Да се научиш да мислиш

Въпрос: Как нашите мисли влияят на живота ни?

Отговор: Всичко се определя от силата на мислите. Струва ни се, че са важни действията, но всъщност няма нищо по-силно от мислите.

Какво отличава камъните от растенията, растенията от животните, животните от хората? – Само силата на мислите. Ако се измерваме по физическа сила, то животните ще се считат за много по-силни от хората.

Само мисълта издига човека над всички същества. А мисълта зависи от желанието. Колкото по-силно е желанието, толкова по-мощна мисъл е необходима за неговото напълване и обслужване.

Както желанието на детето е неразвито и се нуждае от неголямо напълване, така и мислите му са кратки. Но представете си какво ще се случи, ако желанието е по-голямо от мислите: например, желанието е 10 грама, а силата на мислите – 5 грама.

Тогава детето ще може да върши неразумни постъпки, тъй като неговата мисъл не покрива и не контролира желанието му. Това дете ще бъде в опасност. Затова през цялото време учим детето как да се държи, стараейки се желанието му да не излиза извън контрола на мислите.

Въпрос: Възможно ли е да се научим да мислим?

Отговор: Ние през цялото време учим детето на това. Дори животните така обучават своите малки. Неведнъж съм гледал документални филми за лъвицата, която извежда малките си извън леговището, обучавайки ги как да се държат в открития свят, какво могат да правят и какво не. Тя им показва как да ловят плячка и от какво да се страхуват.

Животните имат природни инстинкти, помагащи им да се държат правилно. А децата нямат такива инстинкти и е необходимо да ги напълним с разум, с мисъл.

Детето може да отиде до ръба и да падне. А животното не пада, в него има вътрешни сили, които го предпазват. Инстинктът е мислена програма в човека или животното, която действа подсъзнателно, неволно.

В човека почти няма такива мислени програми, които се наричат инстинкти. На човекът му е необходимо да придобие програми, които няма да го ограничават, а ще го издигат на по-високо стъпало.

Ако в нас действаха същите програмирани инстинкти, както при животните, които да не ни позволяват да паднем и да се приближим до опасност, ние никога не бихме могли да се издигнем до по-високо, човешко ниво. Но тъй като човек е готов да се подложи на опасност, да рискува да изгуби живота си, той може да се издигне на по-високо от своето ниво. Защото изкачването от стъпало на стъпало означава загуба на предишния себе си, за да се изкачиш по-високо. Затова човекът няма природни инстинкти, както при животните, за да ни се осигури възможност за развитие.

От 689-та беседа за нов живот, 09.02.2016 г.

[179491]

Filed under: Възпитание на децата, Възприемане на реалността - No Comments→