знание.

Исторически науката е „израснала“ от кабала и днес, преодолявайки съвременната екзистенциална криза, има перспектива за своето развитие само чрез сливане с кабала на основата на универсалната интегрално–кабалистична методология.

[219634]

Какво е това щастие?

Реплика: Според професорът от Калифорнийския университет Робърт Ластиг, щастието и удоволствието, всъщност не са идентични.

„Преброих седем съществени разлики между щастие и удоволствие, лесно разбираеми от всеки:

Удоволствието е краткосрочно – щастието е дългосрочно.

Удоволствието е интуитивно – щастието е духовно.

Удоволствие достигаш, когато вземаш, а щастие – по-скоро, когато отдаваш.

Удоволствие можеш да получиш сам – щастие, като цяло, се постига вътре в социалната група“.

Отговор: Действително, удоволствието е „животинско“ състояние, когато се наслаждава тялото ми. А щастието вечно, съвършено. За него се изисква излизане от себе си, подем над себе си. То е свързано с висока цел, с вечността, с истинско постижение.

Възможно ли е да се съчетаят и двете? Може, ако всички свои удоволствия издигна до нивото на щастието. Тогава, издигайки се над тялото, всичко най-хубаво ще нося на другите. Именно в това намирам за себе си истинско удоволствие и щастие.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 01.02.2018

[223252]

Защо живея?

Без науката  кабала е невъзможно да отговорим на въпроса за смисъла на живота. Нали се намираме в желанието за наслаждение, което е  цялата наша природа и затова през цялото време обслужваме само него.

На въпроса: „ Защо живея?“ – егоизмът веднага отговаря: „За да се чувствам приятно в своето желание да се насладя!“, вътре в своята природа, а не по-високо от нея.

Излиза, че целият ни живот се състои в това да обезпечавам напълването на своя егоизъм. Тоест, аз обслужвам своето животинско тяло и се намирам не над животинското ниво, а вътре в него.

Само при условие, че давам на животинското си тяло само най-необходимото, както на бика, магарето или коня, за да ни служат на нас хората – тогава използвам своето тяло за нуждите на човека, който е по-високо от животинското тяло. Това означава, че си изяснявам въпроса „Защо живея?“- тоест, не бикът, или магарето, а човекът в мен: каква е целта на неговия живот.

И тогава изясняваме, че животът не е в желанието да се насладим, което живее и умира – а по-високо от него. Тоест, трябва да търсим смисъла на живота над егоизма. А по-високо има само сила, която е породила желанието за наслаждение – Творецът.

Излиза, че отговорът на въпроса за смисъла на живота е невъзможно да намерим вътре в себе си, в своето животинско тяло, а само изследвайки силата, която ни е създала и довела до този въпрос. Трябва да разкрия Твореца и тогава ще разбера защо живея.

Постигането на Твореца става по 125 стъпала и всеки път все повече разкривайки Твореца, разбирам защо живея. А когато завърша всички свои поправяния, тоест всички постижения на Твореца, то ще разкрия пълния отговор на въпроса за смисъла на живота.

От урока за подготовка към Международния конгрес 2018, 26.01.2018

[221017]

Защо преди е нямало депресия?

Въпрос: Защо преди е нямало депресия?

Отговор: Защото хората са се занимавали с духовна работа, и всякакви видове свои душевни състояния са отнасяли към духовния напредък.

Тъй като в днешно време хората трябва да се занимават с духовна работа, но не правят това, естествено, че 70% от човечеството се намират в депресивно състояние. Можем да измисляме всякакви причини, но депресията възниква само от това, и от нищо друго.

Въпрос: Помагат ли при това антидепресантите?

Отговор: Не, приемът на антидепресанти е химична компенсация, която не решава проблемите.

Въпрос: Защо помагат такива неща като плацебо ефекта, които лекуват най-различни болести. Това чрез метода на убеждаване ли става?

Отговор: Разбира се. Човекът живее и съществува с духа, а не с всевъзможни химически материали. Затова плацебото може да действа. Всяко внушаване, всеки подем, всяко повишаване на настроението влияят върху човека. Дай му увереност и той ще се избави от повечето си заболявания.

От урока на руски език, 20.08.2017

[219145]

Резултатите от конгреса „Включваме се във Висшия“

Резултат от конгреса: заключение за това, че „Няма никой, освен Твореца“. Трябва да си напомняме за това във всеки миг от живота си, като бъдем уверени, че Той е добър и твори добро, това е, което Го оправдава във всички действия.

Това е най-първото условие, с което започва науката кабала със статията „Няма никой, освен Него“, и по целия път от нас е необходимо да се установява само това. Променят се само условията, нашите външни и вътрешни състояния. (А в действителност, това е едно състояние, а на нас само ни се струва, че има разделение на вътрешно и външно).

За да започнете да живеете във вътрешността на този принцип: „Няма никой, освен Него, добър и творящ добро“, трябва да се работи в група от десет души. И това състояние започва с етапа на „зародиша“ (ибур), на който изцяло отменям себе си относително принципа „Няма никой, освен Него, добър и творящ добро“.

Това означава, че се залепвам за висшия при всякакви условия, които Той ми поставя, напълно отменям себе си. По този начин ставам духовен зародиш.

Ето това състояние искаме да постигнем, и затова на конгреса се говори само за това, как да се реализира това състояние, какви трябва да бъдат нашите взаимоотношения в групата, с какво всеки е длъжен да помогне на другите и т.н. Всичко само за това, как да се достигне до състояние на „Няма никой, освен Него, добър и творящ добро“ на стъпалото на зародиша.

Защо толкова дълго говорим за това, което е възможно да се изрази за половин минута? Работата е там, че това състояние се реализира не в един човек, а чрез връзката между нас. А вътре в тази връзка, започват проблемите, защото там ние разкриваме своето разделение.

Цялата работа по установяването на принципа „Няма никой, освен Него, добър и творящ добро“ се заключава в присъединяването към него на разбитите желания, за да може Той да се реализира помежду ни. Именно „между“ нас, а не във всеки от нас.

Не е достатъчно само да се каже, че съм се залепил за Създателя: сутрин се събуждам с мисълта за Него и всичко, което се случва приемам като отправено от Него. Това е добре, но все още е само абстрактно знание, а не практическо действие. Ако искам наистина да реализирам този принцип в неговия поправен вид, то трябва да го реализирам в групата. В това се състои цялата работа.

Ето защо ни е нужен конгреса, за съвместна работа. Не е достатъчно да четете статии сами, дори и да ги научите наизуст, защото главното реализиране е между нас. Заедно започваме да извличаме от статиите, все повече информация и всеки път ги възприемаме по-нов начин: все по-дълбоко и по-дълбоко.

От урока на тема „Работа в състояние на съвършенство при вход в ибур“, 07.01.2018

[219492]

Двама + нов живот, ч.3

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво е новият живот, който се заражда от съединяването на мъжката и женската сила ?

Отговор: Новият живот възниква в резултат на развитието на материалните гени на бащата и майката, които придават само формата на тялото и определят неговите желания, свойства, менталност – всички качества, които се отнасят към този свят.

Но главният компонент е висшето решимо, получено от по-високото стъпало. Когато това решимо започва да расте, то получава подкрепа от материалните гени, наследени от родителите, с цел поддържане на душата.

Въпрос: А например, в котенцето също ли има някаква трета сила, освен гените на бащата и майката?

Отговор:  Разбира се, във всяко същество има висш духовен корен, дори в неживия камък. Силата на живота и съществуването на биологичното тяло се получават отгоре, от Твореца. На всяко ниво: неживо, растително, животинско, човешко, при създаването на ново същество участват три сили: висш фактор и два нисши. В кабала това се нарича „три линии“.

Над свойствата на физическото тяло и неговия характер има определена сила, която го оживява. Тя не ни е подвластна, защото идва от горе, от по-висока степен, в сравнение с майката и бащата, „плюс“ и „минус“. Духът на живота се дава от висшата сила според програмата на творението. Ако това създание трябва да живее, за да реализира целта на живота, тогава то получава свише оживяваща го сила и започва да живее.

Въпрос: На какъв етап тази висша оживяваща сила се присъединява към силата на майката и бащата в зародиша?

Отговор: Напротив, силата на бащата и майката се присъединяват към висшата сила на живот. Тя е първа и определя, че двамата ще се съединят и ще създадат нов живот. Висшата сила се нуждае от този нов живот и затова събира котарак и котка или мъж и жена. Тя „поръчва“ това сътрудничество, защото има нужда да продължава живота, докато не достигне крайната цел.

Целта на живота е в разкриването на този трети фактор, висшата сила над всички. Затова висшата сила създава живот и го върти, водейки го към съвършеното ниво.

Следва продължение…

Предишна публикация:

Двама + нов живот, ч.2

От 952-ра беседа за новия живот,23.01.2018

[221703]