Entries in the '' Category

Войната на половете, част 3

Битка в кухнята

Въпрос: Защо мъжете и жените вечно спорят?

Отговор: Защото ние не разбираме, че сме създадени толкова различни, за да се допълваме един друг. Вместо да разрешим този проблем, ние бягаме от него, като деца.

В крайна сметка, проблемът расте и толкова ни притиска, че семейството като цяло започва да се руши. Ние се отчуждаваме и не искаме да се женим, да раждаме деца. Крием се от разрешаването на проблема, защото не знаем как да го решим, а и не предполагаме, че това е най-важното, което можем да направим. Ако постигнем решение и се допълним един друг, ще постигнем съвършен и вечен живот.

Това не са просто красиви думи. Ние бихме почувствали съвършенството в своето земно съществуване в този свят, Рай тук и сега.

Но вместо да се допълваме, водим война, искаме да вземем властта над противоположния пол. Нашият егоизъм не ни позволява нищо друго, дори ако обичаме партньора си.

Или съм готов да се подчиня и да дам властта на съпругата, но само при условие, че тя разбира как трябва да ме командва. В това има особено наслаждение, като дете, което се разнежва в ръцете на майката.

Въпрос: Какво искат да спечелят мъжете и жените в тази война на половете?

Отговор: И двамата са егоисти и искат по всякакъв начин да вземат властта над противоположната страна. Жената иска мъжът да ѝ служи, мъжът иска същото от жената. Само че, всеки го изразява в различна форма.

Мъжът изисква да има всичко необходимо в дома, защото жената е дом. А жената изисква от мъжа през цялото време да мисли за нея, да ѝ бъде изцяло предан, като царица на света.

Това е проста земна егоистична психология, от която се ръководи всяка двойка, от най-любящата до най-неблагополучната. По същество, във всеки случай, това са двама егоисти, оказали се на обща територия и затова се борят един с друг.

Те са длъжни да бъдат обвързани: свързват ги общи деца, имущество, обществено положение, и затова всеки през цялото време се бори за своята независимост в семейството, само в различна форма. На жената ѝ харесва да бъде зависима от мъжа, но при това тя очаква, че той ще ѝ бъде безкрайно предан и през цялото време ще се върти около нея.

Това желание е невъзможно да бъде напълнено. Жената иска през цялото време мъжът да я напълва, да мисли и да се грижи за нея, за децата, за семейството, целият му живот да бъде посветен на грижите за семейното гнездо. А мъжът в някаква степен е готов да го направи, но иска да се чувства независим, а не толкова обвързан, колкото иска жената. Тук естествено възниква конфликтът.

Мъжът иска от жената да бъде предана на децата и на дома и колкото се може повече да се грижи за съпруга си, като не ограничава свободата му.

От 707 беседа за новия живот, 31.03.2016 г.

[182384]

Предходни съобщения на тази тема:

Войната половете, ч.2

Войната половете ч.1

Селфито като символ на епохата ни

Реплика: Селфи е понятие, което дори психолозите не могат ясно да обяснят. Те смятат, че това е нарцисизъм. Хората получават удоволствие, снимайки себе си с камера пред смърт, падащи в пропаст или скачащи над летящ влак.

След това тези снимки се качва в интернет, днес това е най-популярното. И на всички има харесва да ги гледат!

Това е вирусът на нашия век, който психолозите не могат да обяснят!

Отговор: Защо да не могат? Ако качваш снимката в интернет, значи там ще плуваш във вечността. Интернет е нашата среща с вечността, защото това, което си сложил там теоретично ще съществува постоянно в системата на човешките взаимоотношения. По този начин ти си хвърлил себе си там.

Въпрос: Пита се защо автопортретът става форма на общуване?

Отговор: Защото човек, който снима себе си, се самоизразява! Хората, които го гледат разбират кой е той, какво изразява с мимиката си, какво иска да каже, на какъв фон се фокусира. Това е много добра и много конкретна форма на предаване на информация.

Реплика: Психолозите имат теория „социално сравнение“. Създадена е от Леон Фестингер, който е казал, че хората имат вродено свойство постоянно да се оценяват в сравнение с другите.

Отговор: Разбира се, иначе нашият егоизъм не може да се оцени. Как той може да се измери, ако не по отношение на другите: аз съм по-зле, по-добре, къде, как. Главното е да показвам на хората къде съм, с кой, на какъв фон – гледайте, завиждайте, любувайте се.

Въпрос: А защо на човек му е нужно през цялото време да снима само себе си? Снимай любимите, роднините, близките…

Отговор: Няма никакви любими. Само аз съм!

Ако обичам някого, то е само защото този човек ми доставя удоволствие. Това е същото, както обичам хубав стек. Затова селфито много ясно ни обяснява нашата любов към самите себе си, желанието да се намираме в центъра на вниманието. „Вижте, открил съм пъпа на Земята! Оставете всичко останало. Виждате ли ме? Това съм аз!“

Въпрос: А това ще ни доведе ли до задънена улица?

Отговор: Да. Днес много бързо се развиваме към осъзнаване на егоизма като зло.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 04.04.2016

Мъжът и жената са толкова различни светове, ч.1

Жената по природа е моногамна и се привързва към мъжа, с който е имала интимна връзка. А мъжът е полигамен и обикновено не се привързва към жената, с която е правил секс. Тези свойства са дошли при нас от животинския свят. Природата ни е устроила така, грижейки се за малките.

Затова, само жената има особен символ на девствеността, който свидетелства, че не е била с мъж. Мъжът няма такъв символ. Това е така, защото има особена стойност в жената, която принадлежи само на един мъж.

Всеки мъж, който е имал връзка с жена, оставя в нея своите гени. Ако една жена е имала десет мъже, а по-късно ражда дете от единадесети, в това дете ще има психологични, физиологични и духовни гени от всички предишни десет. В жената остава памет за интимната връзка с всеки мъж, както материална, така и духовна.

Става дума не само за спомени, а за гени, хормони, вътрешни впечатления, отпечатващи се в нейното тяло. И ако след това тя роди дете, в него се проявяват гени от всички предишни мъже.

Затова е толкова важно девойката да бъде девствена и да принадлежи само на един мъж. Ако мъжът иска детето му да има само неговите качества, то трябва да търси девственица.

Въпрос: Често се случва мъжете да се възползват от своето положение и власт, за да имат интимна връзка с жена, която им е подчинена. Има мнение, че това не е просто желание за секс, а начин да утвърди своята власт?

Отговор: Когато един мъж получава власт над другите, у него се появява желание да притежава жените, намиращи се в негово подчинение. А принадлежността се установява именно чрез сексуалната връзка. Ние виждаме това и при животните, и при хората, затова ще бъдем свидетели на още много подобни скандални истории в полицията, в правителството, във всички части на обществото.

Необходимо е да разберем, че това е природно явление, което може в известна степен да се избегне с помощта на правилна организация на работните места. Но напълно да изключим подобни случаи е невъзможно, тъй като сме наследили това поведение от животинската степен.

Мъжът, който има някакво положение в обществото започва да разглежда жените, които работят под негово ръководство, като свое притежание. Затова е толкова необходимо правилното възпитание, което ще изгради между нас друга система на отношения. Трябва да достигнем до такова общество, в което всички да бъдат равни, независимо от това, че всички са напълно различни.

Нашата цел ще бъде равенството и обединението вътре в него, при което вече не може да има малки и големи, началници и подчинени.

Здравият мъж чувства, че всяка жена в света потенциално му принадлежи, освен близките роднини. Единственото решение е състоянието на пълно равенство. Състоянието „Мъж и жена и Шхина между тях“ е възможно не тогава, когато единият властва над другия, а когато двамата са съвършено равни.

Тоест, всеки от тях, и мъжът, и жената, е необходимо да работят срещу своя естествен егоизъм и да си помагат един на друг, да се допълват взаимно така, че между тях да няма никакво различие, а само заради разкриването на висшата сила, което е най-важното за тях. Разкриването между тях на висшата сила е причина за всички поправяния, които те искат да извършат над себе си.

От 708 беседа за новия живот, 31.03.2016

[182675]

Къде е изходът от тъмната гора

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как човек, въпреки че е в пълен мрак, все пак може да излезе към целта?

Отговор: Човечеството се чувства в заблуда в тъмната гора и смята, че само трябва да намери изход от нея. Гората е огромна, безгранична, простираща са на хиляди километри, във всички посоки.

Нима сами можем да излезем от нея? Никога! Тръгнеш наляво, тръгнеш надясно, ще се ориентираш по звездите, но не знаеш в коя посока може да има спасителен изход, къде да намериш хора, които ще ти помогнат. Нищо не знаеш.

Обаче нашият свят не е тъмна гора, в която се лутаме, оставени сами на себе си. Съществува система, построена още преди създаването на човека, която ни управлява и контролира всичко. Човек не прави нищо без команда свише. Ние само имаме възможност да се отъждествим с този процес, с програмата и по този начин да ускорим своето развитие.

Колкото повече сме свързани с процеса, разбирайки и усещайки го или дори без да усещаме, приемайки с вяра над знанието и желаейки да участваме в него, толкова повече го ускоряваме. Ние разбираме, че тази програма е дадена свише и си заслужава да участваме в нея.

С всичките си действия само добавяме към системата, която ни управлява. И дори ако нищо не правехме, освен най-обикновени, относително пасивни действия: малко да поучим и да се стараем да разпространяваме това знание, ние вече бихме напреднали. Дори с това ускоряваме процеса.

И обикновеният човек, незанимаващ се с кабала, също щеше да напредва. Ние виждаме колко бързо се променя света в наше време, а ще се променя още по- бързо. От сутрин до вечер светът ще се променя до неузнаваемост. И тези промени ще се случват всеки ден. Тяхната скорост стремително нараства.

На нас ни е необходимо само да следваме съветите на кабалистите и това е. Човечеството се оказва в тъмна гора, и не знае накъде да върви. Но представете си, че изведнъж намираме карта, скрита в хралупата на дърво. Ясно е, че няма друг изход, освен как да се възползваме от тази карта.

Това е състоянието на нашия свят, който постепенно открива, че е влязъл в мрака. Затова той няма друг избор, освен да вземе тази карта, защото иначе пропада. И тогава кабалистите ще предадат тази карта на света и ще го научат как да излезе.

Във всички случаи ще излезем от тази гора. Въпросът е само в това доколко ще ускорим времето. Обаче ускорявайки времето, ние отменяме страданията! Между пътя на страданията и пътя на светлината има голяма разлика.

От урока по статия на Рабаш, 20.04.2016

[182060]

Уебинар в zahav.ru: Животът в рамките на кабала (клип)

Въпрос: Кабала и обикновенният живот – къде се пресичат?

[179901]

Кабала е най-реалната от науките

Въпрос: Защо наричате кабала наука, а не учение?

Отговор: Погледнете какво пишат за кабала самите кабалисти, хората, които са се опитвали да я разберат и ще видите, че кабала отговаря на всички критерии, по които я определяме наука, а не учение.

Учението не може да се опре на никакви факти. То е синтез от мисли и предположения на човека, на неговия жизнен път, на опит, но в никакъв случай на факти, на ясна и точна документация според правилото „кабалистът няма нищо, освен това, което вижда, наблюдава, измерва“ в нашия свят, според степента, в която му се открива нещо.

Кабалистът е човек, който е развил в себе си определени допълнителни сетивни органи. С тяхна помощ изследва обкръжаваща ни природа, само че по-дълбоко от останалите.

Той изследва този пласт на природата, където се намират силите на управление, програмата и данните за управление на нашия свят. И за него това е реалност. Той я постига абсолютно ясно, записва, структурира. Светът, в който той се намира, за него е не по-малко реален от нашия свят. Затова той нарича изследванията си на висшия свят научни изследвания, а себе си – изследовател.

Освен това кабалистите утвърждават, че кабала много повече отговаря на научните изисквания, отколкото всички останали науки. Тя изучава природата в нейния истински вид, а не в тесните рамки на получаваните от нас в някакъв диапазон смущения, въздействия, размисли, пречупване на нашите разбирания и чувства, извън нашето въздействие на природата.

Сега ние усещаме само това, което възприемат нашите сетивни органи или прибори, а те не разширяват особено този диапазон. Кабалистите възприемат природата в нейния непокътнат вид, защото развиват в себе си такива възможности, като изход от себе си.

Издигайки се над своя егоизъм, който изкривява разбирането за природата и в усещанията, и в разума, те стават истински изследователи – учени, превъзхождащи учените от нашия свят.

От урока на руски език, 17.01.2016

[179340]

Човечеството е задължено да има цел

Въпрос: Природата е развила физиологичното тяло на човека, а относно душата му като че ли е оставила празно място, давайки възможност на човека сам да я развие?

Отговор: Да, но природата води човека към това вътрешно развитие, помагайки му да изясни, че неговата природа е зла сила, която е необходимо да поправи. След осъзнаването на злото, той започва да пита: Защо? За какво?

Ние развиваме науката, културата, образованието, техниката и всичко е само за да започнем да питаме: за какво живеем, в какво е смисъла? Как е възможно природата да ни е създала без всякаква причина и цел?

Не може да има нищо безцелно и човечеството е задължено да има цел. Виждаме го по всички закони на природата. В живия организъм всички органи действат хармонично, така че да обезпечат живота на общото тяло. И така, защо в човешкото общество няма хармония? За каква по-възвишена цел съществува то?

Кабала се занимава с разкриването на целта на нашето съществуване.

Въпрос: Става дума само за връзката на човека с някаква абстрактна висша сила или за неговото отношение към другите хора?

Отговор: С абстрактната висша сила е възможно да се свържем само чрез връзката с другите хора, заедно с които изграждам съсъд за нейното разкриване. Този съсъд се създава от сумата на нашите желания. Само при това условие разкривам състояние, в което под мен има егоизъм, а над него – любов, силата на обединението между хората.

2016-03-14_rav_ktaim-nivharim_lesson_pic-2

Когато натрупвам всичките желания в едно, този съсъд се напълва със силата на живота, висшата сила, Твореца, светлината. Творец (боре) означава „ела и виж“ (бо- ре), ела и разкрий. С помощта на свързването с другите, аз мога да Го разкрия.

От урока по избрани откъси от трудовете на Баал а- Сулам, 14.03.2016

[180407]

Войната на половете, част 2

Мъжът и жената се връщат в Райската градина

Въпрос: Войната между мъжете и жените се води, за да стигнем накрая до пълно взаимно допълване?

Отговор: Единият не може без другия. Поначало Творецът е създал мъжа и жената, две сили, плюс и минус, за да се допълват един друг. Ние не може да съществуваме един без друг. Но за да реализираме това взаимно допълване, трябва сами да го направим и на него да съсредоточим целия си живот.

Ако не ни е нужно да изградим връзка между нас, то защо изобщо да живеем на тази земя. Смисълът на живота е да се научим да се свързваме в съвършена, идеална форма, защото допълвайки се, достигаме до съвършеното, идеално състояние, за което е написано: “Мъжът и жената, и Шхина между тях“.

Тоест, между тях се разкрива висшата сила. Но само при условие, че тези мъж и жена правилно са свързани помежду си.

Става дума дори не за конкретен мъж и жена, а за понятия, които са събирателен образ, съдържащ в себе си всички мъжки и всички женски свойства. При правилна връзка между тях, те именно в такава форма разкриват висшата сила, висшия съвършен и вечен живот.

От това става ясно, че пред нас е най-големият, централен проблем, с който е създаден целия свят, за да можем да го решим. И от това решение ще разберем решението на цялата реалност.

Често се опитваме да избягаме от тази игра, защото не разбираме какво да правим с нея. Всеки в личния си живот, в семейството се опитва да прикрие този конфликт, като че ли всичко е наред. А вътре в семейните отношения се крие бездна от проблеми.

Ние дори не знаем каква е идеалната връзка между мъжа и жената. Толкова сме противоположни един на друг, че не ни стига живота, за да удовлетворим всички искания на противоположния пол. А мъжът изобщо не е способен да разбере жената и не иска да я разбере. Тук е необходимо поправяне.

И жената в своите изисквания към мъжа може да бъде толкова досадна и взискателна, усещайки своята зависимост от него, че това също може да има нужда от поправяне. Но не в смисъл да се отдръпне от него, а да промени изискванията си в друга форма: относно целите, които тя все още няма.

Въпрос: В продължение на цялата история жените се опитват да достигнат някакво равновесие в отношенията с мъжете и затова се борят за своята независимост и равенство. Необходимо ли е всяка страна да постигне независимост, за да се свържат след това помежду си? Още…

Войната на половете, част 1

Свобода и инстинкти

Въпрос: Войната на половете е най-увлекателната битка, която човек започва от ранно детство.

Вече на 5-7 годишна възраст се забелязва голяма разлика между момчетата и момичетата. Между тези две групи започва противопоставяне, конфликти, а от друга страна се усеща привличане.

С какво обяснявате тази игра, която продължава цял живот?

Отговор: Човекът е най-непълноценната и нещастна част от природата. Цялата нежива природа, растенията и животните се държат според действащия в тях инстинкт. При лъва и лъвицата или при слона и солницата не възникват въпроси как да се държат един с друг.

Всичко им е ясно и всичко се случва съгласно законите на управляващата ги природа. Всеки знае какво да прави и действа в тези рамки. Животът им е много по-лесен, отколкото на човека.

На човекът е оставена свобода на действие, тъй като по отношение на развитието си е по-висш от животните. Той може сам да реши какви да бъдат правилните отношения между мъжете и жените, както и много други форми на поведение и отношения в обществото, в природата, с висшата сила, изобщо в целия ни живот. Всичко това не вълнува животните и дори човека, докато не е много развит.

Но развитият човек мисли над това и когато създава отношения, започва да действа изкуствено, вместо да следва своя инстинкт. Необходимо е да се изучи природата на мъжа и жената, да се осъзнае нашето текущо състояние и крайното, до което трябва да достигнем.

Въз основа на това, ние трябва сами да изградим между мъжете и жените такава система от отношения за допълване един на друг, каквато би създала природата, ако се беше заела с това.

Затова е необходимо много да учим. Невъзможно е да го направим сами, ако не познаваме дълбоките закони на природата, природата на човека и крайната цел на неговата еволюция. Необходимо е да разберем природата на мъжете и тази на жените, да изясним защо са точно такива, а не други и какви форми на взаимоотношения е необходимо да достигнат. Очевидно е, че ние трябва да се допълваме един друг.

Очевидно хората не разбират това. Психологията на мъжете и жените е много млада област на изследване, още е в зачатъчно състояние. А освен това ние нищо не знаем за общата природа и вътрешната психология на човека: неговия поглед към света, към самия себе си, към своя живот и перспектива.

Не виждаме и не си представяме образа на мъжа и жената в бъдещето, какви ще бъдат те след сто или хиляда години. Необходимо е да знаем какви трябва да бъдат идеалните отношения между мъжа и жената във всеки момент по оста на времето. Но нямаме никаква представа за това.

И затова не можем да дадем на своите деца правилно възпитание по този въпрос, не знаем какво да им кажем. В училищната програма също липсва този най-важен предмет. Всичко това внася безпорядък в живота ни и много разочарования и проблеми, стига се до трагедии.

Очевидно е, че такова възпитание е необходимо, и тук науката кабала може да окаже неоценима помощ.

От 707 беседа за новия живот, 31.03.2016

[181402]

Войната на половете, част 2

Намерението и влиянието му на реалността

Въпрос: Много хора знаят, че ако искат да реализират себе си, живота си, то преди всяко едно действие е много важно за минутка да се спрат и да се замислят: „Какво всъщност искам да спечеля от своите действия?“ – и тогава да престъпят към изпълнението.

Действително ли настройката на това, което желая да постигна, намерението преди действието, има силата да въздейства на реалността и може да ми помогне да достигна желаното?

Отговор: Намерение се нарича това, което желая да достигна в края. Тогава всичките ми действия по пътя са насочени към състоянието, което искам да достигна.

Не говоря за земните намерения. Кабалистът работи с Висшата сила, която властва над цялата реалност и постоянно се намира във връзка с Нея. Той вижда цялата реалност, като изхождаща от тази сила, която рисува в него цялата действителност: и вътрешната – как той усеща себе си, и външната, която възприема в петте си сетивни органа.

Затова взимам под внимание само тази сила, тъй като тя е единствената сила, формираща реалността. И моето намерение е насочено само към тази сила: как през цялото време се съсредоточавам на нея и се приближавам към нея, как във всяка ситуация от живота ми, било то с добри или лоши хора, или с вътрешните ми състояния, или с живите, растителните и неживите обекти – всичко, което усещам, го отнасям към същата тази Висша сила, създаваща ми тази реалност.

Аз се намирам буквално в някакъв филм, който ми създава тази сила. Част от този филм усещам като въртящ се около мен, а част – намиращ се в мен, във вид на реакциите ми на самия филм. И всичко това прави Висшата сила: и вътре в мен, и отвън.

Доколкото съм длъжен във всяка минута от живота си да осъзнавам и да бъда слят с Висшата сила, формираща моята реалност около мен и вътре в мен, дотолкова това се явява моето намерение.

Тогава започвам да научавам какво прави с мен Висшата сила, превеждайки ме чрез всевъзможни състояния – външни и вътрешни, т.е. реакциите ми на тях.

На основата на всяко състояние, външно и вътрешно заедно, аз трябва да установя, че няма никой друг освен тази сила и че е добра и правеща добро, защото прави всички, дори най-плашещото и неприятно, само, за да се обърна към нея, като създаваща всяко състояние, тъй като тя е първа и последна. Тоест всичко, случващо се в миналото, настоящето и бъдещето се прави от Висшата сила.

Аз започвам да достигам до такова състояние, че живея вътре в това намерение и целта ми е през цялото време да живея в него, и заедно с това трябва да изпълнявам всевъзможни действия, която тази същата сила формира в мен: и в духовния свят, и в материалния свят.

Всъщност това е животът ми. Аз печеля от това, че разпознавам вътре тази сила, какво иска тя от мен, как ме формира, как създава висшия свят, как го постигам и т.н. Аз се придвижвам в две плоскости: към този свят трябва да се отнасям като изхождащ от висшето, а към висшия свят, като издигащ се към него от долу.

Аз постоянно така живея. Тогава отношението ми към моята реалност се нарича намерение. В книгите на кабалистите са описани множество намерения: как трябва да се отнасям към всяка една стъпка на своя път, в живота си.

С помощта на намерението формирам своята реалност. Ако се съединя с Висшата сила, която ми създава цялата тази реалност – и материалната, и духовната – то вече живея в един свят, а не в два, защото всичко изхожда от тази Висша сила и няма никой освен Нея.

Тогава влияя на своята реалност за добро; аз я строя, защото всъщност реалността не съществува – всичко зависи от това, как аз я изграждам.

От 695-а беседа от нов живот, 18.02.2016

[182344]

Патентът на безкрайната любов

Въпрос: Любовта е много силно чувство. Има много видове любов: любов на майката към детето, любов между съпрузи, братска любов, любов към родината, любов към приятелите, към любими храни…

Какво е любовта от ваша гледна точка?

Отговор: Аз възприемам всичко като учен, над чувствата любов и омраза, и се задълбочавам вътре в природата, от която сме произлезли. А ние сме произлезли от един източник, в който сме били свързани всички заедно и от там сме се развили.

Може да се каже, че това е започнало от първата частица, която се е образувала в резултат на Големия взрив, и след това се е развилo по повърхността за Земята в неживата природа, след това в растителната, в животинската и в човека.

Но в нашия източник всички сме свързани заедно. И не е важно, че от този момент са минали милиарди години на развитие. В този източник, в който сме свързани заедно, има една сила, принадлежаща на всички, както в семейството всички братя и сестри имат майка и баща.

И затова отношението към нас на този източник, който желае да ни развива и да ни доведе до пълно благо, се нарича „любов“. Така майката обича детето си, въпреки, че при нея е естествена любов, която съществува също и на нивото на животните, всяко от които се грижи за развитието на своите малки.

Това нарича ли се любов? Това е инстинктивна, естествена любов, присъща на всеки. Жената е забременяла, родила е дете и го обича. От първата минута, в която е започнала да усеща в себе си новия, зараждащ се живот, растящото дете, тя е започнала да изпитва към него особено чувство, което се нарича „любов“.

Това е естествена любов, присъща на всяко живо същество към новия живот, който се развива в него. Такава е любовта на неживо, растително и животинско ниво.

Що се отнася до любовта на човешко ниво, по-висша от присъщата ни любов към нашите деца, има много други видове любов – любов към представителите на своя народ, към съотечествениците, особено отношение към жителите на своя град, село и т. н.

От къде идва самото понятие „любов“? Понятието „любов“ идва от естествената любов, както на майката към детето, само че още по-развита, това е особена връзка между две създания, когато единият иска да напълни желанието на другия, както майката напълва всички потребности на плода, развиващ се в нея и целият ѝ организъм работи за да се развива той.

Това се нарича, че тя го обича. Затова, когато той вече се ражда и живее заедно с нея, тя обича да му отдава, да го напълва с всичко, което иска, каквото е добро за него.

Тоест, любовта се изразява в това, че аз напълвам ближния с това, което е добро за него, което обича, каквото не му достига. Това означава, че аз вземам неговото желание, неговият недостиг, неговият стремеж и или го напълвам сам, или му помагам да напълни това желание. Това означава, че го обичам, така се изразява любовта. Аз искам да му дам дори повече, отколкото той иска.

В същност, какво се нарича любов? – Желанието да насладиш ближния. И ако зная, че този човек иска нещо, и аз го напълвам, а той усеща наслаждение, то и аз чувствам наслаждение не по-малко, а дори и повече от него.

Тоест, любовта ми носи удовлетворение от това, че аз напълвам другия. И затова е казано, „Възлюби ближния както самия себе си“.

Аз мога да отдавам на ближния и при това да чувствам, че съм напълнил себе си дотолкова, че на мен нищо да не ми е нужно, освен най-необходимото за съществуването ми, а с всичко останало мога да напълня себе си неограничено с това, че напълвам своите любими, понеже ги обичам и това ми е достатъчно. Още…

Приятелите облекчават болката и стреса

каббалист Михаэль ЛайтманИзследване: Колкото повече са приятелите ни, толкова по-голяма болка можем да понесем.

Ендорфините, които синтезират невроните на мозъка, помагат за преодоляване на болката и стреса, влияят на емоционалното състояние.

Изследванията показват, че нивото на ендорфините е свързано със социализацията, колкото по-високо е тяхното ниво, толкова повече и по-добре си общуваме с другите. Приятелството може да бъде обезболяващо.

Реплика: Всички сме изцяло взаимосвързани в една система и затова, доколкото поддържаме междуличностните връзки, дотолкова можем да споделяме както добрите, така и лошите усещания.

Но ако се свързваме с добри връзки, тогава неприятните усещания напълно изчезват. А ако се грижим за другите, вместо за нас самите,  несъзнателно се освобождаваме от мислите за себе си, от егоизма, и  можем да усетим Твореца…

[183570]

Да обръщаме всичко в добро

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Ако всички хора около нас са Творецът, то когато близък  човек ни наранява морално и ни обижда,  то добро ли е  за нас? Какво дава това на човек освен емоционална болка?

Отговор: Като правило, всяка болка трябва да преписваме на себе си. Да допуснем, че някой ви е наранил. Опитайте се да му простите, още повече ако това е близък човек.

Постарайте се да се издигнете над създалата се ситуация, да обърнете обидата от неприятел в приятел, от нeнавистник в любящ. Всичко трябва да обръщаме в добро.

Така човек се променя и започва правилно да се настройва, че целият свят около  него се намира в постоянно добро и е изпълнен само с Висшата светлина. Ако той се отнася по този начин към хората, постепенно ще започне да възприема правилно заобикалящата го обстановка и ще вижда през нея едно огромно наслаждение – светлината, напълваща цялото творение.

Въпрос: Искате да кажете, че всеки съди според степента на своята непоправеност и ако аз усещам от някого нещо отрицателно , аз съм виновен за това?

Отговор: Разбира се. Ако сега се чувстваш зле, то това е само защото ти си лош. Не обвинявай никого, само себе си.

От урока на руски език, 31.01.2016

[180972]

Уебинар на zahav.ru : За какво ми е да изучавам кабала? (клип)

Въпрос:  А за какво ми е въобще да изучавам кабала? Какво ще ми даде това?

[179875]

Светове, приличащи си като две капки вода

От статията на Баал а-Сулам „Същност на науката кабала“: В низшите светове няма нито един детайл от действителността, за която не би се намерило отражение във висшите светове, приличащи си с нея като две капки вода. И това се нарича „корени и клони“.

Ето какво са имали предвид мъдреците, когато са написали, че „няма нито една тревичка долу, която да нямала надзорник горе, който да й казва: „Расти!“

Тоест, корените, наричащи се „съдба“, я заставят да расте, количествено и качествено, придобивайки качества, присъщи на отпечатъка от печата. И този закон на корена и клона действа във всеки свят, във всички проявления на реалността спрямо по-висшия по отношение на нея свят.

2016-03-14_rav_ktaim-nivharim__lesson_pic-5

Нашият свят се явява проекция на висшия свят. Всички детайли, намиращи се в по-нисшите светове, присъства в по-висшите светове, и обратното. Детайлите на по-висшия свят се наричат корени, а детайлите на по-нисшия — клони. Корените на върха се явяват по-високи и първични относно нисшия свят, тъй като те са го построили. Колкото корени има на върха, толкова и клони ще има долу.

Всичките светове са неразривно свързани един с друг и всичко намиращо се горе се разпространява долу, всеки един детайл: неживото, растителното, животинското, хората. И тъй като във висшия свят не съществува никакъв език, то кабалистите взели езика на този по-нисш свят и описали с неговите думи силите, които им съответстват в по-висшия свят.

Във висшия свят няма нищо, освен сила на отдаване и любов, но във всевъзможни видове. Имената на проявленията на тези сили в нашия свят наричаме духовни корени и оттук възникнала науката кабала, кабалистичния език.

Кабалистите ползват думите на този свят и ги съотнасят с техните корени. Затова те могат да опишат всеки корен на висшия свят, защото освен корените, проектиращи се в нашия свят, няма нищо друго там. Така се получава езика на кабала.

Кабалистите, имащи постижения във висшия свят и виждащи неговата връзка с нисшите светове, по наименованията от нашия свят, постепенно разбират за какво става дума във висшия свят. По този принцип те написали книгите си. А хората, не разбиращи този код и не знаещи, че думите от този свят говорят за висшия свят, мислят, че става дума за нисшия свят.

Те виждат познати думи, но не знаят, че те се отнасят към висшите явления в духовния свят. И затова възниква голямо объркване по отношение на кабала в хората, не свързани с нея. На тях им се струва, че сякаш разбират кабала, тъй като всички могат да четат. Но те не разбират към какви явления, сили и свойства се отнасят прочетените думи и затова много се объркват.

Затова езикът на кабала е открит само за кабалистите, т.е. за хората, разкриващи духовния свят и едновременно намиращи се в този свят. Само те разбират кабалистичните книги.

От урока по избрани откъси от трудовете на Баал а-Сулам, 14.03.2016

[181240]

Реалността на Вселената

каббалист Михаэль ЛайтманРеплика: Група известни американски учени се събрали в „Американския музей по естествена история“ в Ню Йорк за обсъждане на теми, които звучат доста фантастично.

В частности там се говорило, че нашата Вселена ни се струва реална, но в последните години все по-голям брой учени започват да задават въпроса, не се ли явява обкръжаващия ни свят само резултат от сложна симулация. Не сме ли ние и всичко около нас просто точки в данните на някаква космическа холограма.

Отговор: Нашият свят не е холограма, а особена система от сили, която по такъв начин се представя пред нас и се изобразява на съществуващия в нас екран.

Извън мен няма свят и всичко, което виждам наоколо, се намира в мен: и ти, и всички останали. Получава се, че играя с някакви образи, които сякаш съществуват извън мен.

Всъщност, извън мен има само едно свойство – свойството на пълната любов и отдаване, което се нарича „Творец“. Кабалистите описват това много просто, като даденост.

А ако попиташ: „А аз?“ – А ти чувстваш същото относително себе си, както и всеки.

Така че, съществуваш ли? – Относително мен съществуваш ти, относително теб съществувам аз. Много ни е трудно да разберем това. Още дълго ще плуваме в своето въображение. Но нищо не се получава докато не влезем в правилната картина на света и тогава ще видим всичко това.

В кабала е казано: „Това, което ще ви се разкрие, ще се разкрие на вас и на никой друг. И само така ще бъде“.

Въпрос: Тоест науката няма да разкрие това?

Отговор: Невъзможно. Ние засега нямаме съответните свойства, за да определим правилно и да си представим истинското мироздание.

Може да се каже, че това е „матрица“, вътре в която живеем. И това не е фантастика. Живеем в система от сили, рисуваща в нас, на нашия вътрешен екран, различни изображения, които всъщност не съществуват. Както на екрана на телевизора електрическите сигнали рисуват всевъзможни изображения, така и става вътре в нас.

Учените ще стигнат до това, че всички техни предположения са без доказателства и нищо няма да дадат на човека. Във всеки случай, науката се ограничава с това, че тя постига всичко в нашите пет земни, материални сетивни органи.

Длъжни сме да се повдигнем над тях, да придобием нов сетивен орган, позволяващ ни да излезем „извън себе си“. И тогава започваме да усещаме истинското мироздание, не възмутено от нашите егоистични свойства.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 07.04.2016

[181524]

Кога е написана Библията?

каббалист Михаэль ЛайтманРеплика: Група учени от Тел-Авивския университет, изследвайки писмата, които си разменяли в гарнизона в крепостта Тел-Арад, около 600 години преди нашата ера, достигнали до извода, че Старият Завет е бил написан няколко века по-рано, отколкото се е считало до сега.

Според общоприетата версия Петокнижието е било създадено след връщането от вавилонския плен, тъй като по-рано за подобен род работа не е имало достатъчно грамотни юдеи. Затова сега учените изследват отново този най-сложен въпрос: кога всъщност е била написана Библията.

Отговор: Първата книга по кабала е била написана от Адам преди около 5770 години. В историческия отрязък между Адам и Авраам са се появили няколко труда от различни кабалисти.

Авраам, както твърди Рамбам е бил автор на много кабалистични книги, но до нас е достигнала само една от тях: „Книга на Създаването“.

Преди 3500 години, Авраам, който живял в древния Вавилон е събрал своя група, която впоследствие се превърнала в народ на Израел. Всички членове на групата е трябвало да изучават писане и четене. Говорили са на иврит, тъй като иврит и арамит са били официални езици в древен Вавилон.

Групата на Авраам е била създадена, за да могат хората във връзката между тях да постигнат Висшия свят. Изхождайки от това, те естествено, прекрасно са разбирали източника на буквите, корена на думите, чувствали са така наречения език на клоните, когато висшите свойства на света, които нямат названия, се обозначават с техните следствия в нашия свят – клоните.

По такъв начин, в периода между Авраам и Моисей са били написани много книги, тъй като от времето на Авраам и по-късно е била въведена абсолютна грамотност в целия еврейски народ.

От египетското изгнание и по-късно, юдеите са излезли от Египет вече на съвсем друго ниво на познание и постижение, защото са се намирали не просто в робство, а са преминали по пътя на осъзнаване на своето робство в егоизма. Странствувайки 40 години из пустинята, целият народ е започнал да пише Тора.

Така е казано, че Моисей е имал ученици, които е обучавал заедно с помощника си Йешуа. Нещо повече, той е обучавал целия народ, тъй като левитите е трябвало да се занимават с всеобщото образование.

Въпрос: Колко време е отнело написването на Петокнижието?

Отговор: Петокнижието се е създавало постепенно, в продължение на 40 години пътуване по пустинята.
Всичко, през което народът на Израел е преминал, което се е случвало с него и вътрешно и в духовните корени – те са изложили в книгата, която са нарекли Петокнижие Мойсеево или Тора.

Намирайки се на земята Израел, след строителството на Първия, а след това и на Втория Храм, те са написали и всички останали книги, в частност „Пророците“ („Невиим“), „Светите Писания“ („Ктувим“) и Мишна.

След разрушението на двата Храма, преди излизане в изгнание е бил създаден Талмуда. Всички останали книги са писали, когато са били вече в изгнание.

Казано е в Тора, че от Дан до Беер Шева не е имало нито едно дете, което да не знае еврейските закони и което да не може да чете или пише. Повечето книги са знаели наизуст, тъй като древната технология на обучение се състояла в това, че ученикът запомнял наизуст всичко, което учителят му казвал.

Въпрос: Тоест не е имало прекъсване в грамотността?

Отговор: Никога. Напротив, от времето на Адам в тези кръгове, където са живели кабалисти, е имало практическа поголовна грамотност. Когато Авраам е привлякъл към себе си древните вавилоняни, той е започнал да изкоренява неграмотността сред присъединилите се към него хора.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 14.04.2016

[182144]

Как хората идват в кабала? (клип)

Въпрос: Вие казвате — идват в кабала. Как да стигнеш до кабала, къде е тази врата, където можеш да дойдеш, да почукаш и да кажеш: „Здравейте това кабала ли е? Аз искам да дойда при вас“.

Отговор: Хората идват в кабала, сами без да знаят, защо, за какво, – просто чули нещо и се заинтерисовали. На практика човека го води вътрешното желание да разбере смисълът на живота, да разбере, какъв е той, за какво живее. И само кабала может да даде отговор на този въпрос…

[179897]

 

 

 

Любовта е източник на живот

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво дава любовта на човека?

Отговор: Любовта дава на човека вътрешно светене, което го оживява. Живот.

Но проблемът е в това, че любовта е много по-дълбоко отношение, което ние трябва да разкрием между нас.

Става въпрос не за тези чувства, които възникват съгласно вътрешните склонности на човека, заложени в него от природата или придобити с възпитанието. Трябва отначало да разкрием правилните ценности: да разберем кое именно се нарича любов, колко се намираме в природата на взаимната ненавист, взаимното отблъскване и ако е така, то какво трябва да правим, за да достигнем любовта, тъй като източника на живота е любовта.

Въпрос: Трябва да разкрием какво е любовта?

Отговор: Трябва да разкрием тайната на живота. Тази тайна е свързана с любовта. Тъй като без нея няма продължение.

Ако нямаше притегляне между плюса и минуса на неживо ниво, съединяване и отделяне между молекулите на растително ниво, ако нямаше такива разчети между живите тела, когато те ненавиждат или обичат другия, в зависимост от нивото на развитие, ако го нямаше чувството на любов на майката към детето, на животинско и човешко ниво, то без това природата не би се развивала, не би съществувала дори най-простата клетка.

Защото всички съществуват съгласно любовта и ненавистта, съгласно силата на привличане и отблъскване. Тези две сили трябва да бъдат усъвършенствани.

Затова в науката кабала не просто е написано така: „Любовта ще покрие всички престъпления“. Тези две базисни сили, намиращи се в творението, трябва да бъдат уравновесени помежду си и тогава между тях ще има правилно, поетапно развитие – до такава степен, че и любовта, и ненавистта ще се развият до безкрайни мащаби и така ние достигаме света на Безкрайността, света на истината, което се и явява цел на нашето развитие.

Затова още ни предстои да разкрием как да стигнем до изясняване какво е това любов, защото любовта е източник на живот.

От 692-та беседа за новия живот, 16.02.2016

[180108]

Озарение чрез страдания

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Възможно ли е без да четем и да слушаме за Твореца, без да вярваме в нечии разкази и догадки, явно да Го разкрием в своите усещания?

Отговор: Възможно е, но е много трудно. В историята е имало кабалисти, които са постигали сериозни висши състояния без да се учат.

Между другото, аз познавам човек, който е имал постижение на висшия свят, докато се е намирал в съветски концлагер. Когато е бил там, той е започнал да пише на иврит, макар че  не е знаел нито една буква от този език.

През 1980 г. той се премести в Израел и ми даде книга, написана в лагера и издадена тук. Тя беше написана на много висок иврит, на какъвто никой не говори и никой не разбира. Аз я показах на своя учител Рабаш и той каза, че това е много високо ниво на постижение. Но то е много индивидуално, както например Псалмите на Давид.

Тогава аз попитах Рабаш: „Как човек, който не знае езика, е могъл да напише това?“ И получих отговор: „Това не е важно. Именно големите страдания, през които той е преминал, са му разкрили висшия свят и той е изложил своите усещания на хартията.“ Така става това.

Ние съществуваме във висшия свят, но не ни достига желание за него! А той е имал пробив.

Същото се е случило и с друг човек с фамилия Вудка. Той също е бил в карцера на лагер и от огромна мъка и  огромни страдания е започнал да усеща висшия свят, макар и в неявен вид, а като че ли го обгръща и  държи. В действителност, това е нормално първоначално усещане на висшия свят, което той е описал в своята книга.

След няколко години, когато той  дойде в Израел, ние се срещнахме, но с времето  всички негови духовни усещания бяха изчезнали. Може би, ако той бе останал в лагера, би постигнал повече. А така? – Живее този живот, без да се мъчи физически. А там  е имал прояснение и възможност да разкрие висшия свят, именно от състоянието на страдание.

Реплика: Но много хора страдат и не получават такова озарение.

Отговор: Зависи от какво страдат! Ако човек страда от това, че търси смисъла на живота, а не защото иска да извърши революции или  нещо друго,  може да му се разкрие някакво сияние.

Защото ние се намираме в океан от висша светлина, но нямаме подходящото силно желание. И когато то възникне в човек, към него ще изригне висшето сияние. Това не зависи от ничия воля, Господ  не седи и не разпределя на кого да даде, а на кого не. Ние се намираме в полето на висшата сила. Ако имаш определено желание към него, го усещаш, ако не – не го усещаш.

Въпрос: Ако човек получава озарение чрез страдания, означава ли, че сме родени за страдания?

Отговор: Не, човек е роден, за да разкрие вечността и безкрайността, съвършенството и хармонията.

Страданията са неправилният път за достигане на висшия свят. Това е само временно свързване с висшия свят. То не продължава дълго, защото в човек няма създадени от него постоянни желания за духовното, затова това състояние си отива.

Не ви съветвам да мислите за този пример, защото това временно прозрение идва при човек в минути на най-голямо разочарование, отчаяние, когато напред практически нищо не съществува, само абсолютна тъмнина, така нареченото „светене на малхут“ – истинска бездна!

Това не е космос, не е нещо просто студено, а състояние, в което цялата материя сякаш се втвърдява. Тоест, човек отива в началото на сътворението на Вселената. В крайна сметка ние се движим по скала.

Затова не си струва да се завижда на такива състояния. Те се преживяват в много събития, когато егоизмът изчезва, но  не  дават нищо.

Ако искате правилно и бързо да стигнете до осъзнато напълване с висшите сили, то това е възможно само чрез свързване с приятелите по правилната кабалистична методика. Всичко останало не е правилно.

В миговете на огромни страдания човек може да усети някакво откъсване от своя егоизъм, защото мъките го карат да се отрече от него. Цялото му същество страда и на него му се иска да изскочи от тялото си, сякаш то не съществува.

В такова състояние той може малко да усети такова откъсване. И въпреки, че това  е анти-материално състояние, то е още много далече от духовното.

От урока на руски език, 20.12.2015

[176505]