Entries in the '' Категория

„Доброто трябва да бъде с юмруци“?

Въпрос: Може ли актуалната кабала да обясни на любителите на истината, защо доброто и справедливостта мълчат, а злото и лъжата постоянно защитават себе си и се вижда, че печелят?

Отговор: Добро и справедливост не съществуват. Това е обратната страна на егоизма. Алтруизмът трябва да дойде до нас само под въздействието на Висшата светлина, няма друг начин.

Какви основания има някой да смята, че неговото мнение е единственото правилно, че то е алтруистично? Известно е, че пътят към ада е постлан с добри намерения.

Хората, уверени в собствената си непогрешимост, са готова на престъпления в името на собствената си правота.

Именно егоизмът най-често тласка хора към революция, а революцията поглъща своите деца. Човечеството, с изключение на отделни личности, кабалистите, не използва алтруистичната сила, която получава от висшата светлина, от висшата сила.

Реплика: Тоест в плоскостта на нашия свят, на нашите човешки отношения, няма истина?

Отговор: Няма никаква истина, в никой.

Трябва да се опитаме да стигнем до състояние, когато ще можем правилно, ясно да обясним на хората, че имаме метод, такова въздействие върху човешкото общество, което го води до равновесие – това е най-важното. Това не унищожава противника, защото противник не съществува – просто има неуравновесени сили. Тези сили трябва да се балансират и те ще работят в тандем една с друга, така, както се случва в природата.

От урока на руски език, 02.10.2016

[199662]

Реалност или субективна илюзия?

Въпрос: Още в Талмуда е било написано, че всеки съди според степента на своята непоправеност. Това означава, че още тогава хора са разбирали, че, променяйки своите свойства, ще могат да видят света.

Може ли да се каже, че другите са ми дадени само за да проверя върху тях своето отношения към тях? И как да използвам за напредването това, че в другите виждам винаги отрицателното, а в себе си винаги положителното?

Отговор: Външният свят съществува само в теб и ти не можеш да кажеш съществували той извън теб.

Например, ако човек днес съществува, а утре вече няма да го има: светът ще съществува или не? Това не може да се каже. Никой не може да твърди това, включително и Нютон, защото по отношение на всеки един от нас, всичко това е абсолютно субективна илюзия.

Може да се каже, че ние виждаме как един човек умира, а светът продължава да съществува. Но къде той продължава да съществува, в какво? – В тези, които продължават да съществуват, светът съществува.

Но по отношение на този, който е умрял, ние нищо не можем да твърдим, защото не се намираме в неговите усещания.

Затова човек е и създаден такъв, за да преработи своето отношение към другите. Това за него е индикатор за излизане от себе си в усещането на висшия свят, извън себе си. Света извън човека и се явява висшия свят.

От урока на руски език, 18.09.2016

[198786]