Entries in the '' Category

Няма нищо по-силно от мислите, ч. 1

Да се научиш да мислиш

Въпрос: Как нашите мисли влияят на живота ни?

Отговор: Всичко се определя от силата на мислите. Струва ни се, че са важни действията, но всъщност няма нищо по-силно от мислите.

Какво отличава камъните от растенията, растенията от животните, животните от хората? – Само силата на мислите. Ако се измерваме по физическа сила, то животните ще се считат за много по-силни от хората.

Само мисълта издига човека над всички същества. А мисълта зависи от желанието. Колкото по-силно е желанието, толкова по-мощна мисъл е необходима за неговото напълване и обслужване.

Както желанието на детето е неразвито и се нуждае от неголямо напълване, така и мислите му са кратки. Но представете си какво ще се случи, ако желанието е по-голямо от мислите: например, желанието е 10 грама, а силата на мислите – 5 грама.

Тогава детето ще може да върши неразумни постъпки, тъй като неговата мисъл не покрива и не контролира желанието му. Това дете ще бъде в опасност. Затова през цялото време учим детето как да се държи, стараейки се желанието му да не излиза извън контрола на мислите.

Въпрос: Възможно ли е да се научим да мислим?

Отговор: Ние през цялото време учим детето на това. Дори животните така обучават своите малки. Неведнъж съм гледал документални филми за лъвицата, която извежда малките си извън леговището, обучавайки ги как да се държат в открития свят, какво могат да правят и какво не. Тя им показва как да ловят плячка и от какво да се страхуват.

Животните имат природни инстинкти, помагащи им да се държат правилно. А децата нямат такива инстинкти и е необходимо да ги напълним с разум, с мисъл.

Детето може да отиде до ръба и да падне. А животното не пада, в него има вътрешни сили, които го предпазват. Инстинктът е мислена програма в човека или животното, която действа подсъзнателно, неволно.

В човека почти няма такива мислени програми, които се наричат инстинкти. На човекът му е необходимо да придобие програми, които няма да го ограничават, а ще го издигат на по-високо стъпало.

Ако в нас действаха същите програмирани инстинкти, както при животните, които да не ни позволяват да паднем и да се приближим до опасност, ние никога не бихме могли да се издигнем до по-високо, човешко ниво. Но тъй като човек е готов да се подложи на опасност, да рискува да изгуби живота си, той може да се издигне на по-високо от своето ниво. Защото изкачването от стъпало на стъпало означава загуба на предишния себе си, за да се изкачиш по-високо. Затова човекът няма природни инстинкти, както при животните, за да ни се осигури възможност за развитие.

От 689-та беседа за нов живот, 09.02.2016 г.

[179491]

Ползата от стреса

каббалист Михаэль ЛайтманРеплика: Днес в света са известни много изследванията, свързани със стреса. В Университета в Уисконсин в продължение на осем години учените са изследвали 30 000 участника и са достигнали до заключението, че стресът увеличава смъртността с 43%, но само ако човек счита, че стресът е вреден за организма.
Както се е оказало, в болшинството от изследваните кръвоносните съдове били стеснени, но при тези, на които казали, че стресът е полезна реакция на дадена опасност, кръвоносните съдове били отпуснати и всичко било нормално.
В резултат учените достигнали до много интересен извод: ако по време на стресова ситуация вие приемате решение да се обедините с други хора, то създавате устойчива защита на външните въздействия.

Отговор: Разбира се. Това е естествено.

Реплика: Но при това от стрес загиват маса хора.

Отговор: Защото не умеят правилно да го използват. Естествената защитна реакция дори при животните не е уединение, а обединение. А при хората – обратно, уединяват се, затварят се, отделят се от другите.
При това не само кръвоносните им съдове се свиват още повече, а се свива възможността човек да мисли, да взема правилни решения. Той се затваря в себе си, макар всичко да трябва да е обратно.
Проблемът ни е, че неправилно използваме първоначалните данни. Трябва да сме взаимосвързани един с друг. И колкото повече чувстваме взаимно отблъскване един от друг, толкова повече трябва да се занимаваме с взаимно привличане.
Именно за такива взаимоотношения се говори в науката кабала.

Реплика: В състояние на стрес в човека започва да работи неговото „аз“. То казва „Аз страдам, на мен ми е зле“. И действително то търси ниша, където да се скрие или сам да противостои по някакъв начин на стреса.

Отговор: То е резултат от лошата организация на обществото. Ние не сме готови за стреса, който ни се излива, за проблемите с депресиите, с отношението към света, към живота, към себе си, към домашните и т.н.
Бягаме от тях: не искаме семейства, не искаме деца, приятели – никой не искаме. Стоим пред компютрите. Постоянното задълбочаване на хората в своите смартфони е показател за депресия. Хората не искат да взаимодействат помежду си. Това е страшен проблем!

Въпрос: По принцип, стресът се дава специално, за да започне човек да се обединява с другите?

Отговор: Да. Разбира се, този проблем ще достигне до своя край. Той или ще ни доведе до голяма война, или хората ще разберат, че трябва да действат само за обединението. И тогава ще приемат науката за обединението – науката кабала, защото ще стане видно много бързо, че никакви други средства не помагат.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 06.04.2016

[181335]

Как да разкрием смисъла на живота?

Хората се развиват в течение на много хилядолетия и в определен момент в тях започва да се пробужда въпросът за смисъла на съществуването – най-важният въпрос, вълнуващ човека, ако малко се издигне над животинското ниво.

Тъй като не се развиваме като животните, които от поколение в поколение практически не се изменят, а във всяко поколение настъпва в нас обновяване на желанията ни, при това на следващото ниво, и постоянно се разкриват вътрешни пустоти, то и въпросът за смисъла на живота ни засяга все повече и повече.

Изведнъж започваме да се питаме за това, което преди не сме се замисляли. Затова и възниква науката. В крайна сметка въпросите, които човек си е задавал през XX век, са несравними с тези, които са възниквали у него през Х век.

По такъв начин, в даден период, се проявява въпросът за смисъла на живота в човечеството – първоначално само у единици. В течение на хилядолетното развитие са се появявали особени личности, които са си задавали този въпрос и изхождайки от него са композирали музика, писали са литература, поеми, песни, рисували са картини.

Всичко това ни е тласкало напред. Развивали са се науката, занаятите, техниката. Човек е искал не просто по-добре, по егоистичен начин да се устрои в живота, а се е питал: „В какво е смисълът на живота?“, търсил е.

Желанията ни се степенуват по стълбица. Първо са телесните, животинските желания за храна, секс и семейство. После следват човешките желания, отнасящи се към вътрешното напълване за богатство, власт, слава и знания. Всички те се трансформират от поколение в поколение и стават все по-изчистени, остри и вътрешни.

Въпросът за смисъла на живота започнал да възниква в хората след средновековието, когато започнал периода на Възраждането. Техническата, научната и културната революция в Европа била тласък за появата на съвършено ново отношение към живота и религията.

Хората престанали да се боят, че са невярващи и ще бъдат преследвани за несъгласието си. Тоест, егоизмът на човека дотолкова нараснал, че повече не можел да отговаря на стереотипите.

В „Предисловие към учението за десетте сфирот“ Баал а-Сулам пише: Освен това, ако се обърнем към търсенето на отговора на един известен въпрос, съм уверен, че всички проблеми и съмнения дали да се изучава науката кабала или не, ще изчезнат от погледа и ще видите, че тях просто ги няма. Защото, ако става дума за гнетящия въпрос, задаван от всички хора: „В какво е смисълът на живота?“, то този въпрос остава без отговор.

Можем да кажем, че всичко случващо се днес в света се случва, защото не можем да намерим отговор на въпроса за смисъла на живота. Погледнете с какво се занимава човечеството, какво прави?! И всичко това е, тъй като не разбираме смисъла на съществуването ни.

Годините на нашия живот ни струват толкова скъпо, или иначе казано, ние претърпяваме заради тях огромно количество страдания и мъчения, за да можем най-накрая да ги приключим. Кой се наслаждава от тези години, които прекарваме в търсене, бягство и страх? Или по-точно, кого наслаждавам с това, че съществуваме? Също никого!

И истината е там, че вече са се уморили изследователите от различни поколения да размишляват над това; и няма нужда да говорим за нашето поколение, в което никой не иска дори да се замисли за този въпрос.

Защо ми е да се замислям за смисъла на живота, ако разбирам, че няма да намеря отговора? По-добре ми дайте наркотик или алкохол, за да притъпя в себе си този въпрос, правещ човечеството нищожно. В крайна сметка, ако животното не си задава този въпрос, то просто съществува и реализира естествените си желания за храна, секс и семейство.

Желанията за богатство, власт и знания липсват в животинската природа, а също така и при хората, намиращи се на това ниво. Затова на тях им е по-лесно да живеят. Хората, в които се развиват човешките желания, чувстват себе си нещастни.

Но в същото време същността на въпроса остава непроменен в цялата си сила и горчивина, и понякога ни хваща неподготвени, изгаря разума ни и ни унижава в праха, преди да намерим известният на всички „трик“ да се отдадем или да плаваме без разсъждение по течението на живота, както е било вчера.

Именно това се опитваме подсъзнателно да направим. Похапнал, поспал, отишъл на работа, приятели, секс, футбол, хоби – само за да се обърна и да не си задавам този въпрос, защото той е по-лош от смъртта, тъй като смъртта е моментално решение на проблема, а с този въпрос може да се живее много дълго и в крайна сметка до нищо да не се достигне, освен до самообвинение.

Затова Баал а-Сулам е избрал тази тема като предисловие към великия труд „Учението на десетте сфирот“. В това предисловие той иска да покаже, че за да изучава кабала, човек не трябва да има никакви по-особени мисли или високи цели.

Ако му е зле и не знае за какво живее и това не му дава покой, защото не може просто така да живее, а трябва да оправдае съществуването си, тогава е длъжен да разкрие науката кабала, защото тя отговаря именно на въпроса за смисъла на неговия личен живот.

От урока на руски език, 31.01.2016

[180609]

Успешни взаимоотношения (клип)

С помощта на науката кабала можем да достигнем до правилните отношения в семейството, с децата, в колектива, държавата, обществото, между държавите и в света. Това е огромна система от поправяния, която трябва да овладеем.
След като тя бъде поне частично реализирана между нас, светът ще изглежда съвсем различен. Дори началото на прилагането на методиката за повдигане над егото вече ще избави света от страдания. А след това тя ще повдигне човечеството на следващото стъпало.

[174946]

Оживяващ свят

каббалист Михаэль ЛайтманИстинската връзка се изгражда над разделението, над нашия егоизъм. Между този плюс и минус ние създаваме всевъзможни форми на отношения помежду си, в които започва да циркулира нова, висша сила.

Желателно е в това да участват десет човека, и тогава можем да получим пълно, съвършено усещане.

Вътре в нашия кръг ние създаваме общо поле от силата на отдаване–плюс. А отвън остава силата на егоизма, получаването–нашия общ минус. Цялата тази област на разлика в потенциалите между плюса и минуса се напълва със сила, която се нарича „Творец“.

Въпрос: Какво е това усещане за Твореца? Чувствали ли сме го някога или то е съвършено ново?

Отговор: Вие още никога не сте преживявали такива усещания. Подобно на това, сякаш мъртво тяло изведнъж започва да оживява, защото реаниматорите са вдъхнали в него духа на живота. Разликата е огромна между този, който е бил мъртъв, а е оживял.

Така ние започваме да усещаме силата на Твореца, намираща се помежду ни и напълваща, вдъхваща в нас духа на живот, светлината НАРАНХАЙ. Ние усещаме течението на живота с петте вида циркулираща в нас светлина. Това е подобно на петте вида сетивност в нашия свят: зрение, слух, обоняние, вкус, осезание. В новите пет органа на възприятие ние започваме да усещаме нова реалност.

От урока по избрани откъси от трудовете на Баал а- Сулам, 14.03.2016

Цялата еволюция е развитие на егоизма

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Кабала утвърждава, че нашият свят се е образувал в резултата на това, че световете са се спуснали от света на Безкрайността по 125- те стъпала. Кога се е случило от гледна точка на времето?

Отговор: За време може да се говори само започвайки с момента на създаване на нашата Вселена, а до тогава време не е имало. Това се потвърждава от последните открития на квантовата физика. Нашият свят е възникнал преди около 14 милиарда години. До този момент времето не е съществувало, в духовното няма време.

Започвайки от големия взрив, върви развитието на нашия егоизъм. Елементарните частици са започнали да се свързват в атоми за сметка на своя егоизъм, желанието да съществуват, да приближат към себе си полезното и да отделят вредното. Тази сила накарала атомите да се свържат в молекули, в кристали, минерали. Така е започнала да се формира Вселената.

Десет милиарда години Вселената се е развивала на неживо ниво, докато в нея не е започнало да се формира земното кълбо от газовия облак. То продължило неживото си развитие, докато преди милиард години на повърхността на земята не са възникнали първите примитивни форми на живот — начало на растителния свят.

След растителния свят е възникнал животинския, а след това човека. Цялата тази еволюция се е движела за сметка на вътрешната сила, скриваща се във всяко създание — неговият егоизъм.

„Егоизмът“ на веществото се определя от неговата валентност и сложността на строежа на атома. Има такива слабо егоистични вещества като кислорода, водорода. Техните атоми са много прости. А има вещества, атомите, на които са много сложни и са свързани с голям брой елементи: електрони, протони, неутрони.

В края на периодичната таблица на елементите има дори такива вещества, които започват да излъчват от себе си енергия и затова се наричат радиоактивни. Това вече е развитие до стъпалото на връзката с обкръжаващия свят, приближаващо ги към растително стъпало. Растението е основано на активното взаимодействие с обкръжаваща среда.

Тоест, ние виждаме, че съществува определен процес, придвижващ еволюциятата и водещ материята от неживото към растителното стъпало. Междинни форми между неживото и растителното са коралите, „живите“ камъни.

И в еволюцията между животното и човека има междина форма — маймуната. Кабала е наука, която се основава на откритията на хората, и няма никакво отношение към религията.

От урока по избрани откъси от трудовете на Баал а- Сулам, 14.03.2016
[180504]

Да обичаш и да бъдеш любим

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Защо най-важното за човека е да чувства, че го обичат?

Отговор: Защото сме социални създания и всички произлизаме от една система, наречена „Адам Ришон“, в която сме се намирали като един човек с едно сърце, всички заедно в едно желание, свързани помежду си и дори след като, сме се отделили един от друг в процеса на еволюцията, ние сме свързани помежду си с помощта на вътрешна сила.

Откъде идва толкова силното влияние на обкръжението върху човека? В нашия корен, в самата дълбина на природата ни, ние сме свързани заедно по най-тесен начин с един източник, в едно състояние, в едно желание, макар и физически да сме отдалечени.

Така съм устроен от природата и затова много ме вълнува какво мислят и говорят за мен. Това е вярно дори за малките деца.

Въпрос: За човека най-важно в живота му е стремежът да чувства, че го обичат. Защо?

Отговор: Защото влиянието на обкръжението върху човека е много мощно.

По природа, аз като животински вид не искам много неща – малко храна, място за своето семейство и децата. А за да постигна всичко останало, свърхнеобходимото за своето съществуване, аз разрушавам живота си, само и само да се удостоя с признание в очите на обществото – да стана любим, уважаван, богат, умен.

Работя години, за да купя голям дом, особена кола. И защо е всичко това? Защото това е, което е ценно в очите на обществото. Тоест аз съм роб на своето обкръжение.

Въпрос: Когато човек обича някого, това го изпълва изключително много. Няма по-мощно усещане, проникващо до самите дълбини на човека. Защо му е добре, когато изпитва любов към някого? Защо сме устроени така?

Отговор: Въпросът може да бъде зададен така: Защо усещам в себе си необходимостта както да бъда обичан, така и аз да обичам някого? Това произхожда от нашата природа, от наличието на желание да чувствам своето отношение към обкръжението – да получавам от тях любов и да ги обичам.

Въпрос: Защо за мен е важно аз също да ги обичам?

Отговор: Това произтича от висшия корен: такива сме създадени и получаваме впечатление от висшата сила на природата, която ни ражда и подхранва, а също от дома, от родителите, от семейството. Затова и аз също имам такова желание да обичам някого.

Това е отношение към света, защото иначе чувствам, че се намирам сред хора,  които ненавиждат другите и които аз също ненавиждам. Има хора, които дори в своя дом не чувстват любов и виждаме, дотолкова неправилно и лошо ги отглеждат. Недостигът на любов, която те не чувстват от родителите, от семейството и обкръжението, правят от тях уродливи хора.

И това произлиза от природата. Не сме такива създания, които могат да съществуват в самота. Виждаме, че дори на новородените животни им е нужна майчина любов, помощта на стадото им.

Въпрос: Може ли човек, който никога не е изпитвал любов, да се влюби в друг човек?

Отговор: Не. Той не може нито да приеме, нито да даде любов. Такъв човек е много нещастно, непълноценно създание  и му е трудно да съществува.

Въпрос: Да си представим, че след сто години се роди дете от родители-роботи. Те ще се грижат за него и ще му дадат всичко, каквото е възможно, като в царски дворец, освен чувството за любов. Какво ще му липсва?

Отговор: Всичко! Той няма да почувства, че го напълват с всичко. Ще му липсват отношения. Тъй като произлизаме от система, която се нарича „Адам“ и там, в тази система, всички ние сме вътрешно свързани един с друг като едно тяло. И ако не чувстваме никаква връзка между нас, то ние сме пропаднали, природата няма да ни поддържа и ние няма да можем да съществуваме.

От 692 беседа за нов живот, 16.02.2016

[180099]

Нека да наречем тази сила на природата Бог (клип)

Висшата сила на природата, нека я наречем Бог, Творец, не може да въздейства върху нас директно, тъй като ние се намираме в противоположни на нея свойства. Но в степента на нашето желание тя да оживее, да властва в нас, ще започнем да усещаме нейното благотворно влияние …

[153320]

Човекът няма душа (клип)

Душата няма никакво отношение към физическото тяло. Изобщо. Тоест, да говорим за това, че съществува душа във физическото тяло, е абсолютно неграмотно.

[175110]

Обективно възприемане на света

каббалист Михаэль ЛайтманРеплика: Учените направиха поредното откритие: всички обекти- от автомобили, птици, човешки лица до буквите на азбуката изглеждат съвършено различно в очите на хората, запознати с тях, в сравнение с тези, които току що са ги видели.

Отговор: Науката кабала се отличава от другите науки с това, че веднага показва на човека света на следващото ниво и затова всичките днешни и бъдещи изследвания, които за егоизма винаги се явяват като някакви открития и новини, в кабала не се смятат за новини и открития.

Кабала веднага ни дава егоистична и едновременно над егоистична основа на възприятието, и затова всичко, което съществува на тези две нива и помежду им, човек, изучаващ кабала започва да възприема абсолютно правилно.

Светът не притежава свое лице, своя форма, изглед, затова мярката на възприятието зависи само от човека — доколкото той се поставя в абсолютно обективно състояние, тоест, се издига над всичките си усещания.

Защото всичко, което усещаме ние усещаме в своите желания, свойства, чувства. Ако нашите свойства се променят, бихме виждали дърветата, небето, птиците, земята, хората и всичко обкръжаващо ни не такива, каквито ни се представят сега. Това зависи от нашите вътрешни свойства.

Да речем, ако при нас дойде човек от друга планета, то той би възприел всичко съществуващо на Земята съвсем различно, отколкото ние виждаме в своите свойства.

Затова не може да се каже, че светът притежава някакви определени обективни, независими от нас форми, видове, свойства, закони. Всичко това се разкрива и съществува само относно самия човек.

Нека да се запознаем с обектите, със света по-дълбоко: какво представляват сами по себе си! И тогава ще открием, че спираме да виждаме нашия свят, а вместо него започваме да виждаме висшия, духовен свят: силите, взаимовръзките, вътрешните свойства, които се рисуват в нас като обикновени материални обекти.

А ако проникнем по-дълбоко, ще спрем да виждаме материалните обекти, няма ги. Ние ще видим само свойства, а не материални тела.

Например, човекът е женен вече почти 40 години. За тези години той е свикнал да вижда вместо своята жена някакъв образ. И тя по същия начин го възприема-  като образ, който се получава от изучаването на човека, неговите свойства, взаимни отношения и всичко останало. Както се казва, хората свикват, не забелязват някакви неща един в друг и т.н.

Донякъде може да се уподоби с това, какво би се случило с нас, ако бихме започнали да изучаваме свойствата на Висшия свят. Ние просто щяхме да виждаме него вместо нашия свят.

Както жената вижда своя мъж съвсем не такъв, както би го видял страничния човек, защото за нея той е някакъв образ — по-вътрешен, отколкото външен. Така и ние бихме видели вътрешния образ на нашия свят, който се нарича „Висш свят“. Ние бихме видели сили, свойства, а не външните обвивки, които ни рисуват нашите пет сетивни органа.

Всеки един от нас може да го направи. Трябва само да изучаваш Висшия свят, и тогава в теб ще се появят адекватни на него вътрешни свойства. Ти ще започнеш да го усещаш такъв, какъвто е всъщност. А нашият образен свят на обекти ще изчезне.

Въпрос: Значи, ако на плоскостта на този свят аз виждам маса, стена, Вас и така нататък, то издигайки се над плоскостта, ще видя сили?

Отговор: Да. Сили, рисуващи в теб такива обекти, които всъщност не съществуват.

От ТВ предаване „Новини с Михаел Лайтман „10.03.2016

[179253]

Какво е духовно? (клип)

Духовното е област, която се занимава с разположението на висшата сила, управляваща нашия свят. На нас ни се струва, че се намира някъде далече, но всъщност е тук, близо до нас, просто ние не я усещаме. За да разкрие човек тази система, съществува науката кабала.

[175136]

Силата на мислите, ч.1

Разумът обслужва желанието

Въпрос: Кабала говори за голямата сила на човешките мисли, което се потвърждава от много научни изследвания.

Известен е ефектът плацебо, при който болните получават празна таблетка, която няма никакво медицинско въздействие, а резултатът е много подобен на лечението с истинско лекарство.

Съвременната роботика произвежда роботи, които могат да четат човешки мисли и да изпълняват желаното действие. Какво е мисълта и какъв е механизма на нейното действие?

Отговор: Материалът на творението е желание за наслаждение, което се дели на четири части по своята мощност. Първите три части на желанието са нежива, растителна и животинска, които имат физически образи в този свят. Неживото ниво се проявява във вид на камъни, минерали, метали, всички елементи от таблицата на Менделеев.

Неживото желание се характеризира със своята пасивност. Цялата му сила е съсредоточена в удържането в статично състояние, без да се променя. Това желание е много малко и иска само да се съхрани такова, каквото е.

След това желанието се развива, расте, докато материалите не започнат да излъчват, както радиоактивните вещества. В тях се проявяват по-големи признаци на вътрешен живот, които дори излизат навън.

Междинната степен между неживата материя и растенията са коралите, „живите“ камъни, в които се проявява и започва да се развива усещане за живот. Растението живее и умира, променя се с течение на времето, усеща околната среда. Дори има изследвания, които доказват, че растението чувства дали към него се приближава добър или лош човек.

Растението се нуждае от въздух, храна, то има и по-активна връзка с околната среда. След това желанието се развива още, от растително се превръща в животинско. Има хищни растения, които хващат плячка и се хранят с нея. Животинско ниво са всички животни, включително и човешкото тяло.

Колкото по-голямо е желанието за наслаждение, толкова повече то се нуждае от силата на мисълта, за да поддържа своя живот в най-добро и безопасно състояние. Това много добре се вижда при самонаблюдение: как седя, лежа. Каквото и да правя, аз през цялото време мисля за това как да напълня своето животинско тяло, тоест да получа по-голямо удоволствие и по-малко страдание.

И тъй като моето желание ме принуждава да търся максимална полза за себе си при минимален резултат, то в мен започва да се развива силата на мисълта. Преди всичко ми е нужна памет, за да помня къде ми е било добре и къде зле. Аз трябва практически да реализирам силата на мисълта, за да предвидя доброто и лошото, да се приближа до полезното и да се отдалеча от вредното.

Започвам активно да се свързвам с обкръжението: търся добро общество и избягвам лошото. Необходимо е да мога да оценя, как съм спечелил в миналото, за да спечеля в настоящето и бъдещето, затова започвам да чувствам времето относително моето напълване.

Развива се силата на мисълта, която е изцяло подчинена на напълването на желанието и призвана да се грижи за това желанието да не страда, а да бъде щастливо. Това много добре се вижда при животните и малките деца, а при възрастните хора е прикрито, тъй като те скриват своите истински желания.

Ако искам да получа нещо от теб не го изисквам директно, а действам по заобиколен път, моето желание за наслаждение се сблъсква с твоето желание за наслаждение и ние започваме игра, за да не почувства другия, че аз искам да го използвам. Аз се преструвам, че искам да напълня твоето желание, а в действителност напълвам своето.

Силата на моите мисли отчита твоето егоистично желание, което естествено не ти позволява да работиш за мен. Но аз се опитвам да те изследвам и да те завъртя така, че ти все пак да напълниш моето желание.

Ако наистина е необходимо, то аз съм готов също да направя нещо за теб като компенсация. Така се развива връзката между нас и нашия разум. Вижда се как детето докато расте, се учи на всички тези хитрости. Ние не го осъзнаваме, но именно към това е насочен целият човешки ум.

От 688-та беседа за новия живот, 09.02.2016

[177716]

Следващи публикации на тази тема:

Силата на мислите, ч.2

Силата на мислите, ч.3

Жените поумняват от любов

Реплика: Учени от Сиракузкия университет в Ню Йорк са провели изследване и са установили, че жените стават по-умни от любов, а мъжете по-глупави.

Отговор: Факт е, че когато мъж гледа красива жена, губи ума си. Такава е нашата природа, няма от какво да се срамуваме и лицемерничим. Когато в мъжа започнат да работят хормоните, нищо не може да се направи. Жената гледа ума, а мъжът красотата, плътта, това го привлича, надделява и той не очаква нищо друго. Под „плътта“ той очаква да срещне глупачка и нищо повече не му е необходимо! Важното е външността да съответства на неговия вкус.

А жената не гледа външния вид на мъжа. Тя го оценява или по ума, или по портфейла. Съгласно своята природа тя ще свикне с всеки мъж, а мъжът- не Той трябва през цялото време да скача „от клон на клон“, защото по своята вътрешна структура е ловец.

Жената е родена домакиня. Тя има къща, основа, тя трябва да ражда деца, да съхранява домашното огнище, семейството.

Мъжете и жените имат абсолютно различни послания, различни вътрешни основи и затова не могат да се сравняват.

Това е било известно на нашите далечни предци още преди десетки хиляди години. А сега ние дойдохме до „унисекса“, когато не разбираме разликата между мъжете и жените, толкова сме оглупели. И сега отново се връщаме към това, откривайки кои сме.

Въпрос: Какво е „влюбване“?

Отговор: Това е комплекс от напълно външни въздействия на човека, върху неговите хормони, които изведнъж се възбуждат и той попада под тяхната власт. Това може да предизвика и електрически сигнали, и мисли, и вълни – всичко, за което се сетите.

Въпрос: А какво е любов от кабалистична гледна точка?,

Отговор: От гледна точка на кабала любов се нарича взаимното допълване един друг, което съзнателно се строи от мъжа и жената над всички проблеми към правилното им решение.

На това е необходимо да се обучаваме, към това трябва да се стремим. Аз се надявам, че следващото поколение, в краен случай по-следващото, вече ще бъде готово за това. Хората ще започнат да разбират как да изградят между тях отношенията които се наричат „любов“.

И това няма да зависи от нищо. Те ще започнат отвътре да се програмират за правилно взаимно съчетаване.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 18.02.2016

[177710]

Помощ в разкриване на висшата сила

В статията „Същност на науката кабала“ Баал а-Сулам отговаря на въпроса: „Какво се явява основа на науката кабала?“

Тази мъдрост представя себе си нито повече, нито по-малко като ред на слизането на корените, обусловен от връзката между причините и следствията, подчиняващи се на постоянни и абсолютни закони, които са свързани помежду си и са насочени на една много възвишена цел, наречена „разкриване на висшата сила на Твореца на Неговите творения в този свят“.

И така, най-важното предназначение на науката кабала се явява помощта в разкриване на висшата сила от човека, намиращ се в този свят, през този живот. И то трябва да бъде толкова явно, колкото всяко едно друго разкритие в този свят. Висшата сила е силата на живота, която ни обкръжава и напълва целия свят, изпълнявайки програмата си и прекарвайки всеки от нас и всички заедно през замисления от нея процес на еволюция.

И въпреки че тази сила определя целия ни живот, тя е скрита. Затова трябва да я разкрием и именно с тази цел ни е дадена науката кабала. Изменяме ли нещо посредством това разкриване? Заради него се променяме. В крайна сметка разкриването на Твореца изисква промяна на вътрешните ни свойства.

Творецът е невъзможно да бъде разкрит с някакви допълнителни средства, както в обикновената наука, когато се отчитат различни природни явления. Улавянето на висшата сила може да стане само за сметка на собственото поправяне, съгласно закона за подобие на свойствата. В зависимост от получаването на свойствата, присъщи за висшата сила, т.е. отдаване и любов, ние започваме да я усещаме.

Но как да достигнем до свойствата на висшата сила, ако не я познаваме? Затова ни е дадена възможност да изградим мрежа от връзки между хората, над нашия егоизъм, който през цялото време расте и се проявява. Ако се постараем да установим между нас отношения на взаимно отдаване, подобно органите на едно тяло, които са хармонично свързани един с друг, то в степента на усилията ни ще успеем да разкрием висшата сила.

Тя напълва общото ни тяло, което е сбор от желанията – това се нарича разкриване на Твореца пред творенията в този свят.

Тук действа законът за общото и частното. „Общо“ означава, че цялото човечество в края на развитието си трябва неизменно да достигне до разкриване на Твореца, да достигне до написаното от мъдреците: „И се напълва земята със знанията за Твореца, както водата на морето покрива сушата“.

„И няма повече човекът да учи ближния си и братята си на постигане на Твореца, тъй като всички ще Ме познаят, от малките до големите“. И е казано: „И няма повече да се скрие твоят Учител и твоите очи ще видят Учителя твой“.

Това означава, че ако дори не сега, а след сто-двеста години, в края на краищата всички хора ще достигнат до това разкриване. Процесът на еволюция завършва така, че всички достигат до разкриване на Твореца с помощта на съединяване в правилна мрежа, в която всеки запълва всички останали. И тогава вътре в тази обща връзка ще се прояви потока от висша светлина, Творецът.

Но „Частно“ означава, че преди човечеството, като цяло, да стигне до съвършенство, във всяко поколение съществуват избрани, постигащи го първи. Това са тези отделни личности във всяко поколение, които са се удостоили с постигането на определени степени в разкриването на Твореца.

Хората, разкриващи висшата сила са кабалисти, действащи от поколение в поколение. Но днешният свят достига до състояние, когато въпросът за смисъла на живота възниква в много хора. Затова се намираме в глобална криза, за която няма никакво разрешаване. Човек е необходимо да намери причина на всички тези проблеми, нещастия и страдания.

Ето защо, по мнението на кабалистите, се намираме в поколение, в което методиката на обединение може да бъде разкрита от всички. В крайна сметка, по-голямата част от човечеството усеща безпомощността на състоянието си и започва да се замисля за целта на живота.

От урока по избрани материали от трудовете на Баал а-Сулам, 14.03.2016

[179396]