Entries in the '' Категория

Живот в епохата на стрес, ч. 2

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Има ли някакво решение как да избегнем стреса, който е толкова разпространен в наши дни?

Отговор: Решения как да се избавим от стреса не може да има, защото целият ни живот се управлява от егоизма, който през цялото време изисква от нас максимален успех и не ни дава никаква възможност да живеем спокойно дори за миг.

Общото, общественото его предизвиква постоянен стрес, който расте от поколение на поколение. Човешкото общество подрежда всички по стъпалата на стълбата, отделяйки за всеки неговата порция слава и успех, така че да не му се иска да се чувства по-долу от другите, презрян в техните очи.

Всеки иска да се покаже успешен и изключителен, природата ни е такава. Затова от стреса няма спасение и според степента на придвижване нас ни очакват все повече свързани с него проблеми, сърдечни болести, нервни сривове и т.н.

Въпрос: Има ли хора, които са по-малко подложени на стрес, хора със спокоен характер?

Отговор: Това не означава, че тези хора са спокойни. Те само изглеждат така отвън и може дори самите те да се смятат за спокойни, но това не означава, че в тях по-малко се проявява стрес. Просто неговите прояви са скрити.

Лекарите казват, че вътрешното стресово състояние почти не зависи от характера на човека: меланхолик, сангвиник, холерик, флегматик. Стресът все още действа вътре, само по-интровертно.

Въпрос: Защо нашето желание за все по-голямо наслаждение никога не се удовлетворява и стресът постоянно расте?

Отговор: Така е планирано от природата, за да ни доведе до отчаяние, до чувство на безпомощност, до пълно разочарование от нашия егоизъм, който ни тласка да постигаме недостижим успех. Всеки път евентуалният успех изглежда все по-голям и по-голям: той все едно се приближава и изчезва, приближава и изчезва…

И всичко е, за да разберем тази игра и да се убедим, че нашият егоизъм няма да ни донесе никакъв успех, а само проблеми, болести, смърт.

Ние действаме вътре в законите на природата и сме нейно следствие. Природата ни придвижва и развива в нас желание за наслаждение. И ако ние не можем да го напълним, означава, че в природата съществува програма да ни доведе до отчаяние.

Въпрос: Програмата не изглежда много добра…

Отговор: Това е много мъдра програма, която ни дава да се запознаем със своята природа и да осъзнаем нейното зло. За сметка на егоизма ние не можем да постигнем никакви успехи, това вече е очевидно за цялото човешко общество. Ние достигнахме до големи постижения във всички науки, в културата, образованието, но до какво ни доведе това, освен до глобалната криза?

Вместо просперитет, ние напротив, чувстваме се нищожни неудачници, по-нещастни от всички предишни поколения.

Предишни публикации:

Живот в епохата на стрес, ч. 1

 

Следва продължение…

От 888-а беседа за нов живот, 27.07.2017

[214831]

Живот в епохата на стрес, ч. 1

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Стресът, напрежението, психическият натиск са станали обикновени явления, които всеки е изпитал върху себе си. Нашата епоха дори и така се нарича: „епоха на стреса“. Съвременната епоха вкарва човека в хроничен, ежедневен стрес, превръщайки го от епизодично състояние в продължително.

Но е известно, че продължителният стрес е причина за всички най-разпространени болести: инфаркт, диабет, инсулт, депресия и т. н. С какво се обяснява този страшен натиск, под който живеем днес?

Отговор: Човекът е желание за наслаждение и ако се наслаждава, е спокоен. Това се наблюдава и при животните. Но желанието за наслаждение на човека от поколение на поколение расте и затова той иска все по-големи наслаждения, за да напълни своите желания.

И тъй като всички искат да се насладят, ние трябва да споделяме помежду си, от което се оказва, че няма на какво да се наслаждаваме в живота . С всяко следващо поколение животът става все по-напрегнат.

В наши дни стресът става все по-целенасочен, за което свидетелстват многобройните инфаркти и депресии, увеличаването на употребата на наркотици и антидепресанти от всички, включително и от домашните животни.

Всички ние сме под постоянен стрес, който увеличава вероятността от сърдечни пристъпи и други болести. Не всички болести се проявяват като пряко свързани със стреса, но всъщност той е главната причина. Няма нито една болест в тялото, която да не е следствие от него: кожни заболявания, заболявания на вътрешните органи и най-важното, на сърцето и белите дробове.

Стресът ни съпътства от момента, когато детето се отделя от ръцете на майката и не ни напуска до края на живота ни. Детето е принудено да отиде в детска градина, където вече получава стрес, защото не иска да бъде там. Преди децата са се възпитавали у дома от майките и бабите си, а след това са приемали професията на баща си и са продължавали неговото дело. Човекът не е излизал извън своя кръг.

Днес той е длъжен да отиде някъде, да избяга, да лети, да търси къде да получи професия и напълване на живота си. Неговият егоизъм расте. Той получава информация от интернет и от другите и не иска да бъде по-малко успешен от тях. Затова той се намира постоянно под напрежение. В резултат на това, се намира под непрекъснат стрес.

Освен това, човекът работи денонощно. Но защо работи толкова много? Елитът иска да спечели повече пари и ни въвлича в съревнования и всевъзможна конкуренция. И мъжът работи, и жената, а бедните деца са захвърлени от ранно утро в детската градина или в училището, където също попадат под стрес. Ако поговориш с децата, ти се поразяваш под какво душевно напрежение им се налага да бъдат.

Малкото дете не трябва да се откъсва от майката. Детето, според неговата природа, трябва да расте само в рамките на семейството или в по-широка родна среда, която възприема като свое семейство. След като го откъснат от дома му и го сложат в детската градина, то веднага се оказва в стресово състояние, защото там не се чувства в безопасност.

Детето иска да бъде като всички, това е най-успокояващо. Това не е гордост, а липса на увереност, която го принуждава да се крие между останалите.

След като мине първия етап и стане като останалите, т.е. обществото го приеме, тогава егото вече го подтиква да се отличи от другите. Той прави постоянни сметки между безопасността и стремежа за власт, гордее се и може дори да се изложи на опасност в известна степен.

Но и търсенето на максимално безопасно състояние, и желанието да изпъкнем, ни поставят под силен стрес, в който преминава целия ни живот. Ако ние живеем в общество, което изцяло се управлява от егоизма, няма да можем да се скрием от стреса и ни остават само антидепресантите и наркотиците. Това и виждаме в днешното общество.

Следва продължение…

От 888-а беседа за новия живот, 27.07.2017

[214649]

Основният закон на духовния свят

Кабалистът Майкъл ЛайтманВъпрос: Какъв е механизмът за проявление на закона за подобие на свойствата в природата?

Отговор: Законът за подобие на свойствата действа на всички нива, само че ние не го наблюдаваме навсякъде. Ако двамата с теб имаме еднакви свойства се сближаваме, разбираме се един друг. Същото може да се каже за физическите тела и химичните елементи.

Но подобието на свойствата говори не само за природата на нашия свят, защото подобните обекти (плюс с плюс), като правило, взаимно се отблъскват, а за природата в духовното пространство. Това, което се случва според степента на подобието не е на физическите, а на вътрешните свойства.

В духовното няма нищо друго, освен сближаване и отдалечаване на обектите според степента на подобието или разделянето на свойствата. Това е основният закон на поведение в духовното пространство.

А в нашия свят по силата на този закон ние не можем да наблюдаваме свойства, които нямаме. Аз мога да видя само това, което имам. Например, жестокият човек няма да види милосърдие в другите – необходимо е подобие.

Затова ние никога няма да постигнем Твореца като Добър и Творящ добро, ако сами не сме такива. Творецът се проявява само като излъчващ доброта, топлина, което в нас абсолютно липсва.

Въпрос: Тоест това трябва да се възприеме като аксиома или да се приеме за даденост?

Отговор: Засега като аксиома, за да ни послужи като основа за действия над себе си. Постепенно създавайки в себе си по кабалистичната методика нов орган на чувствата, който ще бъде подобен на някои свойства с Твореца, ние ще започнем да Го разкриваме в себе си според степента на подобието – докато не го постигнем напълно.

Въпрос: Затова ли е толкова трудно на хората да разберат кабалиста?

Отговор: Почти невъзможно. И за кабалистът е невъзможно да разбере кабалиста на по-високо ниво, защото той винаги е ограничен само с този набор от духовни свойства, които вече е създал в себе си, подготовил е за усещане.

От урока на руски език, 25.12.2016

[204868

Да започнем да се готвим за семейния живот от детството

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: От каква възраст трябва да започнем да подготвяме подрастващите за семеен живот и в какво трябва да се заключава това обучение?

Отговор: Смятаме, че съпружеството е нещо изключително, но в действителност това е само вид съединение между хората. Трябва да започнем да обучаваме децата на изкуството, на съединяване с хората от 2-3 годишна възраст.

Съвсем малкото дете не умее въобще с никого да играе. А от 2-3 годишна възраст то започва да играе с другите деца и тогава вече трябва да го обучаваме как да намира връзка с другите. Затова съществува методиката на кръговете, науката за съединението, взаимните отстъпки, игрите. Детето трябва да разбира как да използва това правилно.

Съединението – това е когато с всички мои желания, стремежи, мога да се съединя с някой друг: с един, двама, десет или голямото общество. А когато децата пораснат, трябва само да разширим тези понятия и да разкажем, че съществува също и съединение между половете, и че нарастващите в нас желания също трябва да използваме за връзка с другите.

Когато в подрастващия изведнъж възникне сексуално влечение, което разделя всички хора на мъже и жени, на близки и далечни, на любими и нелюбими, той трябва да знае как да използва това влечение за правилна връзка с обществото. Науката кабала ни учи как да достигнем правилно съединение и да усещаме важността на всяка форма на отблъскване или привличане.

На това трябва да се учим и аз бих направил такова обучение задължително за всички, защото очевидно без това ние губим много в живота.

От виртуалния урок „Времето на кабала“, 20.06.2017

[209481]

Какво е страхът и как е свързан с душата?

Въпрос: Какво е страхът и как е свързан с душата?

Отговор: Страхът е единственото състояние на желанието за наслаждение, в което то може не само да не получи наслаждение, но дори и да работи в минус, в болка.

Затова животинското желание за наслаждение постоянно е съпроводено със страх. Но, ако то е на нивото на усещане на страх не за себе си, а за това, че не може да даде достатъчно на другите, тогава този страх се нарича трепет.

Въпрос: Кабалистът няма ли страх за себе си?

Отговор: При кабалиста не може да има страх, тъй като той усеща, че всичко произлиза от Твореца. Той изпитва само трепет пред това как да отдава на Твореца, за да не се окаже изведнъж, че се е оказал в получаване.

Въпрос: Той не се ли страхува, че може да се разболее или, че с него може да се случи нещо?

Отговор: Всичко идва от Твореца, а не от някой друг. Кабалистът се безпокои за своето дело. Баал а-Сулам също е страдал: затворили са печатницата му, забранили са му да издава книги. Творецът е затворил пътя му и той е казал: „Значи това поколение още не е достойно“.

Творецът непрекъснато слага спънки пред човека.

Въпрос: Не разбирам как го прави? В света има милиарди хора, и на всеки трябва нещо да настрои… Още

Как да развием точката в сърцето?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Чух, че всички ние сме части от душата на Адам и че във всеки има искра от нея, наречена точка в сърцето. Какво е „точката в сърцето“ и как да я развием?

Отговор: Всички се отнасяме към едно желание. Това огромно желание се е разделило на множество части, всяка от които е попаднала в тяло – твоето, неговото, моето… И нашите тела отделят тези частици на желанието една от друга. Аз искам едно нещо, ти друго, а той трето, защото нашите тела властват и заповядват на желанието какво да иска.

Науката кабала казва, че ако още в живота в този свят в нашите тела ние съединим заедно частиците желание, съществуващи във всеки, то в полученото общо желание ще започнем да усещаме „извън телесни“ явления, тоест друга реалност – духовният свят.

Всеки от нас усеща този свят вътре в своето лично, индивидуално, изолирано желание. А ако съединим нашите желания, те ще получат ново качество, именно благодарение на обединението. Това общо желание става интегрално, съвместно и вътре в него чувстваме реалността, която се намира извън теб, мен или него – висшият свят.

Не е толкова сложно да достигнем това. Важното е да разберем доколко за нас е важно да видим висшата степен, по-високо и по-външно състояние отколкото този свят, тоест бъдещия свят. Както е казано: „Ще видиш света докато си жив“. Ако отменим ограничението на тялото и се съединим в един човек с едно сърце, ще почувстваме висшия свят.

От беседата „Отговори на въпроси на начинаещи“, 24.07.2017

[211382]

Тайната на здравето, според кабалистите (уебинар)

Новото разбиране за единството на човека и природата в откритията на учените през последното десетилетие разкри, че взаимодействието на наследствеността, начина на живот и обкръжаващата среда е много по-сложно, отколкото беше прието да се смята до сега. Учените вече дават съвсем ново определение за здравето. То е състоянието, когато здравите клетки в правилна геометрична форма, отговарящи на правилото за „златната“ пропорция, са синхронизирани в своите вълнови взаимодействия една с друга на всички нива (клетка – орган – система от органи – организъм); и чрез собствено биологично поле формите хармонично взаимодействат с другите организми.

А какво е „вътрешна хармония“? – баланс на чувствата и мислите. Ние сме обкръжаваща среда един за друг. Днес лекарите от академичната медицина приемат чувството за обида за „снежната кралица на онкологията“. Негативното отношение един към друг: безразличието, завистта, омразата, – са вълнови процеси, които могат да доведат до дисхармония. А нарушаването на пространството на вътрешната среда на организма, от своя страна, води до тежки хронични болести, изяждащи човечеството днес.

Всичко се основава на взаимното влияние. Където и да ходим и каквото и да правим, нашите мисли създават обкръжаващата реалност.

Равновесието в природата зависи само от нас!

Всички елементи в природата, освен човека, са способни да установяват помежду си особена връзка с особена сила, получена от обединяването в едно желание и да въздействат на природата с огромна мощ. Това въздействие е много по-силно, отколкото от ураган, торнадо, атомен взрив, изригване на вулкан или цунами.

Положителната сила на обединението, което и ние също можем да генерираме помежду си и с нея да повлияем на природата, е способна да успокои всички природни катаклизми, повтарящи се толкова често, разбиващи нашите жизнени основи.

Всичко зависи от това, ще осъзнаем ли най-накрая, че се явяваме един от видовете в природата, едно от нейните нива: неживо, растително, животинско, човешко. Ние, хората принадлежим на природата и сме включени в нейния механизъм, а не се намираме над нея. Именно ние, заради своето неправилно включване в природата, предизвикваме в нея всичките разрушения, чрез лошите отношения един към друг и с нежеланието да се обединим.

Ако започнем да се обединяваме и да се съобразяваме един с друг, то ще успеем да създадем между нас такава позитивна сила, която да прекрати всички удари на природата, вече приближаващи към нас, тъй като всичко зависи от висшето ниво, на което е способно да се издигне човечеството, тоест в нивото на мислите, съзнанието, осъзнаването, желанията.

Затова силно препоръчвам – нека се обединим, да седнем заедно, да поговорим, да помислим, как можем за сметка на нашето обединение да повлияем на цялата реалност! Това е по силите ни, затова нека извършим този опит и да изпробваме – като в лаборатория. Считам, че така ще успеем да се научим на много неща: да повлияем на природата и да видим нейната реакция.

В светлината на приближаващите ни бедствия, нека станем по-отговорни към природата и да започнем да се отнасяме с нея като към своя партньор. Тя сякаш се обръща жестоко към нас – като че ли в нея действа някаква лоша сила. Но всъщност, чрез това, тя желае да ни пробуди, за да започнем правилно да реагираме.

Нека се свържем един с друг, да съединим сърцата си и да повлияем на природата със силата на доброто! Може би тогава ще видим, как се успокояват всички урагани, торнадо, всички страшни удари, приготвени за нас от природата.

Всички ние се намираме в един механизъм. Цялото човечество всъщност се отнася към едно и също стъпало в развитието на природата – човешкото. И вече разкрихме, че се намираме в интегрална връзка един с друг. Всеки зависи от всеки. За това, нека се обединим всички заедно, независимо кой къде се намира – в Маями, Северна Каролина, Европа, Куба… Още

До колко реална е нашата реалност?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Вие често говорите за поправено възприемане на реалността. Как трябва да се измени моето възприемане на реалността и как това ще повлияе на моя живот?

Отговор: Изследвайки природата, ние откриваме, че различните създания я възприемат по различен начин. Например, пчелата възприема реалността във вид на панорама от множество фрагменти /фасети/, които като че ли не са свързани помежду си. Рибите и птиците имат съвършено уникално възприемане на реалността.

И това се отнася само за зрението, но има такива същества, които възприемат света чрез топлинни вълни, както например змиите. А кучетата възприемат света основно чрез обонянието, а не чрез зрението, както хората. Затова, очевидно е, че всичко се определя от възприемането на реалността.

На нас ни се струва, че ние виждаме пред себе си реалност, но откъде да знаем, че това е истина? В действителност това са само вълни, уловени от нас от безкрайното количество други вълни. Ако ние виждахме в друг спектър, щяхме да възприемем съвършено друга картина.

Науката кабала обяснява, че всъщност, няма такава реалност, каквато ни се представя. Ако ние не се хващаме за днешната картина от реалността, считайки я за неизменна и обективна, а се издигнем над ограниченията на телесните органи на възприятие на човека, то ние ще можем да възприемем реалността извън своето тяло. И тогава ще разберем за множество случващи се около нас явления, които за сега не виждаме и не забелязваме.

Но тези явления ни оказват влияние, даже и да не ги забелязваме. Затова ние не виждаме утрешния ден и не разбираме защо изведнъж се случват някакви събития. Животът на всяка крачка ни поставя въпроси, на които ние нямаме отговори, защото не ни достига за това информация. Затова възприемането на реалността – това е фундаменталният въпрос в науката кабала.

От беседа „Отговори на въпроси за начинаещи”, 24.07.2017

[211231]

Сърце и „точка в сърцето”

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво е това сърце? По какво се отличава „точката в сърцето” от сърцето?

Отговор: Сърцето – това е нашият егоизъм, а точката в сърцето – това е подтик към Твореца, към свойството отдаване, което е заложено в нас изначално, иначе ние не бихме могли да възприемем ставащите в нас изменения.

Именно затова, че ние сме съставени от две части – сърце и „точка в сърцето”, можем, изхождайки от тези две противоположни свойства, да започнем да виждаме накъде отиваме, как можем да се издигнем над себе си, над сърцето, в „точката в сърцето”, или обратно.

От урока на руски език.02.04.2017

[211102]

Ненавист към хората

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос от Фейсбук: Как ще обясните моята ненавист към хората?

Отговор: Това е естествено свойство на човека!

Не трябва да се плашите или извинявате. В кабала е казано просто: „Обърни се към Твореца, който те е създал такъв“. Той ще поправи всичко. В тази степен, в която не си съгласен с това, което Той е направил с теб, ти трябва да се обръщаш към Него. А самият ти не си виновен.

Той ме е създал такъв – аз трябва да се обръщам обратно към Него, за да ме променя. И ако Го моля Той да ме направи по-добър, тогава между мен и Него възниква връзка.

Творецът специално ме е създал зъл, противен, глупав, ужасен – пълен с различни пороци. И ако Го моля Той да ме поправи – само за това, то Той така и ще направи. Той е затова. Той чака кога ще Го помоля.

Той специално е създал в мен всичкото зло, за да мога да Го моля да го преобрази в добро. И по такъв начин между нас с Него възниква взаимовръзка, разбиране, сближение, общи цели, обща работа.

Въпрос: Не бихте ли могли да дадете пример за молба?

Отговор: Да допуснем, аз обичам да крада. Много пъти съм се поддавал на това, за това са ме били, лежал съм в затвора. Стигнал съм до извода, че това ми вреди.

Започвам да моля Твореца и виждам, че това не ми помага много. Замислям се, Защо? Оказва се, че Го моля не за това, че искам да стана по-добър, а за това, на мен да ми бъде по-добре. В това Той не помага много.

А ако Го помоля, действително да се променя в по-добра посока, Той ще ми помогне. Значи, всичко зависи от чистотата на моята молба – доколко тя е обществена, далеч от моя егоизъм.

Реплика: Тоест когато моля, на мен да ми бъде добре, отговор няма, а когато моля да бъда по-добър, отговор има.

Отговор: Да. Защото, когато моля на мен да ми бъде по-добре, но не чрез кражба, то това, практически, е също кражба. В това Той не помага много. А когато моля, да стана по-добър по отношение към другите, когато ми става болно, че аз крада от другите, тогава всичко се получава.

Тоест ако ненавиждам някого, то моля Твореца да поправи това чувство в мен на противоположно.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 03.07.2017

[210043]