Ежедневен урок по Кабала – 29.11.2016 г.
Posted on November 29th, 2016
Entries in the '' Category
Видео : 
Аудио: Ежедневен урок по Кабала – 27.11.2016 г.
Posted on November 27th, 2016
Възможност за неограничено развитие
Posted on November 27th, 2016
Конгрес в Прага – предварителен урок
Хората, изучаващи кабала, разбират, че следващия етап, който трябва да постигнем е особен: той е насочен не вътре в човека, а извън него.
Всичко, което постигаме, развивайки се на неживото, растителното и животинското ниво на природата, се опитваме да го получим, да го притеглим и да напълним себе си.
Но това съществуване е ограничено и затова ни води към криза. Така повече не трябва да живеем – уморяваме се и нашият егоистичен организъм изживява себе си. Тук и възниква раждането на новото свойство – свойството на отдаване, което ни се струва абсолютно фантастично и непонятно. И ние не знаем какво да правим.
По принцип това е чисто психологически проблем, тъй като няма значение каква е посоката на работата: за получаване или за отдаване. Най-важното е да се напълня и приема всички нови форми на природата.
Затова, въпреки че методиката на отдаване ни се струва чужда и непонятна, тя дава на човек възможност за неограничено развитие, неограничено възприятие на реалността и безкрайно съществуване.
По този начин не напълвам себе си, а излизам „от себе си“ и съществувам напълвайки другите. Така сякаш се разпростирам по целия свят и всичко, което не е в мен, става също мое, защото всичко отдавам и чрез себе си напълвам останалите.
Да предположим, че взимам някакъв източник и напълвам само себе си. В този случай съм ограничен в определена вместимост.
А ако отдавам от себе си, т.е. получавам от вън и чрез себе си го пропускам на другите, то включвам себе си в безкраен цикъл.
Излиза, че получавам отвън и само правя от себе си постоянна пропускаща система – пропускам през себе си абсолютно цялото мироздание. Започвам да усещам не само себе си, както се случва в материалния ни живот, а всичко, което съществува извън мен. Прочетете повече
Вкусът на духовното постижение
Posted on November 23rd, 2016
Ако човек развива в себе си желание, насочено към висшето духовно постижение, то в това поправено желание, той започва да усеща нова реалност. Започва да живее в нея така, като сега живее в този свят и дори още по-реално, тъй като духовните впечатления не изчезват, не замират, не отслабват.
Духовното постижение няма абсолютно нищо общо с материалното, защото в него започваш да усещаш какво означава да си Твореца.
Ежедневен урок по Кабала – 21.11.2016 г.
Posted on November 21st, 2016
Духовният корен на времето
Posted on November 21st, 2016
Въпрос: Каква е разликата между минало, сегашно и бъдеще? Какъв е духовният корен на времето?
Отговор: Работата е в това, че цялата Вселена, цялото човечество, преминавайки през определени етапи на развитие, постоянно се променят.
В действителност няма нито Земя, нито космос, просто ние така си представяме нашето състояние в своя егоизъм (желание). С други думи, светът е отражение на нашето вътрешно състояние.
И във всяко едно такова състояние човекът е друг, затова и кабалистичната методика отчасти се мени, тя все още се развива. Тъй като днес се намираме в стадий, на който нито едно предишно поколение не е било, и затова дописваме към тази методика своята част, своята глава. А нашите потомци – тези, които още ще дойдат до кабала, ще дописват своите глави.
Но, по принцип, ние вече се намираме на етап, когато можем да завършим цялата история.
Духовният корен на времето – е решимот (информационни записи), които са се образували в нас след разбиването.
Някога сме били един единен съсъд, след това сме се разбили и полека лека отново се събираме в един единен съсъд под влияние на постоянно въздействащата върху нас светлина. Постепенното събиране на всички разбити части ни дава усещането за време. В действителност това не е време, а промяна на нашите състояния.
Можем да кажем, че времето е разстоянието между желание и наслаждение.
Да предположим, че трябва да се съберем заедно в централна точка, като един човек с едно сърце.
Искаме или не искаме това, но ние се устремяваме към този център, защото вътре в нас се намира светлината, насочваща ни към него. Времето, за което трябва да достигнем центъра, е 6000 години.
Затова преди 6000 години нашите решимот са започнали да се движат към центъра.И ние последователно преминаваме през 6000 състояния, които се наричат „6000“ години. В нас то се усеща като време, но в действителност това не е време, а промяна на състоянията.
Какво значи време? Сега се чувствам така, след миг – по друг начин. Разликата между тези две състояния аз наричам «време». Времето не съществува. То е чисто субективно измерение.
Днес на много учени вече им е ясно, че времето може да тече обратно: и напред, и назад. Паденията и подемите, измененията, всички флуктуации в нас ни дават положителното и отрицателното време.
От урока на руски език, 15.05.2016
[193767]
Мит за щастието, убиващ щастието
Posted on November 20th, 2016
Мнение: Тичаме след щастието, сякаш то може да бъде „намерено“, вместо да го създадем вътре в себе си. Можем да създаваме щастие, независимо от това, което става около нас.
Производителите убеждават потребителите, че определени неща, като автомобили, часовници, дамски чанти, козметични операции, ще им донесат щастие.
Тази стратегия от последните 70 години е довела до това, че всяко поколение все по-дълбоко се е оказвало в депресии и тревожни състояния, в зависимост от това, доколко хората са вярвали на тази лъжа.
Психолозите са въвели „формула за щастие“: при оптимално съчетание на удоволствие + увлечение + цел = дава усещане за щастие.
Богатството не гарантира щастието: макар през последните 50 години хората да станаха значително по-богати, но те станаха и забележимо по-нещастни. Славата не гарантира щастието: достатъчно е да погледнем живота на известните личности с много семейни проблеми, със зависимост от наркотиците, необходимостта да живеят на показ пред публика. Гонитбата за щастие е илюзия. Но ние продължаваме да го търсим, сякаш то е вещ, а не състояние.
Реплика: Щастието е усещане за хармония на връзката: Аз+светът+Твореца.
[195956]
Смисълът на живота е да се научим да управляваме съдбата си
Posted on November 19th, 2016
Що се отнася до съдбата, повечето считат, че всичко е предначертано свише и нищо не трябва да се променя. Така, че какво е управлението на съдбата?
Депресията сред младежите
Posted on November 19th, 2016
Днес беседвах с родители, които ми се оплакаха от депресивното състояние на децата си. Притеснени, те не знаят какво да правят.
Депресията тласка младежта към глупави постъпки, с които да притъпят, да скрият своята потиснатост.
Всъщност аз не бях готов веднага да изкажа мнението си и да ги посъветвам.
Депресията сред подрастващите е международен проблем. Казват, че в такова състояние се намират до 15% от подрастващите, а в някои страни тази цифра се превишава.
Много болезнено е да виждаш децата си или внуците в такова състояние. Затова сме длъжни да се опитаме да донесем до тях смисъла на съществуването. Защото животът е толкова многообразен, така сложен и дълбок!
Ако плаваме на повърхността, значи сме подобни на мръсотиите, които изплуват от жизнения водовъртеж. Ако се гмурнем в него и, главното, достигнем дълбочината му, там ще намерим смисъла на съществуването, програмата за развитието на творението, и ще видим, че в действителност сме особени същества в цялата Вселена.
В живота ни е заложен най-огромният смисъл! Можем да бъдем над звездите, да се повдигнем над времето и пространството, да достигнем безгранично състояние!
Трябва да разкрием и разпространим това знание не заради себе си, а заради своите деца и внуци, и да се сдобием с това, те да бъдат щастливи. Хайде днес да помислим за това!
От ТВ програмата „Мъдростта на деня”, 17.07.2016
[190049]
Ежедневен урок по Кабала – 17.11.2016 г.
Posted on November 17th, 2016
Природата ни е притиснала до стената
Posted on November 17th, 2016
От статията на Баал а-Сулам „Мир“: „Законът за развитието“ се състои в това, че всяко състояние съществува в строго определено време, необходимо за ръста на величината на затвореното в него зло до степента, в която повече е невъзможно да се намира в него.
И тогава обществото ще бъде принудено да се обедини, да го разруши и да премине към по-добро състояние по отношение на поправянето на настоящото поколение.
Това е пътят на естествения ход на еволюцията. Човекът е ленив и не иска никакви промени. Но на всяка степен ние разкриваме слабости, които ни принуждават да се развиваме. Човечеството се развива само благодарение на неприятния натиск и разкрива нови форми, в които отново получава поредните удари и се придвижва напред.
Това е пътят, но той не е желателен, тъй като в крайна сметка ни води към това, че не разбираме как и накъде да се развиваме по-нататък. Следващото развитие трябва да бъде не количествено, за сметка на още няколко изобретения, а качествено.
Не знаем как да направим този качествен скок. Намираме се срещу стена, която ни задължава да променим природата си, но не можем да се изкачим на това стъпало, за да прескочим през стената.
За това ни е необходима „светлината, възвръщаща към източника“, допълнителна сила, която нямаме. И затова страданията, които ни бутат отзад и ни притискат към стената няма да помогнат. Нуждаем се от тази изключителна сила на природата!
У нас има желание да напредваме, благодарение на страданията, които ни притискат към стената. Но ни е необходима още сила, която да ни издигне на новото ниво. В края на краищата стоим пред стълба и трябва да се издигнем на следващото стъпало. Това може да ни осигури само науката кабала.
Природата ни разкрива това средство за поправяне, но е необходимо нашето съгласие и разбиране, за да го използваме. Въпросът е доколко притискането до стената във вид на страдания и дори на нови световни войни, както предупреждава Баал а-Сулам, ще ни подтикне към решение да се издигнем над своята природа, каквото и да ни струва това.
Не можем да прекратим нашето съществуване, тай като това е против програмата на творението, в която се намираме. Но и да променим своята природа със собствени сили също не сме способни. Затова сме длъжни да приемем методиката на поправянето, методиката на обединението, науката кабала, посредством нея човечеството да се поправи.
Досега човечеството се е развивало по обикновен начин: насърчавайки науката, техниката, културата, образованието. Но до какви граници е възможно това? Дотогава, докато не се наложи да променим своята природа.
С един егоизъм далеч няма да стигнеш! Егоизмът ще страда, но нищо няма да може да направи. Необходимо е да започнем да се променяме, да се издигнем по стъпалата от свят в свят, от състояние в състояние. А тук единият егоизъм няма да помогне. Може да натрупаме в него знания и информация, всички придобивки на този свят, но от това няма да настъпи никакъв напредък, от което да се промени човешката природа.
Затова преди шест хиляди години се е разкрила науката кабала на първият кабалист, когото са наричали Адам. От него и след това, тази методика се е развивала и през цялото време е съпровождала човечеството.
Хората се живели дълго преди Адам, той също е имал баща и майка. Той е наречен първият човек просто защото е бил първият, който е разкрил тази методика.
От тогава методиката върви заедно с човечеството и се разкрива в тези хора, които подобно на Адам, чувстват необходимост от качествен подем над своята природа чрез светлината, възвръщаща към източника. Такива хора са използвали науката кабала, а другите не са чувствали потребност от това.
Така човечеството е започнало да се дели на такива, които имат такъв стремеж и затова се отнасят към Исраел, което означава „главата ми“ /ли-рош/, както в бъдеще ще се нарича народът на Израел и тези, на които всичко това не е нужно. Науката кабала се обръща точно към тези, които имат точка в сърцето. И Тора пише именно за тях: за първият човек Адам, след това Ной и всички хора, които са продължили след Адам да развиват методиката на поправянето.
От урока по статията „Мир“, 01.09.2015г.
[193337]
Ежедневен урок по Кабала – 16.11.2016 г.
Posted on November 16th, 2016
Ежедневен урок по Кабала – 14.11.2016 г.
Posted on November 14th, 2016
Учените очовечават растенията
Posted on November 14th, 2016
Въпрос: Учените от Виенския технологичен университет започнали да дават на растенията човешки характеристики. Например, когато растенията заспиват, клоните им се отпускат, ако ги нападат насекоми вредители, то листата им могат да предават информация едно на друго. Между растенията съществува мощна подземна връзка чрез мицела. Дървото предава захари на гъбите, а гъбите предават на корените на дърветата минерали и т.н. Както е написал големият любител на растенията Самюъл Колридж (Samuel Coleridge), всичко живее свой живот, а всички ние сме Един Живот. Може ли науката да стигне до такъв извод?
Отговор: Науката може да стигне до каквото пожелае. Тя доказва, че всичко е взаимосвързано и ако искаме да живеем правилно, трябва да сме съединени помежду си с добри връзки! А къде са хората, които искат да използват всичко това?
Въпрос: Може ли, ръководейки се от научните доказателства да преборим себе си и да станем така взаимосвързани в живота, както растенията?
Отговор: Никъде и никога не съм виждал такова нещо. Всичко, за което се говори в научните изследвания за правилното поведение не се възприема от човечеството! Науката обича да говори красиво, но кой от нас обича да учи? Човечеството не се учи дори от себе си.
Погледнете, войната свърши, а наоколо има толкова страдания! Не е изключена още една война. Всичко говори за това, че никакви страдания не ни учат на нищо. Егоизмът е основата на природата и всичко, което му се привнася отвън не може да го пробие. Тогава, в какво е спасението? На нивото на нашия свят спасение няма.
Така ще продължава до момента, в който в човечеството не се появи група хора, които отгоре ще внесат в този свят висша енергия, осъзнаване, разбиране, светлината на поправянето, защото само светлината ще може да ни обедини. Иначе човечеството ще продължи постепенно да се самоунищожава. Поне някаква малка част от него ще остане, но и тя на нищо няма да се научи. Ще ни спаси само висшата енергия!
Въпрос: По какво тази група се различава от учените?
Отговор: Учените нямат власт над човечеството, а тази група има власт в това да привнесе в нашия свят тази положителна сила, която ще уравновеси егоизма. И тогава, в равновесието между егоизма и втората сила (ще я наречем алтруизъм), в средната линия, светът ще започне да се развива нагоре, към съвършено нови нива на съществуване, осъзнаване, разбиране, взаимодействие между нас.
Това ще бъде съвсем друг свят, в който ще съществуваме не в днешния си вид, а ще се преродим в други същества, тъй като вътрешната ни структура ще се промени и в съответствие с това ще се промени и външния облик.
Въпрос: Кой решава дали е настъпило време за това?
Отговор: Хората, които се занимават с този проблем казват, че времето вече е дошло и се опитват да го направят. Надяваме се, че ще успеят още преди следващата война.
От ТВ програмата « Новини с Михаел Лайтман», 29.05.2016
[187656]
Ежедневен урок по Кабала – 13.11.2016 г.
Posted on November 13th, 2016
Ежедневен урок по Кабала – 11.11.2016 г.
Posted on November 13th, 2016
Жените във властта
Posted on November 13th, 2016
Реплика: „За първи път в историята вътрешният кръг на световните лидери може да заприлича на екип на образователна институция за съвместно обучение“.
Факт е, че сега все повече и повече на власт идват жени: министър-председател на Великобритания е Тереза Мей, президент на САЩ може да стане Хилари Клинтън, ООН вместо от Бан Ги Мун може да се оглави от жена.
Това явление се нарича „стъклена скала“. То се състои в това, че жените идват на власт по време на много опасни кризи, които мъжете избягват, защото се страхуват от провал и съдействат за издигането на жените.
Изследователите казват, че жените са по-отворени за работа в екип, отколкото мъжете.
Отговор: Жените са по-открити, по-колективни, по-малко егоистични в екипна работа. Те имат нужда от подкрепа, събират около себе си екип, кръг, а мъжете правят пирамида /доминантност/.
Освен това, в тежки обстоятелства при мъжете се проявява подтик малко да се скрият зад жената. Той трябва да я чувства до себе си, както детето майка си.
Няма значение, че той е голям, солиден, здрав, може би и възрастен, все едно, в него живее този инстинкт. Нас ни е родила жена, ние сме възпитани от жена, кърмени сме от нея. Жената ни е пазила, обличала, къпала, бърсала. Затова, когато не сме уверени в себе си, ние се чувстваме малки и се нуждаем от женска, от майчинска подкрепа. Не напразно се казва, че зад всеки успял мъж стои жена.
От друга страна трябва да разберем, че тук е необходима правилната комбинация от мъже и жени. Проблемът е, че в днешно време и мъжете, и жените са егоистични и който и да дойде на власт, нищо добро не може да направи.
Мъжът няма да се крие зад жената, а жената, за съжаление, макар и частично да ръководи екипно, то е без успех, защото нито единият, нито другият има методика за колективно управление.
Напият свят става толкова интегрален, че всичко свършва с това. И факта, че в различни страни на власт идват жени, в държави като Германия, Англия, Америка, Франция, говори, че мъжете усещат своята неувереност. Тя подсъзнателно стои в нас.
И затова от страна на природата всичко се проявява по този начин – напред излиза жената: силна, властна, спокойна, уверена, онази, която мъжете си представят като майка, за полата на която могат да се хванат.
Въпрос: Какво ни готви следващият век?
Отговор: Разбира се, следващият век не ни готви матриархат, но ни готви сериозно разклащане, защото жената във властта е признак за това, че ситуацията в света е матова.
Ние трябва да разберем, че тук все пак е необходимо на аванс сцената да излязат мъжете. Точно мъжете трябва да овладеят методиката за поправяне на света, да видят своята роля и да я реализират.
А жените винаги се присъединяват към мъжете, а не трябва да се прехвърля всичко на тях. Необходимо е да се вземе под внимание, че те днес са глави на държави, защото сме в задънена улица. Поправянето винаги трябва да мине през мъжете.
От ТВ програмата „Новини с Мехаел Лайтман“, 28.07.2016
[191401]
Ежедневен урок по Кабала – 10.11.2016 г.
Posted on November 10th, 2016
Тънката линия между щастието и отчаянието
Posted on November 10th, 2016
На най-големият портал Ynet е публикувана новата ми статия.
Превод на статията на български език:
Тънката линия между щастието и отчаянието
Всички ние се стремим към щастие. Да посрещаме всеки нов ден с радост в сърцето, да живеем пълноценен живот, да обичаме и да бъдем обичани. Не, това не е приказка и е много по-лесно, отколкото си мислим.
Какво се нарича щастие и какво се нарича депресия? Всъщност, въпросът не е детски и не е риторичен. По-скоро е въпрос за милиони долари. Професор Джордж Вайлант (George Vaillant) от Харвард му е посветил целия си живот.
Най-дългото и обширно изследване в областта на човешкото развитие, продължило75 години, обхваща огромен комплекс от психологически, антропологически и физически параметри. В полезрението на учените са се оказали 268 човека, които подобно на нас цял живот се стремят към щастие. Основният резултат от този гигантски проект е пределно ясен: най-голямо влияние на нивото на щастие и здраве оказва системата на човешките отношения. Нашите взаимоотношения решават почти всичко.
И това е само началото…
„Хората, които усещат съпричастност към местното общество са два пъти по-щастливи от другите“.
„Позитивните социални връзки влияят на нашето благосъстояние много повече, отколкото парите“.
И ето още един цитат, може би най-любопитният:
„Груповото обучение в кръг, когато хората се изслушват с взаимно уважение, с две трети повишава успеха на учениците, понижава насилието и отчуждеността, повишава самооценката, подобрява психичното здраве“. Още…
Ежедневен урок по Кабала – 09.11.2016 г.
Posted on November 9th, 2016
Онлайн курс по кабала
Абониране чрез RSS