Въпрос: Причината за стреса се крие в нашето неудържимо желание за наслаждение. Но, в крайна сметка, в самото желание няма нищо лошо, то е в самата основа на живота. Нали без него в живота нямаше да има никакви наслаждения?

Отговор: Лошо не е самото желание за наслаждение, а желанието за наслаждение за сметка на ближния. През целия ни живот постоянно се съревноваваме помежду си, измервайки своето благополучие спрямо другите.

Ние всички сме в една система, а някога сме били толкова свързани, като един човек. В света е имало много хора, но техният егоизъм е бил толкова малък, че не са усещали никаква разлика помежду си. Така е било в първобитното общество. След това желанието за наслаждение е започнало да расте и ние сме започнали да се делим: това е моето семейство, това е твоето семейство, а това – неговото семейство.

Преди това хората са живеели в една община, както при комунизма, където всичко по равно е принадлежало на всички, както в племето. Но след това са започнали да се отдалечават от това равенство: това е моята жена, моите деца, моята пещера. Започнало е разделение по професии, както е казано: „Отидете и печелете един от друг“.

Нашият егоизъм непрекъснато е растял, затова в започнало съревнование: кой е по-успешен, и кой по-малко. Така сме се придвижвали до ден днешен, когато конкуренцията е нараснала до световни мащаби, защото средствата за масова информация ни объркват, демонстрирайки ни на екрана на телевизора или смартфона целия свят.

Те ни принуждават да се съревноваваме с целия свят, като ни показват колко по-успешни от нас са всички останали. И не е чудно, че човекът е обхванат от депресия.

Въпрос: Вие мислите, че желанието да бъдеш първи е лошо? Защото то принуждава човека да бъде успешен?

Отговор: Това желание е лошо. Човекът се нуждае от спокойствие и щастие, а не от изключителни постижения.
Стресът означава, че външното въздействие на егоистичното желание на човека, изкушението  да получи наслаждение  е повече, отколкото той може да издържи и спокойно да постигне поставените пред него цели. Разликата между желанието ми да се насладя и възможностите ми да получа за него напълване, създава стресово състояние.

Ясно е, че нормалният човек никога няма да може да получи всичко, което му показват медиите и затова той през цялото време е в скрит, вътрешен стрес за всички наслаждения, които вижда на екрана: облекло, спорт, красота. Това се отнася и за жените, и за мъжете.

Този стрес ни въздейства многообразно. В крайна сметка, когато стигнем до голямо разочарование и видим, че положението е безнадеждно, ние ще се откажем от това състезание за наслаждения и ще направим преоценка на ценностите. В края на краищата, всеки ще стигне до това. Тогава ще видим, че трябва да вървим по друг път и да търсим наслаждение на съвсем друго място.

Там ние също ще се съревноваваме за получаване на наслаждения, но добронамерено. Този, който прави повече добро на другите, ще се счита за по-успешен от всички. Наслаждението от отдаването на ближните е много по-голямо от егоистичното напълване и не води до никакъв стрес.

Предишни публикации:

Живот в епохата на стрес, ч. 1

Живот в епохата на стрес, ч. 2

Живот в епохата на стрес, ч. 3

От 888-а беседа за нов живот, 27.07.2017
[214887]

Filed under: Здраве, Развитие на егоизма - No Comments→

Лаг ба-Омер е най-кабалистичният празник – празникът на светлината. Лаг ба-Омер означава 33-тият ден (ламед – гимел) след Песах, тоест изхода от егоистичното желание към отдаване заради отдаване, в отдаващото желание.

Затова след него настъпва период на очистване на желанията: 33 дни от Песах до Лаг ба-Омер и после от него до Шавуот. За тези 50 дни ние завършваме всички поправяния и ставаме готови за получаването на Тора, тоест на светлината, която поправя желанията вече на получаване заради отдаване.

До настъпването на Лаг ба-Омер още не се считаме напълно излезли от Египет, защото е нужно да поправим в себе си желанията, в които има свойството Египет (егоизъм). На 33-тия ден достигаме поправяне в 33-тата сфира и ни остава да поправим най-долната част на стъпалото, получаващите желания.

Тогава можем да сме сигурни, че непременно ще стигнем до получаването на Тора. От деня Лаг ба-Омер вече започва да ни просветва светлината на даряването на Тора, макар и още отдалече.

Ето защо Лаг ба-Омер е толкова важен от гледна точка на поправянето. До Лаг ба-Омер все още поправяме и завършваме изхода от Египет, а след този ден започваме да се готвим за получаването на Тора в Шавуот. Излиза, че Лаг ба-Омер е много особен „ден“, тоест състояние, което човек преминава по пътя на поправянето.

Изходът от Египет се осъществява под въздействието на висшата светлина, огромната светлина Хохма, която се разкрива благодарение на пробуждането на човека. В резултат той се издига над своя егоизъм и се откъсва от него, но това е благодарение на светлината, идваща отгоре. Желанията все още остават егоистични, но светлината им дава възможност да се издигнат над егоизма и да поискат да отдават.

Всичко е само благодарение на висшата светлина, която ни държи като магнит. А сега трябва да реализираме това поправяне, за да се отпечата то във всички наши желания. Общо трябва да поправим 49 сфирот, за 50 дни от Песах до Шавуот, но поправяйки 33 сфири, вече може да не се съмняваме, че ще завършим нашето поправяне. След това вече нищо няма да може да го прекъсне.

Известно е, че 24 хиляди ученици на Раби Акива са умрели от епидемия за един месец. В тях се е проявил такъв огромен егоизъм, че вместо любов към ближния, която заповядал учителят, те изпаднали в безпричинна ненавист един към друг. И затова не могли да издържат светлината на поправянето, която е трябвало да се разкрие в тези дни, и умрели. Едва в деня Лаг ба-Омер епидемията се прекратила и учениците спрели да умират.

От всички ученици на Раби Акива останала само малка група, под ръководството на Раби Шимон. В тази група били десет души, които могли да се съединят помежду си, като десет сфирот, и благодарение на това написали книгата Зоар – най-великата кабалистична книга, коментари на Петокнижието на Тора.
Всеки път те получавали светлината, възвръщаща към източника, поправяли се с нейна помощ и записвали своите поправяния и разкрития. Това и се нарича коментари на Тора. Невъзможно е да се опише самата светлина. Но когато тя осветява желанията, стремящи се към единство, проявява нови форми на тяхното обединение и по този начин се разкрива, тоест Тора.

Има връзка между духовния корен и материалния клон и затова в нашия свят има дни, в които идва по-силна обща светлина. Затова трябва да го използваме особено по време на празника Лаг ба-Омер и с всички сили да се постараем да достигнем обединение. Защото е най-благоприятният момент за това – всички условия способстват за поправянето.

Групата на Раби Шимон в своето време е направила поправяния в десетте главни сфирот. Но сега цялото човечество трябва да достигне такива десет основни сфирот и тогава ще разкрие същите желания и светлина, същото състояние. Това, че книгата Зоар се е разкрила, след многовековно скриване, свидетелства, че нашите желания вече са готови за окончателното поправяне, и живеем в поколението на Месията.

Раби Шимон е починал в деня Лаг ба-Омер. Но напускането на този свят от праведник не е траурен ден, а празник, защото действа за благото на света, защото душата на праведника се издига на още по-високо стъпало, което дори не можем да разберем.

Лаг ба-Омер е празник на кабалиститие, празник на висшата светлина, която трябва да дойде и да се облече в душите на хората. Това е тази светлина, която е била в 24-те хиляди ученика на Раби Акива, благодарение на тяхното съединение, а после е изчезнала, когато те не са могли да преодолеят своя егоизъм и са умрели духовно. Затова, както разказва историята, те умрели и физически, от епидемия.

Цялата тази светлина е разкрила помежду си групата на Раби Шимон, издигайки се по 125-те стъпала на духовната стълба, написала е за това в книгата Зоар и я е скрила до наши дни.

В наше време книгата Зоар се е разкрила и се е допълнила с пълните коментари на Баал а-Сулам, под названието „Сулам“ (стълба). Това е допълнение, благодарение на което можем постепенно да пристъпим към книгата Зоар и да я разкрием, докато не открием всички 125 стъпала и не достигнем пълно поправяне.

От урока на тема “Празникът Лаг ба-Омер”, 14.05.2017

[206759]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Празници - No Comments→

Въпрос от Facebook: Вие постоянно говорите, че възпитанието ще реши всички проблеми на човека и света. Но за това се говори вече десетки години. И въпреки множеството организации, занимаващи се с възпитание, животът си върви по свои закони.

Отговор: Животът върви по законите на егоизма. А трябва да направим така, че той да тече по законите на алтруизма: отдаване, любов, обединение. Това не прави и не може да направи никой.

Единственият, който е успял в това преди три хиляди и половина години, е Авраам, когато призовал във Вавилон всички, които са искали да облекчат избухналата там хуманитарна, общочовешка, обществена криза. От присъединилите се към него хора той създал група, която нарекъл „Исраел“ или еврейски народ.

Авраам станал родоначалник на нова система на възпитание, обединение. От тогава тази група съществува вече три и половина хиляди години, и не може да се разедини и няма къде да се дене! Тя се противопоставя на всички останали народи на света – на онези вавилонци, които са се разселили по целия свят, и те виждат, че това е нещо особено.

Остава ни да вземем тази методика и да я приложим към целия свят, защото светът вече е осъзнал, че няма какво да направи, главното е обединението, иначе хората ще се „изядат“ един друг.

Въпрос: Когато говорите за група, която съществува и знае тази методика, имате предвид целия еврейски народ?

Отговор: Не! Оттогава всички евреи са загубили тази методика, освен кабалистите, които от поколение на поколение я предават и усвояват чрез собствения си опит. Ако въведе тази система на възпитание и я съблюдава, човечеството ще достигне до своя добър завършек – пълно обединение.

Въпрос: Мислите ли, че хората ще чуят това?

Отговор: Ако не чуят, то ще има няколко сериозни войни, които ще им донесат такива страдания, че ще бъдат принудени да чуят. А мъдрият вижда тези страдания отдалеч и не влиза в тях.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман, 13.03.2017

[205031]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Древен Вавилон - No Comments→

Реплика: В първоизточниците е казано: «Няма тревичка в низините, за която да няма ангел, който да я бие и да я заставя да расте».

Отговор: Действително е така. Всичко, което се случва в нашия свят, се осъществява по точни указания и въздействие на Висшия свят.

Но ние не можем да ги проследим. Не можем да кажем какъв корен, каква сила от Висшия свят влияе върху нашия свят и какво именно действие желае да реализира тази сила, защото не виждаме Висшия свят, не разбираме неговата програма, и въздействието му върху нас.

От нисшия свят може да се постигне Висшия свят единствено, само ако се уподобяваме постепенно на природата на Висшия свят. Дотогава, докато не изучим цялата комплексна система на въздействие върху нас отгоре надолу и не я разкрием отдолу нагоре, ние нищо не постигаме.

Законът за корените и клоните се свежда до това, че съществува връзка между висшите корени и нисшите клони: във всеки атом, във всяко едно действие, на всички нива на неживата, растителна, животинска и човешка материя, в мислите, в силите – във всичко.

Но тази връзка ние не наблюдаваме и не можем да кажем, какъв корен предизвиква едно или друго следствие в нашия свят и как от това следствие могат да се направят каквито и да било изменения в нашия корен, за да може в крайна сметка да се подобри неговото отношение към нас, макар това да е предмет на изследване от кабалистите.

Науката кабала, изучавайки това, дава практически съвети и навици, как да преведем себе си в съответствие с висшия корен така, че да съумеем да въздействаме на него и да получим от него желаните отговори.

От урока на руски език, 09.07.2017

[215146]

Filed under: Духовна работа - No Comments→

Въпрос: Какво представлява смяната на деня и нощта? И има ли аналог на това?

Отговор: В духовния свят няма ден и нощ. Разпространението на светлината в желанието се нарича «ден», а излизането на светлината от желанието – «вечер» и «нощ».

Въпрос: А цикличността? Например, денонощния цикъл?

Отговор: Циклите съществуват, но в други измерения, в други понятия. Човек, който навлиза в духовния свят, преминава през абсолютно друго градуиране – какво е «ден», «нощ», «време», «аз», «свят». Всички определения тотално се променят, преминавайки през ново прераждане.

От урока на руски език, 19.03.2017

[211434]

Filed under: Възприемане на реалността - No Comments→

Въпрос: Какво е това висша, абсолютна сила на природата, управляваща цялото мироздание и с какво тя се отличава от основните, известни на науката природни сили: гравитационни, ядрени, електромагнитни?

Отговор: Всички останали сили човекът е разкрил в процеса на развитие на своя разум и те съществуват само на това ниво, където ние съществуваме и изследваме. Aко ние се развивахме в друга форма и на друго ниво, то бихме разкрили други сили, друг свят.

Разликата между всички тези сили и висшата сила на природата е в субективността на тяхното възприемане. Всичко зависи от човека – от нивото на неговото изследване и разбиране. Без него – няма нищо и не може да се каже, че нещо съществува.

Въпрос: Ако гледаме не субективно, а обективно?

Отговор: Това не е възможно, ние не сме способни да направим обективно изследване, защото сме създадени от висшата сила с определени свойства. Ако аз не наблюдавам дадено явление, то не съществува. То се проявява само когато аз го възприемам и във формата, в която го усещам.

Въпрос: А какво, всъщност, съществува?

Отговор: Нищо не съществува, освен една висша сила, лежаща в основата на цялата природа. А ние улавяме тази сила във всевъзможни форми, различни свойства, в зависимост от създаваните от мен форми и свойства.

Въпрос: Излиза, че ние възприемаме тази обща сила във вид на фрагменти, в зависимост от нивото на нашето развитие? И това възприятие ще се измени ли в бъдеще?

Отговор: Всичко зависи от човека, защото светът съществува в неговото възприятие, а освен него има само една висша сила, създаваща целия наш живот, която се нарича „Природа”. Всички открития съществуват вътре в нас, като следствие на една съществуваща сила.

Всичко, което виждам, усещам, мисля, всичко в мен и около мен, всички мои чувства и разум – това е проява на висшата сила. На човека е дадена възможност да се отдели от тази сила и в това отделяне да се чувства съществуващ в определена действителност, която ние наричаме този свят.

Въпрос: Какво е свойството на тази единствена сила?

Отговор: Нейното единствено свойство е отдаването, дарението, еманацията, като извор, който през цялото време дава, дава, дава… Така ние го усещаме. Ние разкриваме не него самия, а неговото отношение към нас, неговото отдаване.

И ние разбираме, че с първото си действие на отдаване тази висша сила е създала в нас способността да чувстваме нейното въздействие и да различаваме нея и себе си, съществуващи извън нея. Именно това разделение ни позволява да усещаме самите себе си и обкръжаващата ни реалност.

От 872-а беседа за новия живот, 27.06.2017

[209922]

Filed under: Възприемане на реалността, Творец - No Comments→

Въпрос: Ако цялата съдба на човек е предопределена, то по какъв начин се реализира този сценарий? Кой е режисьорът, който го превъплъщава?

Отговор: Тази програма се въплащава за сметка на една сила, която се нарича „Природа“ или „Творец“, висша сила.

Това е позитивна, добра сила, вътре в която, като в силово поле съществува желание. Желанието се нарича творение, защото то първоначално не е съществувало и е било създадено от тази позитивна сила, от Твореца.

Творецът като добра сила, развива желанието, помествайки го под «валяка на развитието», задължавайки го да се развива.

Силата на еволюцията ни тласка чрез страдания или ни дърпа отпред чрез наслаждения. Тъй като материал на творението е желанието за наслаждение, за напълване.

За сметка на това желанието се развива към все по-високоорганизирани форми. Тоест, вътре в това желание, чувстващо дотогава само наслаждение или страдание, вследствие на перипетиите на живота през които преминава, се добавя още един компонент – мозък, памет.

Целият изминат път формира в творението вътрешна програма: памет за изминалите състояния и условия, довели до добри или лоши усещания в желанието за наслаждение. Всички преминати ситуации се записват в желанието, като памет за наслаждение или страдание, а също така се натрупват в мозъка, като жизнен опит.

В крайна сметка, желанието вече може да прогнозира, да строи неголеми планове, да планира предварително какво да предпочете и какво да избегне. Всичко това е основано на миналия опит.

Човек може също да се учи въз основа на опита на обкръжението: неживата природа, растенията, животните и другите хора. Така той напредва. Но независимо от цялата сложност на програмата в нея няма каквито и да е случайни елементи, които да не могат да бъдат предсказани. Ако знаехме цялата природа, всички действащи в нея сили, то бихме могли предварително точно да измерим, да изучим и да видим, че ще се случи така, а не иначе.

Както, ако сме построили машина или електронен блок и точно знаем как той би трябвало да действа в поправено състояние. Точно така е и човекът, група хора или цялото човечество, в него няма нищо неочаквано. Проблемът е само в нашата неосведоменост, но това не означава, че в системата има някакви неизвестни величини. Ако те не са известни, то те са неизвестни само по отношение на нас.

От 887 беседа за новия живот, 25.07.2017

[211903]

Filed under: Свобода на волята, Творец - No Comments→

Въпрос: Кабалистът изобщо ли не мисли за бъдещето? Само за настоящето?

Отговор: Всичко зависи от степента на неговото съответствие с Твореца. Ако аз напълно се сливам с Него, то за мен изчезва понятието време като някакъв фактор, и въобще всичко съществуващо. Аз не се променям, а през цялото време се намирам в сливане с Твореца.

Въпрос: Обикновеният човек постоянно мисли, какво ще се случи след минути, след ден, година и т.н., строи някакви планове. Кабалистът изобщо ли не мисли за това?

Отговор: Нормалният човек трябва да се „лекува“, и тогава ще разбере, че координатите на времето, пространството и движението са изключително субективни и се нуждаят от осъзнаване на тяхната субективност, а след това и от поправяне.

Въпрос: Наблюдаваме, че някои процеси в нашия живот все пак са свързани с времето: например, детето е на една година, и докато не изтекат четири години, то няма да навърши пет години.

Отговор: Естествено, съществува време, което протича през нашите координати независимо от нас. Но това е дотолкова, доколкото ти съществуваш в своето животинско тяло и в тези координати, в които има порядък на промяна: вчера, днес, утре и т.н.

Затова не можем да се връщаме в миналото, бъдещето може да се приближи и т.н., но само защото още съществуваме в рамките на този свят. Щом се издигнем над него, ще започнем да се отнасяме към времето, движението и пространството по съвършено друг начин.

От урока на руски език, 19.03. 2017

[211092]

Filed under: Възприемане на реалността, Творец - No Comments→

Въпрос: Ние се намираме в огромната система на природата, която все повече подхранва в нас желанието за наслаждение, имайки скрита цел да ни доведе до отчаяние . Отчаяние от какво точно?

Отговор: Ние стигаме до отчаяние от собствената си същност, от егоизма си, от желанието да се насладим. Защото, ако използваме това желание директно, то ни води до стрес, до пълна безнадежност, до големи глобални проблеми и войни.
Самата човешка природа е лоша, защото през цялото време ни тласка към постигане на недостижимото. Затова всеки е принуден постоянно да се съревновава с всички, а това причинява стрес.

Въпрос: Защо тези цели са недостижими?

Отговор: Защото егоизмът иска всичко, което виждат очите ми. И ако всички искат да получат желаното, то всеки изгражда своя успех върху поражението на ближния. По друг начин е невъзможно да се направи.

Всеки иска да бъде над всички, цар на света, така че останалите да са негови поданици. Но той не е сам в света , има още осем милиарда такива егоисти, всеки от които иска същото. Излиза, че аз съм принуден през цялото време непрекъснато да защитавам моето място под слънцето. Такъв е нашият живот.

Въпрос: Това означава, че стресът вече е програмиран от системата на природата?

Отговор: Нашата егоистична природа е единствената причина за всички наши нещастия и страдания. Ами ако ние можем да успокоим своето желание за наслаждение… Но е невъзможно да го успокоим, освен с наркотици. Обаче, в такъв случай човекът се откъсва от този живот.

Затова възниква въпросът: Защо всичко е устроено така? И тук науката кабала ни обяснява, че за стреса има причина: да доведе човека до осъзнаване на злото на неговата природа, която ни тласка само към наслаждения. Стремежът на човека да се наслаждава не познава никакви граници и желае да погълне целия свят. А ако има няколко свята, то всичките.

Затова и той се намира в стрес. Защото неговите сили са ограничени, животът е кратък и нищо не му помага…

На практика се получава, че егоизмът ни вреди: заради него се разболяваме и дори умираме. Ужасно страдаме заради него. Затова е написано, че „враговете на човека живеят в неговия собствен дом“, тоест в неговото тяло. Егоизмът, затворен в моето тяло е моят главен ненавистник.

Предишни публикации:

Живот в епохата на стрес, ч. 1

Живот в епохата на стрес, ч. 2

Следва продължение…

От 888-а беседа за новия живот, 27.07.2017

[214860]

Filed under: Здраве, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - No Comments→