Въпрос: Понякога дори и в най-нерелигиозните хора възниква усещането, че някаква сила свише ги пази, помага им да излязат невредими от най-опасните ситуации.

А понякога ни застигат такива тежки състояния, че ни се струва, че сякаш там горе са ни забравили или че никога не е имало никаква висша сила, която да ни пази.

Съвременният човек все по-малко вярва в охраната свише. Има ли я наистина?

Отговор: Не само имаме охрана свише, но ние изобщо се намираме в този свят като зародиш в лоното на майката – в система, свързваща ни по всички параметри, без да ни оставя и една степен на свобода.

Системата не ни позволява да направим и най-малкото свободно движение: нито физическо, нито душевно, нито умствено, нито сърдечно. Всичко е свързано в твърда система с железни връзки и не можем дори и да си помислим за каквато и да е свобода.

Това е сила, свързваща ни с хиляди връзки, тя е скрита от нас и затова ни се струва, че сме свободни и волни да правим каквото си искаме. Бъдещето ни, постъпките ни, реакцията на тях от обща система, всичко е покрито с мрака на неизвестността.

Защо природата крие всичко това от нас? За да можем сами да разкрием системата, в която се намираме, да я проучим, да я почувстваме, да я разберем до такава степен, че да станем неразривна, интегрална нейна част, в едно съзнание с нея, в едно желание и чувство. В това е предназначението на човека и целта на неговото съществуване в този свят.

Следва продължение…

Имаме ли охрана свише? ч. 2

Имаме ли охрана свише? ч. 3

Имаме ли охрана свише? ч. 5

От 818 беседа за новия живот, 26.01.2017

[204569]

Filed under: Свобода на волята - 2 Comments →

От брошурата „Кризата и нейното решение“ (форум в Ароса, Швейцария – 2006 г.): Доколкото действието на алтруистичните сили на света ще го водят към равновесие с Природата, тя ще получи естествена подкрепа във вид на отслабване на всички прояви на кризата.

Природата реагира чувствително на алтруистичните изменения в човека, защото те са в посока на подобие с нея. Все по-голямото подобие с Природата ще доведе до промяна на обкръжаващата ни природа и обществото.

Човекът със своето поправяне влияе на цялата нежива, растителна и животинска природа, която се издига и спуска заедно с него.

Затова щом започнем да поправяме обществото, с това поправяме цялата обща система, и неживото, растителното и животинското ниво достигат равновесие. Защото тяхното неравновесие е само последствие от прегрешението на първия човек, заради което до сега се развиваме в егоистична форма.

Въпрос: Кризата действително ли ще отслабне или просто ще се научим да се справяме с нея?

Отговор: Ще почувстваме как кризата утихва, изчезва и можем да продължим да съществуваме спокойно и уравновесено. Крайното поправяне трябва да настъпи на всички нива, включвайки и този свят. И тогава този свят ще започне да изчезва, защото не остава повече егоизъм и всичко ще бъде заради отдаване.

Материалната форма, в която виждаме света, днес се проявява като отражение на нашия егоизъм. А ако няма егоизъм, няма да видим този свят. Превръщайки всичките ни желание в отдаване ще видим тяхното отражение, тоест висшия свят.

Ще останем да съществуваме в него, докато и висшият свят не се издигне до света на Безкрайността. А какво ще бъде след това, все още не знаем. Но вече се намираме на финалния стадий на този процес.

Въпрос: Как можем да обясним, че природата ще се успокои от това, че човешкото общество ще се поправи? Каква е връзката между тях?

Отговор: Природата се стреми към равновесие и ако човекът съответства на природата, ще настъпи общо равновесие. Цялата природа е равнозначна на висшата сила, на формата на Твореца. И затова ако се стремим към сливане по свойствата с висшата сила, с това оживяваме цялата система и всички нива ще се изменят: неживата, растителната и животинската.

Разбира се, природата ще се успокои, но първо човекът трябва да се измени. А всякакви други опити да се оправи екологията няма да помогнат. Разрушаваме природата именно с лошите отношение между хората – само в тях е причината за глобалното затопляне, изригването на вулканите и земетресенията.

Трябва да плуваме по течението на природата. Светът трябва да се поправи и да се движи към поправянето по пътя на естествената еволюция. Така че хайде да се присъединим към този процес и тогава ще можем да способстваме за поправянето и вместо дългия път на страданията ще тръгнем по бързия и добър път на светлината.

От урока по брошурата „Кризата и нейното решение“ (форум в Ароса, 2006 г.) 05.02.2017
[204403]

Filed under: Криза, глобализация, Природа - No Comments→

От брошурата „Кризата и нейното решение“ (форумът в Ароса, Швейцария – 2006 г.):

Развитието на човешкото общество, глобализацията ни е принудила да разглеждаме света като състоящо се от противоположности едно, общо цяло. Съвършенството на света е в единството на неговите елементи.

Това се постига само със съвместно съществуване на частите на природата, когато всяка част работи заради живота на цялата система. Тъй като цялата природа, освен човека, строго изпълнява своето предназначение, то е очевидна висшата цел на природата – задвижването на човека към съвършенство, към свойството отдаване. Това е програмата за управление на природата.

Изследвайки еволюцията на вселената, развитието на живота на повърхността на Земното кълбо, изясняваме, че всичко е излязло от една точка. Въпреки че процесът на развитие винаги включва в себе си две противоположни сили.

Силата на растежа кара всички частици да се отделят една от друга и всяка една да се развива индивидуално в своя уникален егоизъм, противоположен на останалите. А заедно с това има втора сила, която през цялото време  връща природата към свързване и единство на всички части.

Всяка форма на живот: дишането, биенето на пулса, съдържа в себе си две противоположни сили, намиращи се в съюз една с друга. Ние не винаги виждаме тази хармония и наричаме едната сила лоша, а другата добра. Но всъщност всичко е относително.

Тези две сили действат във всичко. Дори вътре в миниатюрния атом има две противоположни сили, пребиваващи в единство и затова структурата, наречена „атом“ може да съществува. А още повече, по степента на усложняване на материала, в него се появяват все по-противоречащи една на друга частици.

Затова, изследвайки природата, виждаме, че за всяко явление задължително съществува противоположното на него, и тези две форми се поддържат една друга и си позволяват да съществуват.

Всяко явление съществува именно за сметка на своята противоположност. Затова, за да разберем творението, трябва да разберем закона за единството, по който в крайна сметка всичко се свързва и природата се разглежда като едно цяло. Не е правилно да се приема само едната страна и да се отхвърля другата.

Ако предпочитаме едното пред другото, то това само показва нашата вътрешна неуравновесеност: в чувствата, в разума, в подхода, в нашето вътрешно развитие.

Излиза, че човешкото същество не съответства на цялата природа. Неживата материя, растенията и животните съществуват в равновесие с природата и през цялото време се стараят да го запазят. Природата ги защитава и те сами се грижат за себе си. Ако не беше намесата на човека, то всичко би живяло в хармония.

Човекът първоначално излиза от животинската степен и се издига на степента Адам, тоест „подобен на Твореца“ (доме), за сметка нарушаването на този вътрешен баланс. Това му е разрешено, за да може сам да възстанови своето вътрешно равновесие и да поправи света около себе си.

Със своето вътрешно поправяне той ще възстанови общото равновесие в природата на всички нейни нива: неживо, растително и животинско, които сега са повредени само вследствие намесата на човека.

Програмата за управление е много проста: да позволи на човека да се развива от една сила, наречена зло, егоистично начало, а след това да му даде възможност да уравновеси този егоизъм със силата на доброто, алтруистичното начало. Това добро начало човек трябва да заработи със своя труд, така както си набавя храна, дрехи, строи дом, обезпечава семейството, стреми се да напълни своите телесни желания.

И същото се случва на по-високото стъпало: злото начало ни извежда от равновесие и изисква да го балансираме. А това е възможно само ако заработим доброто начало – силата, противоположна на егоизма. Така ще постигнем равновесие. Това е, което се изисква от човека и е записано в програмата на природата, програмата на висшето управление. А дали ще се случи по-рано или по-късно зависи от нас, от това доколко използваме науката кабала.

Използвайки  науката кабала, достигаме до разбирането, че нашият живот зависи от равновесието, а не от увличането само по едната сила. С това ние само привличаме противоположната ѝ негативна сила и никога няма да достигнем добър живот.

Може да се трудим без да скръстваме ръце, от сутрин до вечер, да се съревноваваме и развиваме, да се стремим да получим напълване за своя егоизъм: желание за храна, секс, семейство, пари, почести, знания. Но никога няма да можем да напълним тези желания.

Защото тяхното напълване е възможно само при условие, че придобием втората, противоположна на егоизма сила, която ще го уравновеси. И тогава егото ще се удовлетвори и ще стане съвършено, работейки заедно със силата на доброто, допълвайки се едно друго и достигайки до средната линия.

Всичко това е записано в програмата на природата и ние постепенно ще стигнем до него.  Ще трябва да преживеем доста удари, за да разберем, че надеждата да се напълним егоистично е горчива заблуда. В крайна сметка, ще разкрием, че силата на злото се поправя само с противопоставянето й на силата на доброто. Тази добра сила съществува в природата, но ние трябва да я извлечем и поставим срещу силата на злото и с това да възстановим равновесието.

Вътре в човека, намиращ се във властта на злото, ще започне да управлява и добрата сила, а тяхното равновесие се нарича „средна линия“. И тогава наистина ще стигнем до съвършен живот. Природата ни задължава да реализираме тази програма и разбира се, ще ни се наложи да го направим.

Науката кабала ни обяснява целия този процес и неговото завършване, и ако се вслушаме, и се стараем да го изпълним, макар и частично, ще се предпазим от много удари по този път. Защото, в противен случай, ще ни се наложи да се движим по пътя на естествената еволюция, пътя на страданията, за да си изясним, че само със силата на злото е невъзможно да балансираме живота си и се нуждаем от противоположната сила.

Целта на природата, програмата на нейното управление, не е в това да ни доведе от силата на злото към силата на доброто или обратното, а в установяване на равновесие между тях.

От урока по брошурата „Кризата и нейното решение“ (форум в Ароса, 2016 г.), 16.01.2017 г.

[201152]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Да няма мъжка дреха на жената и мъжът да не облича женска рокля, тъй като това е мерзост пред Бога твоя Всесилен, за всеки, който върши това. (Тора, “Дварим”, “Ки Теце”, 22:05).

За желанията, наричащи се женски, и желанията, наричащи се мъжки, е характерно отделно състояние. Женските желания, са главно егоистични. Те могат да бъдат поправени само ако рядом с жената има мъж. А мъжките желания, това вече са желания за отдаване, дори повече – намерения.

Затова жената не трябва да остава без мъж. Женското желание трябва да е или под надзора на бащата, или на съпруга. А свободната жена, т.е. свободно желание не би трябвало да има, тъй като без правилно намерение то ще бъде егоистично. Такова (желание) в народа не може да бъде. Това действа като закон.

Затова днешното състояние на човечеството и обществото са абсолютно противоположни на правилното състояние.

Ако жената «облича мъжка дреха», това означава, че тя се държи свободно, като мъж, което представлява източник на всички проблеми в обществото. Но това произлиза от необходимостта от поправяне на вътрешните желания, които винаги са женски, а намеренията са мъжки. Затова мъжът трябва винаги да «покрива» жената (желанието) със своето намерение.

Ако мъжът «облича женска дреха», това означава, че се спуска до ниво, на което вместо да работи за отдаване, започва да работи за получаване. И това е ужасна деградация.

Мъж на иврит е «гевер» – от думата «габрут» – «усилие», т.е. преодоляващ с усилия своя егоизъм и опитващ се през цялото време да се настрои за Твореца. А ако не, то той се намира на много низко, животинско ниво. И така е казано: «Всички са подобни на животни».

А жената – това вече е състояние, когато ти усещаш своя егоизъм, опитваш се да направиш нещо, но не можеш. Затова ти трябва да «се омъжиш», т.е. да намериш мъжкото намерение.

От ТВ програмата “Тайната на вечната Книга”, 28.09.2016

[204196]

Filed under: Духовна работа, Мъжът и жената, Тора - No Comments→

Въпрос от Facebook: Буда не е създавал религия. Христос не е създавал религия. А кой я е създал и с каква цел?

Отговор: В света съществуват три религии: юдаизъм, християнство и ислям.

Будизмът и всички останали източни учения не са религии, а течения, методики. Те съществуват сами по себе си, без да претендират за нещо и без да налагат нищо на другите.

Религиите са създадени като егоистично копие на науката кабала и са дошли до нас в замяна на кабалистичния принцип „възлюби ближния както себе си“. Кабала учи само на това, как да достигнем до любов към ближния. Това се нарича истински, вътрешен юдаизъм.

Но когато започнали да изпълняват този принцип в малък народ, открили, че веднага щом го реализираш, започваш да се сблъскваш с такива проблеми, които разкъсват народа на части.

Принципът „възлюби ближния както себе си“ възбужда в човека огромни егоистични желания и вътрешни импулси. В историята те са описани като юдейските войни. Започвайки от десети век до нашата ера, в течение на десетки векове в народа са се извършвали ужасни неща, постоянна междуособна братоубийствена война.

И макар хората да са се борили някак да се удържат на нивото „възлюби ближния както себе си“, са видели, че не могат. Затова кабалистите, които във времената на цар Давид, Соломон и на други царе, управлявали страната, постепенно започнали да отпускат висшето ниво, за да не предявяват такива високи изисквания за изпълняването на това правило пред човека.

Защо хората не са могли да го издържат? Защото по замисъла на закона на Природата е следвало човекът да се спусне до най-ниското егоистично ниво. Затова, достигайки най-висшата степен на любов към ближния (Първият храм), те веднага започнали да падат.

Така и е трябвало да бъде според програмата на творението. Било е нужно да запазят това ниво, но нe са могли. Тогава мъдреците на Синедриона, стоящи начело на народа, разбрали, че няма да могат да удържат народа на такова високо ниво, че не е в състояние да оцелее нито физически, нито духовно.

Така постепенно всичко е стигнало до нивото, когато народът вместо духовните закони, започнал да изпълнява обичайни земни действия. Например, ако те обичам, то ти показвам това във вид на материален подарък; ако смятам да създам с някого нещо общо, то създаваме тази общност не вътрешно, а външно. Или вместо да поправя себе си, човекът започнал да се мие в басейн (миква) и т.н.

По такъв начин всичко преминало от вътрешната потребност да изпълняват закона „възлюби ближния“, от подема над своя егоизъм, към по-външни действия, които хората също започнали да наричат заповеди.

Оттогава религиозните традиции са станали копие на духовните действия, които човек е трябвало да изпълнява в сърцето си. Така е и казано в кабалистичните книги: „Напиши Тора на сърцето си“. Именно това се иска от човек.

Затова науката кабала се нарича вътрешна част на Тора, а това, което днес изучават и изпълняват в религията е външната част на Тора, която не задължава човек да се стреми към любов към ближния, а призовава просто да се изучават и механично да се изпълняват физически действия.

Но днес, когато вече сме преминали този период, е нужно съгласно закона на Природата да започнем да се издигаме от външното изпълнение на заповедите към тяхното вътрешно изпълнение. При това, условието „възлюби ближния както себе си“ трябва да стане нашият лозунг, нашата идея, да се проявява във всички наши действия като техен образуващ смисъл.

Въпрос: Ако човек преди не е могъл да издържи това ниво, ще го издържи ли днес?

Отговор: Днес нямаме друг избор. Вече сме провели цялата подготвителна работа, за да започнем постепенно да прилагаме този принцип, съединявайки си в малки групи, десятки. Така Моше обединявал народа при изхода от Египет.

Затова се стараем да реализираме закона „възлюби ближния“ в своите групи и се опитваме да го покажем и да обучим на него цялото човечество. Много се надявам, че така и ще се получи.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 21.12.2016
[201405]

Filed under: Въпрос-отговор, Заповеди - No Comments→

Въпрос: Според научните данни, ние използваме едва 3-5% от нашия мозък. Използва ли кабалистът 100% от мозъка си?

Отговор: Не, мозъкът ще се използва повече само тогава, когато станем интегрално взаимно свързани.

Всеки от нас трябва да влезе в система, в която oсвен него, ще има милиарди частици, които също са придобили желание и разум.

Всички ние трябва да се съединим помежду си, отчитайки нашите връзки с помощта на висшата светлина. Едва тогава на човека ще му бъде нужна по-голяма голяма повърхност на мозъка

Когато се включваме един в друг чрез своите желания и разум, нашият мозък работи като модем. Тогава, както и сега ние имаме само чисто животински желания и реализиране на тези желания.

Въпрос: Означава ли това, че за да обслужвам желанията на милиарди хора, аз ще трябва да включа мозъка си с още допълнителни 97%?

Отговор: Проблемът не е в милиардите хора. Ти трябва да си изясниш много прост интеграл: на един аз мога да дам само чрез това, на друг чрез друго и т.н. Тоест ти започващ да се включваш в безкрайна верига, която трябва да бъде свързана с тебе и ти – с нея, без край, отчитайки всички варианти. А това не може да е по линеен начин, а само в духовен вид!

Но разчетът се осъществява не в разума ни. Разумът се наслагва върху желанието и се получава елементарна, интегрална, взаимно свързана, безкрайна верига.

Именно това изучаваме в науката кабала: връзките между парцуфите, между световете, където всяка частичка, в която се извършва някакво изменение, предизвиква изменение в цялата система.

Всяка промяна предизвиква буквално разтърсване на цялата система. И затова за всички разчети, пресмятания, усещания, как това се прелива в безкрайна вечна хармония, са необходими нашите огромни чувства и разум.

Кабалистът вижда по какъв начин всички частици на общото желание постепенно и постоянно се преразпределят, сякаш морето се прелива в милиарди свои капчици и всичко се усеща заедно. Това се нарича сиянието на Шхина.

От урока на руски език, 21.08.2016
[201445]

Filed under: Възприемане на реалността, Интегрално възпитание - No Comments→

Реплика: Последните научни изследвания казват, че Туитър, Фейсбук и другите социални мрежи са не толкова средство за комуникация между хората, колкото разсадник за всякакви лоши неща. Казват, че те дори отглеждат терористи.

Отговор: Средствата за масова информация са средства за масово разделяне и отдалечаване на хората. В света няма нищо по-разделящо и вредно за всички, отколкото медиите, още повече, когато ги наричат средства за комуникация. Каква комуникация? Кого с какво свързват?

В средствата за масова информация работят тези, които могат красиво да говорят и събират или обратно, да настройват хората един срещу друг и по този начин да вдигнат рейтинга. Освен рейтинга, тях нищо не ги интересува!

Въпрос: Какви виждате медиите, за да работят за благото, за живота, положителното?

Отговор: Само не и такива, каквито са днес! Абсолютно в нищо!

Дори в научните средства за масова информация, които се отнасят към университетите, към изследователските институти, също седят един вид професионалисти-бизнесмени. А още повече в гражданските печатни и непечатни средства за масова информация, всичко се продава и купува, няма никаква идеология. И всичко това e само във вреда на човека.

Реплика: Може би все пак медиите тръгват от нуждите на хората?

Отговор: Не. Те създават нужди на обществото, а не обществото се нуждае от тях. За съжаление те възпитават обществото по такъв начин, че от няколко поколения подред става такава деградация, че няма повече накъде!

Въпрос: Тоест, вие мислите, че обществото не се нуждае от нищо жълто: слухове, клюки и така нататък?

Отговор: С каквото зареждаш хората, към каквото ги приучаваш, това и изисква обществото. Всичко зависи от това, какво има в Интернет. И при тази презадоволеност, какво бъдеще очаква нашите деца и внуци?

Аз гледам това, с което се занимават и ми е жалко и обидно, какво се случва с тях! И нищо не може да се направи, те са в такова обществото, че не се очаква да се случи нищо добро.

Въпрос: Вие възлагате по-голяма отговорност на средствата за масова информация, отколкото на правителствата, които ги оглавяват?

Отговор: Да, защото тук има много интересна връзка между медиите и правителствата. Правителствата плащат на различни средства за масова информация, всяко от които получава пари от някого и затова пропагандира неговата гледна точка. В крайна сметка, получаваме няколко основни направления: дясно, ляво, жълто, цветно и т.н.

И всичко това е само за да печелят повече. Затова в наше време журналистите, за съжаление, са най-продажните хора.

Средствата за масова информация трябва да бъдат напълно изключени от всякакви други цели, освен от развитието на обществото.

За да станат журналистите независими, трябва да ги възпитават. Те трябва да бъдат зависими от закона на природата и независими от правителствата и бизнеса.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман”, 23.11.2016

[198808]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→