Въпрос: Още в Талмуда е било написано, че всеки съди според степента на своята непоправеност. Това означава, че още тогава хора са разбирали, че, променяйки своите свойства, ще могат да видят света.

Може ли да се каже, че другите са ми дадени само за да проверя върху тях своето отношения към тях? И как да използвам за напредването това, че в другите виждам винаги отрицателното, а в себе си винаги положителното?

Отговор: Външният свят съществува само в теб и ти не можеш да кажеш съществували той извън теб.

Например, ако човек днес съществува, а утре вече няма да го има: светът ще съществува или не? Това не може да се каже. Никой не може да твърди това, включително и Нютон, защото по отношение на всеки един от нас, всичко това е абсолютно субективна илюзия.

Може да се каже, че ние виждаме как един човек умира, а светът продължава да съществува. Но къде той продължава да съществува, в какво? – В тези, които продължават да съществуват, светът съществува.

Но по отношение на този, който е умрял, ние нищо не можем да твърдим, защото не се намираме в неговите усещания.

Затова човек е и създаден такъв, за да преработи своето отношение към другите. Това за него е индикатор за излизане от себе си в усещането на висшия свят, извън себе си. Света извън човека и се явява висшия свят.

От урока на руски език, 18.09.2016

[198786]

Filed under: Възприемане на реалността | Add Comment →