Въпрос: Какво е това висша, абсолютна сила на природата, управляваща цялото мироздание и с какво тя се отличава от основните, известни на науката природни сили: гравитационни, ядрени, електромагнитни?

Отговор: Всички останали сили човекът е разкрил в процеса на развитие на своя разум и те съществуват само на това ниво, където ние съществуваме и изследваме. Aко ние се развивахме в друга форма и на друго ниво, то бихме разкрили други сили, друг свят.

Разликата между всички тези сили и висшата сила на природата е в субективността на тяхното възприемане. Всичко зависи от човека – от нивото на неговото изследване и разбиране. Без него – няма нищо и не може да се каже, че нещо съществува.

Въпрос: Ако гледаме не субективно, а обективно?

Отговор: Това не е възможно, ние не сме способни да направим обективно изследване, защото сме създадени от висшата сила с определени свойства. Ако аз не наблюдавам дадено явление, то не съществува. То се проявява само когато аз го възприемам и във формата, в която го усещам.

Въпрос: А какво, всъщност, съществува?

Отговор: Нищо не съществува, освен една висша сила, лежаща в основата на цялата природа. А ние улавяме тази сила във всевъзможни форми, различни свойства, в зависимост от създаваните от мен форми и свойства.

Въпрос: Излиза, че ние възприемаме тази обща сила във вид на фрагменти, в зависимост от нивото на нашето развитие? И това възприятие ще се измени ли в бъдеще?

Отговор: Всичко зависи от човека, защото светът съществува в неговото възприятие, а освен него има само една висша сила, създаваща целия наш живот, която се нарича „Природа”. Всички открития съществуват вътре в нас, като следствие на една съществуваща сила.

Всичко, което виждам, усещам, мисля, всичко в мен и около мен, всички мои чувства и разум – това е проява на висшата сила. На човека е дадена възможност да се отдели от тази сила и в това отделяне да се чувства съществуващ в определена действителност, която ние наричаме този свят.

Въпрос: Какво е свойството на тази единствена сила?

Отговор: Нейното единствено свойство е отдаването, дарението, еманацията, като извор, който през цялото време дава, дава, дава… Така ние го усещаме. Ние разкриваме не него самия, а неговото отношение към нас, неговото отдаване.

И ние разбираме, че с първото си действие на отдаване тази висша сила е създала в нас способността да чувстваме нейното въздействие и да различаваме нея и себе си, съществуващи извън нея. Именно това разделение ни позволява да усещаме самите себе си и обкръжаващата ни реалност.

От 872-а беседа за новия живот, 27.06.2017

[209922]

Filed under: Възприемане на реалността, Творец | Add Comment →