Entries in the '' Category

Цел на творението: съвършеният човек

каббалист Михаэль ЛайтманВ статията „Науката кабала и нейната същност“, размишлявайки за целта на творението, Баал а-Сулам пише: Тъй като няма никой, работещ безцелно, несъмнено и Творецът е създал стоящото пред него творение с определена цел.

И от цялото разнообразие на тази действителност, особена важност представлява усещането за своето съществуване, присъщо за всичко живо. Но най-главното е усещането в разума, дадено изключително на човека, благодарение на което той чувства също така страданията и огорченията на ближния.

А ако е така, то разбира се, единствената цел на творението може да бъде само човека. И за него е казано: „Всичко, което е направил Творецът, е за него“.

След всички изследвания и проверки, в крайна сметка разбираме, че ако творението е имало някаква цел, то, безусловно, тя може да бъде само човека – най-сложното и развито творение. Затова висшата сила движи напред творението само заради човека.

Светът преминава своето развитие през неживата, растителната, животинската степен. Висшата степен на днешното развитие – това е човекът, който трябва да се развива по-нататък и да достигне своята нова форма, следващата степен.

Системата на природата е толкова голяма и съвършена, че независимо от всички наши старания, не можем да я разкрием. Законите на света са толкова сложни и дълбоки, че с труд преоткриваме тяхна мъничка част. И за какво е нужно всичко това на човека? Всичко е заради това, за да се повдигне той на важна и достойна степен, където ще чувства Твореца толкова реално, както сега чувства другите хора.

При това, егоизмът ни разделя и ни пречи да се почувстваме един друг. Виждаме другите такива, каквито ни рисува нашият егоизъм, а не каквито са всъщност. Ако се стараем да отменим своето его и да се свържем с другите направо, без неговото вмешателство, то тогава ни е необходима връзка с висшата сила без всякакви ограничения, бариери и скривания.

Казано е, че „Краят на действието се заключава още в началния замисъл“. Тоест, създавайки мирозданието, висшата сила преди всичко си е поставила цел: за какво е нужно всичко това. И тази крайна цел от самото начало определя цялото творение.

Творецът е искал да доведе човека до съвършенство, а то е възможно само при съблюдаване на две условия. Първото – човекът трябва да остане самостоятелен, иначе няма да има никакво творение. Тоест, той трябва да остане човек. Но при това, трябва да стане подобен на Твореца, във всичко да прилича на Него.

Как в човека да се построят две такива противоположни точки? От една страна, той трябва да е противоположен на Твореца, за да е независим. От друга страна, трябва да е подобен на Твореца, за да стане съвършен човек.

Затова Творецът създава желанието за наслаждение, егоизма. И ние не заменяме самия егоизъм, а само работим с него по друг начин – над него, заради отдаване. Затова за нашата връзка е казано: „Всички престъпления ще покрие любовта“. Нашето его, индивидуализмът остават, но над всичко строим връзките на любовта.

Между нас се появяват две нива на отношения. Първото ниво са старите егоистични отношения, с горящия долу егоизъм. А над него, целия този егоистичен огън, превръщаме в пламък на любовта.

Разликата между тези две нива се определя от нашата духовна висота, която е толкова по-висока, колкото повече се уподобяваме на висшата сила. Егоизмът отдолу все повече расте, а над този егоизъм все по-силно става нашето обединение. Колкото по-голяма е разликата в потенциалите на тези две противоположни сили, толкова по-близо стигаме до разкриването на Твореца, както „преимуществото на светлината на фона на тъмнината“.

В резултат, за сметка на поправянето на нашите отношения, установяваме между нас такава система на взаимовръзки, подобна на Твореца.

От урока по избрани откъси от трудовете на Баал а-Сулам, 14.03.2016

[179601]