Вратата на сълзите

каббалист Михаэль ЛайтманКонгресът в Москва. Урок №3

Вратата на сълзите е особена врата, която води към Твореца. Има много врати към Твореца, но само една се отваря – вратата на сълзите.

В Зоар е обяснено много лесно: има само един вход към Твореца и няма защо да се бъркаме и лутаме.

Човекът влиза в контакт с висшата сила, когато плаче истински от безсилие, от невъзможността да живее повече така, от това, че е отдал всичко, което е могъл. И тогава се разтърсва от сълзи и Творецът му се разкрива.

Веднъж се опитах да заплача пред Рабаш от цялото си сърце. В отговор на това той ми се изсмя в лицето. Тогава бях готов да го разкъсам. Но какво да направиш. Така беше на сравнително ранен етап на обучение.

Действително всички врати са заключени, освен вратата на сълзите. Човекът разкривайки целия си егоизъм, цялото си желание, отдавайки и съотнасяйки всичко към Твореца, достига до най-последното си състояние: „Край! Нищо повече не мога да направя!“

Но ако не получава отговор, значи това са напразни сълзи, като при дете, което плаче по всеки повод. Тогава трябва да продължи да работи и все някога всичко ще му се разкрие.

Правилното желание не се изразява в това, щото човекът да плаче задължително с горещи сълзи. Просто, от една страна, той се намира в състояние на собствено безсилие, а от друга – в огромно желание да отдаде на Твореца това, което Той му е приготвил, а Творецът не желае да го приеме.

В това състояние човекът изведнъж започва да разкрива, че в него има някакво материалистично егоистично желание, което, се оказва, дълбоко скрито в „чистите“ му духовни стремежи. И той започва да го чегърта от себе си, да се изчиства от него.

След това отново се обръща към Твореца с молба и изведнъж отново вижда, заседналото в него егоистично желание, макар по-рано да му се е струвало, че е абсолютно чист, светъл.

И тук главното е, в никакъв случай, да не се уморяваш, разбирайки, че отношението ти към Твореца е такова, каквото е и Неговото към теб. Извършва се абсолютна рефлексия. Творецът е висша светлина, която се намира в абсолютен покой, а творението е това, което се изменя.

Затова, ако ти се струва, че в Твореца съществуват някакви изменения, то тези изменения са в тебе и ти виждаш себе си като в криво огледало.Тъй като преди да поправиш себе си, ти и Твореца виждаш в обратно на себе си отражение – в негатив спрямо позитива.

Така е и казано: „Творецът е близък до тебе според степента, в която ти си близък до Твореца“. Баал Шем Тов е обяснил това с думите „Творецът е твоя сянка“. Тоест, ако можеш да наблюдаваш сянката си – своето отражение на фона на бялата светлина, то това е Твореца.

От 3-я урок на конгреса в Москва, 02.05.2016

[187826]

Discussion | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Следваща публикация: