Entries in the '' Category

Какво е това щастие?

Реплика: Според професорът от Калифорнийския университет Робърт Ластиг, щастието и удоволствието, всъщност не са идентични.

„Преброих седем съществени разлики между щастие и удоволствие, лесно разбираеми от всеки:

Удоволствието е краткосрочно – щастието е дългосрочно.

Удоволствието е интуитивно – щастието е духовно.

Удоволствие достигаш, когато вземаш, а щастие – по-скоро, когато отдаваш.

Удоволствие можеш да получиш сам – щастие, като цяло, се постига вътре в социалната група“.

Отговор: Действително, удоволствието е „животинско“ състояние, когато се наслаждава тялото ми. А щастието вечно, съвършено. За него се изисква излизане от себе си, подем над себе си. То е свързано с висока цел, с вечността, с истинско постижение.

Възможно ли е да се съчетаят и двете? Може, ако всички свои удоволствия издигна до нивото на щастието. Тогава, издигайки се над тялото, всичко най-хубаво ще нося на другите. Именно в това намирам за себе си истинско удоволствие и щастие.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 01.02.2018

[223252]

Защо живея?

Без науката  кабала е невъзможно да отговорим на въпроса за смисъла на живота. Нали се намираме в желанието за наслаждение, което е  цялата наша природа и затова през цялото време обслужваме само него.

На въпроса: „ Защо живея?“ – егоизмът веднага отговаря: „За да се чувствам приятно в своето желание да се насладя!“, вътре в своята природа, а не по-високо от нея.

Излиза, че целият ни живот се състои в това да обезпечавам напълването на своя егоизъм. Тоест, аз обслужвам своето животинско тяло и се намирам не над животинското ниво, а вътре в него.

Само при условие, че давам на животинското си тяло само най-необходимото, както на бика, магарето или коня, за да ни служат на нас хората – тогава използвам своето тяло за нуждите на човека, който е по-високо от животинското тяло. Това означава, че си изяснявам въпроса „Защо живея?“- тоест, не бикът, или магарето, а човекът в мен: каква е целта на неговия живот.

И тогава изясняваме, че животът не е в желанието да се насладим, което живее и умира – а по-високо от него. Тоест, трябва да търсим смисъла на живота над егоизма. А по-високо има само сила, която е породила желанието за наслаждение – Творецът.

Излиза, че отговорът на въпроса за смисъла на живота е невъзможно да намерим вътре в себе си, в своето животинско тяло, а само изследвайки силата, която ни е създала и довела до този въпрос. Трябва да разкрия Твореца и тогава ще разбера защо живея.

Постигането на Твореца става по 125 стъпала и всеки път все повече разкривайки Твореца, разбирам защо живея. А когато завърша всички свои поправяния, тоест всички постижения на Твореца, то ще разкрия пълния отговор на въпроса за смисъла на живота.

От урока за подготовка към Международния конгрес 2018, 26.01.2018

[221017]

Защо преди е нямало депресия?

Въпрос: Защо преди е нямало депресия?

Отговор: Защото хората са се занимавали с духовна работа, и всякакви видове свои душевни състояния са отнасяли към духовния напредък.

Тъй като в днешно време хората трябва да се занимават с духовна работа, но не правят това, естествено, че 70% от човечеството се намират в депресивно състояние. Можем да измисляме всякакви причини, но депресията възниква само от това, и от нищо друго.

Въпрос: Помагат ли при това антидепресантите?

Отговор: Не, приемът на антидепресанти е химична компенсация, която не решава проблемите.

Въпрос: Защо помагат такива неща като плацебо ефекта, които лекуват най-различни болести. Това чрез метода на убеждаване ли става?

Отговор: Разбира се. Човекът живее и съществува с духа, а не с всевъзможни химически материали. Затова плацебото може да действа. Всяко внушаване, всеки подем, всяко повишаване на настроението влияят върху човека. Дай му увереност и той ще се избави от повечето си заболявания.

От урока на руски език, 20.08.2017

[219145]

Резултатите от конгреса „Включваме се във Висшия“

Резултат от конгреса: заключение за това, че „Няма никой, освен Твореца“. Трябва да си напомняме за това във всеки миг от живота си, като бъдем уверени, че Той е добър и твори добро, това е, което Го оправдава във всички действия.

Това е най-първото условие, с което започва науката кабала със статията „Няма никой, освен Него“, и по целия път от нас е необходимо да се установява само това. Променят се само условията, нашите външни и вътрешни състояния. (А в действителност, това е едно състояние, а на нас само ни се струва, че има разделение на вътрешно и външно).

За да започнете да живеете във вътрешността на този принцип: „Няма никой, освен Него, добър и творящ добро“, трябва да се работи в група от десет души. И това състояние започва с етапа на „зародиша“ (ибур), на който изцяло отменям себе си относително принципа „Няма никой, освен Него, добър и творящ добро“.

Това означава, че се залепвам за висшия при всякакви условия, които Той ми поставя, напълно отменям себе си. По този начин ставам духовен зародиш.

Ето това състояние искаме да постигнем, и затова на конгреса се говори само за това, как да се реализира това състояние, какви трябва да бъдат нашите взаимоотношения в групата, с какво всеки е длъжен да помогне на другите и т.н. Всичко само за това, как да се достигне до състояние на „Няма никой, освен Него, добър и творящ добро“ на стъпалото на зародиша.

Защо толкова дълго говорим за това, което е възможно да се изрази за половин минута? Работата е там, че това състояние се реализира не в един човек, а чрез връзката между нас. А вътре в тази връзка, започват проблемите, защото там ние разкриваме своето разделение.

Цялата работа по установяването на принципа „Няма никой, освен Него, добър и творящ добро“ се заключава в присъединяването към него на разбитите желания, за да може Той да се реализира помежду ни. Именно „между“ нас, а не във всеки от нас.

Не е достатъчно само да се каже, че съм се залепил за Създателя: сутрин се събуждам с мисълта за Него и всичко, което се случва приемам като отправено от Него. Това е добре, но все още е само абстрактно знание, а не практическо действие. Ако искам наистина да реализирам този принцип в неговия поправен вид, то трябва да го реализирам в групата. В това се състои цялата работа.

Ето защо ни е нужен конгреса, за съвместна работа. Не е достатъчно да четете статии сами, дори и да ги научите наизуст, защото главното реализиране е между нас. Заедно започваме да извличаме от статиите, все повече информация и всеки път ги възприемаме по-нов начин: все по-дълбоко и по-дълбоко.

От урока на тема „Работа в състояние на съвършенство при вход в ибур“, 07.01.2018

[219492]

Двама + нов живот, ч.3

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво е новият живот, който се заражда от съединяването на мъжката и женската сила ?

Отговор: Новият живот възниква в резултат на развитието на материалните гени на бащата и майката, които придават само формата на тялото и определят неговите желания, свойства, менталност – всички качества, които се отнасят към този свят.

Но главният компонент е висшето решимо, получено от по-високото стъпало. Когато това решимо започва да расте, то получава подкрепа от материалните гени, наследени от родителите, с цел поддържане на душата.

Въпрос: А например, в котенцето също ли има някаква трета сила, освен гените на бащата и майката?

Отговор:  Разбира се, във всяко същество има висш духовен корен, дори в неживия камък. Силата на живота и съществуването на биологичното тяло се получават отгоре, от Твореца. На всяко ниво: неживо, растително, животинско, човешко, при създаването на ново същество участват три сили: висш фактор и два нисши. В кабала това се нарича „три линии“.

Над свойствата на физическото тяло и неговия характер има определена сила, която го оживява. Тя не ни е подвластна, защото идва от горе, от по-висока степен, в сравнение с майката и бащата, „плюс“ и „минус“. Духът на живота се дава от висшата сила според програмата на творението. Ако това създание трябва да живее, за да реализира целта на живота, тогава то получава свише оживяваща го сила и започва да живее.

Въпрос: На какъв етап тази висша оживяваща сила се присъединява към силата на майката и бащата в зародиша?

Отговор: Напротив, силата на бащата и майката се присъединяват към висшата сила на живот. Тя е първа и определя, че двамата ще се съединят и ще създадат нов живот. Висшата сила се нуждае от този нов живот и затова събира котарак и котка или мъж и жена. Тя „поръчва“ това сътрудничество, защото има нужда да продължава живота, докато не достигне крайната цел.

Целта на живота е в разкриването на този трети фактор, висшата сила над всички. Затова висшата сила създава живот и го върти, водейки го към съвършеното ниво.

Следва продължение…

Предишна публикация:

Двама + нов живот, ч.2

От 952-ра беседа за новия живот,23.01.2018

[221703]