Конгрес в Прага – предварителен урок

Хората, изучаващи кабала, разбират, че следващия етап, който трябва да постигнем е особен: той е насочен не вътре в човека, а извън него.

Всичко, което постигаме, развивайки се на неживото, растителното и животинското ниво на природата, се опитваме да го получим, да го притеглим и да напълним себе си.

Но това съществуване е ограничено и затова ни води към криза. Така повече не трябва да живеем – уморяваме се и нашият егоистичен организъм изживява себе си. Тук и възниква раждането на новото свойство – свойството на отдаване, което ни се струва абсолютно фантастично и непонятно. И ние не знаем какво да правим.

По принцип това е чисто психологически проблем, тъй като няма значение каква е посоката на работата: за получаване или за отдаване. Най-важното е да се напълня и приема всички нови форми на природата.

Затова, въпреки че методиката на отдаване ни се струва чужда и непонятна, тя дава на човек възможност за неограничено развитие, неограничено възприятие на реалността и безкрайно съществуване.

По този начин не напълвам себе си, а излизам „от себе си“ и съществувам напълвайки другите. Така сякаш се разпростирам по целия свят и всичко, което не е в мен, става също мое, защото всичко отдавам и чрез себе си напълвам останалите.

Да предположим, че взимам някакъв източник и напълвам само себе си. В този случай съм ограничен в определена вместимост.

А ако отдавам от себе си, т.е. получавам от вън и чрез себе си го пропускам на другите, то включвам себе си в безкраен цикъл.

Излиза, че получавам отвън и само правя от себе си постоянна пропускаща система – пропускам през себе си абсолютно цялото мироздание. Започвам да усещам не само себе си, както се случва в материалния ни живот, а всичко, което съществува извън мен.

Това е и възможността за вечен и безкраен цикъл. Ако взаимодействаме по такъв начин с обкръжаващия ни свят, то започваме да съществуваме вечно, неограничени от тялото ни, защото желанието не умира. Можем през своето желание да пропуснем желанията на другите и така да съществуваме във вечен цикъл.

Кабалистите считат този проблем за чисто психологически, защото сме се научили само да получаваме и ни се струва, че така печелим и се напълваме.

А когато тази възможност изчезва, постепенно се изчерпва, такова състояние се нарича „криза“ – това, което преживяваме на съвременния етап. Егото е престанало да се развива линейно и е придобило кръгла форма. Сега няма накъде да се развиваме: науката е в застой, обществото е в застой, всичко навсякъде спира.

Кабала се разкрива именно в такова състояние, за да започнем да придобиваме следващата форма на съществуване: създавайки от себе си елемент на безкрайно получаване чрез другите.

Тази наука предстои да бъде изучена от човечеството, макар че хиляди кабалисти (отделни личности във всяко поколение) са изучавали тази наука, описвайки я в своите трудове като реална и действаща, готова за практическа реализация. Но затова е нужно човек да има желание за постижение, за разкриване, за съществуване извън своя животински егоизъм.

И макар това да е много привлекателно, тъй като човек започва да усеща мирозданието в по-широк обем, в друга форма, във вид на неограничен свят на безкрайност и съвършенство, той е спрян от психологическия навик да получава.

И само благодарение на днешната криза, която започва сериозно да оказва натиск върху нас, в цялото човечество се появява възможност да разбере, че следващия етап на развитието ни е именно в изкачването на нивото „Адам“.

От предварителния урок на конгреса в прага, 09.09.2016

[195200]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Развитие на егоизма, Разпространение на методиката | Add Comment →