От статията на Баал а-Сулам „Мир“: „Законът за развитието“ се състои в това, че всяко състояние съществува в строго определено време, необходимо за ръста на величината на затвореното в него зло до степента, в която повече е невъзможно да се намира в него.

И тогава обществото ще бъде принудено да се обедини, да го разруши и да премине към по-добро състояние по отношение на поправянето на настоящото поколение.

Това е пътят на естествения ход на еволюцията. Човекът е ленив  и не иска никакви промени. Но на всяка степен ние разкриваме слабости, които ни принуждават да се развиваме. Човечеството се развива само благодарение на неприятния натиск и разкрива нови форми, в които отново получава поредните удари и се придвижва напред.

Това е пътят, но той не е желателен, тъй като в крайна сметка ни води към това, че не разбираме как и накъде да се развиваме по-нататък. Следващото развитие трябва да бъде не количествено, за сметка на още няколко изобретения, а качествено.

Не знаем как да направим този качествен скок. Намираме се срещу стена, която ни задължава да променим природата си, но не можем да се изкачим на това стъпало, за да прескочим през стената.

За това ни е необходима „светлината, възвръщаща към източника“, допълнителна сила, която нямаме. И затова страданията, които ни бутат отзад и ни притискат към стената няма да помогнат. Нуждаем се от тази изключителна сила на природата!

У нас има желание да напредваме, благодарение на страданията, които ни притискат към стената. Но ни е необходима още сила, която да ни издигне на новото ниво. В края на краищата стоим пред стълба и трябва да се издигнем на следващото стъпало. Това може да ни осигури само науката кабала.

Природата ни разкрива това средство за поправяне, но е необходимо нашето съгласие и разбиране, за да го използваме. Въпросът е доколко притискането до стената във вид на страдания и дори на нови световни войни, както предупреждава Баал а-Сулам, ще ни подтикне към решение да се издигнем над своята природа, каквото и да ни струва това.

Не можем да прекратим нашето съществуване, тай като това е против програмата на творението, в която се намираме. Но и да променим своята природа със собствени сили също не сме способни. Затова сме длъжни да приемем методиката на поправянето, методиката на обединението, науката кабала, посредством нея човечеството да се поправи.

Досега човечеството се е развивало по обикновен начин: насърчавайки науката, техниката, културата, образованието. Но до какви граници е възможно това? Дотогава, докато не се наложи да променим своята природа.

С един егоизъм далеч няма да стигнеш! Егоизмът ще страда, но нищо няма да може да направи. Необходимо е да започнем да се променяме, да се издигнем по стъпалата от свят в свят, от състояние в състояние. А тук единият егоизъм няма да помогне. Може да натрупаме в него знания и информация, всички придобивки на този свят, но от това няма да настъпи никакъв напредък, от което да се промени човешката природа.

Затова преди шест хиляди години се е разкрила науката кабала на първият кабалист, когото са наричали Адам. От него и след това, тази методика се е развивала и през цялото време е съпровождала човечеството.

Хората се живели дълго преди Адам, той също е имал баща и майка. Той е наречен първият човек просто защото е бил първият, който е разкрил тази методика.

От тогава методиката върви заедно с човечеството и се разкрива в тези хора, които подобно на Адам, чувстват необходимост от качествен подем над своята природа чрез светлината, възвръщаща към източника. Такива хора са използвали науката кабала, а другите не са чувствали потребност от това.

Така човечеството е започнало да се дели на такива, които имат такъв стремеж и затова се отнасят към Исраел, което означава „главата ми“ /ли-рош/, както в бъдеще ще се нарича народът на Израел и тези, на които всичко това не е нужно. Науката кабала се обръща точно към тези, които имат точка в сърцето. И Тора пише именно за тях: за първият човек Адам, след това Ной и всички хора, които са продължили след Адам да развиват методиката на поправянето.

От урока по статията „Мир“, 01.09.2015г.

[193337]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment →