За Хокинг, Марс и Земята

В Сан-Франциско, във вестник „24 часа“ е публикувана моята статия „За Хокинг, Марс и Земята“:

Предстоят ли космически пътувания на човечеството? Стивън Хокинг мисли, че на съвременния етап и без друго глобусът вече не ни стига.

Най-известният учен в света е използвал Научен фестивал в Норвегия, за да представи прогнози с изненадващо апокалиптичен характер. Според неговите думи, ако не ни убият глобалното затопляне и пренаселеността, последен удар ще ни нанесе някой астероид. А това означава, че е крайно време да подготвим път за оттегляне от Земята, като начало на Луната и на Марс.

Най-общо казано, съвсем естествено е, че усетило се глобално и цяло, човечеството се оказва пред лицето на глобални заплахи. Изброявайки всички известни „ужаси“, Хокинг всъщност, за пореден път напомня за това, че съвременната всеобхватна взаимовръзка изисква ново ниво на съзнание и отговорност.

Въпреки това, на пръв поглед е странно, че той говори точно за тези хипотетични катастрофи. Дали наистина те са толкова страшни, че е време да събираме вещите си и да се преместим на Марс?

Сгъстяване на оцветяването

Откровено казано, Хокинг „леко“ е засилил нивото на тревога.

На първо място, „глобалното затопляне се дължи на антропогенни фактори“ не всичко е толкова еднозначно, колкото се опитват да ни го представят. Някои факти и изследвания опровергават самото му съществуване. Има учени, които не са съгласни с тази концепция и дори твърдят, че на Земята започва глобално захлаждане.

Като цяло, въздействието на човешката дейност върху климата изобщо не е доказано. Планетата и с хора, и без хора, е преминала през много различни периоди и тяхната промяна не е нещо изключително. В действителност нашите претенции за толкова мащабно въздействие са доста химерични. Но напълно реални са милиардите долари, които се „изпомпват“ чрез международните механизми за „борба с парниковия ефект“. Там, където се въртят големи пари, трябва да държим очите си отворени.

На второ място, пренаселеността е още един мит, който се тиражира от медиите. Огромни територии на планетата все още пустеят. Нейният потенциал в селскостопански площи и полезни изкопаеми изобщо не е изчерпан. Друг въпрос е, способни ли сме правилно да ги използваме така че, да остане и за бъдещите поколения?

Отговорът засега е незадоволителен, защото човешкият егоизъм е по-силен от здравия разум. Така че, нека да наречем нещата с истинските им имена: планетата е в състояние да изхрани всички и проблемът не е с пренаселеността, а със собствената природа, която не позволява компетентно, с очаквания за бъдещето да се разпределят и реализират възобновяемите и не възобновяемите ресурси.

На трето място, астероидната заплаха, колкото и да я раздуват, далеч не е на първо място в рейтинга. Наскоро ръководителят на планетарната отбрана в НАСА Линдли Джонсън каза, че от 16 хиляди намерени регистрирани обекти в Слънчевата система, нито един не представлява реална опасност за Земята. Според изявлението на професор Алън Фицсимънс от астрофизическия изследователски център при университета в Куинс, „учените и инженерите са постигнали голям успех в откриването на околоземни астероиди“. Разбира се, заплахата остава, но камбаната за тревога, както виждате, не я бие никой с изключение на „жълтата преса“.

Защо Хокинг е решил за пореден път да ни „плаши“ с омразни усещания? Предполагам, че е имал основателни причини, които умишлено е премълчал.

Новият „проект на века“

Стивън Хокинг е посветил целия си живот на теоретичната физика и популяризирането на науката. Няма съмнение, че той истински се вълнува от съдбата на човечеството и не може да не види „моралната криза“, в която то се намира.

Аз бих казал така: главната заплаха за човечеството е самото то. Ние сами разрушаваме живота си на всички нива, включително и на глобално. Не ни пречи нито климатът, нито пренаселването, нито астероидите. Нашата собствена природа е корена на всички беди, катастрофата наистина е с вселенски мащаб.

Опитвайки се да намери някакво решение, Хокинг очевидно вярва, че хората трябва да се занимават с нещо значително, целенасочено. Трябва да се даде на човечеството работа, смисъл, за да „не се вари в собствения си сос“. И ако е така, защо да не го изпрати на Марс или някъде другаде – само това да помогне на хората да се стремят към нещо по-високо, от „техниката на потребление“.

Нека марсианската инициатива да изглежда на пръв поглед твърде смела, неосъществима, не се притеснявайте. Хората не са свикнали с това. Освен това, Хокинг е наясно, че в нея има една и съща прекрасна възможност – да се използват милиарди долари за утопични проекти тип колонизация на Марс „а ла Мъск“.

Човек би помислил, защо? След като там има безжизнена пустиня. Да, и после, нима там ще се получи по-добре, отколкото тук? Не, разбира се, че не. Но ще има скок на прогреса, ще се появят нови технологии, бизнесът ще излезе от мъртвата точка, а там виж, ще излезе нещо полезно за всички…

Ето на какво, по всяка вероятност, разчита Хокинг: нека Марс да стане катализатор, превключвател за новото бъдеще, което отчаяно липсва на човечеството.

Марс ще почака

Не върху основа на фактите, но по същество, Хокинг е прав. Нас наистина ни заплашват екологични и социални катастрофи. Наистина сме замърсили планетата с боклуци, безсърдечие, омраза, враждебност. Тя цялата е пропита с нашите битки. Дори около нея лети нашият боклук и витае еманацията на нашият негативизъм.

И ако наистина отлетим от тук, ще отворим празен лист? В крайна сметка, от тук са тръгвали мореплаватели към неизвестни брегове…

Не, няма да избягаме от нашите желания, няма да се откъснем от тази Земя. Вплетени сме с нея с безброй нишки, видими и невидими, и сме в обмен с нея „чрез пъпната връв“ на информацията, тя ни захранва с енергия, жизнени сили, ние сме неразделна част от нея.

Тя ни формира, дори и външно. Ако се преселиш на ново място, постепенно твоите потомци ще се адаптират към него, ще съвпаднат с него, ще се променят в съответствие с него, ще „паднат в гърдите му“. Марс няма да ни даде това, а ще ни лиши от него.

Но най-важното е: където и да избягаме, дори и на други звезди, от себе си няма да избягаме. В рамките на няколко години ще замърсим всяка планета. Егоизмът на XXI век е станал твърде ненаситен. Всички търсения на антидот от него, се „увенчават“ с временна отсрочка, полумярка, но не и лекарство. Не е лекарство.

Хокинг предлага „заобиколна маневра“ – през Марс към излизане от семантичната и нравствена криза. Няма да излезем. Предполагам, че на настоящия етап от развитието, работата се ограничава до големи пари, може би до научно-технически пробив, но не до истински скок към нови хоризонти. Съвременното човечество възприема технологиите като средство за облаги и облекчаване на живота. То няма да намери нов смисъл в марсианската епопея.

Не трябва да променяме планетата, трябва да променим себе си. Няма защо да напускаме Земята, докато не се разберем със себе си, докато себелюбието и алчността управляват планетата. И ако трябва човечеството да се занимава с нещо, то да не са научни фантазии, а на първо място съзряване, подем към друга последователност на приоритети. Преди да се заемем с велики дела, трябва да се приведем в съответствие с тях. Още повече, че по-големи проблеми не се решават със стари методи.

И затова реалният проект за спасение е възпитанието на Човека, създаването на общество, в което ценим, допълваме и обогатяваме другия, в което различията и противоположностите процъфтяват, служейки на единството.

Днес всичко е затънало в егоизма, всичко пропада в черна дупка. След като се справим с тази напаст, ще видим, че цяла Вселена се намира пред носовете ни – Вселена, пронизана от духа на отдаване и разбирателство.

И още, ще видим как действа нашата връзка със Земята. Ще видим, че екологията, климатът, всичко зависи от човешките отношения. Именно човекът, най-висшият елемент на природата, поражда в нея глобален отговор.

Нашата планета не е просто среда за местообитание, тя е начало и продължение на самите нас. Тя е нашето отражение.

И затова няма за нас живот на Марс, докато не го създадем на Земята.

[210268]

Discussion | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Следваща публикация: