Реплика: Неврохирургът Арнолд Смеянович, занимаващ се с изследване на главния мозък, в едно от интервютата казал: „Аз виждам пред себе си вещество, чиито клетки са изпълнени с такъв обем знания, че ми се иска подобно на Нютон да сваля шапка пред всеки негов изследовател.

Не е ясно как „работи“ той. При всеки един сигнал от нерва, от ухото или очите в него се създава „картинка“. Но как в крайна сметка човек разбира, че това е маймуна, а това свещник, а това е той самият? Ясно е, че мозъкът е много по-мощен от който и да е суперкомпютър. Най-удивителното е, че съзнанието няма място в тялото, а връзката на мозъка и мислите е изобщо дремеща тайна. Вероятно Творецът е този, който я владее.

Отговор: Днес учените вече не се страхуват да говорят за понятието „Творец“, потвърждавайки по този начин, че то е над нашето разбиране, осъзнаване, моделиране.

Тоест те разбират, че в съответствие с определени действия се възбуждат определени области на мозъка и между тях възниква особен тип конфигурационна сложна връзка. А какво следва по-нататък? Те не знаят.

Ето тук кутийка, там кутийка, между тях протича някаква връзка и още някъде нещо, а каква е същността на това е непонятна! Непонятно е какво се случва вътре! Що за мисъл е, която по такъв начин се отпечатва в човека и му дава усещане за съществуване в някакъв обем.

Тя рисува на човека някаква картина, която въздейства върху него, подрежда се в нещо, а той въздейства върху нея и се извършва обработка на информацията. Къде е всичко това? А това го няма в мозъка.

В действителност има един огромен „мозък“, бих го нарекъл силово поле, в което съществува абсолютно всичко! Той се нарича Творец. А ние сме включени към това поле и се намираме постоянно в него: в повече или в по-малко активна степен.

Трябва просто да се опитаме да не ограничаваме сивото вещество или някакви негови малки детайли, а да разберем, че няма нищо освен това поле. За съжаление ние не го възприемаме в пълен обем, не виждаме как всичко е взаимносвързано в едно единно цяло, истинската картина на мирозданието ни се изплъзва. Затова ни се струва, че всичко е непонятно как и откъде.

Но именно разкритието, че свойствата на мозъка са безкрайни и той е само контактна част, биологичен, духовен супер компютър, ще ни доведе до приемането на факта, че в действителност се намираме вътре в Твореца (да наречем това поле Творец). Задача на човечеството е да разкрие нашата комуникация с Него.

Реплика: Нобеловият лауреат по физика и медицина Джон Еклс казва, че ‚мозъкът не произвежда мисли, а само ги възприема отвън. Къде се раждат теориите, хипотезите, откритията – засега не е известно на физиолозите. Аз също мисля, че мозъкът е същество в съществото, тайна скрита със седем печата“.

Отговор: Всичко това е вярно. Така че, трябва да се изучава науката кабала!

Реплика: Великият руски хирург Пирогов е писал: “Мозъкът на отделния човек служи като мисловен орган за световната мисъл. Трябва да признаем, че освен мозъчната мисъл съществува и друга, висша, световна мисъл“.

Отговор: Да. Естествено. Затова всички ние сме свързани чрез т.нар. мозък. Но това вече не е мозък, а душа.

Реплика: Апропо, за душата. Когато попитали академик Смеянович: “Къде е мястото на душата: в главния мозък, в гръбначния мозък, в сърцето?“, той отговорил „Струва ми се, че за тази субстанция не е нужно място. Ако я има, то цялото тяло е неин стопанин“.

Отговор: Не, душата е огромно силово поле, поле на Висшия разум, в което ние съществуваме.

Въпрос: Не трябва ли да кажем къде е нейното място?

Отговор: Първо, във Висшия свят няма място, пространство, движение. Второ, няма ги нашите тела. Това е илюзия, която се рисува в нас. Книгата Зоар и науката кабала открито говорят, че си представяме себе си и нашия свят в много ограничени обеми и форми, които в действителност не съществуват – това е илюзия.

Въпрос: Ще успеят ли академиците да достигнат до това?

Отговор: Не. Умозрително, по някакъв начин те ще се досещат, но научно няма да могат. За това е необходимо да притежават друг начин на виждане.

Постепенно, те ще достигнат до науката кабала, ще отхвърлят своите „сиви вещества“ настрани и ще започнат да постигат света чрез желание за отдаване, желание за получаване.

Сега принципът за постигане на света в тях се извършва чрез разума, а трябва да става чрез едно единно желание, и според степента на включване в което човек започва да постига истинския свят.

От ТВ програмата “Новини с Михаел Лайтман”, 04.07.2016

[189955]

Filed under: Възприемане на реалността | Add Comment →