Дърво в полето

Ту би-Шват е химн на развитието, на способността за съзряване и плодородност. Празник на дърветата? Не, празник на хората, открили благотворно обкръжение за себе си.

„И ще бъде той като дърво, посадено до воден поток, което дава плода си навреме и чиито листа не вехнат, и преуспява във всичко, с което се е захванал“. Псалм, 1:3

По примера на дървото, кабалистите блестящо илюстрират растежа на човека, формирането на личността, реализираща целият си потенциал. Вкоренявайки се в подходяща почва, нашето дърво развива широка корона, издига се над земята и върховете му „галят“ небесата. Но най-важното е, че то дарява плодовете на своето развитие на другите и в това вижда своето предназначение.

Празникът Ту би-Шват ни разказва за това. Той ни се струва второстепенен в сравнение с трите молитвени „стълба“ – Песах, Нова година и Сукот. Всичко не е толкова просто. Трите „основни“ празника символизират големите цикли и финалните моменти от духовния път, докато „леките“ Ту би-Шват, Ханука, Пурим, Шавуот разказват за самия процес. И затова те са несравнимо близки до нас днес.

Казано е: „Човек е като дърво в полето“. Моят учител Рабаш, последният от великите кабалисти, прави паралел между развитието на дървото и нашето развитие. Той ясно и подробно е описал етапите на това развитие – от момента на попадането на зърното в добра почва, до най-висшите степени на зрялост на плодовете. Хайде да се разходим за малко до полето, където е нашето дърво.

„Цялата работа по отглеждането на дърветата, за да раждат плодове, се отнася също и до човека… Плодовете са неговото предназначение“. Рабаш, писмо 18

Първа стъпка: подготвяме почвата

Представете си, че в ръцете си имате семе от дърво. Ясно е, че първо трябва да намерите добра почва, която да му предостави необходимите хранителни вещества. По същия начин и на човек му е нужно добро обкръжение, което да осигури ефективното му развитие.

Необходимо е да се разкопае и разрови земята наоколо, за да покълне семето и да пусне корени. Така и човек „копае“ в себе си, прави вътрешно изследване в търсене на смисъла, на същността на своето развитие, свързва се с корените си, със силата на природата, която му въздейства.

Не можем да минем без двата компонента на търсенето: външно и вътрешно.

Първо, не живеем само сред хора, в кръга на близки и познати. Обкръжението включва също и източниците на информация за света – именно те формират нашите възгледи и мироглед. Днес имаме възможност да запълним тази картина със знания от науката кабала, мъдростта на народа, грижливо съхранявана и актуална днес повече, отколкото в миналото.

И второ, трябва да разберем какво искаме от живота? Какво би го направило наистина смислен? Какво може да помогне на всеки човек, общество, страна, да разцъфтят? Тези въпроси стоят незабележимо зад икономическата и политическа „фасада“, но ние изобщо не се фокусираме върху тях, ограничавайки се в твърде тясна перспектива.

Втора стъпка: подхранваме почвата

Между другото, това е една отлична дума – подхранваме. Ако почвата за човека е обществото, то истинските, добри отношения в него ще бъдат катализатор на растежа.

Но аз не се замислям над това, потънал съм в делнични грижи и възприемам растежа на Човека в себе си като нещо несъществено, безсмислено, „отпадъчно“. И сега, благодарение на обкръжението „отпадъка“, пригоден за наторяване на полето, става подхранващ като тор за самия мен. То оплодотворява средата за моето развитие и ми дава сили.

Нещо повече, сега, когато в живота ми се е появила цел, когато му е даден вектор, аз придобивам здрав поглед и по нов начин оценявам случващото се. Така кабала ни води до съзряване и ние виждаме какви необикновени плодове могат да израснат на общото поле на развитие.

Трета стъпка: покриваме корените

Според терминологията в ботаниката, на този етап е прието да се загърлят дърветата, покривайки откритите корени, за да ги предпазим от увреждане.

Както обяснява Рабаш, „корени“ са нашите мисли, включително и предателските. Всяка задача, всяко предизвикателство изисква от нас да преодолеем трудностите. А ние често бездействаме. Неувереността, страховете, съмненията са естествени спътници на човека и трябва да умеем правилно да работим с тях, да ги „покриваме“ с решителност и целеустременост. В противен случай разумните оправдания и основателните компромиси ни оставят без нищо.

Четвърта стъпка: отделяме сухите клони

В детските години попиваме нравите и възгледите на средата, в която растем. Разпространените ценности и стремежи, общоприетите стандарти и предразсъдъци често ни насочват към временни, преходни резултати, в които не намираме истинско удовлетворение, да не говорим за щастие. Този безизходен ред от приоритети се нарича „сухи клони“. „Сухи“, защото на тях няма да израстат плодовете на развитието, няма да набъбнат пъпки – зародишите на нови степени на нашите отношения, на ново качество на живот.

Както законът има буква и дух, така и пътя на човек, извън връзката с неговата външна динамика може да бъде „главен“ или „духовен“, сух и безплоден, или жив и плодоносен. За да изберем втория вариант, трябва да се откажем от първия. Отрязвайки дървото, ние му помагаме да расте. Така и човек трябва по малко да се освобождава от това, което е изсъхнало, закостеняло в него, което му пречи да достигне до същността на живота и да го реализира с пълно отдаване.

Време за цъфтеж

Това са общите контури на вътрешното съзряване. Тази грижа за „дървото в себе си“ е само част от големия път, на който човек става като „дърво, посадено до воден поток“. Само в благодатна почва, само сред добро обкръжение можем да съзреем, да разцъфтим, коренно да променим живота си към по-добър.

И тогава „новата година на дърветата“ ще се превърне в ново начало за страната, която отдавна очаква добри вести.

Източник

[175424]

Discussion | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация: