Въпрос: Любовта е много силно чувство. Има много видове любов: любов на майката към детето, любов между съпрузи, братска любов, любов към родината, любов към приятелите, към любими храни…

Какво е любовта от ваша гледна точка?

Отговор: Аз възприемам всичко като учен, над чувствата любов и омраза, и се задълбочавам вътре в природата, от която сме произлезли. А ние сме произлезли от един източник, в който сме били свързани всички заедно и от там сме се развили.

Може да се каже, че това е започнало от първата частица, която се е образувала в резултат на Големия взрив, и след това се е развилo по повърхността за Земята в неживата природа, след това в растителната, в животинската и в човека.

Но в нашия източник всички сме свързани заедно. И не е важно, че от този момент са минали милиарди години на развитие. В този източник, в който сме свързани заедно, има една сила, принадлежаща на всички, както в семейството всички братя и сестри имат майка и баща.

И затова отношението към нас на този източник, който желае да ни развива и да ни доведе до пълно благо, се нарича „любов“. Така майката обича детето си, въпреки, че при нея е естествена любов, която съществува също и на нивото на животните, всяко от които се грижи за развитието на своите малки.

Това нарича ли се любов? Това е инстинктивна, естествена любов, присъща на всеки. Жената е забременяла, родила е дете и го обича. От първата минута, в която е започнала да усеща в себе си новия, зараждащ се живот, растящото дете, тя е започнала да изпитва към него особено чувство, което се нарича „любов“.

Това е естествена любов, присъща на всяко живо същество към новия живот, който се развива в него. Такава е любовта на неживо, растително и животинско ниво.

Що се отнася до любовта на човешко ниво, по-висша от присъщата ни любов към нашите деца, има много други видове любов – любов към представителите на своя народ, към съотечествениците, особено отношение към жителите на своя град, село и т. н.

От къде идва самото понятие „любов“? Понятието „любов“ идва от естествената любов, както на майката към детето, само че още по-развита, това е особена връзка между две създания, когато единият иска да напълни желанието на другия, както майката напълва всички потребности на плода, развиващ се в нея и целият ѝ организъм работи за да се развива той.

Това се нарича, че тя го обича. Затова, когато той вече се ражда и живее заедно с нея, тя обича да му отдава, да го напълва с всичко, което иска, каквото е добро за него.

Тоест, любовта се изразява в това, че аз напълвам ближния с това, което е добро за него, което обича, каквото не му достига. Това означава, че аз вземам неговото желание, неговият недостиг, неговият стремеж и или го напълвам сам, или му помагам да напълни това желание. Това означава, че го обичам, така се изразява любовта. Аз искам да му дам дори повече, отколкото той иска.

В същност, какво се нарича любов? – Желанието да насладиш ближния. И ако зная, че този човек иска нещо, и аз го напълвам, а той усеща наслаждение, то и аз чувствам наслаждение не по-малко, а дори и повече от него.

Тоест, любовта ми носи удовлетворение от това, че аз напълвам другия. И затова е казано, „Възлюби ближния както самия себе си“.

Аз мога да отдавам на ближния и при това да чувствам, че съм напълнил себе си дотолкова, че на мен нищо да не ми е нужно, освен най-необходимото за съществуването ми, а с всичко останало мога да напълня себе си неограничено с това, че напълвам своите любими, понеже ги обичам и това ми е достатъчно.

В същност, ние виждаме това в нашия живот като закон на природата: ако аз обичам един милион души и имам възможност да ги напълня, например да им раздам всичко, което обичат, аз ще се напълня в милион пъти повече, отколкото мога сам да напълня себе си.

Въпрос: Защо не го правя?

Отговор: В нашия живот има ограничения. Но науката кабала ме обучава как мога да се издигна над тях и да достигна до такова състояние.

В понятието любов се крие особен код, чудесна възможност да постигнеш своето напълване неограничено, безкрайно, над границите на живота и смъртта, необходимо е само да постигнеш любовта.

И това не е такава любов, когато мен ме обичат, както иска всеки в нашия свят. Напротив, аз желая да обичам ближните, като не съм ограничен в това, не се нуждая от никой, а трябва само да чувствам какво не им достига и да имам възможност да им дам това, което те искат, от което изпитват недостиг. И тогава аз се наслаждавам.

Тук има някаква методика как да се наслаждаваш от живота съвършено неограничено, така както иска всеки, защото нашата природа е желание за наслаждение. И това наше желание да се насладим достига реализация за сметка на любовта. И затова наслаждението и любовта са толкова свързани. И обратното, омразата и страданието също са свързани.

Въпрос: Но как те са свързани с любовта?

Отговор: Как мога да усещам наслаждение от това, че давам на някого това, което желае? Аз чувствам неговата потребност, усещам неговото страдание от това, че той няма това, което желае, тоест ненавиждам състоянието, в което нещо не му достига.

Аз се боря за да му дам това, което той иска и когато му го дам, изразявайки своята любов, получавам удоволствие от това, че го наслаждавам.

Тук има много възможности. Ако отдаването е скрито, когато човек не знае, че аз съм му дал нещо, и за мен е достатъчно така да обичам, тъй като не искам да го задължавам с обратно отношение към мен. Така майката обича бебето – нима то знае, какво му дава тя? Разбира се, че не. Но тя му дава и за нея е достатъчно то да се наслаждава.

Целият ни живот можем да разделим на отношения между ненавист и любов, между недостатък и напълване.

Въпрос: Излиза, че любовта е някакъв патент, с който можем да покрием всички страдания в света? Ако другите хора се грижат за теб да нямаш страдания, то ти живееш живот без страдания, изпълнен с любов и те ще са доволни от това?

Отговор: Правилно. Ако ние се задълбочим в същността на живота, ще видим, че това същото отношение, само без свободата на избора и объркването, в което изпада човек, съществува също и в природата – неживата, растителната и животинската.

И всички връзки или отдалечавания, или въобще целият живот, който зависи от две сили, като биенето на сърцето, дишането, охлаждането и нагряването, взаимното влияние един на друг, всичко това е продиктувано от любов и омраза, омраза и любов. Тоест цялото развитие се намира между тези две сили – ненавистта и любовта или недостатъка и напълването.

От 693-та беседа за новия живот, 16.02.2016 г.

[181146]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената | Add Comment →