Въпрос: Казват, че кабала пробужда хората. Може би не трябва да безпокоим съня им?

Отговор: Именно това е казал Фараонът на Моисей и Аарон в Египет: «Защо безпокоите народа? Нека хората спокойно да си работят. Какво искате от тях от тях? Вижте как добре и благополучно живеят. Аз създадох на земята рай за тях».

Египет действително е бил егоистичен рай за тях. И изведнъж идва Моисей и започва да ги безпокои: «Трябва да излезем в пустинята!»

Реплика: Тоест, не трябва да безпокоим хората преждевременно, трябва да оставим всичко за сметка на Твореца. Творецът е природен закон. Той всички ще разбуди. Ще дойде време и хората ще се пробудят.

Отговор: Ние никого не безпокоим. Само разпространяваме кабала на тези, на които това е нужно.

Свободата на човека се изразява в подем над нашия свят. Там съществуват естествени основи. Като променим системата за измерване, по друг начин започваме да гледаме на живота, изменяме ценностната си система.

Затова понятието свобода се намира именно в подема над нашия егоистичен свят в обем, в който съществува само свойството отдаване и любов – свойството на Твореца. Това трябва да постигнем. Тогава ще разсъждаваме правилно.

А всички материални философии нищо не дават. Те са ограничени в рамките на човешката природа. Затова философията отдавна е изчерпала себе си. Нещо повече, всички науки постепенно се закръглят, защото човек достига до крайното състояние на своето развитие, а по-нататък го чака постигане на свободата.

От урока на руски език, 02.07.2017

[216248]

Filed under: Разпространение на методиката, Свобода на волята - No Comments→

Любопитно ли ви е да разберете накъде се движи светът, без да прибягвате до помощта на хороскопи, гадатели, предсказатели и др.? Защото всичко, което е описано в науката кабала, се сбъдва точно чак до наши дни. И това не са фантазии и дори не е научна фантастика в стила на Жул Верн, който е успял да предвиди много неща. Кабалистът вижда бъдещето, вече съществуващата форма и я проектира в нашето време, за да знаем, как се променя тя.

Научният прогрес и природните катаклизми, революциите и промяната на климата – какво очаква човечеството и планетата като цяло през 2018 година?

Уебинар с Михаел Лайтман на 24 декември 2017г.

Filed under: Интегрално възпитание, Криза, глобализация, Природа, Развитие на егоизма, Разпространение на методиката, Уебинари - No Comments→

Въпрос: Как да усетим вечната любов? Има ли тя някакви прояви?

Отговор: Не, защото не можете да я почувствате в своя егоизъм. Няма начин.

Вие трябва да се включите в група и сериозно да се занимавате. Тези занимания ще предизвиката въздействието върху вас на определена, скрита в природата, положителна енергия. В нея ще започнете да чувствате своята отрицателна енергия и ще разберете какво равновесие можете да създадете между тях.

Между плюса и минуса, които ще откриете, ще разкриете висшата сила, напълваща нашия свят и с отрицателна, и с положителна сила. Тя ще се нарече Творец. Това е любовта.

От урока на руски език, 06.08.2017

[217444]

Filed under: Без категория, Духовна работа - No Comments→

Ние влизаме в особения период на празника Ханука. Този празник има много интересна история, но нас повече ни интересува неговия духовен смисъл. Човекът, като обща душа, бил сътворен абсолютно противоположен на Твореца.

Свойството на Твореца е отдаване и любов, а свойството на творението е получаване и омраза. Но програмата на творението има за цел да приведе човека от противоположност до подобие с висшата сила.

Тази програма се реализира за сметка на светлината, възвръщаща към източника, пробудена с помощта на специални методи: работа в групи, организирани по примера , който е показал Моше при създаването на народа на Израел.

Когато тези групи се обединяват в специална форма, те привличат към себе си светлината, възвръщаща към източника, която постепенно им въздейства. Благодарение на тази светлина, наричана „Тора“, творението се поправя.

Това поправяне се реализира на два етапа. На първия етап желанието за наслаждение заради себе си се поправя така, че намерението се променя на отдаване, а самото желание не се използва. Тоест, задачата на първия етап е да намали получаващите желания и да се концентрира само на придобиване на намерение заради отдаване.

Завършвайки това поправяне, ние започваме отново да разкриваме желанието за наслаждение и активно да работим с него, тоест вече да получаваме заради отдаване.

Първият етап е на постигне на свойствата на отдаване в името на отдаването, степента Бина – това е войната, която се нарича Макавейска. А точката на преход от отдаване заради отдаване към получаване заради отдаване се нарича „спирка“ или Ханука (което означава “хану-ко“, тоест „спряхме тук“).

В Ханука ние празнуваме много важна точка: завършване на придобиването на алтруистичното намерение, степента Бина. А нашето желание за наслаждение за сега не се използва, през цялото време ние само го намаляваме и увеличаваме намерението заради отдаване. Така ние приближаваме към тази спирка, към Ханука, когато можем само да видим нейната светлина, но не можем да я използваме.

Ние също можем да видим съсъдите, макар, че не можем да се възползваме от тях. Защото е невъзможно да видим светлината без съсъда – но само заради отдаване, над самото желание. А след Ханука вече се учим да използваме дори и получаващите желания с намерение заради отдаване, за да може „тъмнината да засияе като светлина“.

Затова Ханука е празник на светлината, тъй като ние използваме само отдаващо намерение и не трябва да използваме светлината – може само да я гледаме. „ Да я гледаме“ означава да използваме светлината над получаващите съсъди. А използването на светлината вътре в самите получаващи съсъди – това е вече пълно, истинско използване.

Така се определя мястото на този особен празник, завършващ специалния, първи етап от поправянето, който ние празнуваме тези дни.

От урока на тема „Ханука според кабала“, 12.12.2017г.

[218017]

Filed under: Без категория - No Comments→

Въпрос: В какво се заключава смисъла на семинара, обсъжданията в кръга, като метод на практическата работа, широко използван в кабала?

Отговор: ”Семинар”– това са съвместни действия на десет мъже или десет жени, които правят упражнения по препоръки дадени от кабалистичните първоизточници или под ръководството на учител или като спортисти под ръководството на треньор.

Само че това не са физически упражнения, като в спорта, а вътрешни, основани на вътрешни усилия за свързване помежду си до такава степен, че вътре в тази връзка се разкрива Твореца.

Добре е, ако това може да се реализира в едно действие. Но обикновено за това са необходими много упражнения в течение на много месеци и даже години. Такива упражнения, с цел създаване между нас на особена връзка, в която можем да усетим висшата сила на отдаване и любов, се наричат „семинар”.

Има много различни видове семинари, но като правило те трябва да се провеждат в качеството си на подготовка на занятията по кабала. На семинара проверяваме връзките между нас, доколко те съответстват на природата на Твореца — отдаването и любовта. А след това, когато по време на семинара достигнем до отдаване и любов или обратно, не може да достигнем до това състояние, а разкриваме своята противоположност един към друг, ние се връщаме към ученето.

И тогава, посредством ученето ние привличаме силата на отдаването свише, светлината възвръщаща към източника, тоест силата съдържаща се в Тора. Това и се нарича изучаването на Тора, за която е казано: ”Аз създадох злото начало”, което ни разделя в десетката „и като допълнение създадох Тора, светлината възвръщаща към източника.”

Получава се, че ако изучаваме кабала в десетката, за да се сближим и съединим един с друг, то можем да се възползваме от силата на Тора. По време на ученето, изследваме какво значи да бъдем свързани, как построяваме духовните обекти (парцуфи), световете, стъпалата на духовните степени — как всичко това се съединява заедно и се присъединява към нас.

В такъв случай, притегляме към себе си особена сила, която се нарича „Тора”, ”обкръжаващата светлина” или „светлината възвръщаща към източника”, която ни въздейства и ни приближава един към друг.

Така строим верига от връзки, в които, в края на краищата, разкриваме особено явление наречено проява на висшата сила, разкриване на Твореца.

Предишна публикация по темата:

Семинар в кръга и практическа кабала, част 1

Продължение…

Семинар в кръга и практическа кабала, част 3

Семинар в кръга и практическа кабала, част 4

От 885-та беседа за нов живот, 20.07.2017

[214910]

Filed under: Десятка, Духовна работа, Практическо обединение - No Comments→

Въпрос: Всъщност, ние лъжем почти постоянно и всеки ден: започвайки с малки уловки и премълчавайки малки недостатъци – до най-голямата измама и клевета. Лъжата е част от нашия живот.

Детето започва да лъже от ранно детство, дори без да осъзнава, че го прави. Ние се умиляваме, когато на въпроса: „Кой изяде бонбона?“, детето, с изцапана с шоколад уста уверено отговаря: „Не съм аз!“ Какъв е смисълът на лъжата и как тя развива човека?

Отговор: Лъжата е заложена в основата на творението, като противоположност на истината. Истината и лъжата са равнозначни по важност, защото не могат да съществуват една без друга. Ние трябва да оценяваме едното спрямо другото, иначе нищо няма да почувстваме. Няма зло без добро и няма добро без беда, няма тъмнина без светлина и т.н.

Затова винаги вътре в истината присъства лъжата и обратно. Ако се задълбочим в основата на творението, то там има светлина, която се явява истина. В края на краищата светлината е единственото нещо, което съществува – само отдаване и обединение на всичките части на творението. А лъжата, тъмнината идват всеки път, желаейки да разделят, разединят и дори да разбият цялото творение.

Именно това се е случило при прегрешението с Дървото на Познанието. Написано е, че лъжата може да съществува само в случай, че е израснала от някаква истина. И затова в началото Адам и Ева опитали ябълката, бидейки уверени, че могат да я ядат, и да ѝ се наслаждават заради отдаването, и не може да има никаква забрана. И действително това било истина.

Но когато те продължили да ядат, вече не можели да избегнат изкушението и се оказали в лъжа. Тоест, лъжата израства от истината, и ние, резултатът от лъжата, на онова на огромното разбиване, което се е случило с нашите души в самото начало.

И затова, ако искаме да стигнем до истината, трябва да преминем през лъжата, провирайки се като че ли през тъмна гъста гора и тогава, малко по малко е възможно да достигнем до истината.

Именно “възможно”, защото това е наистина невероятно трудно да се постигне. Освен това, тази възможност зависи от нашето развитие, което осигурява науката кабала за сметка на светлината, възвръщаща към източника. Защото иначе ние въобще не виждаме къде е истината и къде е лъжата, точно като детето, което ни уверява, че не е изяло бонбона, въпреки очевидните доказателства. Ние не разбираме и не осъзнаваме своята лъжа, понеже лъжата е нашето изначално свойство.

Затова е необходимо да прощаваме за лъжата, отнасяйки се един към друг с разбиране и да се научим да се издигаме над цялата тази измама, възприемайки я като мили детски лудории. В края на краищата, това е нашата природа…

Светът не може да съществува без лъжата и именно в наличието на лъжата може да съществува истината. Хубаво би било, ако бъдат по равно, защото сега ние живеем в свят на непрекъсната измама. А тези зрънца истина , които има в него, са предназначени само, за да представят лъжата за истина.

Следва продължение…

Лъжа и истина, ч. 4

От 918-а беседа за новия живот, 16.11.2017

[216837]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Развитие на егоизма - 1 Comment →

Въпрос: По какъв начин желанията, които усещам, са производни на желанието на Твореца? Аз мислех, че се получават от обкръжението.

Отговор: Не, обкръжението е само проводник. Общото желание, в което съществува общо намерение, общата мисъл напълват цялото творение.

Това е и намерението на Твореца, което малко по малко се реализира в нас, и ние постепенно го възприемаме. Всеки от нас и всички заедно изпълняваме действията на Твореца, мисълта на Твореца, замисъла на Твореца. Неговите замисъл, действие, мисъл са едно и също нещо.

Всичко произхожда от Него и няма нищо друго в света, както е казано: „Няма никой освен Него“. Всичко, което Той прави с нас, ние изпълняваме автоматично. Но можем да достигнем състояние, в което, оценявайки Неговите действия, да ги предшестваме с устремяването си към Него.

Тоест, мога да достигна състояние, когато предварително ще желая определени действия на Твореца. Ако моите желания съвпадат с Неговите намерения, ще се окаже, че с Него работим в унисон и моето съзнание тече в Неговото съзнание. В този случай може да се говори за сливане на творението с Твореца.

От урока на руски език, 15.01.2017

[205843]

Filed under: Възприемане на реалността, Свобода на волята, Творец - No Comments→

Реплика: Баал Сулам пише, че именно нашият егоизъм дава усещането за време. Съществува действие и неговият резултат. За нас е важен резултатът, а не удоволствието от самото действие.

Отговор: Егоизмът е желание за получаване, вземане,  привличане за себе си – разтегля нулевата точка в две различни посоки и възниква понятието време.

Въпрос: Излиза, че в духовното няма време, защото човекът се наслаждава непосредствено от самото действие, той не очаква резултат от намерението си?

Отговор: В духовното намерението е действие.

От урока на руски език, 26.02.2017

[209634]

Filed under: Духовна работа, Молитва, Намерение - No Comments→

Трапезата на кабалистите

Въпрос: Какво е особеното в трапезата на кабалистите?

Отговор: Трапезата е най-трудното действие в кабала, защото докато тя тече, човек трябва да се чувства заедно с всички, в обща връзка, да обича всички. Иска всички да се насладят на тези вкусове, които той усеща сега.

Между тях трябва да възникне такава обща връзка, при която човек да се наслади не на самия вкус на храната, а на това, че всички се хранят заедно и именно това да го напълва. Главният вкус не е в самото угощение, а в това, че сега ние се напълваме един друг от нашето взаимно отношение на любов, съединение, единство.

Получава се така, че на трапезата човек се намира в огромно вътрешно напрежение. Тъй като той постоянно трябва да контролира с какво намерение отхапва всяка хапка и внася лъжица в устата си, дъвче и гълта, чувства вкуса при дъвченето на храната, при поглъщането и усвояването й.

По такъв начин той се намира в процес на получаване на светлина в своя духовен съсъд, в съединение с всички останали, доколкото духовното поглъщане на храната е общо за всички, а не е за всеки по отделно.

Затова всеки трябва да чувства, че вкусва храната заедно с всички като един човек, със същата тази уста, с един език, небце и гърло. Той предъвква с 32 зъба, тоест произвежда изясняване на 32 потока на мъдростта (светлината Хохма).

А когато поглъща, то чувства не вкуса на храната, а вкуса на това, което прави съвместно с всички. Той превръща това материално действие в получаване на светлина в духовния парцуф заради отдаване. И ако прави така по отношение на всички, може също да се смята, че го прави заедно с Твореца. Затова трапезата е много трудно духовно действие.

И така има три действия,  извършвани в кабалистичната група, насочени към нейното обединение: семинар, събрание на другарите и трапеза.

Целта на всички тези действия е човек да се съедини с останалите, за да престане да се чувства като отделен елемент, а да се разтвори в групата и да се включи във всички. По този начин той губи своята егоистична индивидуалност и получава цялото общо кли/съсъд/, свойството отдаване, което притежават всички останали.

Той излиза от своя егоизъм и се включва в другарите, усещайки, че няма нищо друго, освен тях. Според степента, в която губи себе си, той встъпва в духовния свят, в усещане на Твореца, тоест подем в другата природа на отдаване и любов.

Предишни публикации:

Семинар в кръга и практическа кабала, част 1

Семинар в кръга и практическа кабала, част 2

Семинар в кръга и практическа кабала, част 3

От 885-та беседа за новия живот, 20.07.2017

[215211]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група - 2 Comments →