Автори на статиите са членове на кабалистичната организация Бней Барух и мои дългогодишни ученици.

Професор Е. Елиав, Ph.D., Квантов химик

В. Плинер, Ph.D., химик

Науката на новото поколение

Повечето учени все по-често и по-често стигат до извода, че съвременната наука, а заедно с нея и цялата цивилизация, влизат в период на стагнация и самоунищожение. И в рамките на съществуващите обществени парадигми – морални, потребителски, политико-икономически, религиозно-етични и чисто научни, тази криза е непреодолима.

Ако тази криза е непреодолима в рамките на съществуващите обществени парадигми, то ние трябва да мислим как да излезем от тези рамки. Помните ли твърдението на А. Айнщайн за това, че е невъзможно да се реши проблема на същото ниво, на което той е възникнал? Изследователят трябва да „застане” на по-висока степен, за да има възможност максимално пълно да оцени и изследва някаква материална форма на съществуване на нашата реалност.

Всички неща в нашия свят се делят условно на нежива, растителна, животинска и човешка част. От нашето ниво най-пълно можем да изследваме „най-отдалечената” от нас, неживата част на природата, по-малко пълноценно растителната, още по-малко животинската, и вече остават само трохи за нашата човешка природа. Защо става така?

Защото в нас самите има всички нива на Природата и ние, всъщност, винаги изследваме част от самите себе си. Колкото по-близо до нивото „човек” е изследвания материал (от чисто физическите явления или растителните и животинските, до психиката на човека), с толкова по-малка точност можем да постигнем изследваното.

Затова, за разрешаване на кризисната ситуация е нужно да използваме друга научна парадигма, като абсолютна „свръх-наука”. Тя трябва да описва целия наш свят от по-висока степен.

Някои учени (квантови физици, еволюционни биолози, психолози) започват да предполагат за възможности да се работи на по-високи нива на реалността, които притежават единно универсално съзнание. Това става на основата на измененията на егоистичните връзки между хората и с природата на алтруистични.

Ако си спомним, че новото е добре забравеното старо, то такава концепция има. Тя е задълбочено разработена теоретично и изпробвана експериментално в съответствие с най-строгите научни критерии.

Тази концепция не е нещо повече от „науката кабала”, може би най-древната и в същото време логически последователна, интегрална и универсална наука, включително за съзнанието.

Често тя се почита като „религиозно-мистично”, езотерично течение в юдаизма, претендиращо за разбиране на ролята и целите на Твореца, природата на човека, смисъла на неговото съществуване. Това, че кабала претендира за разбиране на ролята и целите на Природата и Човека е истина, но в нея няма мистично, езотерично и религиозно. (отношенията на кабала и религията е тема на отделна статия).

Кабала, излизаща на авансцената като съвременна наука, произлиза от учението на великия учен кабалист на 16-ти век Ари (1534-1572), от неговата „Лурианска кабала”. Тя е станала основа на новата методология, която с усилията на поколения кабалисти: Баал Шем Тов, Авраам Кук (1865-1935), Йехуда Ашлаг (Баал а-Сулам) (1886-1954), Рабаш (1907-1991) и техния приемник Михаел Лайтман е била изчистена от мистификация и адаптирана към научно възприемане от съвременния човек.

Според кабала, Творецът е единната управляваща сила, която се проявява в нашия свят като Природата. В статията „Същност на науката кабала” Баал Сулам е дал следното определение на тази наука:

„Тази мъдрост представя себе си ни повече, ни по-малко като ред на слизането на корените, обусловен от връзката между причините и следствията, подчиняващи се на постоянните и абсолютни закони, които са свързани помежду си и са насочени към една възвишена, но много скрита цел, наречена „разкриване Божествеността на Твореца на Неговите творения в този свят”.

Изчистена от мистификации и адаптирана към съвременните условия, кабала съдържа пълно и точно описание на цялата йерархична система на нивата на реалността, включваща нашия физически свят, като краен случай на по-висшите светове.

Всички светове (висшия, духовния и нашия материален) се разглеждат в кабала като части на единен организъм, като части на единна Природа, на едно мироздание. То (мирозданието) се създава във висшия свят, който действа като опитен програмист, съставящ алгоритъм на комплексна програма, реализираща се в явленията на нашия свят под действието на т.н природни закони.

Тези закони, сформирани първоначално в информационен вид, се проявяват в нашия свят съгласно причинно-следствени връзки, за които пише Баал Сулам, и се възприемат от индивидуалното съзнание на човека в материална форма на 4-те нива на природата: неживо, растително, животинско и човешко. Тук те, както е написано по-горе, могат да бъдат частично постигнати от човека-експериментатор, който, както и всичко останало, също се явява продукт на материализацията на описаното по-горе външно програмно обезпечаване.

Важно е да отбележим, че петте органа на чувствата, чрез които човек постига реалността, сериозно казано, не са такива. В действителност, вместо петте сетивни органа, ние имаме пет прегради. Ретината на окото, тъпанчето, обонятелния нерв, вкусовите рецептори, покритието на кожата са непроницаеми прегради, които изцяло отделят вътрешния свят на човека от нещо външно.

От тези пет „сензора” информацията постъпва в мозъка на човека във вид на „електрохимични сигнали”. Но тези информационни потоци по никакъв начин обективно не отразяват „картината” на външния свят, който ни обкръжава, защото, строго казано, ние не можем определено да утвърдим, че точно в тъпанчето се чука. Ние не знаем това!

Нашето съзнание извършва анализ на слуховите образи, избирайки от предходния „жизнен опит”, нужната аналогия, чукането на вратата или плача на детето, например. Същата е ситуацията и с другите ни „сетивни органи”, било то ретината на окото, обонятелния нерв или вкусовите рецептори, или клетките на кожата.

Кабала се придържа точно към този строг подход. Ние нямаме развити сетивни органи, способни да постигнат външната реалност. Но ние точно знаем, че тя съществува! Кабалистите, постигнали тази реалност, я наричат висш свят. Именно оттам постъпващите към нас сигнали съзнанието ни интерпретира като променящи се материални образи на „нашата реалност”.

В действителност не човекът постига тайните на Природата, а Природата ни ги разкрива като добър учител, „в нужното време и на нужното място”. Мъдрата Природа разкрива на хората само такива тайни, които те на дадено ниво на развитие са способни да разберат. Така работи т.н. „закон за подобието” или „закон за резонанса”.

И ние досега не можем да усетим висшия духовен свят, защото по свойствата си не сме подобни на това, което се случва там (както котката не може да постигне красотата на произведенията на Бетовен). Но кабала е методика, позволяваща да се развие във всеки човек способността да усети висшия духовен свят.

Зад картините на нашия свят човекът започва също да вижда и духовната реалност, чувствено да познава както самите явления в нашия свят, така и взаимовръзката им един с друг чрез техните духовни корени. С това ново ниво човекът вече може обективно да изследва нашия свят!

При това кабала отговаря с най-строгите критерии на истинската наука: емперичност, последователност и безупречност на логичните построявания, наличие на развит и адекватен понятно-математичен апарат и език, повторяемост на резултатите от експериментите от независими изследователи при условията на изпълнените от тях всички методологични изисквания.

Кабала е щателно коригирана от практичен хилядолетен опит научна методология за построяване на следващото ниво на съзнателната и целенасочена еволюция на човека. Нивото, характеризиращо пълната хармония между човешкото общество и Природата.

Кабалистичното познание на реалността произлиза, в крайна сметка, не от нивото на егоистичното възприемане на света от индивида, а от по-високото алтруистично ниво на човечеството, като единен жив организъм, обладаващ синергични чувства и разум. Тя, в крайна сметка, разрешава изброените по-горе кризи, както в науката, така и в обществото, а също позволява на човека, работейки сякаш от друго измерение, да хармонизира цялата система на мирозданието.

[196944]

Filed under: Кабала | Add Comment →