В мирозданието съществуват два противоположни свята: материалният свят, съставен от желанието за получаване и духовният свят, съставен от желанието за отдаване.

Желанието за получаване на наслаждение се явява централно свойство на материалния свят. Нашият свят ни е даден в усещанията на петте ни сетивни органа, състоящи се от това желание, а човешкият разум им помага да варират.

Съществува и друго състояние, което ние можем да създадем, намирайки се в този най-нисш свят с това, че ще започнем да изменяме природата му, неговата материя от свойството получаване на свойството отдаване. И тогава ще видим материята в съвършено друг вид, в друг облик, друг план – материя, работеща извън себе си, за отдаване.

В нашия свят няма такова свойство, тъй като всичко, което усещам тук, усещам защото това влиза в моите сетивни органи. А духовния свят е устроен инверсно, в състоянието, когато аз излизам от себе си и усещам всичко извън себе си.

Но ние не разбираме как можем да усещаме нещо извън себе си. Ако аз виждам нещо, то това се намира в пространството, което моите сетивни органи постигат, включват, усещат. А как мога да усетя това, което те не чувстват? С други думи, в човека съществува граничен праг за постигане на света в неговите сетивни органи.

А духовния свят се постига и се рисува в нашите усещания, които работят на принципа “извън себе си”. Затова се създава нов сетивен орган, който усеща другия: аз чувствам какво се намира в него, какво усеща. Може да се направи само тогава, когато човек получава свойството любов.

В нашия свят любов е самонаслаждение от храна, секс, семейство, деца, няма значение какво. Ние обичаме тези източници на удоволствие, тъй като те предизвикват в нас особено възбуждане, което усещаме като нещо приятно.

Но истинската любов предполага да обичаш не себе си и в себе си, а обекта извън мен. И тогава се получава, че аз мога да чувствам това, което чувства той. Ако придобия възможност да усещам нещо извън мен, тогава това се нарича обединение на духовните свойства – свойство отдаване: истинска любов, когато мога да обичам каквото обича другия, а не, което на мен ми харесва. Тук е отличието на единия свят от другия.

Трудно е да се обясни това, тъй като през цялото време се изплъзва от начинаещите. Но постепенно, преодолявайки всевъзможни пречки, трудности, провеждайки тренировки, ще можем да достигнем състояние, когато действително ще започнем да усещаме какво обича или не обича другия, без всякакво отношение към себе си!

Но как да го направим без отношение към себе си? И тук науката кабала казва, че трябва да се направи някакво поправяне, допълване, подготовка. Това означава, че аз правя съкращаване на себе си, тъй наречения цимцум, и не включвам в своите усещания – в сърцето, в разума и мислите, нищо, което има в мен.

Издигам се над себе си и ставам абсолютно неутрален, все едно лично не съществувам, а съществува само някой друг. Аз влизам в него и го усещам в него самия такъв, какъвто той се усеща самия себе си. Ето тук в мен възниква възможност да се издигна до нивото на духовния сензор – духовния съсъд (кли).

Постига се по пътя на тренировка, която е много проста: стоя заедно с моите приятели и се занимаваме с това, че всеки се опитва да се анулира пред другите, да излезе от себе си и да се опита да влезе в тях.

Това е особена практика, която се осъществява с помощта на сила, наречена Висша светлина. Ако се опитаме да се съединим помежду си над нашия егоизъм, то върху нас действително слиза особена Висша светлина – алтруистична сила, която ни позволява да излезем от себе си. И тогава създаваме извън себе си общо поле, в което съществуваме като едно единно цяло.

Тази практика се нарича “семинар”. С помощта на такива семинари ние извикваме върху себе си обкръжаващата светлина (ор макиф), която ни повдига над нашата природа и ни дава възможност да се включим един в друг. Ето тогава започваме чрез другите да усещаме Висшия свят, новото пространство – свойството отдаване и любов, свойството на пребиваване извън себе си, над себе си.

От урока на руски език, 21.02.2016

[181498]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа | Add Comment →