Въпрос: Каква е тази сила, която кара целия свят да се развива: цялата природа и човека?

Отговор: Ние съществуваме в силово поле, наречено „природа”, което включва в себе си много различни сили.

Разделяме тази сила на нива: неживо, растително, животинско и човек, или съгласно научния подход за нейното изучаване: физика, химия, биология и т. н. Ние определяме тази сила, съгласно оста на своето развитие, като причинно-следствени връзки.

В това поле има такива области, които са неизвестни и неразбираеми за нас. Цялата природа – това е абсолютна сила. Колкото повече ние постигаме реалността и колкото по-дълбоко изследваме природата, толкова повече се убеждаваме, че това е една сила.

Нашето възприятие става все по-интегрално, глобално, и ние вече разбираме, че няма отделно физика, химия, биология, зоология, а всичко  представлява една форма. Само поради ограничеността на нашето възприятие улавяме общата реалност като отделни фрагменти. Просто не сме способни да видим цялото мироздание като една картина, една сила.

Но постепенно, според своето развитие, започваме да разбираме, че това  действително е една картина, една сила, в която се намираме.  И тази сила ни развива и ни дава възможност да я опознаем. Силата, която се нарича „природа”, като че ли сама иска да я опознаем.

Човекът изучава природата според своите свойства, дадени му по рождение и затова той, разбира се, е ограничен от времето, движението, пространството и своето възприятие. Той не е способен да изчисти своя мозък и да го препрограмира наново. Нали човечеството е  резултат от дълга еволюция под въздействието на всевъзможни въздействия и сили в продължение на милиарди години.

Човекът е резултат от развитието на природата и затова възниква въпросът, може ли той, бидейки неразривна, интегрална част от природата, да я изследва? Наистина за това е необходимо да се издигне над природата.

Едва в последно време, на преден план на развитие на науката, започваме да разбираме, че времето и мястото са относителни, а вместо маса  може да бъде енергия. Но енергията е нещо, което може да изчезне, значи, и масата също може да изчезне.

Излиза, че всичките тези безкрайни тонове материя, които виждаме във Вселената, това не е маса, а енергия, т.е. нещо прозрачно и изчезващо. Всъщност, нашата Вселена е пуста!

Освен това, причината и следствието могат да си разменят местата и това, което ни се е струвало причина, може да се окаже следствие и обратно. Възможно е това събитие, което трябва да се случи сега – то и извиква за себе си  причината, а не причината да извиква събитието.

В квантовата физика са известни явления, когато  частиците, отдалечени една от друга на космическо разстояние, се оказват свързани една с друга. И ако едната частица извършва кръгово движение, то на милиарди километри от това място другата частица прави същото. И не, че едната повтаря действието на другата, а те двете са свързани заедно.

Нито една от тях не се явява причина или следствие, те са едно цяло и в такава форма, която не сме способни да възприемем със своя разум заради неговата конвенционална ограниченост.

По този начин се получава така, че всички наши изследвания на природата са много ограничени.

Въпрос: Трябва ли да си признаем, че не знаем много неща ?

Отговор: Почти нищо не знаем.! Нали нашето възприемане на математика и физика е също следствие на нашата структура. Ако бяхме устроени по друг начин,  щяхме да имаме друга математика и „1 + 1” нямаше да бъде равно на две. Това е само предположение, че 1 + 1 = 2. Ако бяхме сменили своите органи на възприемане, щяхме да видим друга реалност. Цялата обкръжаваща ни природа щеше да изглежда по съвсем друг начин.

Силата, която развива природата, можем да приемем за абсолют, съществуващ извън нас. Тази сила създава природата и нас самите в такава форма, която ни позволява да  изследваме природата ограничено. Ако в действителност искаме да изследваме природата, то сме длъжни да се издигнем на нивото на тази сила, за което е нужно да придобием нови свойства.

Следва продължение…

От 872-а беседа за новия живот. 27.06.2017

[209845]

Filed under: Възприемане на реалността, Творец | Add Comment →