Защо ни е страх да се разделим с живота?

Въпрос: Защо хората страшно се притесняват да завършат живота си по-рано, дори ако непрекъснато страдат?

Отговор: Защото това е естествено, инстинктивно желание на човека да съществува в някаква форма. Така е заложена в нас природата в съответствие с висшата система. Работата е в това, че нашия живот в животинското (материално) тяло няма никакъв смисъл, ако в течение на него не се развиваме и не преминаваме на следващата степен – в духовното състояние. Тогава просто завършваме своето материално съществуване. Нашето решимо (информационна основа на духовната същност) преминава от едно тяло в друго.

Материалното тяло на човека се отнася към животинското ниво. С него не настъпват никакви трансформации, освен както при животните. А така наречената „точка в сърцето” — духовното решимо или информационния запис на висшата степен задължително трябва да се развива. Тя е вечна. Затова в течение на този живот трябва да достигнем нивото на нейната реализация. Това обяснява науката кабала.

Тя говори, че в края на шестото хилядолетие или даже може по-рано, всички хора трябва да достигнат до изхода на висшето ниво.

Това животинско състояние, в което сега съществуваме на нашата малка планета, ще изчезне в нашето усещане и заедно с него ще изчезне материалния свят, защото той съществува единствено в нашето въображение. А ние ще пребиваваме вече в ново измерение на ново ниво, на което духовното решимо ще се реализира само.

Но доколкото в днешния ден ние усещаме своето животинско съществуване като единствено, в нас възниква сериозно усещане на страх „Какво ще се случи с нас?! Какво предстои? Защо умираме?” Срещал съм в своя живот кабалисти, намиращи се в усещането на двата свята и тяхното възприятие за света беше съвсем различно. Те абсолютно не страдаха от това, че задължително ще умрат и знаеха предварително кога ще умрат.

Моят учител Рабаш обясни това много просто. ”Както вечер ти сваляш от себе си мръсната риза и я хвърляш за пране, такова усещане се създава в теб, когато завършваш своя живот.

Ти оставаш да съществуваш във Висшия свят, който го откриваш още в този живот и затова от тебе нищо не се губи. Ти просто скъсваш със своята малка животинска част, в която съществуваш, когато и която постоянно те притеснява: тъй като ти си длъжен да нахраниш своето ”животно”, да го измиеш, да го сложиш да спи и т.н.

Но когато започнеш да постигаш Висшия свят, най-главното за теб става неговото усещане: как да разшириш това усещане, как да го разнообразиш и да го повдигнеш. Така и ти ще продължаваш да се занимаваш. Човек, изучаващ кабала е длъжен да достигне усещане на висшето стъпало. В наше време това може всеки. И тогава в нас вече няма да има никакъв страх да се разделим със своето животинско тяло.

От видеоконференция с ученици на МАК, 21.05.2017

[209372]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация: