Намерението и влиянието му на реалността

Въпрос: Много хора знаят, че ако искат да реализират себе си, живота си, то преди всяко едно действие е много важно за минутка да се спрат и да се замислят: „Какво всъщност искам да спечеля от своите действия?“ – и тогава да престъпят към изпълнението.

Действително ли настройката на това, което желая да постигна, намерението преди действието, има силата да въздейства на реалността и може да ми помогне да достигна желаното?

Отговор: Намерение се нарича това, което желая да достигна в края. Тогава всичките ми действия по пътя са насочени към състоянието, което искам да достигна.

Не говоря за земните намерения. Кабалистът работи с Висшата сила, която властва над цялата реалност и постоянно се намира във връзка с Нея. Той вижда цялата реалност, като изхождаща от тази сила, която рисува в него цялата действителност: и вътрешната – как той усеща себе си, и външната, която възприема в петте си сетивни органа.

Затова взимам под внимание само тази сила, тъй като тя е единствената сила, формираща реалността. И моето намерение е насочено само към тази сила: как през цялото време се съсредоточавам на нея и се приближавам към нея, как във всяка ситуация от живота ми, било то с добри или лоши хора, или с вътрешните ми състояния, или с живите, растителните и неживите обекти – всичко, което усещам, го отнасям към същата тази Висша сила, създаваща ми тази реалност.

Аз се намирам буквално в някакъв филм, който ми създава тази сила. Част от този филм усещам като въртящ се около мен, а част – намиращ се в мен, във вид на реакциите ми на самия филм. И всичко това прави Висшата сила: и вътре в мен, и отвън.

Доколкото съм длъжен във всяка минута от живота си да осъзнавам и да бъда слят с Висшата сила, формираща моята реалност около мен и вътре в мен, дотолкова това се явява моето намерение.

Тогава започвам да научавам какво прави с мен Висшата сила, превеждайки ме чрез всевъзможни състояния – външни и вътрешни, т.е. реакциите ми на тях.

На основата на всяко състояние, външно и вътрешно заедно, аз трябва да установя, че няма никой друг освен тази сила и че е добра и правеща добро, защото прави всички, дори най-плашещото и неприятно, само, за да се обърна към нея, като създаваща всяко състояние, тъй като тя е първа и последна. Тоест всичко, случващо се в миналото, настоящето и бъдещето се прави от Висшата сила.

Аз започвам да достигам до такова състояние, че живея вътре в това намерение и целта ми е през цялото време да живея в него, и заедно с това трябва да изпълнявам всевъзможни действия, която тази същата сила формира в мен: и в духовния свят, и в материалния свят.

Всъщност това е животът ми. Аз печеля от това, че разпознавам вътре тази сила, какво иска тя от мен, как ме формира, как създава висшия свят, как го постигам и т.н. Аз се придвижвам в две плоскости: към този свят трябва да се отнасям като изхождащ от висшето, а към висшия свят, като издигащ се към него от долу.

Аз постоянно така живея. Тогава отношението ми към моята реалност се нарича намерение. В книгите на кабалистите са описани множество намерения: как трябва да се отнасям към всяка една стъпка на своя път, в живота си.

С помощта на намерението формирам своята реалност. Ако се съединя с Висшата сила, която ми създава цялата тази реалност – и материалната, и духовната – то вече живея в един свят, а не в два, защото всичко изхожда от тази Висша сила и няма никой освен Нея.

Тогава влияя на своята реалност за добро; аз я строя, защото всъщност реалността не съществува – всичко зависи от това, как аз я изграждам.

От 695-а беседа от нов живот, 18.02.2016

[182344]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: