Но ако човекът бъде враг на своя ближен, и го издебне, и се нахвърли върху него, и го убие, и избяга в един от тези градове, то нека изпратят старейшините на неговия град, и го вземат оттам, и го предадат в ръцете на кръвни отмъстители, за да умре.

Не го жали, изкорени вината за кръвта на невинния, и ще ти бъде добре.  /Тора, Дварим, Шофтим, 19:11/

Ако в човека се разкриват желания на нивото на умишлено егоистично действие, когато той иска да навреди чак до убийство на някакво желание, то той се нуждае вече от съвсем друго поправяне, отколкото при не предумишлено използване на анти духовното желание.

Става дума дори не за желанието, а за намерението, с което се използва желанието. Ако някое от намеренията на желанието на човека, в човека действа именно така, то това намерение трябва да се убие, т.е. да се изкорени от неправилното проявление на неговата дейност. В това е неговото поправяне.

Ако анти духовното желание е непредумишлено,това означава, че то не е имало никакво намерение. Тогава човекът трябва да прибави към него правилното намерение заради отдаване, любов и взаимна връзка.

Ако това е егоистично желание, с грубо намерение заради себе си, то първо ти трябва да убиеш това желание, а след това вече „да го родиш” с ново намерение. В Тора е казано, че това задължително се прави чрез съда. Ти нямаш право да убиваш никого и нищо: нито желанието, нито намерението. Желанието въобще не може да се убие, само намерението. А това всичко действа само чрез съда.

С други думи, ти трябва да създадеш вътре в себе си съдебна система и чрез нея да съдиш самия себе си, а след това да решиш, кои желания с намерение, насочени заради себе си, подлежат на смърт, т.е. трябва да се изкоренят, а кои желания са просто неутрални, без анти алтруистично намерение.

Желанията с неутрално намерение трябва да се поправят, а при желанията с егоистично намерение първо трябва да се унищожи това намерение, а след това да се добави правилното. Това се нарича възраждане на мъртвите души.

И това действие може да се извърши в човека на всички степени, незадължително,  което се нарича, в „края на дните”.

Когато се концентрираме в правилното отношение към всеки и разбираме, че това са само егоистични желания, които трябва с помощта на изменение на намерението от „заради себе се” на „заради другите” да се обърнат в алтруистични желания, то ние нямаме никакви проблеми. Нас ни интересува само, с помощта на какво можем да променим намерението, а желанията си остават същите.

Те трябва да се проявяват в нас според степента на възможността да ги възстановим  с  правилно намерение, и затова тези желания са скрити. Но с появата на възможността да се промени намерението от получаване на отдаване, те постепенно се разкриват. Въпросът е само в това, как се включваме към източника на силата, поправяща нашите намерения.

Въпрос: Оказва се, че поправянето на намерението идва от Твореца? Аз не мога ли сам да го поправя?

Отговор: Не, в никакъв случай. Нашата задача се състои в издигането на молба да станем алтруисти, за да може всяко наше желание вместо с намерение „заради себе си”, да бъде с намерение „заради другите” и чрез тях – на Твореца. Защото Творецът е съвкупността от всичко, което е извън мен. Такава е нашата работа.

От ТВ програмата „Тайната на вечната книга”, 07.09.2016

[201440]

Filed under: Тора - No Comments→

Въпрос: Известният американски писател Джонатан Сафран Фоер, автор на много съвременни бестселъри, в последния от тях пише: „За нас е по-лесно да се обадим по телефона, отколкото да се срещнем лично, или да продиктуваме съобщение, нямаме нужда да изслушаме отговор.

Всяка крачка по този път ни омаловажава и ни води далеч от нашите емоции и човечност. Аз се безпокоя, как все повече усещаме света на краищата на пръстите  си, той все повече се отдалечава от нашето сърце.

Как мислите Вие, към какво водят човечеството всички най-нови технологии, изкуствен разум, интелект и т.н.?

Отговор: До осъзнаването, че ние трябва да се откажем от всичко това и да се приведем към работата „от сърце  в сърце”. Да се откажем именно от всичко, което не е свързано с усещането в сърцето. Всичко останало ще достигне своя пик и след това ще изчезне. Няма да са ни нужни нито връзки чрез дълги линии и уеб мрежи, нито най-високи технологии, нито космос, нито нови градове, нищо.

Дори няма да ни трябва телевизия с огромни екрани и хиляди канали. Никой няма да иска да си забива главата във всичко това. Ще минат още няколко години и ще изхвърлим  телефоните. С кого да говорим и за какво?

Реплика: Футуристите говорят съвсем обратното. Те смятат, че ще се развива междупланетното съобщение…

Отговор: Глупости. Нищо такова няма да има.

Реплика: Вие казвате, че всичко това ще се отмени и човекът отново ще поиска сърдечна привързаност?

Отговор: Например, днес колата е  средство за придвижване, а не  самоцел. Да допуснем, че ти ще имаш космически кораб и десет планети. Там живее тъща ти и още някой. Можеш да се отдалечиш от всички. Получѝ за себе си малка планета и живей там спокойно.

Но ние разбираме, че тези неща нищо не ни дават. Човекът трябва да се напълни, а в това няма да намери напълване. Затова ние през цялото време се гоним, за да се напълним, а в крайна сметка виждаме, че макар и да има някакви средства за това, те не оправдават себе си. Аз ставам все по-празен.

Реплика: Оказва се, че цялото това бягство е  наистина бягство за напълвания…

Отговор: Разбира се! Погледнете как писателите рисуват футуристични картинки: ние се движим с огромна скорост. Накъде? – От единия пуст край към другия пуст край. Но затова те пишат бестселъри.

Въпрос: Джонатан Фоер пише, че ние се отдалечаваме от сърцето. Той сякаш се плаши от това. Възниква ли този страх у човечеството в хода на най-далечния прогрес?

Отговор: Не, няма да възникне, защото друг изход няма. Ако човечеството не разкрие за себе си причината и целта на творението, то ще потъне в наркотиците, успокоителните и сънотворни препарати.

Въпрос: Защо преминаваме такъв дълъг път? Защо са ни необходими всички тези технологии?

Отговор: Защото трябва да осъзнаем злото на нашата природа. Не осъзнавайки го докрай, ние няма да успеем да го поправим.

От ТВ програмата „Новини от Михаел Лайтман”, 01.03.2017

[204016]

Filed under: Свобода на волята, Творец, Тора - No Comments→

Въпрос: Как външното влияние въздейства на характера на поколението и го формира?

Отговор: Егоизмът на човека е като глина или тесто, от което външното общество може да извае всичко, което иска.

Въпрос: Нима характерът на поколението не зависи от неговия егоизъм?

Отговор: Егоизмът само определя колко податлив е този материал. Преди време са ваяли от глина, след това от мрамор, а по-късно са започнали да използват още по-сложни материали за строителство. Днес повече от всичко се използва пластмасата.

Цялата разлика е в материала, а не какво и как се строи, той определя поколението. Но самият материал, който е подходящ за строителство, идва отвътре, от развиващото се желание за наслаждение.

Въпрос: Старото поколение е създало всички иновации, които не са съществували в света. А следващите поколения влизат в свят, в който вече има всичко. Може би затова младото поколение не се впечатлява много от материалните ценности?

Отговор: Младите хора не се впечатляват от материалните ценности и няма нищо особено, което да се добави в света на материалните ценности. Изглежда, че те няма какво да правят? Но това е подобно на ситуацията, която е била след физиката на Нютон, когато вече всичко е било известно и след него е дошъл Айнщайн, който е открил нови измерения.

Същото е и тук: ние сме създали всякакви видове апарати, но новото поколение има възможност да създаде нови програми за тях, да проникне вътре в материала, вътре в генома, в източника на живота, вътре в мозъка и над него. Те имат още много работа.

Като студент съм работил в областта на медицинската кибернетика, в институт, който се занимаваше с изследване на кръвта и мозъка. Но то беше нищо, в сравнение със съвременните уреди и възможности за изследване. Изследванията отидоха много напред: вътре в клетката, във вътрешността на мозъка, в психологията на човека, отвъд разума, те отиват от другата страна, зад границата на човешкия живот.

Тези изследвания все още се отнасят към материалното, но вече се доближават до границата на духовния свят и ние постепенно губим връзка с материала. Тази информация е от граничната зона, над материята.

Егоизмът на съвременния човек е по-развит и сложен, той е проектиран да възприема най-дълбоките тайни на живота. И за него те изглеждат напълно естествени и обикновени. Човекът вече не се впечатлява от инструментите, които попадат в ръцете му, а търси какво може да постигне с тяхна помощ.

Поколението „бейби-бум“ изгради материалната база, апаратурата. Следващото поколение създаде програми за нея. А най-младото поколение сега ще използва всичко това.

Въпрос: А какво остава да прави следващото поколение? Къде отиваме?

Отговор: Мисля, че следващото поколение ще влезе в реалност, която ще разкрием за сметка на преходното развитие и ще живее в нея. Не него му предстои да разкрие духовния свят. Задачата на бъдещото поколение е да премине от компютрите и изследването на материята към силите. Когато се вглъбим в материала, чрез него ще стигнем до силите, които го управляват. И там ще продължим изследванията си.

Въпрос: От какво ще се впечатляват младите хора след десет години?

Отговор: Струва ми се, че от нищо. Колкото по-младо е поколението, толкова по-трудно е нещо да го докосне. Егоизмът им е толкова тънък, че те не се впечатляват от нищо материално в този свят. Но трябва да разкрият по-високи източници на влияние и вероятно ще се впечатлят от тях. А обикновените неща, които напълват хората: храна, секс, семейство, пари, почести, знания, всичко това вече не е важно за съвременното поколение.

Ясно е, че трябва да се удовлетворяват необходимите потребности на тялото, но извън необходимото младият човек ще иска да бъде в света на управляващата програма, в света на силите, над материята, там, от където се задейства тази материя, в големия компютър на творението, който се нарича „духовен свят“.

От 850 беседа за новия живот, 18.04.2017

[205566]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Развитие на егоизма - No Comments→

Въпрос: За какво всъщност в природата е реализиран принципът на холографията? Защо не го чувстваме?

Отговор: Всичко, което ни заобикаля, ние разбираме чрез нашите сетивни органи и затова разбирането е относно постигащия. Затова не можем да кажем, че разбираме природата обективно.

Да кажем, че се стремим да я постигнем в десетично измерение, защото така сме създадени и по друг начин не усещаме и не разбираме. Защото нашият ум, нашият чувствен апарат е устроен по определена система. И ако той е бил създаден по различен начин, вероятно бихме мислили и възприемали това, в което съществуваме, по друг начин.

Трудно е да се каже как би ни изглеждала Вселената. Това е невъзможно да се опише, защото всичко, което се възприема, се отразява в съзнанието на човека. А без него не може да се каже как би изглеждало то.

От урока на руски език, 25.12.2016

[205159]

Filed under: Възприемане на реалността - No Comments→

Ако човек вземе жена, и влезе при нея, и я възненавиди, и говори за нея неверни обвинения, и разпространи за нея лоша слава, и каже: “Тази жена взех, и влязох при нея, и не намерих девственост в нея“. [Тора, “Дварим”, “Ки теце“, 22:13-22:14]

Сред тези, които се занимават с кабала, има такива, които казват: “Защо дойдохме тук? Учим от няколко години и къде са резултатите?”

Желанието, с което човекът е дошъл, е и “тази жена”, с която той е започнал да работи. Но не виждайки резултати, той захвърля всичко. Вместо да се свърже с мечтата си и да върви по-нататък, той започва да я ненавижда и избягва.

Това и означава “да говори неверни обвинения” за това, че тази методика не работи и “да разпространи за нея лоша слава”.

“Тази жена взех, и влязох при нея, и не намерих девственост в нея” означава, че тя не е моя. Не мога да я използвам, за да мога заедно с нея да създам своя бъдещ свят, тъй нареченото потомство. Това желание не се отнася към мен, не мога да го управлявам.

Нека вземат бащата на девицата и майка и, и да изнесат признакът за девственост на девицата към старейшината на града, до вратите. [Тора, “Дварим”, “Ки теце“, 22:15]

Това вече се явява висшето ниво, на свойството Аба ве-Има. То се отнася към тези, които започват да се сблъскват с изясняване и анализ на духовния път. Те не бягат от възникналия проблем, но за тях съществуват такива сложности.

“Девствена девица” – това е личното егоистично желание на човека, а не това, което той е получил от някого. Това и трябва да се докаже.

“Да изнесат признакът за девственост на девицата към старейшината на града, до вратите“, означава да издигнат желанието от Аба ве-Има на следващото ниво.

От ТВ програмата “Тайната на вечната Книга”, 05.10.2016

[204615]

Filed under: Духовна работа, Тора - No Comments→

Въпрос: Защо правим толкова малко действия в материалния свят? Творецът е създал толкова богат свят, а ние се занимаваме само с вътрешна работа.

Отговор: Тъй като все още не сме построили такова общество, в което чрез материалните действия ще можем кабалистично да влияем един на друг.

Въпрос: Всичките действия на кабалиста се състоят в това, че ти учиш, слушаш учителя, седиш в кръга и говориш ли? Няма ли нищо друго? А светът е толкова разнообразен, може толкова да се направи.

Отговор: Най-добре е нищо да не се прави. От това, което правим, няма нищо добро за човека, нито за света.

Въпрос: Тогава за какво е създадено всичко това?

Отговор: За да можеш спокойно да съществуваш и да се стремиш към това, връзката ти с останалите да бъде идеална.

От урока на руски език, 11.12.2016

[204798]

Filed under: Духовна работа - No Comments→

Въпрос: Защо да се скрива учебник по математика от добра или лоша котка? Тя така или иначе нищо няма да разбере от него. Защо е трябвало да се скрива кабала?

Отговор: Само за това, човечеството да не се обърка. И днес, ако вземем учебник по кабала, то хората нищо няма да разберат от него, защото за тази цел човек трябва да се издигне на по-високо стъпало и да започне да използва действащите там сили.

Затова кабалистите са скривали своите книги. Няма смисъл да откриваш това, което самата природа скрива. Например, природата е разкрила атомната енергия преди 2000 години, а започнахме да я използваме едва през миналия век. Представяте ли си какво щеше да бъде, ако това се беше случило по-рано?

Въпрос: За да уравновесим нашия егоизъм, трябва да постигнем положителната сила на природата. Как човек я разкрива?

Отговор: Само ако следва интегралната методика, работи в групата, правилно отменя себе си спрямо приятелите, изучава заедно с тях самата наука, предизвиквайки върху себе си влиянието на тази положителна сила, която е скрита в природата.

В нашия свят всичко е основано на взаимодействието между плюса (положителната сила) и минуса (отрицателната сила). На ниво човешка природа плюсът е скрит и трябва да го извлечем от нея. А за тази цел трябва да се устремим към положителната сила.

Това е възможно само ако човек изпълнява всички условия, за които казах по-горе. Тогава той предизвиква върху себе си проявление на положителната сила и изгражда себе си за сметка на нейното равновесие с отрицателната сила.

От урока на руски език, 03.07.2016

[198940]

Filed under: Интегрално възпитание, Кабала - No Comments→

Въпрос: Ако във всеки човек освен материалния геном има и духовна ДНК, как тя попада в него? Духовният ген също ли се предава по наследство от родителите на децата?

Отговор: Това е много трудно да се обясни. Може да се каже, че духовните гени не се наследяват, но се предават свойства, които допринасят за тяхното пробуждане.

Когато майката ражда нов живот, тя дава материално обличане на духовната ДНК. Разбира се, все още има някаква връзка между едното и другото, доколкото характерите на майката и бащата се предават на детенцето. Това е относно материалните свойства, но те също влияят на реализирането на духовният ген. Защото в крайна сметка абсолютно всичко е насочено към реализирането на духовната ДНК.

В материалният свят, сам по себе си, няма никаква важност, никаква собствена цел, всичко е предназначено само за това, за да се постигне реализацията на духовния геном.

Въпрос: Аз имам четири деца, но всички те са много различни. Те са получили същите гени от бащата и майката, защо са толкова различни?

Отговор: Но бащата и майката също са различни. Въпреки, че са едни и същи хора, отвътре съдържат много различни свойства. А главното е, че всеки път в света трябва да излезе духовна ДНК, така нареченото „решимо“, което има специално предназначение.

Така че в името на духовното предназначение на детето, от бащата и майката се избират не само доминантите, които се проявяват навън във видни за нас качества, а тези, които са най-подходящи за правилното израстване на духовната ДНК на ембриона.

Духовният заряд определя всички останали качества. Ако нашите духовни ДНК са свързани помежду си, то сме длъжни да реализираме тази връзка. Но тъй като все още не сме готови за нея, ние се намираме в материална обвивка и ни се струва, че имаме материални тела и общи занимания, някакви си отношения.

Но всичко това е само въображаема реалност, създадена, за да приближим духовните ДНК една към друга. В това се състои цялата функция на този свят. А след това той изчезва.

Въпрос: Излиза, че всяко сближаване с някакви хора: на работното място, със съседите по дом, с мъжа или жената – всякаква интеракция между двама души има за цел реализация на духовната ДНК, която стартира целия този процес?

Отговор: Разбира се. Нашият свят няма никаква друга функция, освен тази: да ни осигури място за работа и да ни приближи един към друг във времето, когато не можем пряко да повлияем на нашите духовни ДНК и да започнем да работим с тях директно, като в лаборатория.

Следва продължение

От 745-та беседа за Новия живот, 12.07.2016

[191245]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата - No Comments→

Еволюцията върви напред: развива се неживата, растителната, животинската природа и човечеството, всеки със своята скорост. Но проблемът е в това, че хората не знаят, че тяхното развитие върви съгласно програмата, заложена в природата.

На тях им се струва, че като че ли се развиват сами, по свое желание. В действителност, ние може да правим планове, но светът се върти в своя посока.

Подобно на това, както в Русия направиха опит, завъртайки хората от феодализъм към социализъм, за няколко десетилетия, но след това все пак трябваше да се върнат, защото този опит не успя.

И в други страни са правили опити да променят хода на развитието, няма държава в света, която да е вървяла по прав път. Защото никой не е запознат със законите на природата, и затова развитието върви по обиколен път.

В последно време до света започват да достигат няколко глобални проблема, в които той се оказва. Ние не знаем как да се развиваме по-нататък, тъй като егоизмът се е изчерпал и е спрял да ни стимулира към развитие. Няма го това състезание, което съществуваше преди. Младото поколение не иска да живее така, както са живели предшествениците му.

Всички предишни поколения, през цялата хилядолетна история на човечеството, са се развивали за сметка на това, че са искали все повече и повече. А днес не е така: младото поколение не се стреми към онези ценности, които са почитали техните родители. Да, и ние не можем да осигурим работа на всички.

Те не искат да учат, всеки погребан в смартфона си и нищо друго не го интересува. Въпреки това, ние трябва да им осигурим всичко необходимо: облекло, храна. Липсва връзката между мястото на работа и доходите.

Преди всичко има много хора, които почти не работят и много получават по силата на вече съществуващи причини. А от друга страна, има хора, които не работят, но получават помощ за живеене, считат я за достатъчна и не искат нищо повече. Изгубена е връзката между работата и доходите, а също е изчезнало удоволствието и от едното, и от другото.

Човекът не получава удоволствие нито от работата, нито от доходите, нито от семейството, нито от децата, от нищо. В крайна сметка, се получава, че няма причина да живее, остават само наркотиците. Затова в последно време протича легализация на наркотиците, в противен случай хората ще направят революция и размирици в цялата страна.

Въпрос: В каква посока се движи светът днес?

Отговор: Светът търси… Но е безполезно да се търсят нови неща в старата плоскост. Светът е в глобална криза. Всичко е в безизходица, всичко свършва, защото нашият егоизъм вече не ни тласка към постижения в материалната сфера. И какво да правим?

Ето тук трябва да разберем, че достигането на следващата степен в развитието може да стане само по пътя на обединението. Това се случва в природата. Необходимо е да се издигнем!

Въпрос: Какво ще бъде новото наслаждение в новия свят?

Отговор: Новото наслаждение ще бъде разкриването на висшия свят, вечността и съвършенството, съществуването на човека в ново измерение. Това може да изглежда нереално и фантастично, но така ще бъде.

Вътрешното постигане на човека в неговата природа ще стане съвършено ново, ще му позволи да излезе от своето тяло и да види света не чрез ограничените си телесни органи на възприемане, а над тях. И тогава той ще почувства вечния, съвършен свят.

Нашият егоизъм, недоволството от живота и неспособността да го напълним ще ни тласне на тази степен. Стоим точно пред този пробив, който можем много лесно да осъществим, ако се обединим. Чрез нашето обединение ще можем да излезем на следващото ниво на съществуване.

Хората чувстват, че реалността става сюрреалистична и се променя, само не разбират как. Те още не могат да я почувстват, тъй като тя не съществува в нашите органи на възприемане. Ние трябва да развием нови органи на чувствата.

Въпрос: Как тази прекрасна мечта за един нов свят се свързва с днешната реалност?

Отговор: Тя чудесно се свързва, защото всъщност търсим напълване, искаме да се чувстваме съвършени, високи, живеещи не напразно. Искаме да излезем извън пределите на своето материално тяло, което някога непременно ще умре.

Кабала има методика, която е способна да ни направи вечни и съвършени, да разкрие пред нас цялото мироздание, да ни издигне над границите на живота и смъртта, над всички ограничения.

По този начин не губим нищо от това, което имаме днес, но в допълнение придобиваме съвършенство и вечност. Това е възможно, необходимо е само да получим допълнителни, вътрешни органи на чувствата, за да можем да излезем от себе си и да почувстваме реалността, която се намира отвън.

Въпрос: Тази мечта привлича много хора, но те се нуждаят от доказателства, че това работи. Вие можете ли да го докажете?

Отговор: Как може да се докаже това на този, който няма духовни органи за възприемане? Да кажем, че се опитваме да убедим човек, сляп по рождение, че трябва да му направим операция за придобиване на зрение. А той не разбира какво означава да вижда. На него му се струва, че и сега всичко чувства.

Ето също така е невъзможно да се обясни на човека, че е лишен от възприемане на външния свят, не зависещ от неговото тяло и позволяващ му да се чувства вечен и съвършен. Да се надяваме, че през 2017 година ще успеем да предадем това на хората, и главно на евреите, за да разберат в какво се състои тяхната отговорност.

От беседата за равносметката от 2016 г., 25.12.2016 г.

[199791]

Filed under: Възприемане на реалността, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - No Comments→

Питате? Отговарям!
Може ли кабалистът да промени мислите на другия?

[201296]

Filed under: Въпрос-отговор, Клипове - No Comments→

Въпрос: Учените казват, че хората лъжат, за да съхранят своята ценност в очите на другите. По мнението на психолозите, в този случай се използва така наречената “бяла лъжа”. Какво е лъжата от ваша гледна точка?

Отговор: Лъжата е естествена защитна реакция на организма, който не иска да се види повреден и унизен.

Каква е разликата за мен дали е лъжа или истина? За мен главното е да се държа на определено ниво. Ако трябва да излъжа, ще излъжа, ако трябва да кажа истината – ще кажа. Не се съобразявам нито с тези, нито с другите, само със своите вътрешни състояния.

Затова в хората няма никакво разбиране какво е лъжа и какво е истина. Всичко се определя само относително човека. И не можеш да кажеш на другия: “Е, вярваш ли?” – “Аз не лъжа, за мен това е истина”. Защо истина? Защото по такъв начин аз поддържам себе си в най-добро състояние. Ето в какво е истината! И само в това.

А обективната истина не съществува, защото нашата природа е само наслаждение, стремеж във всеки момент от времето да се държиш в състояние на максимално добър комфорт. Затова, което поддържа това състояние, за мен е истина, а което не го поддържа е лъжа.

Въпрос: Какво е лъжа според кабалистичното разбиране?

Отговор: В кабалистичното разбиране всичко се оценява само относително целта на творението. Това, което е съгласно целта на творението, е истина, което не е, е лъжа. Това, което води към отдаване и любов, към сливане с висшата сила, към подем на следващата степен е истина. Всичко обратно е лъжа.

Въпрос: А ако това не е свързано с целта на творението и съществува така, както ние в този свят? Може ли да се каже, че е истина или лъжа?

Отговор: Нищо не може да се каже. Виждаме в различните епохи, в различните култури, съвършено различни критерии за истина и лъжа.

Реплика: Значи, ние живеем в безкоординатен свят?

Отговор: Разбира се. Координатите са според това, как ме върти моето егоистично сърце. В един момент мога да кажа: “Да, това е истина”, – а в следващия момент: “Не, това е лъжа”.

От ТВ програмата “Новини с Михаел Лайтман”, 01.03.2017

[204351]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата - No Comments→