Време е да се платят дълговете

От статията на Баал а-Сулам „Мир“: Независимо от факта, че този свят изглежда в очите ни като отворен магазин без собственик, където всеки минувач може да вземе всякоя стока и всичко, което душата му пожела, безплатно и безгрижно, раби Акива настоява и ни предупреждава, че „магазинът дава назаем“.

Тоест, въпреки че не виждаш тук никакъв собственик, знай, че има собственик и не иска заплащане само защото дава на кредит. Казано е: „Книгата е отворена и ръката пише“, т.е. съществува обща книга, където се записва всяко действие, без изключение.

Хората не знаят, че живеят на кредит, който ще трябва да отдадат. Техният дълг постепенно се натрупва и те започват да чувстват, че нямат избор – от този ден и нататък трябва да се плащат сметките.

Подобно на пораснало дете, на което родителите му са го изпратили да работи. А той, получил първата заплата и радостен от всички пари, си купил бонбони. Когато се върнал вкъщи го попитали: „А къде ти е заплатата? Вече си голям и трябва да участваш в разходите.“ Той вече не може да си позволи да харчи всичките пари за бонбони, защото трябва да започне да погасява дълга.

Човечеството се е развило до състояние, когато е длъжно да върне обратно на Собственика всичко, което е получило от него досега, всичко, което е вложено в развитието на човека, а също и всичко, което ще получи в бъдеще, но вече по собствено искане. Ние трябва всеки път да молим и тази молба трябва да бъде за това как да насладим Кредитора чрез отдаване на ближния.

Този преход от използване на света като „магазин без собственик“ към желание да се върне дългът, се случва благодарение на страданията: на духовните или на материалните. Духовните страдания се наричат „точка в сърцето“, когато човек започва да пита: „За какво живея? В какво е смисълът на този живот?“ А материалните страдания са просто удари, които ни заставят да се замислим.

Да допуснем, че човек е имал голям успех и е забогатял. И изведнъж бизнесът е спрял да носи приходи – не се получава и това е! Той го отдава на лошия късмет, на съдбата, а всъщност на него просто искат да му помогнат и му намекват, че вече е достатъчно. Малко е заработил, но най-важното е, че се замислил, че може още нещо да заработи в този живот – духовното възнаграждение.

Така насърчават човека, народа, страната, целия свят – с помощта на удари. Всичките ни минали „бизнеси“ са престанали да бъдат доходни. Мислили сме си, че вечно ще продължаваме така, но всичко в един момент достига докрай. Земното кълбо завършва съществуването си, въздухът свършва, свършва и нашият живот. Поживели сме и това е достатъчно.

Така човечеството ще се наложи да достигне до разчет. Кризата показва, че живеем в последните мигове на изминалия свят. Старият свят се затваря! На вратата на магазина седи обявление: „От този ден и нататък трябва да се разплатят дълговете“.

Преди сме си мислили, че е било безплатно, но не. Отсега нищо безплатно няма да получиш. Ние сме пораснали и сега трябва да отидем на работа. Вече не сме на пълна издръжка на милосърдните татко и майка, които се грижат за нас, като част от своето тяло. Сега вече сме самостоятелни хора, защото егоизмът ни е пораснал до огромни предели.

Можем да възразим, че не искаме да пораснем, а искаме да останем при татко и мама. Така сега правят много млади хора, не желаещи да се женят и да работят. Но това се нарича инфантилност.

Скоро тази мода ще приключи – ще дойдат такива удари, че ще се наложи да се простим с такъв живот и ще отидем да се учим. Няма да има друг избор; родителите и цялото общество ще почувстват, че просто се случва катастрофа с младото поколение, което не иска да работи и остава на попечителството на родителите.

Вместо да им раздават обезщетения, ще им платят стипендии за обучение, за да се учат как да се загрижат за обществото. Ще им се наложи да вдигнат цялото общество на следващата степен и това ще бъде тяхното заплащане за погасяване на дълга.

От урока по статията „Мир“, 01.09.2016

[193627]

Discussion | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Следваща публикация: