Entries in the '' Category

Войната на половете, част 3

Битка в кухнята

Въпрос: Защо мъжете и жените вечно спорят?

Отговор: Защото ние не разбираме, че сме създадени толкова различни, за да се допълваме един друг. Вместо да разрешим този проблем, ние бягаме от него, като деца.

В крайна сметка, проблемът расте и толкова ни притиска, че семейството като цяло започва да се руши. Ние се отчуждаваме и не искаме да се женим, да раждаме деца. Крием се от разрешаването на проблема, защото не знаем как да го решим, а и не предполагаме, че това е най-важното, което можем да направим. Ако постигнем решение и се допълним един друг, ще постигнем съвършен и вечен живот.

Това не са просто красиви думи. Ние бихме почувствали съвършенството в своето земно съществуване в този свят, Рай тук и сега.

Но вместо да се допълваме, водим война, искаме да вземем властта над противоположния пол. Нашият егоизъм не ни позволява нищо друго, дори ако обичаме партньора си.

Или съм готов да се подчиня и да дам властта на съпругата, но само при условие, че тя разбира как трябва да ме командва. В това има особено наслаждение, като дете, което се разнежва в ръцете на майката.

Въпрос: Какво искат да спечелят мъжете и жените в тази война на половете?

Отговор: И двамата са егоисти и искат по всякакъв начин да вземат властта над противоположната страна. Жената иска мъжът да ѝ служи, мъжът иска същото от жената. Само че, всеки го изразява в различна форма.

Мъжът изисква да има всичко необходимо в дома, защото жената е дом. А жената изисква от мъжа през цялото време да мисли за нея, да ѝ бъде изцяло предан, като царица на света.

Това е проста земна егоистична психология, от която се ръководи всяка двойка, от най-любящата до най-неблагополучната. По същество, във всеки случай, това са двама егоисти, оказали се на обща територия и затова се борят един с друг.

Те са длъжни да бъдат обвързани: свързват ги общи деца, имущество, обществено положение, и затова всеки през цялото време се бори за своята независимост в семейството, само в различна форма. На жената ѝ харесва да бъде зависима от мъжа, но при това тя очаква, че той ще ѝ бъде безкрайно предан и през цялото време ще се върти около нея.

Това желание е невъзможно да бъде напълнено. Жената иска през цялото време мъжът да я напълва, да мисли и да се грижи за нея, за децата, за семейството, целият му живот да бъде посветен на грижите за семейното гнездо. А мъжът в някаква степен е готов да го направи, но иска да се чувства независим, а не толкова обвързан, колкото иска жената. Тук естествено възниква конфликтът.

Мъжът иска от жената да бъде предана на децата и на дома и колкото се може повече да се грижи за съпруга си, като не ограничава свободата му.

От 707 беседа за новия живот, 31.03.2016 г.

[182384]

Предходни съобщения на тази тема:

Войната половете, ч.2

Войната половете ч.1

Селфито като символ на епохата ни

Реплика: Селфи е понятие, което дори психолозите не могат ясно да обяснят. Те смятат, че това е нарцисизъм. Хората получават удоволствие, снимайки себе си с камера пред смърт, падащи в пропаст или скачащи над летящ влак.

След това тези снимки се качва в интернет, днес това е най-популярното. И на всички има харесва да ги гледат!

Това е вирусът на нашия век, който психолозите не могат да обяснят!

Отговор: Защо да не могат? Ако качваш снимката в интернет, значи там ще плуваш във вечността. Интернет е нашата среща с вечността, защото това, което си сложил там теоретично ще съществува постоянно в системата на човешките взаимоотношения. По този начин ти си хвърлил себе си там.

Въпрос: Пита се защо автопортретът става форма на общуване?

Отговор: Защото човек, който снима себе си, се самоизразява! Хората, които го гледат разбират кой е той, какво изразява с мимиката си, какво иска да каже, на какъв фон се фокусира. Това е много добра и много конкретна форма на предаване на информация.

Реплика: Психолозите имат теория „социално сравнение“. Създадена е от Леон Фестингер, който е казал, че хората имат вродено свойство постоянно да се оценяват в сравнение с другите.

Отговор: Разбира се, иначе нашият егоизъм не може да се оцени. Как той може да се измери, ако не по отношение на другите: аз съм по-зле, по-добре, къде, как. Главното е да показвам на хората къде съм, с кой, на какъв фон – гледайте, завиждайте, любувайте се.

Въпрос: А защо на човек му е нужно през цялото време да снима само себе си? Снимай любимите, роднините, близките…

Отговор: Няма никакви любими. Само аз съм!

Ако обичам някого, то е само защото този човек ми доставя удоволствие. Това е същото, както обичам хубав стек. Затова селфито много ясно ни обяснява нашата любов към самите себе си, желанието да се намираме в центъра на вниманието. „Вижте, открил съм пъпа на Земята! Оставете всичко останало. Виждате ли ме? Това съм аз!“

Въпрос: А това ще ни доведе ли до задънена улица?

Отговор: Да. Днес много бързо се развиваме към осъзнаване на егоизма като зло.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 04.04.2016