И било, когато сте чули гласа от мрака, а планината е била покрита с огън, приближили се към мен всички предводители на вашите колена и вашите старейшини и казали: “Ето, така ни показа Бог, нашият Всесилен, Твоята слава и Твоето величие, и Неговият глас чухме от огъня.

Днес видяхме, че говори Всесилният с човека, и той остава жив. Но за какво сега да умираме? Та нали ще ни погълне този велик огън; ако продължим да слушаме Божият глас, нашият Всесилен, то ще умрем. Та кой човек, чуващ гласа на Всесилният Бог говорещ от огъня, остава сред живите? Ела и слушай всичко, което ще каже Бог, нашият Всесилен, и ще ни преразкажеш всичко, което ти каже Бог, нашият Всесилен, и ние ще слушаме и изпълняваме!”(Тора, “Дварим”, “Ваетханан”, 5:20-5:24)

В човек става правилно осъзнава на това, че въпреки че духовните свойства са велики, сега към тях започва да се проявява определен подход.

От една страна свише съществува контакт на Твореца с човека, по точно със заложеното в него свойство, наречено “точка в сърцето”, което може да бъде свързано с Висшата сила. От друга страна, към този контакт е необходимо да се подходи постепенно, последователно, поетапно, за да не прегори човек.

Затова човек или група от хора започват да разбират, че движението към целта е дълго и заема, по принцип, целия живот.

За какво живеем?! Човек завършва институт и отива да работи. За него институтът е като трамплин. А в духовното не. Тук ти се намираш в тази същата точка, в която си се родил и съществуваш, обаче тази точка започваш да я разбираш и осъзнаваш по друг начин.

Твоето движение напред се заключава в това, че издигайки се над състоянието си, вътре в него разкриваш, че вече се намираш във Висшия свят, а не на Земята.

Изменяйки отношението към случващото се с теб, ти разкриваш в това състояние Твореца, свойството отдаване и любов, и никъде не трябва да ходиш! Стълбата на подема се намира вътре в теб като постепенно, все по-дълбоко постижение на това, че и сега се намираш в райското състояние.

Тоест, всичко което се случва с човек, са степени на неговото вътрешно постижение в себе си, когато той разкрива, че тъмнината, в която се намира, изчезва и настъпва вътрешно просветление.

Към него достига разбирането, че той всъщност се е намирал и се намира във Висшия свят, в света на Безкрайността, но едва сега започва да го разбира и възприема, защото се изменя отношението му към действителността, неговите свойства се връщат обратно към състоянието, в което вече са били.

А нашият свят?! Човек все още вижда войни, хора, убиващи се един друг, защото в него има общо с тях усещане за съществуване.

И едновременно с това, има усещане за личното си съществуване, когато гледа на тях и разбира, че те са слепи и не чувстват, че всъщност се намират в съвършенство, а виждат само егоистичната си нищожност и нищо повече. А ако те я изменят, то веднага ще почувстват чрез новото свойство на алтруизъм и любов, че се намират в рая.

Затова човек никъде не трябва да ходи, а трябва само вътрешно да се поправя, от ненавист към любов. Това е духовното движение. И в това духовно движение по 125-те стъпала на стълбата на духовните светове е цялата Тора.

Науката кабала говори само за тези трансформации, които човек усеща в себе си, реализирайки методиката на кабалистичното поправяне. Всичко е вътре в човека.

Не е за вярване, че около нас е рай, вечност, съвършенство, Висш свят, свят на Безкрайността!

Баал а-Сулам много добре е описал това в статията “Скриване и разкриване на Твореца”, където се пише, че това, което ти се струва лошо и ужасно в нашия свят, при изменение на вътрешните ти свойства ще стане противоположното: срещу 30-те ужасни видения и усещания на нашия свят ще видиш 30 прекрасни състояния! Всички са щастливи, здрави и доволни.

От Тв програмата “Тайната на вечната книга”, 30.03.2016

[189621]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Тора | Add Comment →