И на мен също се разгневи Бог заради вас и каза: „Ти също няма да излезеш от тук! Исус, синът на Навий, който стои пред теб, той ще влезе там (в Земята на Израел). Утвърди го, защото той ще раздели наследството на Израел.

А децата ви, за които казахте, че ще бъдат разграбени, и синовете ви, които днес не познават добро и зло, те ще влязат там и на тях ще я дам, и те ще я притежават. [Тора, „Второзаконие“, „Дварим“, 1:37 – 1:39]

По времето на четирийсетгодишното „скитане в пустинята“ човек напълно отработва тези свойства, с които, след получаването на Тора, започва духовния си път до постигане на нивото Бина пред входа в Земята на Израел. Всички тези свойства сега трябва да придобият съвършено нов облик – получаване заради отдаване, и затова се счита, че поколението умира.

Въпрос: Какво означава за ученика преодоляване на пътя до планината Синай, а след това от планината Синай до Бина и изход на следващото стъпало?

Отговор: Ученикът прави тези действия относно учителя като все повече и повече се отменя пред него. До него достига разбирането, че всичко, което по-рано е считал за правилно, е абсолютно невярно. Така се случва винаги с низшата степен по отношение на висшата.

Ученикът вижда учителя в нов вид, който едва сега започва да се разкрива от ученика, а по-рано той не е разбирал това и не го е чувствал. Той не може да оцени учителя си. Както е казано: „Всеки, отричащ висшия, го отрича, защото той е нисш“.

Въпрос: Какво означава бунт на народа против Моше, т.е. бунт по отношение на учителя?

Отговор: Това е естествено! Те не могат да се съгласят с това, което сега им се предлага. В такъв случай учителят умира.

В нашия свят той умира физически, а на духовните степени за ученика – духовно. Когато ученикът престане да използва учителя като най-висш, като водещ напред, тогава този човек за него умира в смисъла, че престава да бъде водещ. А във физическия вид, ако ученикът не се нуждае повече от учителя, то той няма какво повече да прави в този свят.

Всяка степен съществува за нисшестоящите.  Изхождайки от тази ясна връзка, за учителя няма смисъл да остане в материалния свят, ако в учениците му нямат потребност от него.

Не трябва да се обвиняват в това учениците, тъй като това обстоятелство е несъмнено и естествено! Свише върху тях се спуска такова напътствие, че им се струва, че могат прекрасно да се справят без учителя. Те вече са получили каквото им трябва, разбрали са всичко, и сега сякаш знаят как да продължат по-нататък. Той дори до известна степен ги забавя и ги разсейва.

Същото се случва и по отношение на Моше. На народа му се струва, че той вече им е отдал всичко, те вече не различават следващите степени и следващите възможности, и затова той умира.

Въпрос: Какво тогава означава за учениците „умиране на поколенията“?

Отговор: Ако те се издигат на следващото стъпало, то трябва да преминат състояния, когато всичките им предишни желания, каквито и непоправени да са били, сега трябва да умрат, т.е. да приемат ново ниво – получаване заради отдаване.

Надявам се, че всичко това ще го разберат, узнаят, почувстват и изживеят, и тогава ще влезем в Земята на Израел.

Въпрос: Какво трябва да прави ученика, за да се учи от миналото? В крайна сметка все още се учим от него, за да не умре поколението.

Отговор: Ние на нищо не можем да се научим. На нас просто ни разказват за това, а ние така или иначе ще пренебрегваме и ще се противим срещу Моше, който ни води напред. И това ще се повтаря и повтаря във всеки човек.

Въпрос: Вие също ли сте въставали против учителя си?

Отговор: Разбира се. Без това не може да се продължи напред. Затова и той ми казваше: „Разбирам, че всичките ти нещастия в живота се случват заради мен“.

Висшият действително разбира това. А после действа заради нисшия: или го бие с болка в сърцето, както ние наказваме малките деца, или чака, докато порасне.

От Тв програмата „Тайната на вечната книга“, 06.01.2016

[183530]

Filed under: Духовна работа, Тора, Учител и ученик - No Comments→