Нови форми на егоизма
Реплика: Егото е двигател на прогреса. То е извело човечеството на много високо ниво. Егоизмът дава на човека колосална енергия.

Отговор: Вярно е. Докато егото не започне да ни поглъща, както революцията изяжда своите деца.

Днес можем да се насладим на егоизма само докато виждаме в него прогресивно напълване. Но то спира. Вижте днешния свят: огромна криза. А може би сме искали да стигнем до нещо хубаво, светло. Всъщност, никой не желае злото. А се оказва, че всички само причиняват зло един на друг.

Човекът няма друг източник на енергия, освен егоизма. Затова виждаме, че човечеството започва да загнива, като старец, който няма нито сили, нито мисли, но него все още го дърпа егоизмът, докато съвсем не издъхне.

Въпрос: Ако нямаме друг източник на енергия, как можем да построим обществото на бъдещето, за да бъде егоизмът под контрол и да дава храна за цялото човечество?

Отговор: Егоизмът не трябва да се променя, а да се развива.
Обаче ние го развиваме само в рамките, в които съществуваме днес, т.е. в рамките на неживата, растителната, животинската и човешката природа. А човешката природа е наполовина животинска, защото аз съм едновременно животно и човек.

Животинското ниво е храната, сексът, семейството. Човешкото ниво е богатството, властта, знанието.

Това е всичко. Ние имаме шест параметри на егоистичното развитие. Когато идват до някакво напълване, до някаква граница, те започват да увяхват, да се намаляват, да губят своята привлекателност. Точно така става и с възрастните, ние губим интерес към детските книги и към юношеските увлечения, ставаме по-спокойни, имаме вече други напълвания.

А в днешно време виждаме как егоизмът преминава към някакви необикновени, дори уродливи форми. Децата не искат да тичат, да се разхождат. Те са затворени в своите „вътрешни играчки” и нищо друго не съществува за тях.

Младото поколение X, Y, Z – няма значение как ги наричат, е съвсем друго. Техният егоизъм е по-скоро виртуален, отколкото физически. И колкото и родителите и прародителите да ги отвличат, да ги дърпат назад, ценностите на възрастните абсолютно не ги интересуват, те не ги разбират.

Ние в нашето време живеехме и се възпитавахме в дворовете, играехме на улиците, в пресечките, катерехме се по дърветата – какво ли не правехме. Днес всичко това го няма у децата и не само защото живеят в каменни джунгли, а и защото нямат желание за това. При желание те могат да изградят за себе си нещо на таванските помещения на многоетажните къщи. Но те не искат да излизат от стаите си.

Реплика: Те са създали за себе си виртуално пространство, достатъчно интересно.

Отговор: Това пространство е изкуствено, в него няма нищо материално. Децата създават за себе си матрица и живеят вътре в нея. Така се проявява следващият етап на развитие, но той, по принцип, затваря човека. А след него идват много болезнени състояния. С какво ще бъдат напълнени? Ето в какво е проблемът. Затова ние се намираме в поколение, което скоро ще завърши насищането си.

Следва продължение….

Етапи на пробуждане на точката в сърцето, част 3

Етапи на пробуждане на точката в сърцето, част 7

Етапи на пробуждане на точката в сърцето, част 8

Предишна публикация по темата:

Етапи на пробуждане на точката в сърцето, част 1

От ТВ програмата „Последното поколение”, 14.08.2017

[217713]

Filed under: Възпитание на децата, Егоизъм, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - No Comments→