Entries in the '' Category

Мъжът и жената са толкова различни светове, ч.1

Жената по природа е моногамна и се привързва към мъжа, с който е имала интимна връзка. А мъжът е полигамен и обикновено не се привързва към жената, с която е правил секс. Тези свойства са дошли при нас от животинския свят. Природата ни е устроила така, грижейки се за малките.

Затова, само жената има особен символ на девствеността, който свидетелства, че не е била с мъж. Мъжът няма такъв символ. Това е така, защото има особена стойност в жената, която принадлежи само на един мъж.

Всеки мъж, който е имал връзка с жена, оставя в нея своите гени. Ако една жена е имала десет мъже, а по-късно ражда дете от единадесети, в това дете ще има психологични, физиологични и духовни гени от всички предишни десет. В жената остава памет за интимната връзка с всеки мъж, както материална, така и духовна.

Става дума не само за спомени, а за гени, хормони, вътрешни впечатления, отпечатващи се в нейното тяло. И ако след това тя роди дете, в него се проявяват гени от всички предишни мъже.

Затова е толкова важно девойката да бъде девствена и да принадлежи само на един мъж. Ако мъжът иска детето му да има само неговите качества, то трябва да търси девственица.

Въпрос: Често се случва мъжете да се възползват от своето положение и власт, за да имат интимна връзка с жена, която им е подчинена. Има мнение, че това не е просто желание за секс, а начин да утвърди своята власт?

Отговор: Когато един мъж получава власт над другите, у него се появява желание да притежава жените, намиращи се в негово подчинение. А принадлежността се установява именно чрез сексуалната връзка. Ние виждаме това и при животните, и при хората, затова ще бъдем свидетели на още много подобни скандални истории в полицията, в правителството, във всички части на обществото.

Необходимо е да разберем, че това е природно явление, което може в известна степен да се избегне с помощта на правилна организация на работните места. Но напълно да изключим подобни случаи е невъзможно, тъй като сме наследили това поведение от животинската степен.

Мъжът, който има някакво положение в обществото започва да разглежда жените, които работят под негово ръководство, като свое притежание. Затова е толкова необходимо правилното възпитание, което ще изгради между нас друга система на отношения. Трябва да достигнем до такова общество, в което всички да бъдат равни, независимо от това, че всички са напълно различни.

Нашата цел ще бъде равенството и обединението вътре в него, при което вече не може да има малки и големи, началници и подчинени.

Здравият мъж чувства, че всяка жена в света потенциално му принадлежи, освен близките роднини. Единственото решение е състоянието на пълно равенство. Състоянието „Мъж и жена и Шхина между тях“ е възможно не тогава, когато единият властва над другия, а когато двамата са съвършено равни.

Тоест, всеки от тях, и мъжът, и жената, е необходимо да работят срещу своя естествен егоизъм и да си помагат един на друг, да се допълват взаимно така, че между тях да няма никакво различие, а само заради разкриването на висшата сила, което е най-важното за тях. Разкриването между тях на висшата сила е причина за всички поправяния, които те искат да извършат над себе си.

От 708 беседа за новия живот, 31.03.2016

[182675]

Къде е изходът от тъмната гора

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как човек, въпреки че е в пълен мрак, все пак може да излезе към целта?

Отговор: Човечеството се чувства в заблуда в тъмната гора и смята, че само трябва да намери изход от нея. Гората е огромна, безгранична, простираща са на хиляди километри, във всички посоки.

Нима сами можем да излезем от нея? Никога! Тръгнеш наляво, тръгнеш надясно, ще се ориентираш по звездите, но не знаеш в коя посока може да има спасителен изход, къде да намериш хора, които ще ти помогнат. Нищо не знаеш.

Обаче нашият свят не е тъмна гора, в която се лутаме, оставени сами на себе си. Съществува система, построена още преди създаването на човека, която ни управлява и контролира всичко. Човек не прави нищо без команда свише. Ние само имаме възможност да се отъждествим с този процес, с програмата и по този начин да ускорим своето развитие.

Колкото повече сме свързани с процеса, разбирайки и усещайки го или дори без да усещаме, приемайки с вяра над знанието и желаейки да участваме в него, толкова повече го ускоряваме. Ние разбираме, че тази програма е дадена свише и си заслужава да участваме в нея.

С всичките си действия само добавяме към системата, която ни управлява. И дори ако нищо не правехме, освен най-обикновени, относително пасивни действия: малко да поучим и да се стараем да разпространяваме това знание, ние вече бихме напреднали. Дори с това ускоряваме процеса.

И обикновеният човек, незанимаващ се с кабала, също щеше да напредва. Ние виждаме колко бързо се променя света в наше време, а ще се променя още по- бързо. От сутрин до вечер светът ще се променя до неузнаваемост. И тези промени ще се случват всеки ден. Тяхната скорост стремително нараства.

На нас ни е необходимо само да следваме съветите на кабалистите и това е. Човечеството се оказва в тъмна гора, и не знае накъде да върви. Но представете си, че изведнъж намираме карта, скрита в хралупата на дърво. Ясно е, че няма друг изход, освен как да се възползваме от тази карта.

Това е състоянието на нашия свят, който постепенно открива, че е влязъл в мрака. Затова той няма друг избор, освен да вземе тази карта, защото иначе пропада. И тогава кабалистите ще предадат тази карта на света и ще го научат как да излезе.

Във всички случаи ще излезем от тази гора. Въпросът е само в това доколко ще ускорим времето. Обаче ускорявайки времето, ние отменяме страданията! Между пътя на страданията и пътя на светлината има голяма разлика.

От урока по статия на Рабаш, 20.04.2016

[182060]