Алтруисти – егоисти

каббалист Михаэль ЛайтманРеплика: Учените са установили, че най­-големите егоисти са алтруистите. Това е доказано и на неврологично, и на икономическо ниво. Дори има понятие „алтруистично наказание“, тоест наказание на трета страна, за да се получи удоволствие от това. Това е, когато се наказват тези, които вредят на обществото, които не правят хората щастливи, които пречат на свободата, по този начин ние се наслаждаваме и егоизмът ни расте още повече.

Отговор: Да, разбира се. Можем да купим човек, ако му даваме подаръци, обслужваме го, показваме му любов. Така той ще получава постоянно напълване от нас, ще се наслаждава и ще свиква с това напълване и наслаждение. По този начин ние го привличаме към себе си.

Това е така наречената „женска работа“. Такава е функцията на жената, когато се грижи за мъжа, той чувства в нея ролята на майката и изпитва нужда от нея.

Но аз не виждам нищо лошо в това. Така ние, егоистите, общуваме помежду си. Ако някой не ми е нужен, аз изобщо няма да забележа, че стои до мен! Винаги забелязвам само това, което ми е нужно, от което мога да имам някаква полза или обратно, което ми пречи, заплашва ме, тоест което въздейства на моето желание в отрицателен или положителен смисъл.

Най­-висшият егоизъм действително е алтруистичният. Това е много изискан и развит егоизъм, когато аз разбирам, че на другия му харесва, както с малко животинче или с дете, постепенно го приучавам, или го заблуждавам с това, че го напълвам, а след това предизвиквам в него определена реакция, когато той вече не може без това, вече ми е длъжен.

Въпрос: До какво ще доведе това, че сега зад всичко виждаме егоизма?

Отговор: До нищо. Това е сериозен етап на егоизма, на който разбираш как да работиш с другите хора, знаейки, че те също са егоисти и че ако се отнасяш алтруистично към тях, ще ги купиш. Не е необходимо да ги управляваш чрез сила, достатъчно е просто да се отнасяш добре с тях.

Това е същата егоистична полза, но на по­-високо ниво. И както днес учените го виждат, така и обикновените хора ще видят, че всичко това е все егоизъм. Както майката обича своите деца, отдава им всичко, нуждае се от тях, а те от нея.

Реплика: Но хората са уверени, че майчината любов е истинска алтруистична любов…

Отговор: Трябва да гледаме на живота малко по­-сериозно! Аз приветствам това и го уважавам и обичам. Моята майка още е жива, аз зная как трябва да се отнасям към нея и как тя се отнася към мен. Но работата е там, че трябва да разбираме, че природата предизвиква в нас тези чувства, а не, че човек ги възпитава в себе си. Тук е разликата.

Това е важният момент: или аз действам по законите на природата, която ме пробужда по този начин и аз тичам за нещо – за храна, за секс, за семейство, за любов към родителите. Или въпреки своя егоизъм, възпитавам в себе си напълно ново отношение към другите около мен: неживата и растителната природа, животните и хората!

Тогава това, което съм възпитал в себе си с усилия и сила на волята, въпреки своята първоначална природа – егоистична и инстинктивна, то се счита за мое.

С него мога да се гордея. В нас се развиват така наречените егоистични решимот – информационни записи, които ми диктуват, че трябва да се издигна над себе си, за да достигна по-­високо състояние. Егоистично!

А как ще разбера следващото състояние, ако то не се рисува в мен в егоистичен вид? Така чувствам, че го „искам!“. Искам не само този свят, а искам и другия свят – висшия, бъдещия, извън смъртта, извън всичко! Искам да видя всичко, да владея всичко, да разбирам всичко, да усещам всичко!

И тогава аз съм готов! Науката кабала ми казва: „Искаш ли? Моля! Но за тази цел трябва да правиш ето това. Нека да ти помогна.“ И тя ми помага. Оказва се, че това е помощ против мен, когато аз се преобръщам вътре в себе си и вече започвам да мисля в други категории: не в получаване, а в отдаване, не в грижа за себе си, а в грижа за другите.

В това чувствам покой, напълване, към това се стремя! И това не е както в любовта на майката към детето. При нея това е инстинктивна любов, когато тя напълва себе си! А тук аз напълвам другите. Не моето дете, с което имам общо животински усещане, а напълно чужди, дори противоположни и неприятни на мен хора.

Така ще достигнем победата на кабалистичното съзнание. Това е голяма работа, но ще победим!

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 04.03.2016

[179018]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Следваща публикация: