Въпрос: Човек трудно преодолява страданията: загуба на близки, болести. Какво представялва преодоляването?

Отговор: Страданията имат особена роля в живота ни – те ни развиват. През цялата си история човечеството е преминало през множество етапи на революции, развитие на обществото и всичко това е за сметка на страданията.

Това е следствие от разбиването на единната душа, т. нар. Адам Ришон. Затова разкриваме себе си все по-разбити, за да можем все повече да поправим себе си.

Ето защо от поколение на поколение и дори от година на година, а в наше време вече от ден на ден, в света се разкриват все повече нови явления, недостатъци, лични и общи проблеми, криза в човека и обществото. По-рано не е имало такива проблеми и изведнъж те поникнаха сякаш от земята. Но благодарение именно на това ние напредваме.

Страданията ни развиват, но до какъв предел?

Правилната реакция на страданията е преди всичко да разберем тяхната цел. Иначе сме като животни в поле, които бягат от удари, но страданията ги връхлитат отново. Така се мъчат хората цял живот, докато накрая не умрат, така и не достигнали до нищо добро.

А в какво се заключава целта на живота? Нима е само в бягството от страданията? Какъв смисъл има в това?

Радваме се, че раждаме деца, но те порастват и излизат от дома. Учим се толкова много, за да придобием професия, а след това цял живот работим и оставаме пусти, тъй като всичко завършва със смърт.

Човек търси компенсация за непрекъснатите си страдания. Дори наслажденията ни са средство за бягство от страданията. Очевидно е, че целта на живота съвсем не е в това. В действителност, най-голямото страдание, което в крайна сметка се разкрива в човек в съвременния свят е осъзнаването на факта, че с целия си ум, развитие, сила, технически възможности, нищо не разбираме от своя живот.

Защо живеем, каква е целта? Нищо не е ясно. Страданията ни удържат в живота, защото се страхуваме от смъртта и влагаме много усилия, за да отдалечим този момент. Макар в крайна сметка и да се съгласяваме с неизбежността и покорно се отдаваме на течението, докато не умрем.

Тоест, най-голямото страдание е, че човек не се чувства стопанин на собствения си живот. Той не знае защо живее, каква е ползата от това? Затова младите хора не искат да се женят, да раждат деца, да получат професия, а се стремят към наркотици, опитвайки се да получат удовлетворение по някакъв начин.

Сега правим пълна ревизия на живота си и на фона на разкриващата се криза, все пак искаме да постигнем смисъла на живота, неговата същност. Страданията от безсмислието на живота стават огромни и това е резултат от нашето високо развитие. Преди хората дори не са се замисляли за това.

Преди сто години страданията не са били по-малко, но не е възниквал въпросът защо живея. Днес този въпрос мъчи дори децата, за които е непонятно защо учат, защо трябва да получат професия. Душевното развитие е достигнало до такова ниво, че човек изпитва необходимост да знае струва ли си да живее и защо. Затова наркотиците и антидепресантите са получили такова разпространение.

Необходимо е да се извърши много работа, за да се разкрие пред човек общият източник на страдания, т.е. да научи как да напълни общото пусто желание. Над обичайните желания за храна, секс, семейство, пари, уважение, знание, възниква още и допълнителен въпрос: за какво ми е всичко това? За какво ми е храна, секс, семейство, уважение, знания?

Всички тези напълвания са като наркотик, с който да се напълвам и успокоявам желанието си за наслаждаване. Тогава защо трябва да тичам за напълване, не е ли по-просто веднага да приема лекарство? Такъв подход убива човека.

Търговските центрове се огъват от разнообразни продукти, всевъзможни облекла. Хората пътуват, летят, пътешестват – те просто не знаят с какво още могат да се напълнят, какви още „наркотици“ да приемат, за да не чувстват страдание. Но страданието все едно ги застига.

Затова кабала се разкрива днес и аз много се надявам, че тя може да помогне да човечеството да разбере, че достатъчно се е успокоявало с всевъзможни „наркотици“ под формата на храна, секс, пари, уважение, знание. Време е да разкрие истинския първоизточник на страданията и да започне да го напълва с истинско съдържание.

Истинското напълване не ни успива, за да ни доведе до материална, животинска смърт. Тези страдания ни издигат нагоре и вместо земна смърт, намираме вечен живот. Да се надяваме, че човечеството ще разбере какви възможности му се разкриват.

Но всичко това е за сметка на страданията, затова не трябва да ги успокояваме, а да ги ценим, тъй като те са в основата на живота. Правилното управление на страданията и тяхното напълване във всеки един момент е двигател за правилно развитие, водещо към вечен живот.

Следва продължение…

От 736-а беседа за нов живот, 23.06.2016

[189491]

Други публикации:

Защо страдаме? Част 4

Filed under: Uncategorized | Add Comment →