Конгрес в Ню Джърси. Урок №6

Единственото нещо, което е било създадено, е желанието за получаване, желанието за наслаждение. Това е цялото творение, развиващо се подобно на нашата Вселена. В резултат на взрива, от искрите на светлината се е формирал материала на желанието за получаване, противоположен на светлината.

От този материал се е развивала неживата природа, а след това по повърхността на Земята са се развили растенията, животните и накрая хората. Всички тези форми са желание за наслаждение, все повече и по-развити.

Достигайки човешкото ниво, желанието за наслаждение, се е развивало на много етапи, докато не е започнало да усеща проблеми и страдания в своето развитие.

Тогава, преди почти 6 000 години, един човек на име Адам открива, че егоизмът, желанието за наслаждение, присъщо на хората, се разкрива в своята отрицателна форма, за да може да го поправим. И ако можем да го поправим, то постигаме „отваряне на очите“, способност да съзерцаваме дълбоко в общата природа.

Така Адам разкрива науката кабала. По своята същност тя е наука за обединението. Наричат я по различни начини: скрита наука, тъй като тя говори за скритата сила на природата, положителната сила, предназначена да компенсира негативната сила, божествена мъдрост, тъй като разкрива тези сили и системата от връзки между тях. Започваме да разбираме как действа цялата реалност, разкриваме висшата сила, която се нарича „средна линия“, тъй като се движим по средната линия между двете сили – положителната и отрицателната, силата на отдаването и силата на егоизма. Тази наука има много имена.

Всъщност, кабала включва в себе си всички земни науки, тъй като говори за общата природа. Човек стига до изучаването на кабала, защото изпитва потребност от напълване, усещайки страдание. Понеже човечеството не може да се справи с негативната сила, страда от нея и от безнадеждност търси, докато не открие, че в природата има положителна сила.

Това се разкрива от особени хора, които според тяхната вътрешната природа, имат нужда от разкриване на смисъла на живота, на целта на живота. Те гледат звездите и небето и търсят за какво живеят. Такъв е бил и Адам Ришон (първият човек, разкрил духовното), и Авраам, и всеки следващ човек, израснал в кабалист. Всички те са търсили в какво е смисъла на живота.

Следва продължение…

От урок №6 на конгреса в Ню Джърси, 20.05.2016 г.

[187610]

Filed under: Древен Вавилон, Кабала, Разпространение на методиката - No Comments→

Въпрос: Как в кабала се разглежда проблема с разводите, които се предават от род на род? В моето семейство например, жени от четири поколения са разведени и самотни.

Отговор: Така се случва, защото ние не можем да се поправим.

Аз съм живял не лек живот, в който всичко далеч не беше гладко. Но си дадох ясна задача: „Няма разводи, те не съществуват! Ти имаш деца, семейство, длъжен си да се грижиш за тях и нямаш право да ги оставиш“.

Взаимоотношенията могат да бъдат различни, както се случи. Но отговорностите са такива, че това е твоето семейство и с това всичко е казано.

Въпрос: Нима лошите взаимоотношения на родителите са по-добри за децата от развода?

Отговор: Мисля, че е по-добре да се живее така, отколкото в непълно семейство. Детето без баща постоянно се чувства незащитено. До него няма човек, който да хване другата му ръка. Усещането за остър недостиг на това, което трябва да бъде близо до него, се отразява на целия му живот.

Реплика: Днес броят на разведените семейства възлиза на 50% и тази цифра непрекъснато се увеличава.

Отговор: Работата е в това, че светът все повече и повече се нуждае от поправяне. За да почувства тази потребност, той влиза в толкова тежки състояния, че хората в края на краищата да решат, че трябва да направят нещо със себе си.

Въпрос: Може ли кабала да задържи човека в семейството?

Отговор: Тя помага за укрепването на семейството. Днес сме малко или повече запознати с тази методика, включваща групови беседи в десятки, семейни семинари, включващи взаимодействието между мъжа и жената. Още нямаме достатъчно сили да помогнем на всяко семейство. Но всичко това постепенно трябва да се въведе.

Въпрос: Могат ли разводите, изневерите и т.н. да повлияят на духовното развитие на човека?

Отговор: Не. Нищо в нашия свят не може да повлияе на духовното развитие на човека, освен духовните раздори. Но нашите материални, земни отношения, могат да влияят на духовните връзки.

От урока на руски език, 06.03.2016 г.

[187750]

Filed under: Въпрос-отговор, Мъжът и жената - No Comments→

Въпрос: Откъде се взема силата на магнетичното привличане между мъжа и жената, която се пробужда, започвайки от най-млада възраст?

Отговор: Нашата Вселена е започнала да се развива преди около 14 милиарда години в резултат на Големия взрив, създал съвършено ново място, ново творение, което преди това не е съществувало.

Така започнала да се образува материята, която изначално се състояла от две противоположни частици: положителна и отрицателна, плюс и минус.

Плюсът се отнася към мъжкия род, а минусът към женския. Единият не може да съществува без другия. Видимо, в най-първата частица, послужила за прототип на цялата материя, плюсът и минусът са съществували заедно.

След това, минусът и плюсът започнали да се разпространяват все повече и повече, и да създават помежду си все по-сложни съединения, електрони, протони. От тяхната среща и взаимодействие се родили всички основни елементи на периодичната таблица, които сега наброяват около 120.

От тези елементи се образували по-крупни обекти: газови съединения, твърди предмети, земното кълбо, на което това съчетание между минуса и плюса се развило по-нататък: атомите се съединили в молекули, в кристали. Молекулите станали органични, живи, тоест, съдържащи в себе си програма за собственото си развитие.

Изкуството за съединяване на плюса и минуса се развивало от неживото стъпало към растителното, след това към животинското и накрая към човешкото. Съединяването между плюса и минуса, мъжките и женските частици в природата, станало необикновено сложно.

На неживото стъпало веществата се разделят съгласно количеството отрицателни и положителни частици, валентности. А още повече, след като неживото вещество се развива в растение, което израства от неживата почва, тоест, е способно да се роди и развива. Цялото развитие става за сметка на съединяването на плюсовете и минусите по определена програма.

Във всяко същество има вътрешна програма, както в компютъра, създаваща в него все по-сложни връзки.

По тази причина растението расте и продължава да живее, иначе би било мъртво. Отношенията между двата “пола”: плюса и минуса в растението, са много сложни. И тези отношения съществуват не само вътре във всяко растение, но и между тях.

Връзката между цветята се осъществява с помощта на птиците, насекомите, съединяващи плюсовете и минусите. Това вече не са просто атоми и молекули, а особено съединяване на химични и биологични вещества, които също се делят на “мъжки” и “женски”.

Така върви еволюцията на растителния свят, докато не достигне до животинската степен, където съществува огромна разлика между мъжките и женските индивиди. Между тях възникват особени видове връзки, в зависимост от сезоните. Това е цяла култура на отношенията, макар и тя да се управлява от инстинктите.

Човекът, като висш стадий на животинското развитие, създава за себе си особена култура, образование, среда на обитаване, човешко общество. Затова той се откроява от целия животински свят и стои над него. В човечеството съществуват много сложни отношения между плюса и минуса, мъжете и жените, които построяват заедно живота си.

В продължение на цялата история, мъжът и жената са създавали общо семейство за дълго време, тъй като са се нуждаели един от друг за да отгледат децата си, за което се изискват много години. Тъй като колкото е по-развито съществото, толкова по-дълго време се изисква за неговото развитие.

Очевидна е много голямата разлика между взаимодействието на положителните и отрицателните елементарни частици, възникнали при създаването на нашата Вселена и това, което се случва с хората. Дори ни се струва, че човекът притежава свободен избор и добавя нещо към своята програма на развитие, сам определяйки своето поведение, особено що се касае до взаимоотношенията между половете.

Всъщност, ние нищо не добавяме към програмата на природата. Точно както животното, растението, камъка, така и човека е подвластен на природните инстинкти и се държи съгласно заложената в него програма, която се проявява в него и го води към крайната цел.

Следва продължение…

От 709-та беседа за нов живот, 05.04.2016

[188875]

Следващи публикации на тази тема:

Мъжът и жената – магнитът между тях, ч. 2

Filed under: Мъжът и жената - No Comments→

Въпрос: Бихте ли дал определение на понятието Висши сили?

Отговор: Силите, които действат във висшия свят са силите на алтруизма. Силите, които действат в нисшия свят са силите на егоизма.

Затова всички ние сме егоисти. Изначално Творецът е заявил: „Аз създадох злото начало…“, тоест, ако имате проблеми или претенции, се обръщайте лично към Мен. И веднага добавил: „…и дадох Тора (методиката) за неговото поправяне“.

Нашият свят е въплъщение на цялото зло, което е било специално създадено в нас. Злото, егоизмът са мисли и действия само заради себе си, за собствена наслада, при това съвсем краткотрайна. Това сега се разкрива във всеки обект от неживата, растителната, животинската и човешката природа.

Живот в себе си се нарича зло. Животът е кратък, непълноценен. Човекът през цялото време е затворен в себе си, удовлетворявайки собствените си моментни потребности. Той го изживява само за да може, доколкото е възможно, да се поддържа малко или много в комфортно състояние.

Представете си, че сте създали машина, която работи само за да може известно време да поддържа жизнената си дейност, а след това благополучно да умре. Що за неефективно и непроизводително изделие на Твореца е човека, който мисли само за себе си и, следователно, има отрицателен коефициент на полезно действие?

Първоначално не е ставало въпрос за създаване на такава биологична машина като човека и изобщо цялата природа, която работи само за собствено възпроизводство в страшни мъки и проблеми.

Целият живот на човека е стремеж някак си да просъществува, по-малко да страда, а след това, все едно, ще се прости със своето кратко, абсолютно некомфортно съществуване и отново ще се разложи на елементарни частици. По-просто казано ще изгние.

Разбира се, в такова действие на Твореца не може да се улови никакво съвършенство и нищо, което да говори за Него като за нещо висше, мъдро, целенасочено. Затова не виждаме нищо мъдро в съществуването си. Напротив, от първия миг на появяването си, човек се приближава към гроба. И ако животът му е толкова краткотраен, то изначално в това няма нищо хубаво.

Такова творение не може да бъде създадено от Абсолютния Съвършен Творец и това, че ние живеем, не се вписва в неговия замисъл да наслади творението.

Още…

Filed under: Духовна работа - No Comments→

Мнение: Американците на възраст от 18 до 29 години продължават да губят интерес към брака. Само 19% от „поколението Милениум“ (millennials- родените от началото на 80- те до края на 90- те години) живеят в официални семейни отношения. Всички опити да се върне интереса към институцията на брака, предприети от правителството и религиозните учреждения, са се провалили с гръм и трясък.

Младежите разбират защо родителите им са се женили, но те самите не смятат да вървят по техните стъпки. Много от тях считат брака за остаряла процедура, която от гледна точка на законодателството само усложнява живота. Както е известно, без брак няма и развод, делба на имуществото и други съдебни процедури.

Как свидетелството за брак може да промени живота ни? Бракът е изгубил религиозната си магия… Получаването на образование, собствено жилище, покупката на къща и автомобил, раждането на дете са много по-важни за съвременните младежи от сватбата.

Институцията на брака получава защита от американците над 45 годишна възраст. Те са отраснали с други ценности и искат да научат на тях децата си. Никой не оспорва факта, че брака като институция отмира. Целият въпрос е в това, как да се отнесем към този факт. Не можем да върнем времето назад.

Реплика: В основата на поведението на човека лежи неговото единствено свойство – егоистичното напълване. То определя цялото ни поведение. Затова причина за промяна на поведението е в промяната на самото базисно явление, на егоизма.

Той се е променил, развил се е и продължава да се развива рязко, най-вече качествено. В основата на природата е заложена програма за нейното развитие и програма за развитието на човека. За отсъствие на свобода на волята вижте в поста „Свобода на волята не съществува“.

Според тази програма човек трябва да проникне в програмата на природата, да я изучи върху себе си и да действа в съгласие с нея. В днешно време той действа обратно на тази програма. И това е нормално и също е заложено в самата програма, така наречения период на ръста, подобно на растежа на децата в нашия свят.

В днешно време се намираме в стадия на преход към активно участие в програмата на творението. Тази програма ще ни принуждава да постигнем нейната същност и да постъпваме именно в съответствие с нея. Подобно е на периода, в който децата ни преминават към самостоятелен живот. Част от това може да бъде лесно, а друга част трудно.

Науката за развитието на човечеството – кабала, е призвана да ни обясни случващото се с нас, да ни подготви за правилно взаимодействие (Ахишена) с природата (Твореца).

[187619]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация, Мъжът и жената - No Comments→

Авраам разкрил, че в Древен Вавилон избухнала егоистичната сила, която била възможно да се уравновеси с добрата сила. Той разбрал, че това не е местен конфликт, касаещ само Вавилон, а се отнася до цялата Вселена, до цялата висша система, включваща в себе си не само този свят, но и петте висши свята.

А след това Авраам започнал да си задава въпроса: как е възможно да се достигне до равновесие? В крайна сметка егоизмът ни е много малък в сравнение с висшите светове и огромните сили на добро и зло, действащи в тях. Каква огромна сила на злото трябва да разкрием, за да постигнем цялата позитивна сила на природата? Как можем да изтърпим такъв егоизъм?

И Творецът успокоил Авраам, че няма за какво да се безпокои, защото потомците му ще попаднат в изгнание. Тоест, групата на Исраел ще получи такава огромна отрицателна сила, която ще ги задължи да разкрият положителната сила, за да я уравновесят.

Равновесието на тези две сили започва със стоенето при планината Синай и получаването на Тора. Ние не можем сами да извлечем от природата положителната сила, която би уравновесил огромната сила на егоизма ни.

За постигане на позитивната сила и за уравновесяване на двете сили ни е необходима цяла система, която се нарича “Храм” — огромен съсъд, особено състояние, в което отрицателната и положителната сила се намират в хармония една с друга.

Когато Авраам чул това от Твореца, разбрал, че успехът е гарантиран. Най-важното е разкриването на достатъчно мощна отрицателна сила, която се нарича Египет. Цялата тази отрицателна сила се разкрива като фараон, властващ над синовете на Израел, заставяйки ги да почувстват, че са длъжни да се издигнат над него.

На планината Синай се случва чудо. На нея те получават положителната сила. Това е голям празник и огромна радост от издигането над природата си. Пред човека се разкриват нови хоризонти.

Без разкриването в нас на огромната отрицателна сила е невъзможно да се разкрие положителната, защото егоизмът действа като “помощ от противното” и ни тласка напред, принуждавайки ни да търсим положителната сила. Ние чувстваме, че не можем повече да съществуваме в робството на егоизма ни. Всички египетски наказания, удари по нашето его, ни подтикват към разкриване на добрата сила.

Въпрос: Какви изводи можем да направим за днешния ни живот от случилото се на планината Синай?

Отговор: Всеки ден става даряването на Тора и човек отново трябва да си представя, че стои пред планината Синай. Във всеки миг трябва отново и отново да обновяваме този корен, защото егоистичната сила в нас през цялото време се обновява и е необходимо да се притегля положителната сила против нея, за да бъдат те уравновесени.

Така ще напредваме, докато не разкрием цялата негативна сила и против нея цялата положителна сила, всеки път достигайки до тяхното равновесие. Това означава изкачването по 125-те стъпала. В крайна сметка цялата егоистична сила, отделена на творението, ще бъде уравновесена с положителната сила, наричана Творец. И тогава ще се почувстваме в хармония между тези две сили и ще достигнем до разкриване на добрата висша сила.

А отрицателната сила не е била лоша. Тя ни е помогнала да разкрием Твореца и да се съединим с Него.

От 730-та беседа за нов живот, 02.06.2016

[187936]

Filed under: Древен Вавилон, Празници - No Comments→

Конгрес в Америка. Предварителен урок №1

Правилото на компенсацията

Очевидно на Адам не му е било лесно. И все пак, движен от бремето и болката, е разкрил общата система, която нарочно е била разбита. Връзките между нас специално са били разрушени и объркани.

Взаимоотношенията ни са толкова чудовищни, че всеки базира успеха си на краха на ближните си. От ден на ден, от поколение на поколение, ставаме все по-жестоки един към друг. Всеки нов, небивал скок на егоизма, се превръща в навик за следващото поколение и се оказва в реда на нещата.

Така и ние вървим напред, под въздействието само на една зла сила, която цари и гори в нас. Целта на това развитие е без да обръщаме внимание на силата в нас, да се опитваме да се обединим. Тогава, посредством лошата сила, ще разкрием как, в каква степен, с каква мощ, в каква форма, в какъв „стил“ е необходимо да използваме добрата сила, така че във всеки миг да компенсира лошата.

Ако благодарение на своите старания успеем да живеем в хармония между тези две сили, то животът ни ще приеме нова форма. Ще се издигнем на ново ниво, ще влезем в нова епоха на възприятие. Системата, в която се намираме, ще усещаме чрез призмата на равновесието. Освен това ще открием, че обкръжаващата система също съдържа в себе си две сили, а не една, негативна.

Тогава явно ще видим, че се намираме в нов свят, в състояние, лишено от всякакво зло. Тук няма живот и смърт в обичайния смисъл. Тук ние безусловно ще познаем цялата действителност, именно защото добрата сила компенсира лошата, която ни е дадена по рождение.

Следва продължение…

От предварителния урок №1 в Америка, 19.05.2016

[183941]

За какво живея? Ч. 1

За какво живея? Ч. 2

За какво живея? Ч. 3

Filed under: Конгреси и събития, Общата душа "Адам" - No Comments→

Конгрес в Одеса “В кръга на единството“. Урок №1

В нашия свят съществува единственото условие, за да започнем да усещаме висшия свят, създаването на малко общество, минимум от 10 човека, които трябва да се стараят винаги да бъдат взаимно свързани, като жив организъм, в пълно, добро, интегрално съединение.

И ако ние се опитаме да създадем помежду си такава структура, то след това постепенно ще започнем да усещаме в нас нови интегрални свойства. Но те няма да се отнасят към всеки от десетте участници, а ще станат тяхно общо свойство.

Общите желания, проявяващи се между нас, ще ни съединят в един духовен човек, който ние създаваме сами, а допълването на мислите ни, ще се превърне в наш общ разум. В края на обединението ще създадем нов духовен образ, на един общ човек от всичките десет.

Всеки от нас ще може да усети в него себе си, защото, когато влизаме в този образ, го усещаме като себе си. Разтваряйки се в него, започваме заедно да се превръщаме в единна система, в един орган на усещания.

Всеки, излизайки от своето егоистичното възприемане на света, достига чрез обединението, чрез включването на всички в нещо единно, до ново, независимо от миналото състояние на възприемане на света.

И в този създаден от нас сетивен орган, ние започваме да усещаме едно ново състояние на Природата, така нареченият висш свят, системата на управление, въздействието ѝ върху нас, съвсем други свойства на света, не егоистични,  а тяхната им противоположност.

В нашия свят всичко е изградено от две противоположни свойства – плюс и минус, топло и студено и т.н. Балансът между тях създава състояние на живот, комфорт, хомеостазата (динамичното равновесие) това, към което се стремим. Балансът съществува във всичко, освен в равновесието с нашите егоистични вътрешни желания.

Но разкриването на висшия свят позволява да се изгради нова система на равновесие на нашите егоистични желания с алтруистични, не унищожавайки егоизма, а допълвайки го. При което алтруистичните желания, не се отнасят към нашия свят, защото това, което ние смятаме за алтруизъм на земното ниво, също е егоизъм.

Влизането в равновесие между егоизма и новата система, системата на отдаване, включване, излизане от себе си, в кабала се нарича “любов”. Любовта е такова състояние, когато ти напълваш желанията на другия, не искайки нищо за себе си. Това е състояние е противоположно на сегашната природа на човека.

След като ние достигнем до такова състояние, поне един път, на най-минималното егоистично ниво, ще можем да балансираме егоизъма, защото всички тези състояния се градуират, ние веднага ще усетим, къде в действителност се намираме.

Около нас ще се проявят силите управляващи нашия свят. Ще започнем да усещаме себе си намиращи се в пълната мрежа от сили и тогава ще ни стане ясно какво се случва с нас и какво трябва да направим. Това е нашата задача.

Затова човек, в който наистина има сериозно желание за постигане на смисъла на живота и системата на управление на висшия свят, веднага автоматично, неволно, като заряд в електрическо поле, плъзгайки се по своя живот, се оказва в една от нашите групи, а ако не, то ни намира чрез интернет.

Това е закон на Природата, защото в този човек има определен отрицателен заряд, който търси подходящата му положителна точка, за да се включи в нея и да получи желаното. Така е устроена цялата система на природата.

И когато той попада при нас, ние веднага започваме да го обучаваме на правилната връзка с приятелите, защото най-важното нещо, са практическите занятия. В процеса на тези занимания човек се свързва с подобните му, създава заедно с тях общ, единен сетивен орган и започва да усеща в него системата на управление или висшия свят.

Много се надявам, че ще можем да извършим велика работа и да разкрием истинската картина на нашия свят, това от което толкова се нуждаем.

Всъщност, ние практически пребиваваме в източника на всичките проблеми и намираме възможност за тяхното разрешаване, издигаме себе си на ниво по-високо от всичките недостатъци на нашия свят и влизаме в новата система – системата на пълна хармония помежду си и природата на всички нива.

[168759]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития - No Comments→

Въпрос: Ако си представим, че човечеството  е огромен егоистичен организъм, притежаващ голяма сила – изведнъж почувства клетка, която е станала алтруистична, няма ли той да насочи цялата си сила за унищожаването на тази клетка?

Отговор: Ние, кабалистите, чувстваме това върху себе си. В продължение на цялата история на човечеството кабалистите са били силно принизявани и то от всички, включително и от най-близките им хора.

Такова отношение и до ден днешен е участта на тези, които изучават кабала. Трудно е да се каже, че такова занятие се одобрява, приветства и уважава от останалите. Огромен егоистичен механизъм работи за това, да се потиска алтруистичната клетка.

За съжаление, отношението на света към кабала не може да бъде положително. То е особено отрицателно, неуважително, презрително, основано върху страха и догмите. Нашият егоизъм изобретява какво ли не – различни мистики, вярвания, практики, за да отклони хората от кабала.

Въпрос: И това никога ли няма да се промени?

Отговор: Трябва да се промени. Мисля, че вече в нашето поколение. Възможно е да преживеем още няколко неприятни моменти, но в крайна сметка всичко ще се промени.

Въпрос: Но ако вие казвате, че такава е природата на човека, излиза, че не обвинявате своите противници?

Отговор: Не. Аз не ги обвинявам. А в какво да ги обвиня? Те нямат никаква свобода на волята, тях ги управлява Творецът. Разбира се, аз не обичам тоягата, която ме бие, но и да ѝ придавам някакво значение, да приписвам свобода на волята и собствени решения, аз не мога, това се управлява свише.

Затова, когато слушам нападки срещу себе си и срещу нашата световна организация, аз гледам на тях като на стимул в нашата работа и още едно подтвърждение за това, че Творецът не ни забравя.

Въпрос: Не се ли страхувате, че тези сили могат да спрат разпространението?

Отговор: Аз съм длъжен да изпълнявам работата си на фона на всичко, което се случва.

От урока на руски език, 13.03.2016
[184427]

Filed under: Разпространение на методиката - No Comments→

Когато в човека възниква вопросът за смисъла на живота, въпрос – кой е той и за какво живее, – това означава, че той е съзрял за това, да получи отговори на своите въпроси.

[179885]

Filed under: Въпрос-отговор, Кабала, Клипове, Уебинари - No Comments→

Въпрос: Защо не съществува нито един признат от всички отговор на въпроса за смисъла на живота?

Отговор: За да може човек сам да търси отговор: “Смисълът на живота – вътре в този живот или в постигането на нещо извън него?”

Въпрос: Има ли изобщо такова понятие като смисъл на живота? Той трябва да бъде един за всички, или при всеки е свой?

Отговор: Ако аз нямам отговор на този въпрос, тогава животът ми няма смисъл. За какво да съществувам? В края на краищата, този въпрос се задава на нивото на човека, а не на нивото на животното.

Оказва се, че аз се питам, не за същността на животинското си съществуване, а за това, което се намира над това. И ако аз не намирам смисъл в материалния живот, то за какво тогава да съществувам, по-добре би било да не се съм раждал. А щом съм се родил, това означава, че трябва да разбера защо.

Не може да бъде така, че природа, която е предвидила всичко с такава прецизност във всяка част на своята система, не би предвидила и смисъла на своето съществуване.

От логиката на природата и от нейните велики закони, не може да произтича липсата на този процес. Той трябва да приключва и да продължава на следващото ниво. Тоест всичко това, задължава да има смисъл, само че ние за сега не можем да го разкрием.

[170513]

Filed under: Въпрос-отговор - No Comments→

Реплика: Наяве излезе едно от последните интервюта на психоаналитика Карл Юнг, в което му задават въпроса: „През 30-те години Вие предсказахте, че ще има Втората световна война. Сега можете ли да кажете, че идва Трета световна война?“ Карл Юнг отговорил, че „не вижда нервни признаци за това“.

По-нататък той казал: „Повече се нуждаем от психологията, от разбирането на човешката природа, защото единствената съществуваща опасност  е самият човек. Той е голямата опасност. А за съжаление не осъзнаваме това. Ние нищо не знаем за човека, знаем нищожно малко. Трябва да изучаваме психиката на човека, защото ние сме източникът на възможното идващо зло“.

Отговор: Психиката на човека е източникът на всичко, което ни очаква в бъдеще. Сигурен съм, че както по-рано сме преминали от механични машини към електрически, от електрически машини към компютърни, сега ще преминем от компютърни системи към 3D-технологии и постепенно ще се убедим, че всичко това въобще не е нещо, с което трябва да се занимаваме.

Всичко това е външно, грубо. Трябва да се занимаваме с нашата система, с  човека вътре в себе си.

Вътре в нас се намира цялата тайна на природата. Светът се постига и се рисува вътре в човек.

Виждаме това също и от много изследвания, провеждани в частност с космонавти. В материалите на изследванията са предоставени огромно количество интересни данни за промяната на човешката психика в космоса, при възвръщането на Земята и т.н., които нямат никаква научна обосновка.

Постепенно се натрупват сериозни сведения за това, как човекът в други условия получава напълно различно зрение, друг слух, той вижда на разстояние 300 км пясъчник, в който играят деца, или внезапно чува това, което мисли намиращият се до него приятел. Затова трябва да изучим човека, вътре в когото се намира цялата тайна на природата.

Движението по посока на ниските нива на природата – животинско, растително, неживо , е неестествено движение на развитието на науката. Науката трябва да се развива по-високо! А по-високо от човека е само неговата психика. Това е постижение на самия човек. Именно от неговата психика, психология е и изходът на следващото ниво.

Кабала  е висша психология. Тя разяснява от какви нива на познание се състои човекът, какви нива на познание все още трябва да се развият в него и как именно чрез тези нива да се издигнем от усещането на този свят, който виждаме и строим в себе си, до усещането на Висшия свят, който също трябва да построим в себе си. В това е целият проблем.

И войната тук няма място. Да вдигаме шум с оръжия, танкове и самолети?! Всичко това са играчки за деца. Трябва да престанем с тях, защото човечеството трябва да се устреми вече към нещо по-развито, по-необходимо.

Аз все пак се надявам, че ще има пробив в правилното направление и ще престанем да мислим за Трета световна война. Така или иначе войната нищо не решава, както и кризата.

Затова нека да се заемем с най-висшето, с което можем да се занимаваме , с човешката психика.

От ТВ програмата „Новости с Михаел Лайтман“, 12.04.2016

[181673]

Filed under: Възприемане на реалността, Криза, глобализация, Наука - No Comments→

Конгресът в Москва. Урок №3

Вратата на сълзите е особена врата, която води към Твореца. Има много врати към Твореца, но само една се отваря – вратата на сълзите.

В Зоар е обяснено много лесно: има само един вход към Твореца и няма защо да се бъркаме и лутаме.

Човекът влиза в контакт с висшата сила, когато плаче истински от безсилие, от невъзможността да живее повече така, от това, че е отдал всичко, което е могъл. И тогава се разтърсва от сълзи и Творецът му се разкрива.

Веднъж се опитах да заплача пред Рабаш от цялото си сърце. В отговор на това той ми се изсмя в лицето. Тогава бях готов да го разкъсам. Но какво да направиш. Така беше на сравнително ранен етап на обучение.

Действително всички врати са заключени, освен вратата на сълзите. Човекът разкривайки целия си егоизъм, цялото си желание, отдавайки и съотнасяйки всичко към Твореца, достига до най-последното си състояние: „Край! Нищо повече не мога да направя!“

Но ако не получава отговор, значи това са напразни сълзи, като при дете, което плаче по всеки повод. Тогава трябва да продължи да работи и все някога всичко ще му се разкрие.

Правилното желание не се изразява в това, щото човекът да плаче задължително с горещи сълзи. Просто, от една страна, той се намира в състояние на собствено безсилие, а от друга – в огромно желание да отдаде на Твореца това, което Той му е приготвил, а Творецът не желае да го приеме.

В това състояние човекът изведнъж започва да разкрива, че в него има някакво материалистично егоистично желание, което, се оказва, дълбоко скрито в „чистите“ му духовни стремежи. И той започва да го чегърта от себе си, да се изчиства от него.

След това отново се обръща към Твореца с молба и изведнъж отново вижда, заседналото в него егоистично желание, макар по-рано да му се е струвало, че е абсолютно чист, светъл.

И тук главното е, в никакъв случай, да не се уморяваш, разбирайки, че отношението ти към Твореца е такова, каквото е и Неговото към теб. Извършва се абсолютна рефлексия. Творецът е висша светлина, която се намира в абсолютен покой, а творението е това, което се изменя.

Затова, ако ти се струва, че в Твореца съществуват някакви изменения, то тези изменения са в тебе и ти виждаш себе си като в криво огледало.Тъй като преди да поправиш себе си, ти и Твореца виждаш в обратно на себе си отражение – в негатив спрямо позитива.

Така е и казано: „Творецът е близък до тебе според степента, в която ти си близък до Твореца“. Баал Шем Тов е обяснил това с думите „Творецът е твоя сянка“. Тоест, ако можеш да наблюдаваш сянката си – своето отражение на фона на бялата светлина, то това е Твореца.

От 3-я урок на конгреса в Москва, 02.05.2016

[187826]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Молитва, Намерение - No Comments→

Въпрос: Последните анкети показват, че все повече граждани от Евросъюза искат да излязат от него. Днес те са 50% от населението на Англия, а във Франция и Швеция по 38%.

В края на месеца ще бъде проведено окончателно допитване и е напълно възможно страната да напусне Евросъюза.

Мислите ли, че е въпрос на време и, че така или иначе, всичко ще се разпадне?

Отговор: Бях уверен от самото начало, тъй като вместо обединение на сърцата, беше създаден европейски „пазар“, а не съюз.

Въпрос: До къде ще стигнем? Какво може да се направи?

Отговор: Нищо, освен да се разделим спокойно, докато все още можем да го направим. Уверен съм, че ръководителите на Евросъюза не могат да постигнат нищо. Но и не ни слушат.
Ние, като кабалисти, не можем да достигнем до тях и да ги убедим в правотата си. Те имат друга система от възгледи, разбирания и затова няма да възприемат нашата програма.

Въпрос: Но нали няма да свърши всичко това с война?

Отговор: В това е проблемът, че всичко е все още непредсказуемо.
Мога да предскажа как работи система, която се намира или в динамично развитие, или напротив, в антиразвитие. А тук липсват и едното, и другото. В Европа ще дойдат още милион бежанци. Всичко ври и кипи като в котел и не е ясно какво ще излезе от всичко това.

Въпрос: Смятате ли, че разделянето на Европа е именно заради бежанците?

Отговор: Ако не бяха бежанците, Европа би преживяла всичко това много по-лесно. Страните на Евросъюза биха намерили общ път.

Въпрос: Възможна ли е появата на лидер, който да успее да обедини Европа?

Отговор: Нов Хитлер? Напълно е възможно. Такъв завой може да се случи и във Франция, и в Унгария, т.е в страни, близки до нацизма. И останалаите страни ще се заразят. Всяка една от тях ще има свой лидер, но по принцип, всичко е непредсказуемо.

Доближаваме се до следващото състояние на света. Нищо не предсказвам, а само казвам, че трябва много бързо и в срок да внесем в този свят Висшата сила на добро и любов. А как ще действа тя в този свят – не е наша грижа. Нашата задача е да донесем светлина на народите по света.

От ТВ програмата “Новини с Михаел Лайтман”, 02.06.2016

[187844]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Адам бил първият човек, разкрил висшата сила на природата. След него е имало много поколения негови ученици, на които е предал методиката на разкриване на тази добра сила и нейното използване за компенсация на отрицателната сила вътре в човека.

Двадесет поколения след Адам, в древен Вавилон, се родил човек на име Авраам.

Във Вавилон се случило много интересно състояние. До тогава жителите на Вавилон живели прекрасно и спокойно, успявайки да сдържат негативната си, егоистична сила. Те водили тих и спокоен селски живот. Изведнъж между тях изригнала злата сила на нарасналия егоизъм, нарушавайки цялото спокойствие.

Тогава във Вавилон живял един мъдрец, местен жрец, на име Авраам. Той се опитвал да разбере какво се е случило с вавилонците и разкрил, че е необходимо да се притегли, скритата в природата, добра сила, за да може с нейна помощ да се уравновеси отрицателната сила на егоизма.

Авраам разбрал, че това е възможно само ако хората се обединят помежду си, без да обръщат внимание на ненавистта и враждата един към друг. Ако те седят заедно и се опитват да разкрият между себе си добрата сила над цялата зла сила, то я получават и посредством нея неутрализират егоизма.

Авраам усъвършенствал методиката на Адам, допълвайки към нейните възможности активното извличане на положителната сила от дълбината на природата и започнал да обучава вавилонците. Той ги призовал да поправят състоянието и да прекратят враждата. Много откликнали на неговия зов и започнали да се учат при него. Вавилон се разделил на две: на тези, които били способни да чуят Авраам и да приемат неговата методика, и на тези, които не могли.

Тогава Авраам събрал учениците си и ги извел от Вавилон в земята Кнаан. Така се образувала голяма група от негови последователи, която в крайна сметка се нарекла Израел, съгласно насоката си “направо към Твореца” (яшар-ел). Те се стремели към добрата сила, която могли да притеглят и уравновесят в живота си.

Освен това, чрез съединяването на тези две сили, те започнали да виждат една нова, както ние виждаме с двете си очи, картина на света. Те видяха какво се крие зад външната, дадената им по рождение, картина на света, проникнали вътре в нея, разкрили механизма на природата, действащите върху нас сили, и започнали активно да работят с тях.

Следва продължение…

От 730-а беседа от нов живот, 02.06.2016

[187802]

Съюзът, сключен на планината Синай, ч.1

Filed under: Древен Вавилон, Духовна работа, Разпространение на методиката - No Comments→

Светът достигна до всеобща криза, все по широко се разпространява състояниетo на отчаяние и безизходност. Днес хората са вече готови да чуят, какво предлага кабала, как може да се устрои животът в новият глобален свят. Само в Кабала има решение на всички проблеми, има методика за излизане от създадената безизходица, методика за уравновесяване на нашият живот.

[179877]

Filed under: Кабала, Клипове, Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Защо душата не помни опита от изминалите земни животи?

Отговор: Защото тя няма никакво отношение към земния живот.

Душата е това, което влагаме в другите, когато се намираме в тях и усещаме чрез тях вечното си състояние, бъдещето, докато още се намираме в този свят, в този живот, в това тяло.

Структурата на душата се състои от десет сфирот. Ние трябва да знаем как да съберем и оживим тази структура, за да може всички части на душата взаимно да се допълват, за да може, да предположим, всички десет човека, които са се събрали заедно и желаят да създадат такива взаимоотношения, да се разтворят в тях и всеки да успее да излезе от себе си, без да остава малък егоист.

Когато излизам от себе си в деветте ми приятели, и всеки от тях прави същото, между нас се образува мрежа от връзки и започваме да усещаме, че се намираме в нея. Това е и усещането за другия свят. Аз в себе си – егоист, но когато влагам в тях, ставам алтруист. А общото желание и намерение, което създаваме между нас, се нарича „душа“.

Мрежата от нашите взаимоотношения в свойството отдаване се нарича съсъдът на душата, а разкриващата се в него определена форма висшата светлина – Творец.

От урока на руски език, 01.11.2015

[170771]

Filed under: Въпрос-отговор, Общата душа "Адам" - No Comments→

Въпрос: Къде се пресичат кабала и обикновеният живот?

Отговор: Те не се пресичат никъде. Обикновеният живот си тече вътре в кабала. Както, например, Земята е обкръжена от атмосферата, така и кабала – това е атмосферата, а Земята отвътре – е нашият живот.

Кабала е система, в която ние съществуваме, независимо от това дали знаем или не знаем за това, представяме ли си го или не.Това не зависи нито от човека, нито от нещо друго. Кабала е система за управление на нашия свят.

Въпрос: Всяка наука е призвана да облекчи живота на човека, Може ли да се каже същото за кабала?

Отговор: Има хора, които се занимават с кабала , защото искат нещо да разберат и узнаят, това са философите. Кабала се изучава в 1800 факултета по света., но само от гледна точка на философията, без практическото й приложение.
Но има и хора, които изучават кабала, за да я прилагат на практика, Тези хора се наричат кабалисти.

По принцип кабала се занимава с това, че ни разкрива управлението на нашия свят. И затова човек започва да вижда, да разбира, да усеща и да проверява в себе си, в обкръжаващото общество, в пространството, наистина ли това е така. Този, който идва в кабала, става естествоизпитател.

Въпрос: Как се идва в кабала? Къде е тази врата, на която можеш да почукаш? Трябва ли да знаеш адреса или сам можеш да отидеш?

Отговор: Когато бях тийнейджър, аз много се увличах от физика и електроника, След това се появиха компютрите, аз се заинтересувах от тях и постъпих в институт по тази специалност. После ми се стори, че са интересни не самите компютри, а техните биологични модели и започнах да се занимавам с биокибернетика. Тоест, човекът се води в живота от вътрешното си желание.

Така е и в кабала. Хората идват от далеч, изобщо не разбирайки за какво, как, защо – случайно са чули, нещо им се сторило интересно, някъде е попаднала книга, чрез познати и така нататък. Към кабала подсъзнателно се примъкват тези, които търсят смисъла на живота.

Въпрос: Но нали това е въпрос, на който, по принцип, няма отговор. А ако кабала дава отговор, навярно това не става веднага?

Отговор: Може веднага да се чуе , но да се постигне – не. За да се постигне смисъла на живота, трябва „да се изяде един пуд / около 16 кг / сол”

От уебинара на zahav.ru. 10.02.2016

[177627]

Filed under: Въпрос-отговор, Кабала - No Comments→

Кабала не само облекчава живота в нашия свят, но и учи човека, как да се издигне във висшия свят и оттам вече да управлява своята съдба и съдбата на цялото човечество…

[179893]

Filed under: Кабала, Клипове - No Comments→

Конгрес в Москва. Урок №3

Правилната молитва трябва да се състои от две части:

1. От благодарност, от възхвала на Твореца, че ни е довел в групата, съединил ни е, образувал е от нас общо цяло; за това, че откликва на нашите промеждутъчни глупави и умни искания и капризи. Иначе към кого да се обръщаме?

    2. От настоятелната молба един за друг, а не за себе си. Тъй като, ако всички се обединим правилно, то тази молба един за друг вече няма смисъл, тъй като веднага се превръща в молба за Твореца, т.е. ние желаем да се обърнем към Него.

Задължително условие трябва да бъде разбирането, че само Творецът може да отговори на нашата молба. Той е единствено съществуващ, единствено реагиращ и действащ в цялата система на мирозданието.

При това трябва да страдаме, че в нас има огромно желание, а ние засега не сме получили отговор на него.

А в последствие, когато получавам отговор на своята молба, то усещам радост, наслаждение, напълване. Разликата между големината на страдание в момента на молитвата (не животинска за себе си, а за благото на творението и Твореца) и моето наслаждение при получаване на отговор, представлява количеството и качеството на тази радост, която ме напълва, т.е. групата.

Затова, колкото повече усилия влагаме в правилното оформяне на желанието към светлината, толкова ще застанем по-наблизо и по-бързо ще преминем пътя към формиране на вярното желание, на което светлината ще отвърне с влизане в него. Така ще се удостоим с разкриване на Твореца.

И не е важно колко красиво ще бъде формулирано това желание, облечено в някакви възвишени думи. Има значение само едно – искреността на сърцето в молбата за другарите, за групата, за света, за Твореца. Тогава моето желание действително ще стане желание за отдаване, на което светлината ще реагира мигновено по закона за подобие на свойствата.

От 3-я урок на конгреса в Москва, 02.05.2016

[187817]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Духовност, Конгреси и събития, Молитва, Намерение - No Comments→