Победа в Макавейската война

Ханука ни обяснява как да постигнем поправянето на желанията, в които се разкрива висшата сила. Всичко, което има в творението – това е желанието за отдаване, наречено Творец и желанието за наслаждение, наречено творение.

Колкото по-високо е нивото на развитие на желанието: неживо, растително, животинско, човешко, толкова по-развито е творението и повече се отличава от Твореца.

Получава се, че колкото по-далеч са една от друга светлината и тъмнината, толкова по-голяма е възможността творението да ги различи, да изясни преимуществото на светлината от тъмнината и така да се придвижи.

Понякога на творението се налага да премине през много неприятни състояния: огромна светлина, гъста тъмнина и безкрайна разлика помежду им. Всичко това хвърля  творението в различни страни, но няма изход – трябва да премине през такива полярни състояния, за да се развива.

Затова Творецът ни дава усещането за тъмнината от скриването на светлината. И ние се чувстваме в пълна чернота, неясност, отчаяние, в страх и тревога под заплаха от война. Тези състояния могат да се проявят физически, но могат да бъдат чисто вътрешни преживявания. Човекът е задължен да премине тези неприятни състояния и да се потопи в тях за известно време, докато не реши как трябва да излезе от тях.

И главното, защо да излиза от тях? Отначало причината е само в това, за да се чувстваме по-добре и да не страдаме, което е естествена материална реакция. Или той си мисли, че не подобава да се намира в такова низко състояние. А той може дори да намери друга причина за изход от тъмнината: стремеж да достави наслаждение на Твореца и отговорността пред другарите.

В зависимост от тази причина, се променя неговото усещане при изхода от тъмнината. Може би той счита състоянието за добро, не защото то е приятно, а защото е разбрал, къде е доброто, и къде е злото. А може би той просто се радва, че се чувства добре, върнали са се увереността и спокойствието. Всичко зависи от това, доколко човек се е спуснал в тъмнината и съответно, колко високо смогне да се издигне към светлината.

Именно това виждаме в състоянието, което се нарича „Ханука”, защото то се достига не отведнъж, а на всяка степен има своя „мини-Ханука”. Всеки път има тъмнина, война, врагове нападат желанието ни да достигнем Твореца, сливането, единството. Поначало това желание у човека е много малко, и той чувства неудобство, тъмнина, неувереност, страх, сякаш целият свят се издига срещу него.

Но помалко, благодарение на учението, на преодоляване  на усилията, по достигане на целта, той намира каничката с масло сред пълните руини. Макар сърцето му, т.е.Храмът, да е разбито, все пак той намира точката в сърцето – малката каничка с масло и може да го запали. Той разбира, че това спасение е дошло от Твореца и се издига, почиства, освещава.

И така до следващия път… Всеки път тъмнината е по-черна, по-силен е страхът, светът се разрушава все по-основателно и непонятно, как  изобщо  можем някога да го поправим.

Но когато аз преодолявам това падение,  идвайки на уроците, на събрания на другарите, на семинари, то времето прави своето, и чрез известно количество приложени усилия аз заслужавам отново да изляза от тъмнината. Така всеки път печеля помалко в тази голяма „Макавейска война”.

Всеки път нараства разликата между светлината и тъмнината, принасяйки усещане на безсилие, страх, отчаяние, даже без физическо домогване, болезненост. И в съответствие с това, аз си изяснявам, че всичко това идва от Твореца, добър и творящ благо, и няма друг път, освен да увеличаваме прекъсването между тъмнината и светлината, докато това различие не се превърне в духовен съсъд.

Това не се прави отведнъж. Трябва да се преминат много състояния, докато разликата между паденията и подемите порасне съществено. Всеки път по новому аз ще определям що е падение и подем, тъмнина и светлина, докато тези определения не станат по-качествени. Тогава аз ще придобия духовен съсъд, разбирайки, че са необходими и тъмнина, и светлина: двете, тези противоположности една срещу друга.

Аз ще бъда готов да удържам тези две противоположности, не позволявайки да се прехвърлям от една към друга като малко дете, което ту плаче, ту се смее. Ще започна да контролирам двете състояния с това, че ще се отменям. Това се нарича духовен зародиш, когато каквито и състояния да съм преминал, аз постановявам, че те са ми необходими.

И нека следващия път отново да попадна в тъмнина, в падение и да не мога да се овладея, тъй като всеки път падам по-ниско. Но аз вече зная, че така трябва да бъде и, разбирайки общия процес, благодаря на Твореца и го оправдавам. Така се придвижваме.

Ханука съществува във всяко състояние, което преминаваме по пътя на постигане на свойството отдаване, Бина. Когато за първи път ни се отдава да внесем своята Малхут в Бина – това означава началото на духовното развитие, зародиш. А завършването на този процес на изграждане на отдаващите желания (Галгалта Ейнаим) се нарича пълен, истински празник Ханука.

Това не е просто „спирка“ (хану-ко) по пътя, а поврат в работата, започвайки със състоянието Ханука и по-нататък. Защото в духовното не може да има спиране. Но ние променяме метода на работа и след това започваме да работим с желание за наслаждаване, използвайки го заради отдаване, приближавайки се към празника Пурим.

От урока на тема „Ханука съгласно кабала“, 13.12.2017

[218043]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация: