Обективната самокритика, ч. 2
Критиката ни убива
Въпрос: Съвременният човек е на такова високо ниво на развитие, че критикува всичко и всички. От друга страна, прекалената ни критичност ни е довела до състояние, което вече започва да ни убива?
Отговор: Човешкото развитие се дели на два етапа. През първия етап, който продължава и досега, всеки се развива в своя егоизъм.
Но в наши дни животът стана необичайно труден. Ние се оказахме затворени на Земното кълбо, като в едно малко село, където всички се ненавиждат един друг и не могат да се погодят.
Над нас е надвиснала опасността от взаимно тотално унищожение. Затова човекът започва да се замисля: „А каква ми е ползата от това, че аз критикувам всички? Как мога да се освободя от тази критика? Той открива, че би му било по-добре да не критикува другите.
В миналото се смяташе, че критиката ни помага да напредваме, да постигаме успехи, да подобряваме обществото, да изграждаме по-добър живот. Но днес ситуацията ни изглежда съвсем елементарна: всички ние сме лоши и не можем да изградим нищо добро, от нас никога няма да излезе нищо добро. Ние сме дошли до тотална разруха и няма кого да критикуваме, защото всички сме такива: разбити и зли.
И дори ако биха ни посъветвали как да се поправим, от някоя външна експертна система, от друга звезда, ние все едно не бихме могли да реализираме това, защото всеки от нас е затънал в своя тесен егоизъм.
Въпрос: Но това се възприема като много силна критика?
Отговор: Аз не критикувам, аз просто наблюдавам човешкото общество, себе си и всички останали и констатирам нашето състояние. Извеждам своята гледна точка навън: извън нашето общество и самия себе си, и оттук правя извод, че никаква обективна критика е невъзможна за нас. И в такъв случай критиката само поражда раздори и още по-голяма война.
Други публикации на тази тема:
От 686-а беседа за новия живот, 04.02.2016
[177284]
One Comment
Discussion | Share Feedback | Ask a question
You must be logged in to post a comment.
[…] Продължение – ч. 2 […]